Р Е Ш Е Н И Е
№146
гр. П., 08.06.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска
колегия, в открито
заседание на четвърти юни………...…..….…………………………
през две хиляди и деветнадесета
година........................ в състав:
Председател: МИНА
ТРЪНДЖИЕВА
Членове:
КРАСИМИР НЕНЧЕВ
АЛБЕНА ПАЛОВА
при секретаря
Галина Младенова..........…… .и в присъствието на
прокурор……….…................…….
като разгледа докладваното от
окръжен съдия
Албена Палова………...в. гр. дело № 180 по описа
за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С
решение № 1344/11.10.2019 г., постановено по гр.д. № 71/2019 г. Пазарджишкият
районен съд е приел за установено по отношение на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК
*********, че ищците и ответникът В.П.С., ЕГН **********, не дължат на банката сумата от 22052,74 лв., представляваща лихва по
договор за банков кредит от 27.09.2001 г., за която е издаден изпълнителен лист
от 26.08.2003 г. по гр.д. № 9243/2003 г. на РС - Пловдив, тъй като правото на
принудително изпълнение е погасено по давност, настъпила след приключване на
производството, в което е издадено изпълнителното основание.
Осъдил е „УниКредит
Булбанк“ АД да заплати на С.И.Г. и П.Г.Г. съдебни разноски в размер на
2393 лв.
Осъдил е „УниКредит
Булбанк“ АД да заплати на адвокат И.С.М., ЕГН **********, възнаграждение по
чл.38, ал.2 ЗА в размер на 1191,58 лв.
Против така
постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от „УниКредит
Булбанк“ АД, в която са изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата
се твърди, че спорът между страните е относно това, дали
след приключването на устните състезания в производството, по което вземането е
съдебно признато и е издаден изпълнителният лист, същото е погасено по давност
или давностният срок е бил своевременно прекъснат.
От материалите по делото било безспорно
установено че въз основа на изпълнителен лист, издаден на 26.08.2003 г. по
гр.д. № 9243/2003 г. по описа на РС-Пловдив, е било образувано изпълнително
дело № 15/2004 г. по описа на СИС при PC - П. по молба от
29.01.2004 г., подадена от взискателя Банка „Хеброс'' АД (чийто универсален
правоприемник бил ответникът „УниКредит Булбанк" АД). С молбата
взискателят поискал изпълнението да се насочи върху ипотекираните недвижими
имоти, обезпечаващи задължението, сред които и имотът на ищците. На 02.02.2004 г.
върху него била наложена възбрана. Жалбоподателят твърди, че с образуването на
изпълнителното дело е прекъсната погасителната давност за вземането и такава не
била текла в хода на производството /тъй като към този момент приложение намирало
ППВС № 3/18.11.1980 г./.
На 13.05.2005 г. изпълнителното производство било
спряно от държавния съдебен изпълнител (ДСИ), на основание чл.329, б.
"а" ГПК (отм.) - по нареждане на съда, въз основа на обезпечителна
заповед, издадена на 05.05.2005 г. по гр.д. № 721/2005 г. на PC - П.. Обезпечителната
заповед се отнасяла само до конкретен изпълнителен способ - публичната продан
на ипотекирания недвижим имот, собственост на трето лице, но ДСИ поставил
разпореждане върху молбата за спиране на изпълнителното дело и за уведомяване
на страните. Макар да не съдържало мотиви, разпореждането позволявало да се
установи волята на ДСИ за пълно, а не за частично спиране на изпълнението, като
този акт не бил обжалван от страните по делото, вкл. и от взискателя, а
производството по делото било спряно.
Взискателят поискал възобновяване на
изпълнителното производство на 09.03.2009 г. с нарочна молба, в която изрично бил
посочил, че е отпаднала процесуалната пречка за спиране на изпълнението. Към
молбата е приложено решението на ВКС, с което окончателно е разрешен правният
спор по гр.д. № 721/2005г. на PC – П., по което била
издадена обезпечителната заповед.
С Определение от 12.10.2009 г. на PC - П. било отменено
допуснатото обезпечение по гр.д. № 721/2005 г. по описа на ПРС и възобновено
производството по изп.д. № 15/2004 г. по описа на ДСИ при PC - П..
След отводи на всички държавни съдебни
изпълнители от ДСИ при PC-П., през 2010 г. изпълнителното дело било
прехвърлено на ЧСИ Никола Торнев, рег.№ 750 в КЧСИ, под номер 20107500400211.
На 14.07.2010 г. от ЧСИ било изпратено
запорно съобщение до „УниКредит Булбанк" АД за налагане на запор на
банковите сметки на длъжниците по изпълнителното дело, с получен отговор от
банката на 29.07.2010 г., че е наложен запор на банковите сметки на В.С. и ЕТ
„Ан-Мари-В.С.".
С молба от 29.07.2010 г. взискателят и
настоящ ответник „УниКредит Булбанк" АД е поискал насрочването на опис
върху имота, принадлежащ на ищците по делото, какъвто реално не бил проведен.
Впоследствие, на осн. чл.31 - чл.35 от ЗЧСИ,
изпълнително дело № 20107500400211 по описа на ЧСИ Никола Торнев било
продължено от ЧСИ Тодор Луков, рег. № 820 в КЧСИ, под номер 20118200402112, с
дата от 05.04.2011 г.
На 27.06.2011 г. по изпълнителното дело
постъпила молба от взискателя „УниКредит Булбанк" АД за предприемане на
изпълнителни действия по отношение на имота на ищците и снабдяване с
необходимите справки.
На 10.11.2011 г. по изпълнителното дело
постъпила молба от взискателя „УниКредит Булбанк" АД за извършване на
опис, оценка и публична продан на имот, собственост на друг ипотекарен длъжник,
различен от ищците, находящ се в гр. П., ул. "Р." № 27.
На 06.01.2012 г. бил извършен опис на
недвижимия имот на ищците, последван от обявяване на публична продан, която не
била реално проведена и била отменена с разпореждане на съдебния изпълнител от
31.01.2012 г.
На 03.04.2015 г. от ЧСИ Тодор Луков било
изпратено ново (коригиращо) запорно съобщение до „УниКредит Булбанк" АД за
налагане на запор на банковата сметка на длъжника В.С., с получен отговор от
банката на 23.04.2015 г., че е наложен запор на банковите сметки на длъжника.
На 29.05.2015 г. била депозирана молба от
взискателя „УниКредит Булбанк" АД с искане за продължаване на
принудителните действия по отношение на недвижимия имот, собственост на друг
ипотекарен длъжник, различен от ищците, находящ се в гр.П., ул. "Р."
№ 27, като такива не били извършени.
На 13.02.2017 г. била депозирана молба от
взискателя за извършване на опис на движими вещи на длъжника ЕТ „Ан-Мари-В.С.",
без реално да е извършен такъв.
На 16.05.2017 г. била депозирана молба от
взискателя за налагането на запори на банкови сметки на длъжника В.С. в две
банки („ДСК" и „Алианц"), но такива не се установява да се наложени.
На 15.11.2017 г. по изпълнителното дело
постъпила молба от взискателя „УниКредит Булбанк" АД за връщане на
изпълнителния лист, като на 22.11.2017 г. производството по изпълнително дело №
20118200402112 по описа на ЧСИ Тодор Луков, per. № 820 в КЧСИ,
било прекратено, тъй като било констатирано, че е изтекъл двугодишният срок от
последното изпълнително действие, поискано от взискателя.
На 31.01.2018 г. въз основа на върнатия
изпълнителен лист, по молба на взискателя „УниКредит Булбанк" АД било
образувано ново изпълнително дело - с номер 20188870400040 по описа на ЧСИ
Добромир Даскалов, рег. № 887 в КЧСИ, в хода на което били извършени нови
действия по изпълнението.
Новообразуваното изпълнително дело № 20188870400040 по описа на ЧСИ Добромир Даскалов било висящо и понастоящем, като с Обезпечителна заповед от 23.01.2019 г., издадена по гр.д. № 71/2019 г. но описа на PC - П., производството по делото било спряно по разпореждане на съда, на осн. чл.432, ал.1, т.1, предл. 3 от ГПК.
Жалбоподателят
счита, че при тези данни съдът е достигнал до неправилни правни изводи в
противоречие с процесуалния закон и установената съдебна практика, в резултат
на което е постановил неправилно съдебно решение по главния иск.
Твърди, че на 13.05.2005 г. изпълнителното
производство е спряно изцяло от държавния съдебен изпълнител на основание
чл.329. б. "а" ГПК (отм.) - по нареждане на съда, въз основа на
обезпечителна заповед, издадена на 05.05.2005 г. по гр.д. № 721/2005г. на PC - П.. Обезпечителната
заповед била издадена за спиране на изпълнението само по отношение на конкретен
имот, но ДСИ бил издал разпореждане за пълно спиране на изпълнителното
производство на осн. чл.329, б. "а" ГПК (отм.) - по нареждане на
съда, което било съобщено на страните и не било обжалвано в законния срок. По
отношение на актовете и действията на съдебния изпълнител в съдебната практика
се приемало, че ако същите не бъдат обжалвани, влизат в сила и пораждат своите
процесуалноправни или материалноправкк последици, които обвързват страните.
Същевременно, по отношение на спирането на сроковете в изпълнителното
производство в съдебната практика на ВКС се приемало, че
съгласно разпоредбата на чл.61, ал.1 от ГПК (чл.35 от отменения ГПК), при
спиране на производството се спират и всички започнали да текат, но неизтекли
още срокове. Специално по отношение на 2-годишния срок за перемция по чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б."д" от отменения ГПК) изрично се приемало,
че този срок не тече през времето, когато изпълнителното производство е спряно,
освен при едно изрично изключение - в случаите, когато производството е спряно
на оси, чл.432, ал.1, т.2 от ГПК (респ. чл.329, б."Б" от отм. ГПК) -
по искане на взискателя - защото само и единствено от волята на взискателя
зависи да поиска възобновяване на делото. Във всички останали случаи на спиране
на делото поради наличието на пречки за движение на производството, стоящи
извън волята на взискателя, през периода на спиране срокът за перемция по
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.ЗЗО, ал. 1. б."д" от отменения ГПК) не
тече.
В обжалваното решение съдът бил квалифицирал
действията на ДСИ, изразяващи се в пълно спиране на изпълнителното
производство, като неправилни, макар че редът за установяване на такава
неправилност според жалбоподателя бил друг - в производство по обжалване на
действията на СИ по реда на чл.435 и сл. ГПК (съотв. - чл.332 и сл. от ГПК
(отм.), каквото не се било развило, тъй като никоя от страните не била
обжалвала разпореждането на ДСИ за спиране. Въз основа на това е приел, че
взискателят е бил недобросъвестен, тъй като не е обжалвал тези действия, нито
пък е поискат пР.гането на други изпълнителни способи, които не попадат в
обхвата на обезпечителната заповед, за да обжалва отказа на съдебния изпълнител
да ги приложи.
Жалбоподателят счита тези изводи за
неправилни. Спирането на изпълнителното производство било извършено с
разпореждане на ДСИ на основание чл.329, б. "а" ГПК (отм.) - по нареждане на съда, а не на
основание чл.329. б. "б" ГПК (отм.) - по искане на взискателя.
Съответно, след влизането в сила на разпореждането за спиране, последващото
възобновяване на производството не зависело от волята на взискателя, за да можело
да се приеме, че срокът за перемция е продължил да тече въпреки спирането.
Необжалването на разпореждането за спиране и непоискването на други
изпълнителни способи не можело да обоснове извод за недобросъвестност на взискателя.
Дори и да се приемело, че разпореждането на
ДСИ за спиране на цялото изпълнително производство е неправилно, то същото не
било нищожно, нито недопустимо и е влязло в сила. С оглед на това
жалбоподателят счита, че в резултат на влязлото в сила разпореждане на ДСИ за
спиране на изпълнителното производство на осн. чл.329, б. "а" ГПК
(отм.) - по нареждане на съда, през периода от влизането му в сила до момента
на възобновяване на производството са спрели всички започнали да текат, но
неизтекли още срокове, вкл. и срокът за перемция по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
(чл.ЗЗО, ал.1, б."д" от отменения ГПК).
Жалбоподателят
счита за неправилен извода на съда, че изпълнителното производство е прекратено
ех lege на 02.03.2006 г. От доказателствата се
установявало, че с Определение от 12.10.2009 г. на PC - П. е отменено
допуснатото обезпечение по гр.д. № 721/2005 г. по описа на ПРС. Производството
по изпълнителното дело било възобновено на 14.07.2010 г., когато бил наложен
запор на банковите сметки на длъжниците. Дори и да се приемело, че поисканите
на 29.07.2010 г. и 27.06.2011 г. изпълнителни действия не са прекъснали
2-годишния срок, започнал да тече от 14.07.2010 г., то извършеното на
06.01.2012 г. валидно изпълнително действие по делото - опис на недвижимия имот
на ищците, последван от обявяване на публична продан, отново е прекъснало
теченето на 2-годишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Последващата отмяна на
публичната продан от съдебния изпълнител не била в състояние да заличи ефекта
от прекъсването на 2-годишния срок, тъй като трайната съдебна практика не
изисквала в резултат на предприетото изпълнително действие да е постигнато
реално постъпване на суми по изпълнителното дело. След датата 06.01.2012 г. е
започнал да тече нов 2-годишен срок, изтекъл на 06.01.2014 г., когато е
настъпил по право прекратителният ефект по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и
изпълнително производство е прекратено по право считано именно от тази дата.
Следващите действия по делото, първото от които е налагането на. 03.04.2015 г.
на повторен запор на банковите сметки на длъжника, не са от правно значение,
доколкото те вече са извършени след прекратяването по силата на закона на
изпълнителното производство и не могат да предизвикат присъщите им правни
последици.
Съгласно разрешението, дадено в т.10 на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ВКС,
ОСГТК (TP №2/2015г.), когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство
е прекратено по чл. 433. ал.1, т.8 от ГПК /чл.ЗЗО, ал.1, б."д" от ГПК/отм./, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Поставял се въпросът дали новата погасителна давност за вземането е започнала
да тече от 06.01.2012 г. (датата на последното валидно изпълнително действие),
като до 31.01.2018 г., когато е образувано новото изпълнително дело под
№20188870400040 по описа на ЧСИ Добромир Даскалов, рег. № 887 в КЧСИ, 5-годишната
погасителна давност за вземането трябва да е изтекла.
Със същата т.10 от TP № 2/2015 г. е
обявено за изгубило сила Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр.д. № 3/80 г.
на Пленума на ВС, съгласно което
погасителна давност за вземането не тече, докато трае изпълнителният процес
относно - принудителното осъществяване на вземането.
След постановяването на TP № 2/2015 г. била
формирана практика на ВКС по въпроса от кой момент поражда действие отмяната на
ППВС № 3/1980 г., извършена с т.10 от TP № 2/2015 г.,
доколкото двата акта разрешават по различен начин въпроса със спирането и
прекъсването на давността в изпълнителното производство. Същевременно, този
въпрос не е бил предмет на разглеждане и произнасяне в TP № 2/2015 г., в което
само било посочено, че с това тълкувателно решение се отменя приетото по
предходния тълкувателен акт - ППВС № 3/1980 г. В трайната практика на ВКС, вече
формирана по този въпрос, касационната инстанция приемала, че липсва законова
регламентация относно момента, от който започват да действат тълкувателните
актове на ВКС. Посочено било, че поначало съдилищата не могат да пР.гат
тълкувателните ППВС и TP, преди същите да са постановени и обявени по
съответния за това ред. Доколкото обаче същите не съществуват самостоятелно и
могат да бъдат пР.гани само въз връзка с пР.гането на тълкуваната от тях правна
норма, следвало да бъде прието, че когато се касае до първоначално приети
тълкувателни ППВС и TP, те имат обратно действие и даденото с тях
тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, т.е. счита
се, че тя още тогава е имала съдържанието, което впоследствие е било дадено в
тълкувателните актове. Такива тълкувателни ППВС и TP обаче могат да
бъдат приемани не само за първоначално тълкуване на правна норма. Възможно било
след издаването на такъв тълкувателен акт да настъпи промяна било в тълкуваната
норма или свързани с нея други правни норми, било в обществено-икономическите
условия, които правят вече даденото тълкуване неприложимо или несъответно на
действителния смисъл на закона. В тези случаи било възможно постановяването на
нов тълкувателен акт, с който да бъде изоставено вече даденото тълкуване и да
бъде възприето ново такова. В този случай следвало да бъде преценен въпросът от
кой момент действа даденото с новия тълкувателен акт тълкуване на правната
норма. В законите, уреждащи тези актове, не били посочени изрично правила
относно влизането им в сила и действието им във времето, каквито норми били
налице в ЗНА. При постановяването на нов тълкувателен акт за приложението на
правната норма била налице промяна в начина, по който ще бъде пР.гана нормата,
който е различен от този по предшестващия тълкувателен акт. Дадените с
тълкувателните актове тълкувания на правната норма били задължителни за съответните
органи и те следвало да я пР.гат в смисъла, посочен в тези актове, като това
тяхно задължение отпадало едва с отмяната им. Затова не можело да се изисква от
съответния орган да съобразява действията си с тълкувателен акт, който все още
не е действащ. От друга страна, посочените по-горе разпоредби, уреждащи
задължителната сила на тълкувателните актове, не предвиждали такова
задължително действие на същите по отношение на другите правни субекти извън
посочените в тях. Последните обаче, макар и да не са адресати на задължителната
сила на тълкувателните актове, можели да изискват от съответния орган да
съобрази решението си с тях. В случай, че това не бъдело направено, те имали
възможността да оспорват взетите от съответните органи решения по установения
за това ред. Те обаче не можели да изискват от тези органи да съобразяват
действията си с бъдещи тълкувателни актове, нито пък самите органи можели да пР.гат
последните преди те да са постановени. С оглед на ВКС бил приел, че
последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните обратно
действие и започват да се пР.гат от момента, в който са постановени и обявени
по съответния ред. В този случай решението, с което се постановявал
тълкувателният акт, се състояло от две части. С първата от тях се давало новото
тълкуване на правната норма, а в втората се обявявал за загубил сила
предшестващият тълкувателен акт. Втората част пораждала действие от момента на
постановяването на новото TP, поради което и от
този момент предшестващия тълкувателен акт преставал да се пР.га. Затова
установеното с новото TP тълкуване на правната норма можело да бъде пР.гано
от съответните органи, за които то е задължително, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях след приемането на
новото TP или по такива, които са били заварени към този
момент. В тези случаи, ако преди постановяване на
новото TP са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между
страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици
трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или TP, което е било
действащо към момента на настъпването на последиците. В противен случай ще се
придаде същинско обратно действие на новото TP, което е
недопустимо и съгласно чл.14 от ЗНА се предвижда само по изключение и то въз
основа на изрична разпоредба за това. В някои случаи пР.гането на новото
тълкуване би довело до настъпване на неблагоприятни последици за една от
страните в правоотношението, каквито не биха настъпили в случаите, когато се пР.га
тълкуването, дадено с предшестващото TP.
Такъв бил именно случаят, предмет на
разглеждане в настоящото производство, при който съгласно даденото с ППВС № 3/1980
г. тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, като
по време на изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от TP № 2/2015 г. обаче
е дадено съвсем различно разрешение, като е прието, че в изпълнителното
производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение,
като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се
спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС. ПР.гането на даденото с
посоченото TP тълкуване за период преди постановяването му
би имало за последица погасяването по давност на дадени вземания, които са били
предмет на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за
период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със
задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз
основа на даденото с него тьлкуване, което би довело и до несъобразяване на
действащото към онзи момент ППВС. Поради даденото с отмененото тълкувателно
ППВС предходно тълкуване на правната норма, когато спорът се отнася до
последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на
предходния тълкувателен акт, ще се пР.га именно тълкуването, дадено с него.
Новото й тълкуване, дадено с TP № 2/2015 г. следвало
да намери приложение едва след отмяната на ППВС № 3/1980 г., като новото TP ще се пР.га от
този момент за в бъдеще.
В обобщение, във формираната вече трайна
практика касационната инстанция приемала, че извършената с т.10 от TP № 2/2015г. отмяна
на ППВС № 3/1980 г. поражда действие от датата на обявяването на новия тълкувателен
акт, като даденото с т.10 от TP № 2/2015г.
разрешение се пР.га от тази дата и то само по отношение на висящите към този
момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили
преди това.
Пренесени на плоскостта на настоящия правен
спор, разрешенията на ВКС, дадени в цитираната вече трайна практика на
касационната инстанция обосновавали извод, че първоначално образуваното
изпълнително производство (по изп.д. № 15/2004 г. по описа на ДСИ при PC - П., прехвърлено
впоследствие на ЧСИ Никола Торнев, рег. № 750 в КЧСИ, под номер 20107500400211,
а след това - на осн. чл.31 - чл.35 от ЗЧСИ - продължено от ЧСИ Тодор Луков,
рег. № 8 20 в КЧСИ, под номер 20118200402112) било прекратено ех lege, по силата на
закона, на 06.01.2014 г. - в момента на
изтичане на 2-годишния срок след извършването на 06.01.2012 г. на последното
валидно изпълнително действие по делото - опис на недвижимия имот на ищците,
последван от обявяване на публична продан.
Този факт бил осъществен далеч преди приемането
и влизането в сила на новото тълкуване, дадено с т.10 от TP № 2/2015 г., като
по време на осъществяването му за съда, съдебния изпълнител и страните е било
задължително предходното тълкуване, дадено с ППВС № 3/1980 г., чийто ефект
следвало да бъде зачетен в настоящия правен спор. Съобразно това тълкуване, с
образуването на първоначалното изпълнително дело давността за вземането на
ответната банка е била прекъсната и е спряла да тече по време на изпълнителното
производство, съгл. чл.115, ал.1, б."ж" от ЗЗД.
Доколкото за период повече от две години след
датата на последното валидно изпълнително действие (06.01.2012 г.) взискателят
не е поискал извършването на нови изпълнителни действия, то с оглед наличието
на хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното
производство било прекратено ех lege на 06.01.2014 г., независимо от това, че постановление на
съдебния изпълнител в този смисъл е издадено едва на 22.11.2017 г., тъй като то
имало само декларативно, а не конститутивно действие.
Следователно нова петгодишна давност за
вземането е започнала да тече от датата на прекратяване на първоначалното
изпълнително производство ех lege - 06.01.2014 г., и същата
не е изтекла към 31.01.2018 г. - датата на образуване на новото изпълнително
дело под № 20188870400040
по описа на ЧСИ Добромир Даскалов, рег. № 887 в КЧСИ, което към настоящия
момент било висящо, като с обезпечителна заповед от 23.01.2019 г., издадена по
гр.д. № 71/2019 г. по описа на PC - П., изп.
производство е спряно по разпореждане на съда, на осн. чл.432, ал.1, т.1,
предл. 3 от ГПК.
Съответно, с образуването на новото изпълнително дело на 31.01.2018 г. и предприемането на действия за принудително изпълнение по него - възбрана и опис на недвижимия имот на ищците - погасителната давност, започнала да тече на 06.01.2014 г., отново била прекъсната - по аргумент от чл.116, б."в" от ЗЗД и в съответствие с новото разрешение, дадено с т.10 от TP № 2/2015 г., което е вече относимо към новообразуваното изпълнително дело.
По изложените по-горе подробни съображения,
считаме, че обжалваното решение е неправилно в частта му относно предявения
главен иск, поради което същото следва да бъде отменено в тази му част, а
предявеният главен иск, като неоснователен и недоказан, следва да бъде
отхвърлен изцяло.
Искането е решението да бъде отменено, вместо
което да бъде постановено ново, с което искът да бъде отхвърлен като
неоснователен с присъждане на разноски за две инстанции.
В законния срок е постъпил писмен отговор от С.И.Г. и П.Г.Г. – лично и чрез техния процесуален пълномощник с искане решението на районния съд да бъде потвърдено. Жалбоподателите считат, че то е правилно и съобразено с нормите на материалния и процесуалния закон. Ответниците по жалбата не спорят относно фактите, изложени във въззивната жалба. Няма спор и относно тълкуването на ППВС № 3/1980 г. и т.10 от TP № 2/2015 г. Спорът е относно пР.гането на двата тълкувателни акта дотолкова, доколкото ответниците по жалбата считат, че перемпцията е настъпила с извършването на последното валидно извършено изпълнително действие – на 06.01.2012 г. и считано от тогава до датата на образуване на следващото изпълнително дело – на 31.01.2018 г. – са минали повече от 5 години, следователно погасителната давност за вземането на банката е изтекла и вземането е погасено по давност. Съответно спорен между страните е въпросът на коя дата първоначално образуваното изпълнително производство е прекратено – на 06.01.2012 г. или на 06.01.2014 г. Ответниците по жалбата застъпват становището, че това е станало на 06.01.2012 г., като се позовават на Решение № 31/09.09.2010 по дело № 400/2009 на ВКС, ТК, II т.о.. Така изложените тези на процесуалния пълномощник са доразвити в становището на ответниците, подадено лично от тяхно име. Искането е решението на районния съд да бъде потвърдено с присъждане на разноските.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмените отговори, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
В исковата си молба против „УниКредит Булбанк“ АД и В.П.С.
ищците са твърдели, че са ипотекарни
длъжници, отговарящи за задължение в размер 22050,74 лв. на ответника В.П.С. в
качеството му на ЕТ „Ан-Мари-В.С.“, който след възникване на задължението е
продал своето търговско предприятие на ответника „Джером 2003“ ЕООД. Твърдели
са, че настоящ кредитор на вземането е ответника „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК
*********, който се явявал универсален правоприемник на първоначалния кредитор
банка „Хеброс“ АД. Вземането произтичало
от договор за банков кредит, сключен между длъжника ЕТ „Ан-Мари-В.С.“ и
кредитора банка „Хеброс“ АД, който бил обезпечен с договорна ипотека върху
техен недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор №55155.501.536
по КККР на гр.П., ведно с построената в него сграда с идентификатор
55155.501.536.1. Поддържали са, че за събирането на това задължение е издаден
изпълнителен лист от 26.08.2003 г., по гр.д. № 9243/2003 г. на РС – Пловдив и било
образувано изп. дело № 15/2004 г. на ДСИ при РС-П., което продължило под № 211/2010
г. пред ЧСИ Никола Торнев, рег. №750, преминало в изп. д. № 20118200402112 по
описа на ЧСИ Тодор Луков с рег. № 820 и в последствие прекратено поради
перемпция на 22.11.2017 г. След прекратяването на изпълнителното дело въз
основа на същия изпълнителен лист било образувано ново изп. дело с № 40/2018 г.
по описа на ЧСИ Добромир Даскалов, гр. П., рег. №887, по което принудителното
изпълнение било насочено върху ипотекирания имот, въпреки че обезпеченото
вземане било погасено по давност, изтекла след издаването на изпълнителното
основание. Първоначално формулираното искане е съдът да постанови решение, с
което да установи спрямо ответника „УниКредит Булбанк“ АД и „Джером 2003“ ЕООД,
че ищците като ипотекарни длъжници и главният длъжник В.П.С., посочен като
ответник, не дължат сумата по изпълнителния лист поради погасяване по давност
на правото за принудително събиране на вземането. След оставяне на ИМ без
движение, с молба от 21.01.2019 г.
ищците са поправили заявения петитум, като са заявили, че претендират да бъде прието за установено в отношенията между страните,
че ищците не дължат на „УниКредит Булбанк“ АД сумата от 22 052.74 лв. –
просрочени лихви за периода от 21.02. до 08.08.2003 г. по договор за Банков
кредит от 27.09.2001 г., за която е издаден изпълнителен лист на 26.08.2003 г.
по гр.д. № 9243/2003 г. по описа на ПРС, поради погасяването на правото на
принудително събиране на вземането. С определение № 1634/28.05.2019 г.
районният съд е прекратил производството против „Джером 2003“ ЕООД.
Определението не е било обжалвано и е влязло в сила.
В срока по чл.131
от ГПК ответникът „УниКредит Булбанк“ АД признава факта, че е взискател по
изпълнителните дела в качеството му на универсален правоприемник на банка
„Хеброс“ АД, която е отпуснала ипотечния кредит в полза на ЕТ „Ан-Мари-В.С.“, а
ищците са ипотекарни длъжници. Оспорил е иска с твърдение, че погасителната
давност е била спряна от началото на изпълнителното производство до 26.06.2015 г.,
съгласно даденото задължително тълкуване на закона с ППВС № 3/18.11.1980 г.,
което намирало приложение до момента на неговата отмяна с ТР № 2 от 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Поддържал е, че с обявяване на
тълкувателното решение на 26.06.2015 г. давността е започнала да тече отново,
но е била прекъсвана многократно чрез поискани от взискателя и/или извършени от
съдебния изпълнител изпълнителни действия и все още не е изтекла.
Ответникът В.П.С. също
е депозирал писмен отговор в законния срок. Счита иска за недопустим спрямо
него, тъй като не бил взискател, а длъжник по обезпеченото с ипотека вземане.
По същество счита иска за основателен на заявеното от ищците основание. Сочи
допълнително основание за погасяване на главното задължение с твърдение, че
след издаването на изпълнителния лист е изгубил качеството си на едноличен
търговец, поради което не отговарял за кредитното задължение.
Не е спорно между
страните, а се установява и от приетите по делото писмени доказателства, че въз основа на изпълнителен лист, издаден на 26.08.2003 г. по гр.д. № 9243/2003
г. по описа на РС-Пловдив, е било образувано изпълнително дело № 15/2004 г. по
описа на СИС при PC - П. по молба от 29.01.2004 г., подадена от
взискателя Банка „Хеброс'' АД (чийто универсален правоприемник бил ответникът
„УниКредит Булбанк" АД). С молбата взискателят поискал изпълнението да се
насочи върху ипотекираните недвижими имоти, обезпечаващи задължението, сред
които и имотът на ищците. На 02.02.2004 г. върху него била наложена възбрана.
На 13.05.2005 г. изпълнителното производство било спряно от държавния съдебен
изпълнител (ДСИ), на основание чл.329, б. "а" ГПК (отм.) - по
нареждане на съда, въз основа на обезпечителна заповед, издадена на 05.05.2005 г.
по гр.д. № 721/2005 г. на PC - П.. Взискателят
поискал възобновяване на изпълнителното производство на 09.03.2009 г. с нарочна
молба.
С Определение от 12.10.2009 г. на PC - П. е отменено
допуснатото обезпечение по гр.д. № 721/2005 г. по описа на ПРС и възобновено
производството по изп.д. № 15/2004 г. по описа на ДСИ при PC - П..
След отводи на всички държавни съдебни
изпълнители от ДСИ при PC-П., през 2010 г. изпълнителното дело е
прехвърлено на ЧСИ Никола Торнев, рег.№ 750 в КЧСИ, под номер 20107500400211.
На 14.07.2010 г. от ЧСИ е изпратено запорно
съобщение до „УниКредит Булбанк" АД за налагане на запор на банковите
сметки на длъжниците по изпълнителното дело, с получен отговор от банката на
29.07.2010 г., че е наложен запор на банковите сметки на В.С. и ЕТ „Ан-Мари-В.С.".
С молба от 29.07.2010 г. взискателят и
настоящ ответник „УниКредит Булбанк" АД е поискал насрочването на опис
върху имота, принадлежащ на ищците по делото, какъвто реално не бил проведен.
Впоследствие, на осн. чл.31 - чл.35 от ЗЧСИ,
изпълнително дело № 20107500400211 по описа на ЧСИ Никола Торнев е продължено
от ЧСИ Тодор Луков, рег. № 820 в КЧСИ, под номер 20118200402112, с дата от
05.04.2011 г.
На 27.06.2011 г. по изпълнителното дело е постъпила
молба от взискателя „УниКредит Булбанк" АД за предприемане на изпълнителни
действия по отношение на имота на ищците и снабдяване с необходимите справки.
На 10.11.2011 г. по изпълнителното дело е постъпила
молба от взискателя „УниКредит Булбанк" АД за извършване на опис, оценка и
публична продан на имот, собственост на друг ипотекарен длъжник, различен от
ищците, находящ се в гр. П., ул. "Р." № 27.
На 06.01.2012 г. е извършен опис на
недвижимия имот на ищците, последван от обявяване на публична продан, която не
била реално проведена и била отменена с разпореждане на съдебния изпълнител от
31.01.2012 г.
На 03.04.2015 г. от ЧСИ Тодор Луков е
изпратено ново (коригиращо) запорно съобщение до „УниКредит Булбанк" АД за
налагане на запор на банковата сметка на длъжника В.С., с получен отговор от
банката на 23.04.2015 г., че е наложен запор на банковите сметки на длъжника.
На 29.05.2015 г. е депозирана молба от взискателя
„УниКредит Булбанк" АД с искане за продължаване на принудителните действия
по отношение на недвижимия имот, собственост на друг ипотекарен длъжник,
различен от ищците, находящ се в гр.П., ул. "Р." № 27, като такива не
били извършени.
На 13.02.2017 г. е депозирана молба от
взискателя за извършване на опис на движими вещи на длъжника ЕТ „Ан-Мари-В.С.",
без реално да е извършен такъв.
На 16.05.2017 г. е депозирана молба от
взискателя за налагането на запори на банкови сметки на длъжника В.С. в две
банки („ДСК" и „Алианц"), но такива не се установява да се наложени.
На 15.11.2017 г. по изпълнителното дело е постъпила
молба от взискателя „УниКредит Булбанк" АД за връщане на изпълнителния
лист, като на 22.11.2017 г. производството по изпълнително дело №
20118200402112 по описа на ЧСИ Тодор Луков, per. № 820 в КЧСИ, е
прекратено, тъй като е констатирано, че е изтекъл двугодишният срок от
последното изпълнително действие, поискано от взискателя.
На 31.01.2018 г. въз основа на върнатия изпълнителен
лист, по молба на взискателя „УниКредит Булбанк" АД е образувано ново
изпълнително дело - с номер 20188870400040 по описа на ЧСИ Добромир Даскалов,
рег. № 887 в КЧСИ, в хода на което – най-късно на 19.11.2018 г. е наложена
възбрана върху ипотекирания имот, собственост на ищците, за което те са
уведомени със съобщение, изпратено до тях на 19.11.2018 г.
Новообразуваното изпълнително дело № 20188870400040
по описа на ЧСИ Добромир Даскалов е висящо и понастоящем, като с Обезпечителна
заповед от 23.01.2019 г., издадена по гр.д. № 71/2019 г. но описа на PC - П.,
производството по делото е спряно по разпореждане на съда, на осн. чл.432,
ал.1, т.1, предл. 3 от ГПК.
По така изложените факти страните не спорят,
поради което съдът ги приема за безспорно установени.
Спорни между тях са въпросите: считано от
кога е започнала да тече последната 5-годишна погасителна давност за вземането
и била ли е тя изтекла към момента на образуването на изпълнително дело № 20188870400040
по описа на ЧСИ Добромир Даскалов, респ. към момента на подаване на исковата
молба – 10.01.2019 г.
Съдът намира обжалвания съдебен акт за
недопустим по следните съображения:
С обжалваното решение районният съд е приел в
отношенията между страните, че ищците и ответникът В.П.С., ЕГН ********** не дължат на ответника
„УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК ********* сумата от 22052,74 лв., представляваща
лихва по договор за банков кредит от 27.09.2001 г., за която е издаден
изпълнителен лист от 26.08.2003 г. по гр.д. № 9243/2003г. на РС - Пловдив, тъй
като правото на принудително изпълнение е погасено по давност, настъпила след
приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание.
Решението е недопустимо в частта, с която е прието, че ответникът В.П.С. не
дължи на ответника „УниКредит Булбанк“ АД сумата от 22052,74 лв., тъй като
съдът не е бил сезиран с такова искане. Последният петитум, формулиран от
ищците с молбата от 21.01.2019 г. е следният: „Да се признае за установено в
отношенията между страните, че С.И.Г., ЕГН ********** и П.Г.Г.,
ЕГН ********** не дължат на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК
*********, представлявана от изпълнителните директори Л. Х. К., сумата
от 22 052.74 лв. – просрочени лихви за периода от 21.02. до 08.08.2003 г.
по договор за банков кредит от 27.09.2001 г., за която е издаден изпълнителен
лист на 26.08.2003 г. по гр.д. № 9243/2003 г. по описа на ПРС, поради
погасяването на правото на принудително събиране на вземането“. В така формулирания петитум не се съдържа
искане да бъде признато и по отношение на В.П.С., че не дължи исковата сума.
Като се е произнесъл по искане, с което не е бил надлежно сезиран, съдът се е
произнесъл плюс петитум, поради което в тази част обжалваното решение следва да
бъде обезсилено.
В останалата част решението е също недопустимо, но по
други съображения. ВКС трайно приема в своята практика, че правният
интерес за ипотекарния длъжник да установи по исков ред, че той и
кредитополучателят не дължат на кредитодателя процесната сума, произтича от
изричната норма на чл. 151 ЗЗД, предвиждаща правото на собственика на имота,
ипотекиран като обезпечение на чуждо задължение, /каквито се явяват ищците в
настоящото производство/, да противопостави на кредитора всички възражения, с
които разполага длъжникът. С оглед на това отрицателният установителен иск за
недължимост на вземане, за което е образувано изпълнително производство, би бил
допустим, ако петитумът включваше и искането недължимостта на вземането да бъде
установено освен по отношение на ищците, и по отношение на кредитополучателя,
който е конституиран като ответник в настоящото производство, защото без
съмнение ипотечното право, учредено в полза на кредитора, съществува дотолкова,
доколкото съществува обезпеченото с него вземане. В случая обаче ищците не са
предявили иск, с който претендират да бъде установено, че паричното задължение
на ответника В.С. не съществува, а в обстоятелствената част на исковата молба
липсват твърдения, че самите ищци са кредитополучатели, за да имат правен
интерес да установят, че те лично не дължат сумата, за която е издаден
изпълнителният лист. Напротив, те изрично са пояснили, че са дали свой собствен
недвижим имот като обезпечение на чужд дълг, поради което за тях не съществува
правен интерес да установят със сила на пресъдено нещо, че те самите не дължат
сумата от 22 052.74 лв. Техният
правен интерес налага да установят със сила на пресъдено нещо, че ответникът С.
не дължи процесната сума и като резултат на това не съществува и ипотечното
право за банката да насочи изпълнението против имота на ищците, но такъв иск
понастоящем не е предявен.
В заключение следва да се приеме, че цялото решение е недопустимо, поради
което следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено.
В полза на „УниКредит Булбанк“ АД следва да бъдат присъдени разноски за две
инстанции в размер на 441.60 лв. за въззивна инстанция. Доказателства за
направени пред първата инстанция разноски не се представят, поради което такива
не следва да бъдат присъждани.
Тъй като пред въззивния съд ответникът В.С. е поддържал основателност на
иска, разноски в негова полза за тази инстанция не следва да бъдат присъждани.
Като взе предвид
гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 1344/11.10.2019 г., постановено по гр.д. № 71/2019 г. по описа на Пазарджишкия районен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА С.И.Г., ЕГН ********** и П.Г.Г., ЕГН **********, двамата с адрес ***, да заплатят на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на уплавление гр.София, пл.“Света Неделя“ № 7, представлявана от изпълнителните директори Л. Х. и А. К., деловодни разноски за две инстанции в размер на 441.60 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: