№ 21282
гр. София, 24.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110102023 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу Н.
Д. Д. за признаване за установено, че дължи следните суми: сумите 5396,08 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2019г. до 30.04.2022г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб.№ 120903,
ведно със законна лихва за период от 08.09.2023г. до изплащане на вземането, сумата 1252,70
лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020г. до 16.08.2023г., сумата
43,06 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.08.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за период от 08.09.2023г. до изплащане
на вземането, сумата 9,38 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за
дялово разпределение за период от 16.10.2020г. до 16.08.2023г., за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.09.2023г. по ч.гр.д. №
50044/2023г. по описа на СРС, 25 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за
процесния период и имот в качеството му на наемател на процесния имот. Твърди, че
съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не бил упражнил правата си по
чл.150, ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че за процесния период в
сила са били ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016г., съгласно
които ответникът бил задължен да заплаща сумите по фактурите в 45-дневен срок, като
лихва се начислявала само върху вземанията по общи фактури. Сочи, че в сградата се
извършвала услугата дялово разпределение съгласно чл. 139 ЗЕ. Твърди, че ответникът е
1
използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и
дялово разпределение и не бил погасил задълженията си. Искането към съда е да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез
назначения му от съда особен представител- адв. Е. О., с който се оспорват предявените
искове. Оспорва, че ответникът е ползвател и дължи заплащане на топлинна енергия поради
липса на доказателства за наличие на облигационно правоотношение между страните.
Оспорва ответникът да е бил наемател на топлоснабдения имот, както и че е извършено
надлежно отчитане на използваната топлинна енергия в апартамента. Оспорва уредите, с
които е била отчетена топлинна енергия, да са минали през тест за годност, както и
отчетените количества да отговарят на показанията на уредите за отчитане на използваната
топлинна енергия. Оспорва отчетените количества топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, за топлинна енергия, за БГВ и за мощност, да са верни. Оспорва сумите за
топлинна енергия да са станали изискуеми от датата на публикуването им на интернет
страницата на ищцовото дружество. Оспорва „Техем Сървисис“ ЕООД да са извършили
дяловото разпределение при спазване на изискванията на ЗЕ и ОУ за продажба на топлинна
енергия за битови нужди. Сочи, че исковата молба не е доказана по основание и размер. На
следващо място, твърди че част от вземанията била погасени по давност. Оспорва
претенцията и за суми за дялово разпределение. Оспорва претенциите за лихви, тъй като
нямало представени доказателства ответникът да е изпаднал в забава. Искането към съда е
да отхвърли предявените искове.
Третото лице- помагач на страната на ищеца- „Техем Сървисис“ ЕООД, с молба от
15.11.2024г. е посочил, че не оспорва предявения иск. Счита същият за основателен и
доказан.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е
да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
2
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия.
В конкретния случай по делото е прието писмо от главния секретар на Министерство на
регионалното развитие и благоустройство, в което е посочено, че МРРБ не разполага с
информация относно наематели и наемни правоотношения, както и настанителни заповеди
или договори за наем от 05.2019г. до 15.04.2020г. за имот, представляващ апартамент № 8,
находящ се в ***. Посочено е, че от направените справки по актуалния списък на имотите-
публична и частна държавна собственост, предоставени за управление на МРРБ- централна
администрация, е установено, че недвижим имот на посочения адрес, не е вписан в
регистъра. Уточнено е, че имотът не е бил с предоставени права за управление на МРРБ.
Приет е Акт за частна държавна собственост № 10550 за самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1500.2408.1.8 със застроена площ от 54,58 кв.м., представляващ
апартамент № 8, състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения, прилежащо мазе №
8 с площ от 1,92 кв.м. и заедно с 1,044 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, местонахождение на имота- ***. Посочено е, че правата за
управление са предоставени на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно
дело“.
Приет е списък за броя на живущите в жилищна сграда на *** от 25.04.1979г., в който
под № 8 е вписан Н. Д. Д.- ап. № 8 и е положен подпис.
Приет е списък към Протокол от 24.07.2002г. от проведено Общо събрание на ЕС на
адрес: *** са вписани имената на Н. Д. Д., аб. № 120903 и е положен подпис /л. 26 от
делото/.
От писмо от Министерство на отбраната, Изпълнителна агенция „Военни клубове и
военно-почивно дело“ от 23.10.2024г. се установява, че недвижим имот, представляващ
апартамент № 8 в *** е частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на
Министерството на отбраната и е предоставен в управление на Изпълнителна агенция
„Военни клубове и военно-почивно дело“. Посочено е, че в имота през 1979г. е настанен Н.
Д. Д. в качеството му на военнослужещ, заедно с 4- членното му семейство съгласно
Договор от 14.03.1979г. за отдаване под наем на държавен жилищен имот, собственост на
МНО, издаден от началника на Гарнизонна жилищна част- София. С лицето бил подписан
нов договор с рег. № РД-12-62 от 17.01.2007г. за отдаване под наем на недвижим имот-
3
частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на Министерство на отбраната,
сключен с изпълнителния директор на бившата Изпълнителна агенция „Държавна
собственост на Министерството на отбраната“. С решение № 18 от 04.03.2008г. на СРС се
прекратил брака между Н. Д. Д. и Р.М. Д.а и жилището, находящо се в *** се предоставило
за ползване на г-жа Д.а.
Приет е препис от Договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот,
собственост на МНО от 14.03.1979г., сключен с Н. Д. Д., с който е отдаден под наем ап. 8,
находящ се в ***.
Приет е препис от Договор за отдаване под наем на недвижим имот- частна държавна
собственост, включен във ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната от
17.01.2007г., с който Изпълнителна агенция „Държавна собственост на Министерство на
отбраната“ са предоставили за временно възмездно ползване на Н. Д. Д. апартамент № 8,
находящ се в *** състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещия с полезна площ от
47,47 кв.м. Съгласно чл. 14 от договора наемателят е длъжен да заплаща разходите, свързани
с ползването на имота- предмет на договора по установения ред и в сроковете, определени
от съответните институции /ВиК, Електроснабдяване, ТЕЦ и други/, като при необходимост
сключи с тях съответните договори.
Приет е препис от Решение № 18 от 04.03.2008г., постановено по гр. дело №
936/2007г. по описа на СРС, 89-ти състав, с което е прекратен с развод брака, сключен с Акт
за граждански брак № 812-III/29.12.1976г. на Столична община- район Оборище, между Н.
Д. Д. и Р.М. Д.а като дълбоко и непоправимо разстроен на основание чл. 94, т. 3 във вр. с чл.
99, ал. 1 СК. С решението е предоставено ползването на семейното жилище – собственост
на на трето лице, находящо се в ***, състоящо се от една стая, кухня, баня, ведно с мазе № 8,
на Р.М. Д.а, ЕГН ********** на основание чл. 107, ал. 1 от СК, като е отхвърлен предявения
от Н. Д. срещу Р. Д.а иск с правна квалификация чл. 107, ал. 1 СК за предоставяне
ползването на семейното жилище, находящо се в *** като неоснователен. Видно от
отбелязването върху самото решение същото е влязло в сила на 25.04.2008г. /преди
процесния период/.
С писмо от 10.10.2024г. е представена декларация по чл. 14 ЗМДТ за процесния имот,
видно от която данъчно задълженото лице за имота е Изпълнителна агенция „Военни
клубове и военно-почивно дело“- л. 114 от делото.
При така събрания доказателствен материал съдът намира, че по делото не се
установява при условията на пълно и главно доказване, че между страните е съществувало
валидно облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия за
процесния имот и период. Това е така, поради следното:
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като
4
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден
имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна
енергия за собствените му битови нужди, така и Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018г.,
постановено по т. дело № 2 по описа за 2017г. на ОСГК на ВКС.
В конкретния случай ответникът не е бил държател на процесния имот за процесния
период, доколкото видно от приетия препис от Решение № 18 от 04.03.2008г., постановено
по гр. дело № 936/2007г. по описа на СРС, 89-ти състав ползването на процесния имот е
било предоставено на трето неучастващо в спора лице- бившата съпруга на ответника Р.М.
Борисова. Липсват доказателства, че в процесния период ответникът е бил наемател на
процесния имот, респ. че е сключил с ищеца- доставчик на топлинна енергия договор за
продажба на топлинна енергия за процесния обект.
Собственикът или титулярът на вещното право на ползване върху имот в сграда в
режим на етажна собственост по презумпция на закона се смята потребител на топлинна
енергия. Такава законова презумпция не е предвидена по отношение на държателите на
имота въз основа на облигационно правоотношение. От страна на собственика на процесния
имота- Държавата, или от страна на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-
почивно дело“ /лицето, на което е предоставено управлението на имота/, не са представени
доказателства да е дадено съгласие за сключване на договор за имота за процесния период.
Не са ангажирани и доказателства ответникът да е подал заявление за откриване на партида
за процесния имот, което да представлява предложение по чл. 13 ЗЗД за сключване на
договор за доставка на топлинна енергия. Поради което съдът приема, че по делото не са
доказани предпоставките за обосноваване на извод, че през процесния период страните са
били обвързани от договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия, от което
следва, че ответникът не е пасивно материално легитимиран по иска за ангажиране на
договорна отговорност за неизпълнение на задължение за заплащане на топлинна енергия.
Поради което исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 79 ЗЗД са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Неоснователни са и обусловените искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът по делото, който не е
сторил разноски. В исковото производство е бил представляван от назначен от съда особен
представител, а заповедта за изпълнение е била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, срещу Н. Д. Д., ЕГН
**********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Н. Д. Д. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата 5396,08 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019г. до 30.04.2022г. в
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб.№ 120903, ведно със законна лихва за
период от 08.09.2023г. до изплащане на вземането, сумата 1252,70 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2020г. до 16.08.2023г., сумата 43,06 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2020г.
до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за период от 08.09.2023г. до изплащане на
вземането, сумата 9,38 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за
дялово разпределение за период от 16.10.2020г. до 16.08.2023г., за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.09.2023г. по ч.гр.д. №
50044/2023г. по описа на СРС, 25 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца-
„Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6