РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Перник, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно гражданско
дело № 20251700500191 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XX от ГПК.
С решение № 83 от 06.02.2025 г. по гр.д. № 2545/2024 г., поправено с решение № 242 от
14.03.2025 г., Районен съд Перник е осъдил XI Основно училище „Елин Пелин“, град
Перник, да заплати следните суми на А. Г. Б., заемала по трудово правоотношение
длъжността „***“ в училището до *** включително:
- на основание чл. 128, т. 2 КТ – 2308,76 лв., представляваща неизплатена част от
полагаемото трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 15.07.2023 г., ведно със
законната лихва от 20.05.2024 г. до окончателното заплащане на вземането;
- на основание чл. 222, ал. 3 КТ – 3921,76 лв., представляваща неизплатена част от
обезщетение за придобито право на пенсия поради възраст и осигурителен стаж, ведно със
законната лихва от 20.05.2024 г. до окончателното заплащане на вземането;
- на основание чл. 224, ал. 2 КТ – 323,70 лв., представляваща неизплатена част от
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва от 20.05.2024
г. до окончателното заплащане на вземането.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника. Излага доводи, че
юридическата връзка между страните – трудово правоотношение, е била прекратена преди
1
сключването на процесния анекс на 10.08.2023 г. и преди обнародваната в ДВ, бр. 75 от
01.09.2023 г. актуализация на Приложение № 3 към Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и
заплащане на труда. Счита, че на ищцата не се полагат претендираните вземания, тоест, че
същите не са възникнали, тъй като към посочената дата тя не е имала качеството на трудово
заето лице в системата на училищното образование. Поради това намира обжалваното
решение за неправилно и моли да бъде отменено, като исковете бъдат изцяло отхвърлени.
Претендира разноски пред двете инстанции.
Въззиваемата А. Г. Б. оспорва жалбата с отговор в срок. Излага доводи, че с процесния
анекс към колективен трудов договор от 10.08.2023 г. са увеличени ретроактивно месечните
възнаграждения на всички педагогически специалисти, полагали труд в системата на
предучилищното и училищното образование в периода след 01.01.2023 г. Поддържа, че
лицата с прекратени правоотношения в периода между 01.01.2023 г. и 10.08.2023 г. не
представляват изключение и също се ползват от новоутвърдения размер на
възнагражденията за периода, за който са положили съответен труд, предвид изрично
предвидената обратна сила на анекса. Ето защо намира за ирелевантен към процесния спор
факта, че трудовото правоотношение е било прекратено считано от ***, тоест преди
сключването на анекса. По тези съображения моли обжалваното първоинстанционно
решение да бъде потвърдено и претендира разноски.
По валидността и допустимостта на решението:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Решението е валидно – постановено е от надлежен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, при спазена форма на съдебния акт, като в него е
изразена по ясен начин волята на съда.
То е обжалвано в цялост, поради което съдът следва да се произнесе по допустимостта
във всичките му части. Решението е допустимо – налице са процесуалните предпоставки за
съществуване и упражняване на правото на иск, като първоинстанционният съд се е
произнесъл при спазване на диспозитивното начало в исковия процес (чл. 6, ал. 2 ГПК).
По правомощията на съда относно правилността на решението в обжалваната
част:
По въпросите за правилността на решението съдът е ограничен от конкретните
оплаквания в жалбата освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните,
констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от
сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС).
В обхвата на горепосочените правомощия Окръжен съд Перник намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Пред настоящата инстанция не са спорни следните приети от първия съд фактически и
правни констатации:
Ищцата А. Г. Б. е заемала длъжността „***“ в ответното училище през исковия период
2
от 01.01.2023 г. до 15.07.2023 г., а считано от *** трудовото правоотношение е прекратено
поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Б. е член на
Синдиката на българските учители към КНСБ, която организация е страна по колективен
трудов договор (КТД) за системата на предучилищното и училищното образование № Д-01-
269/06.12.2022 г. С анекс № Д01-92/10.08.2023 г. към този КТД са определени по-високи
минимални размери на минималните основни работни заплати в системата, като за
заеманата от ищцата длъжност „***“ този размер е 1763 лв. В анекса е предвидено, че
актуализираните размери на възнагражденията се прилагат считано от 01.01.2023 г. Също
така с изменение в Наредба № 4 от 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда (в
системата на предучилищното и училищното образование), обн. ДВ, бр. 75 от 2023 г.,
размерите на минималните възнаграждения на заетите в системата педагогически
специалисти (приложение № 3) са актуализирани в съответствие с анекса към КТД, като
изменението е в сила от 01.01.2023 г. – § 2 и 3 от Наредба за изменение и допълнение на
Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, ДВ, бр. 75 от 2023 г. При
допускане, че полагаемите се на ищцата трудови възнаграждения за периода от 01.01.2023 г.
до 15.07.2023 г., както и обезщетения по чл. 222, ал. 3 КТ и по чл. 224, ал. 2 КТ, следва да
бъдат изчислени въз основа на тази актуализация, ответникът следва да доплати следните
суми: 2308,76 в. за трудово възнаграждение, 3921,76 лв. по чл. 222, ал. 3 КТ и 323,70 лв. по
чл. 224, ал. 2 КТ.
Спорът между страните е съсредоточен върху въпроса – след като към датата на
сключването на анекса (10.08.2023 г.) и към датата на обнародване на изменението в
приложение № 3 към Наредба № 4 от 20.04.2017 г. (ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г.) трудовото
правоотношение на ищцата е било прекратено, намират ли приложение спрямо това
правоотношение нормите на анекса и на изменената наредба.
Както на анекса към КТД, така и на измененията в Наредба № 4 е придадено обратно
действие от 01.01.2023 г.
По въпроса за обратното действие на анекса към КТД от 10.08.2023 г.: Ищцата е
представила удостоверение от 24.04.2024 г., че е член на Синдиката на българските учители
от месец декември 2014 г. Следователно към датата на сключването на анекса – 10.08.2023 г.,
тя е била член на СБУ и по силата на чл. 57, ал. 1 КТ този анекс има действие спрямо нея за
периода до прекратяване на трудовото правоотношение, тоест от 01.01.2023 г. до
15.07.2023 г. За разлика от обратното действие в законодателството (чл. 14 ЗНА), в
частноправните отношения, включително и в тези по колективен трудов договор, страните
не са ограничени да предвидят ретроактивност. Освен това, в анекса не е предвидено
изтъкваното от въззивника ограничение, че клаузите за тази ретроактивност се прилагат
само по отношение на заварени правоотношения. Тоест липсва както нормативно, така и
контекстуално основание за предложеното стеснително тълкувание.
По въпроса за обратното действие на § 2 и 3 от Наредба за изменение и допълнение на
Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г.:
С обратното действие на един закон се преуреждат правните последици от факти,
настъпили преди влизането му в сила (или обнародването му при избрана от законодателя,
както в случая, юридическа техника за придаване на обратно действие чрез посочване, че
нормативният акт влиза в сила месеци преди обнародването му). Когато новите правни
3
последици пораждат действие от момент, предхождащ влизането в сила на закона (или
обнародването му), е налице същинско обратно действие. Когато новите правни последици
пораждат действие от момента на влизането в сила на закона, но не само по бъдещи, а и по
заварени правоотношения, в този последен случай, касаещ заварените (висящи)
правоотношения, е налице т.нар. несъщинско обратно действие (привидна, несъщинска
ретроактивност, interferentio in iuris vinculo). Относно това разграничение вж. Решение № 10
от 24.10.2013 г. по к. д. № 8/2013 г., Решение № 4 от 11.03.2014 г. по к. д. № 12/2013 г.,
Решение № 5 от 11.05.2017 г. по к. д. №12/2016 г., Решение № 5 от 27.03.2017 г. по к. д. №
11/2017 г., Решение № 11 от 28.07.2022 г. по к.д. № 3/2022 г. В случая, с измененията в
Наредба № 4 се преуреждат правните последици от положения труд по трудово
правоотношение от всички педагогически специалисти в системата на предучилищното и
училищното образование от 01.01.2023 г. насетне. При вече изложеното разграничение
между същинско и несъщинско обратно действие на закона, се налага изводът, че е налице
същинско обратно действие - засягат се вече погасени задължения за заплащане на трудови
възнаграждения, като се създават задължения за извършване на доплащания до
актуализираните размери на възнагражденията. Същинското обратно действие, за разлика от
несъщинското, няма за своя логическа предпоставка висящността на съответното
правоотношение, което засяга. Такава предпоставка не е нормативно предвидена, а освен
това би довела до неравно третиране на лица, положили еднакъв труд, при еднакви условия,
в един и същ времеви отрязък и при стандартизирана възнаградителна система (чл. 22, ал. 2,
т. 18 ЗПУО).
С оглед на изложеното въззивните оплаквания се явяват изцяло неоснователни.
Правилно районният съд е приел, че в полза на ищцата – както въз основа на анекса към
КТД от 10.08.2023 г., така и въз основа на § 2 и 3 от Наредба за изменение и допълнение на
Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, се дължат претендираните
вземания. По тези съображения, при съвпадане на изводите на двете инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на
въззиваемата се следват сторените разноски в размер на 1600 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 83 от 06.02.2025 г. по гр.д. № 2545/2024 г. на Районен
съд Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК XI основно училище „Елин Пелин“, град
Перник, ЕИК *********, да заплати на А. Г. Б., ЕГН **********, сумата от 1600 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не може да бъде обжалвано.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5