Р
Е Ш Е
Н И Е
№595
град Плевен, 22.12.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
ГАБРИЕЛА
ХРИСТОВА
при секретаря Поля Цанева и с участието на прокурора Иван
Шарков, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. № 976/2023г. по
описа на Административен съд Плевен, на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК
във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
С Решение № 505/26.10.2023г.,
постановено по а.н.д. № 1250/2023г., Районен
съд Плевен, единадесети наказателен състав е отменил Наказателно постановление (НП)
№ 8168 от 09.05.2023г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура”, с което на С.М.Ц. с ЕГН ********** и адрес ***, на основание
чл.53, ал.1, т.2, предл.2 от Закон за пътищата (ЗП) е наложено административно
наказание – глоба в размер на 1000,00 лв., за извършено нарушение на чл.26, ал.2,
т.1, б.“а“, предл.2 от ЗП във вр. с чл.7, ал.1, т.4, б.“а“, чл.7, ал.1, т.3,
б.“б“, чл.8, ал.1 и ал.2 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба №11 от
03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата).
Решението е обжалвано в законния срок с касационна
жалба от надлежно легитимирано лице – Началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”, чрез пълномощник, страна по а.н.д.
№ 1250/2023г. по описа на Районен съд Плевен. Касаторът твърди, че решението на
районния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон. Оспорва се
изводът на въззивния съд, че визираните от нормата на чл.53 от ЗП физически
лица не са водачи на ППС, тъй като за тях е предвидена отделна отговорност с
разпоредбата на чл.177, ал.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за
извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от същия закон. Иска се отмяна на
решението на Районен съд Плевен и потвърждаване на НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
явява, не се представлява и не ангажира становище.
Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание се представлява
от пълномощник, който оспорва касационната жалба. В представен по делото
отговор на касационната жалба и в хода по същество излага подробни съображения
за правилност на атакувания съдебен акт. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.
Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд
разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по
реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната
жалба за неоснователна.
Въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, въззивният
съд приел за установено, че на 07.04.2023г. С.М.Ц. управлявал съчленено ППС с
пет оси – МПС с две оси марка „Волво“ с рег. ***. В 13:00 часа на път І-3,
км.99, на 2 км след гр. Долни Дъбник, в посока гр. Долни Дъбник – гр. Плевен,
същият бил спрян за проверка от екип на Агенция „Пътна инфраструктура“. В хода
на проверката било направено измерване с техническо средство електронна везна
за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, ***и ролетка № 1302/18 (5
м), при което било констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001г.
на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, тъй като измереното
натоварване на задвижващата (2-ра) единична ос на ППС е 12,690 т, при
максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11,5 т, съгласно чл.7,
ал.1, т.4, б.“а“ от Наредбата – превишаване с 1,190 т, а при измерено
разстояние между осите 1,32 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на
полуремаркето е 28,955 т при максимално допустимо натоварване на оста 24 т,
съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредбата – превишаване с 4,955 т.
Въз основа на резултата от извършената проверка,
проверяващите приели, че Ц., управлявайки съчленено ППС с пет оси – МПС с две
оси марка „Волво“ с рег. *** осъществява действие (извършва превоз на зърно),
без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата (разрешително),
издадено от администрацията, управляваща пътя (АПИ) на извънгабаритно ППС
съгласно изискванията на чл.8, ал.1-2 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. За констатираното бил съставен Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) бл. № 0009572/07.04.2023г.
в присъствието на С.М.Ц., който в графата бележки и възражения не направил
такива. В срока по чл.44 от ЗАНН не били представени възражения пред АНО. Въз
основа на цитирания АУАН било издадено обжалваното пред РС Плевен НП.
При така установените факти
въззивният съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в
законоустановените срокове и изискуемата форма, и съдържат всички реквизити по
ЗАНН. След анализ на фактическата обстановка и приложимите правни норми съдът
приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, а нарушението безсъмнено е установено и
доказано от обективна страна, тъй като ППС се е движило в обхвата на пътя и
ограничителната линия без съответното разрешение за дейности от специалното
ползване на пътищата. За да отмени НП, въззивният съд приел, че неправилно е
установено и посочено административно-наказателно отговорното лице, поради
което е налице несъставомерност на деянието с оглед на неговия субект. Съдът
изложил мотиви, че физическите лица, визирани от разпоредбата на чл.53 от ЗП са
тези, които осъществяват транспортната дейност в качеството си на търговци,
регистрирани по съответния ред, а не физическите лица, извършващи фактическите
действия по управление на превозните средства. Според въззивният съд при
нарушения, свързани с управление на ППС с размери, маса или натоварване на ос,
които надвишават нормите, определени от МРРБ, без да се спазва установения за
това ред, водачите на тези ППС могат да носят отговорност единствено съобразно
нормите на ЗДвП – предвидената отговорност по чл.177, ал.3 от ЗДвП за извършено
нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от с.з. Това е така, тъй като тази отговорност
не може да се дублира и за едно и също деяние да се носи едновременно
отговорност от тези водачи и на основание ЗП, защото за едно нарушение не може
да бъдат наложени наказания на различни нормативни основания.
Настоящият състав намира посочените касационни
основания и доводи за неоснователни, а решението – предмет на проверка в
настоящото производство за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и
материалния закон.
При постановяване на
съдебното решение съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе
съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно
изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело. В решението са обсъдени събраните доказателства, анализирана е
фактическата обстановка и на база на горното съдът е направил своите решаващи
изводи. Поради изложеното не се установяват допуснати от решаващия състав
съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Оспореното решение
съответства и на материалния закон по следните мотиви:
В процесния случай на Ц. е наложено административно
наказание за управляване на съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси марка
„Волво“ с рег. ***, без разрешение за дейности в рамките на специалното
ползване на пътищата (разрешително), издадено от администрацията, управляваща
пътя на извънгабаритно ППС съгласно изискванията на чл.8, ал.1-2 от Наредбата.
Движението на извънгабаритните и/или тежки ППС по
пътищата, отворени за обществено ползване, може да се извършва с разрешително
за преминаване (чл.8, ал.2 от Наредбата) или след заплащане само на дължимата
такса (чл.14, ал.3 от Наредбата). Във втората хипотеза извънгабаритните и/или
тежки ППС трябва да имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не
превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел
II, както и тези с габаритни размери: широчина – до 3,30 м, височина – до 4,30
м, и дължина – до 22 м.
Процесното ППС обаче
отговаря на нормата на чл.14, ал.3 от
Наредбата.
Измереното натоварване на задвижващата ос на ППС е 12.690 т, при максимално
допустимо натоварване на задвижващата ос 11.5 т, като превишението е с 1.190 т,
или 10,35 %. Изчислено по горното правило (тежко ППС, което има натоварване на
ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на
ос по раздел II), превишението на максималното допустимо натоварване по
наредбата е 3.45 т, т.е. в случая измереното е в границите на нормативното
изискване.
При измерено разстояние
между осите 1.32 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на
полуремаркето е 28.955 т при максимално допустимо натоварване на оста 24 т, като
превишението е с 4.955 т, или 20,65 %. Изчислено по горното правило (тежко ППС,
което има натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите
максимални натоварвания на ос по раздел II), превишението на максималното допустимо
натоварване по наредбата е 7.2 т, т.е. в случая измереното е в границите на
нормативното изискване.
Следователно в случая процесното
ППС е можело да се движи с документ за платена такса, тъй като попада в
случаите по чл.14, ал.3 от Наредбата, и не е било необходимо издаване на
разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, каквото
нарушено изискване е посочено изрично в АУАН и НП. Наказаното лице не е
изпълнило състава на описаното в НП нарушение и посочената от административнонаказващия
орган норма, което е основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.
Материална
незаконосъобразност на процесното НП е налице и на още едно основание.
По делото е безспорно
установено, че с процесното ППС е превозван товар – зърно, с който същото е
било натоварено, и е било тежко по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредбата, във
вр. с чл.3, чл. 7, ал.1, т.4, б.“а“ и
чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредбата, тъй като в резултат на надлежно извършените
измервания е установено, че при максимално допустимо натоварване на
задвижващата ос 11,5 т, измереното натоварване на задвижващата ос е 12,690 т -
превишение с 1,190 т, както и при измерено разстояние между осите 1,32 м,
сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 28,955 т при
максимално допустимо натоварване на оста 24 т – превишение с 4,955 т.
Така установеното от
фактическа страна не изпълва приложения от АНО административнонаказателен
състав на чл.26, ал 2, т.1, б.“а“, предл.2 във вр. с чл.53, ал.1, т.2, предл.2
от ЗП, във вр. с чл.8, ал.2, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредбата.
Съгласно чл.8, ал.1 от
Наредбата, издадена на основание чл.139 от ЗДвП, движението на извънгабаритни
ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава
в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид
транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени
в рамките на общественото ползване на пътищата. В тази връзка в чл.8, ал.2 от
Наредбата е регламентирано как се осъществява движението на
извънгабаритни/тежки ППС в рамките на общественото ползване на пътищата в
случаите, в които са налице пречките по ал.1 за осъществяване на превоза по
посочените начини – с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за
обществено ползване, с разрешително, издадено от администрацията, управляваща
пътя.
Според §1, т.14 от ДР на
Наредбата „неделим товар“ е товар, който не може да бъде разделен на две или
повече части с оглед на неговото превозване, тъй като това деление би довело до
излишни разходи или би породило риск от нанасяне на вреди, и който поради
своите размерни или маса не може да бъде превозван от МПС, ремарке, автовлак
или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на наредбата.
Видът на превозвания в
процесния случай товар – зърно, не налага издаване на разрешение за движение на
извънгабаритно – тежко ППС, в рамките на специално ползване на пътищата.
Разрешаването на движението на извънгабаритното ППС в случая би било
незаконосъобразно, равнозначно на заобикаляне на нормативно установена забрана
и несъответно на преследваната от закона цел. Видът на превозвания товар, който
без съмнение може да бъде „разглобен (разделен) на части“ (чл.8, ал.1 от
Наредбата), без това деление да доведе до излишни разходи (касателно
извършването на самото деление) или да породи риск от нанасяне на вреди (§1, т.14
от ДР на Наредбата), позволява превозването на същия в рамките на общественото
ползване на пътищата с превозно средство, ремарке или съчленено ППС, което да отговаря
изцяло на изискванията на наредбата. Т.е. в случая не са били налице
предпоставки за разрешаване движението на процесното ППС по път, отворен за
обществено ползване, посредством издаване на разрешение за осъществяване на
движение в рамките на специалното ползване на пътищата (чл 8, ал.2, във вр. с
ал.4, ал.5 и ал.7, във вр. с Раздел IV от Наредбата и чл.26, ал.2, т.1, б.“а“
от ЗП; чл.18, ал.5 от ЗП).
Предвидената в ЗП
възможност за движение на извънгабаритни ППС по пътищата, отворени за
обществено ползване, следва да се прилага само при отсъствие на друга
възможност това движение/превоз да могат да бъдат осъществени в рамките на
общественото ползване на пътищата. Целта е превантивна – пътищата за обществено
ползване да бъдат експлоатирани правилно, съответно да бъдат предпазени от
разрушаване, а не е да се набират такси при превишаване на допустимите
стойности (независимо дали в хипотеза на издаване на разрешително или в
хипотеза на заплатени с квитанция такива такси). Във всички случаи, в които е
налице възможност конкретен товар да бъде разделен на части, съответно превозен
с превозно средство, ремарке или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на
изискванията на наредбата, т.е. да не надвишава нормите, установени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, е налице изрична
забрана (арг. от общата разпоредба на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП) за превоз на
товара по начин, по който това ППС ще бъде претоварено, съответно извънгабаритно
– тежко, по смисъла на чл.3 във вр. с чл.6 и чл.7 от Наредбата.
С оглед изложеното,
безспорно установеното по делото управление от страна на касатора на ППС по
път, отворен за обществено ползване, натоварено с делим товар – зърно,
извънгабаритно – тежко, поради надвишаване на нормите за натоварване на осите
на ППС, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството в Наредбата,
нарушава забраната по чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от ЗДвП, във вр. с чл.7, ал.1,
т.4, б.“а“ и чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от
Наредбата. Деянието съставлява административно нарушение, наказуемо по чл.177,
ал.3, т.1 от ЗДвП. В съответствие с горните мотиви, материалният закон е
приложен неправилно с процесното наказателно постановление (като нарушена и като
санкционна норма), което също е основание за отмяната му.
С оглед на изложеното, съдът намира касационната жалба
за неоснователна, а решението на Районен съд Плевен за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което
същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението,
съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата
отмяна.
При този изход на делото и своевременно направено
искане за разноски, следва на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза на С.М.Ц.
да се присъдят направените по делото разноски в претендирания и доказан размер,
съгласно представен договор за правна защита и съдействие, от който е видно
платените изцяло и в брой договорени разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 60 (шестдесет) лева.
Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр.
с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Плевенски административен съд, втори
касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 505/26.10.2023г., постановено по а.н.д. № 1250/2023г. по описа на Районен съд Плевен.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – София да
заплати в полза на С.М.Ц. с ЕГН ********** и адрес ***, направените в
настоящото производство разноски в размер на 60 (шестдесет) лева.
Решението не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2./П/