Решение по КНАХД №68/2021 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 октомври 2021 г. (в сила от 14 октомври 2021 г.)
Съдия: Валери Николов Раданов
Дело: 20217210700068
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 юли 2021 г.

Съдържание на акта

 

 

РЕШЕНИЕ

55

гр. Силистра, 14.10.2021 г.

 

 

Административен съд – Силистра, в открито заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:       Павлина Георгиева – Железова

ЧЛЕНОВЕ:                 Валери Раданов

Елена Чернева

при секретаря Анета Тодорова и с участието на окръжния прокурор на Окръжна прокуратура – Силистра Теодор Желев разгледа КАНД № 68 по описа на съда за 2021 г., докладвано от съдия Раданов, и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С решение № 47 / 05.03.2021 г. по АНД № 23 / 2021 г. Силистренският районен съд (СРС) е отменил наказателно постановление № 01-2600/6473 / 09.12.2020 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, и е осъдил Държавен фонд „Земеделие” да заплати на "Мероне-Н" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Опълченска“ № 21А, сумата 360,00 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касаторът Държавен фонд „Земеделие” оспорва горепосоченото решение с доводи за нарушения на материалния и процесуалния закон и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника.

Ответникът "Мероне-Н" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Опълченска“ № 21А, оспорва касационната жалба и претендира направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение, вкл. ДДС, в размер на 1080,00 лв.

Прокурорът дава заключение, според което решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

С определение № 106 / 27.05.2021 г. по АНД № 23 / 2021 г. Силистренският районен съд (СРС) е допълнил своето решение № 47 / 05.03.2021 г. по АНД № 23 / 2021 г. в частта за разноските, като е осъдил Държавен фонд „Земеделие” да заплати на "Мероне-Н" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Опълченска“ № 21А, сумата 756,00 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Частният жалбоподател "Мероне-Н" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Опълченска“ № 21А, моли съда да отмени гореописаното определение и да му бъдат присъдени направените във въззивното производство разноски в пълен размер (1080,00 лв.).

Частният ответник Държавен фонд „Земеделие” оспорва частната жалба.

Прокурорът дава заключение, според което частната жалба е основателна.

Съдът прие за установено следното:

С наказателно постановление № 01-2600/6473 / 09.12.2020 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, на ответника, на основание чл. 72а, ал. 2 във вр. с чл. 74, ал. 4 ЗПООПЗПЕС, е са наложени шест имуществени санкции, всяка от които в размер на 1000,00 лв. Нарушението е описано в наказателното постановление, както следва: през периода 01.04.2019 г. – 31.03.2020 г., в качеството си на първи изкупвач, ответникът е изкупувал сурово краве, овче и козе мляко; през цитирания период ответникът не е регистрирал шест нови договора в областната дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ по адреса на дейността си в 30-дневен срок от сключването на договорите, с което е нарушил разпоредбите на чл. 55б, ал. 5, изр. 1 ЗПООПЗПЕС във вр. с чл. 5 от Наредба № 1 / 28.01.2015 г. за договорните отношения в сектора на млякото и условията и реда за признаване на организации на производители, техни асоциации и междубраншови организации в сектора на млякото и млечните продукти. В наказателното постановление са представени също така в табличен вид данни за производителите, номерата на договорите, датите на сключване на договорите и датите на постъпване на заявленията за регистрация на договорите.

СРС е отменил наказателното постановление с мотиви за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление.

Оспореното въззивно решение е правилно. Уреждащата състава на административното нарушение разпоредба на чл. 72а, ал. 2 ЗПООПЗПЕС гласи: „[...] лице, което изкупува сурово мляко с цел преработка или препродажба от производител без регистрация като първи изкупвач [...]“. Следователно изпълнителното деяние се състои от действие (изкупуване на сурово мляко) и бездействие (неизвършване на регистрация като първи изкупвач). Актосъставителят и административнонаказващият орган надлежно са описали бездействието, но не и действието, респ. действията. Прекалено общо и недостатъчно е посочването само на периода 01.04.2019 г. – 31.03.2020 г., през който ответникът е изкупувал сурово краве, овче и козе мляко, без да се изброят и конкретизират отделните сделки по изкупуването от съответния производител. По този начин се препятства преценката за прилагането на материалния закон в темпорален аспект, защото всяка една сделка осъществява състава на административното нарушение към определен момент от времето; в различните времеви моменти могат да действат различни редакции на закона; освен това давността се пресмята отделно съобразно датата на осъществяването на всяка сделка. Следователно е извършено съществено нарушение на процесуалните правила на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН (ДВ № 13 / 14.02.2020 г.), изразяващо се в непълно описание на разглежданото изпълнително деяние. Въпросното процесуално нарушение представлява отменително основание по отношение на наказателното постановление, поради което касационната жалба се явява неоснователна.

Колкото до частната жалба, същата е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 / 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, „ако административното наказание е под формата на [...] имуществена санкция [...], възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията [...]“. Разпоредбата обаче не урежда случая, в който санкциите са повече от една. Касае се за празнота в уредбата, която трябва да бъде запълнена чрез правоприлагане по аналогия, тъй като това е предписано изрично от § 1 от ДР на Наредба № 1 / 09.07.2004 г., а именно: „За непредвидените в тази наредба случаи възнаграждението се определя по аналогия“. Би могла да бъде търсена аналогия с наказателните дела, за които чл. 13, ал. 3 от Наредба № 1 / 09.07.2004 г. урежда хипотезата за определяне на адвокатското възнаграждение при наличие на няколко обвинения. По-удачно е обаче да се приложи по аналогия уредбата, касаеща гражданските дела, тъй като тъкмо тях визира правилото на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 / 09.07.2004 г., към което изрично препраща чл. 18, ал. 2 от същата наредба. Ето защо трябва да се има предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 / 09.07.2004 г., според която „за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно“. Прилагайки по аналогия цитираната разпоредба, за всяка от процесните шест имуществени санкции трябва да се определи минимум на адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 / 09.07.2004 г. в размер на 300,00 лв. Това означава, че сумарният размер на минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 1800,00 лв., който надхвърля сумата 1080,00 лв., заплатена от частния жалбоподател. Следователно СРС неправилно е редуцирал тази сума до 756,00 лв.

Предвид неоснователността на касационната жалба, касаторът дължи на ответника – на основание чл. 143 АПК във вр. с чл. 63, ал. 3 ЗАНН (ДВ № 13 / 14.02.2020 г.) – направените в касационното производство разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1080,00 лв. (с ДДС). Не следва да се уважи възражението на касатора за прекомерност на възнаграждението с оглед на съображенията, изложени в предходния абзац.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН (ДВ № 13 / 14.02.2020 г.), съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 47 / 05.03.2021 г. по АНД № 23 / 2021 г. на Силистренски районен съд.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” да заплати на "Мероне-Н" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Опълченска“ № 21А, направените по делото разноски в размер на 1080,00 (хиляда и осемдесет) лв.

ИЗМЕНЯ решение № 47 / 05.03.2021 г. и определение № 106 / 27.05.2021 г. по АНД № 23 / 2021 г. на Силистренски районен съд, като, вместо съдържащите се в горепосочените решение и определение диспозитиви относно разноските, постановява следното: ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” да заплати на "Мероне-Н" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Опълченска“ № 21А, направените по делото разноски в размер на 1080,00 (хиляда и осемдесет) лв.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:  1.                                 2.