О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение ,в закрито заседание на втори юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова-
Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван
Никифорски- мл.с.
като разгледа
докладваното от съдията Мишонова- Хальова
въз. ч.гр.дело N` 222 по описа
за 2020 г.,за да се произнесе взе
предвид:
"Агенция
за събиране на вземания"ЕАД/ т.н.АСВ/ гр.София, с ЕИК *********, гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №
25, офис-сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4,чрез юрисконсулт А.Б., са подали частна
жалба против разпореждане
№1268/19.02.2020 г по ч.гр.д.№ 466/20 г по описа на ВРСъд.
В
частната жалба се навеждат доводи ,че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно
изцяло, въпреки, че ВРСъд частично е
отхвърлил подаденото от АСВ заявление вх.№ 3012/14.02.2020 г до ВРС по
чл. 410 от ГПК за издаване заповед за изпълнение само за:
-
за сумата от 45,02 лв договорна лихва
за периода 07.07.2017 до 06.11.2017 както и
-мораторна
лихва върху главното задължение от
06.11.2017 до 13.02.2020 за разликата от
уважения размер 69,16 лв до пълния предявен за 112,70 лв.
Жалбоподателят твърди ,че неправилно
решаващият заповеден съд е посочил,че ГПР надвишава многократно законната лихва
и това се явявало в противоречие с добрите нрави. Освен това законната лихва
била лихва за забава при неизпълнение на парично задължение и размера й бил
неотносим към уговорената между страните възнаградителна лихва.
Въведения ГПР в ЗПК не можел да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва, което е 50% ,който % надвишава законната лихва, за която нямало
максимален размер, но неправилно съдът
е посочил , че е в противоречие с добрите нрави.
Моли се разпореждането да ВРС да бъде
отменено изцяло като неправилно и
незаконосъобразно като се претендират разноски- д.т.15 лв и
юрисконсултско възнаграждение.
Съд. състав приема, че ч.ж. е процесуално
допустима , тъй като е подадена в
законния срок от страна с право на обжалване
,срещу акт от категорията на обжалваемите , но с правен интерес само в
отхвърлената част. Разгледана по
същество жалбата е н е о с н о в а т е л н а.
Подаденото заявление от АСВ до ВРС е по чл. 410 ал.1 т.1 от ГПКз а следните суми:
-
сумата 300,00 лева – неиздължена главница по договор за кредит „Бяла карта“ №
508509 от 22.06.2017 г., ведно със законната лихва от 14.02.2020 г. до
окончателното изплащане на главницата,
-
сумата 45,02 лева – договорна лихва за периода от 07.07.2017 г. до 06.11.2017
г., както и
-
сумата 112,70 лева – мораторна лихва върху главното задължение от 06.11.2017 г.
до 13.02.2020 г.
Съдът е уважил заявлението за неиздължената
главница, мораторна лихва за 69,16 лв, а в останалата част е отхвърлил искането основававайки се на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител.
ВРС е приел ,че уговорената годишна лихва като един от
компонентите на ГПР надхвърляла 4 пъти
законната лихва, поради което са
налице основания да бъде прието, че съществува обоснована вероятност за
неравноправност на тази клауза.
Въз
състав приема ,че разпореждането на първоинстанционния съд в отхвърлената част е правилно и законосъобразно
и следва да бъде потвърдено по следните съображения:
1.Съгласно
ЗПК в чл.19 ал.4 изрично е посочено ,че годишният процент на разходите/ГПР/ не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България. В случая тази
разпоредба е спазена с процесния договор
за кредит "Бяла карта", тъй като ГПР е 45,9 %, но негова компонента
е годишния лихвен процент /ГЛП/ по заема в размер на 43,2%,който е четири пъти по-голям от
размера на законната лихва.
2.Съгласно
постоянната практика на ВКС размера на
ГЛП не трябва да надвишава три пъти размера на законната лихва,а в случая
сключената клауза на ГЛП от 43,20 лв е уговорка в негова вреда , която задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение. Съгласно чл.
146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните
клаузи се обявяват за нищожни, освен ако
са уговорени индивидуално, а не са такива посочените в чл. 146, ал. 2 от ЗЗП –
клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им.
В случая са налице основания да бъде
прието, че съществува обоснована вероятност за неравноправност на тази клауза
за годишната лихва по договора за кредит ,която надхвърля четири пъти размера
на законната лихва.
3.
Жалбоподателят твърди, че в мотивите си заповедният съд е изложил, че
ГПР многократно надвишава размера на законната лихва и това се явява в противоречие с добрите
нрави. Напротив, няма тавова твърдение на решаващият съдия , напротив посочва
,че ГПР е в рамките на петкратния размер
на зак. лихва според чл. 19 ал.4 от ЗПК, но процента на ГЛП е завишен над 4 пъти, поради което се е
позовал на чл. 411 ал.2 т.3, а не на т.2 и е приел обоснована вероятност за
неравноправност на тази клауза, а не
противоречие с добрите нрави.
С оглед гореизложеното ВРС е постановил правилно и
законосъобразно разпореждане в
отхвърлителната част ,което следва да бъде потвърдено.
Водим
от горното съд. състав
О П Р Е Д Е Л
И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1268/19.02.2020 г
по ч.гр.д.№466/20 г по описа на ВРС .
Определението не подлежи на касационно
обжалване и е окончателно.
Председател
:
Членове:1/ 2/