РЕШЕНИЕ
№ 1369
гр. Бургас, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иво В. Добрев
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело №
20212100102171 по описа за 2021 година
Производството е образувано по молба на Р. Н. Р., ЕГН **********, с адрес
гр.Бургас, ......................, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Раковски“№2, адв.С. К. против
ЗАД „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Симеоновско шосе“ №67а, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 60 000 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането 13.10.2020г. до окончателното
изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.
Заявява се в исковата молба, че на 13.10.2020г., в гр.Бургас на първокласен път I-6,
км.488 в посока от гр.София към гр.Бургас, при управление на моторно превозно средство
марка „Ситроен“, модел „Ц4 Пикасо“, с регистрационен номер В 8385 Н, Н. Х. П. - Д.
нарушила правилата за движение по пътищата-чл.20 ал.1 и ал.2 ЗДвП, поради което не
успяла да заобиколи авариралия лек автомобил марка „Сеат“, модел „Кордоба“, с
регистрационен номер СВ 7964 ВВ и намиращия се до превозното средство пешеходец Р. Р.,
допуснала пътно-транспортно произшествие и по непредпазливост причинила на последния
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на малък пищял на десен крак, довело до
трайно затруднение движението на същия за срок от 1.5-2 месеца при обичаен ход на
оздравителния процес. За горното непредпазливо деяние, квалифицирано от наказателния
съд като престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ вр. чл.342 ал.1 НК вр. чл.20 ал.1 и 2 ЗДвП П.
била осъдена с влязла в сила присъда по НОХД №3518/21г. по описа на Районен съд гр.
Бургас. С нанасянето на телесната повреда били причинени неимуществени вреди на ищеца,
изразяващи се в силни болки и страдания за продължителен период от време, ограничения в
1
свободата на придвижване и необходимост от помощ на придружител при извършване на
най-неотложните физиологични нужди първите дни след произшествието. След болничния
престой, самостоятелното му придвижване също било невъзможно. Физическите страдания
се съпровождали и от психически такива- безсъние, безпокойство и тревожност.
За посоченото по-горе превозно средство била сключена застраховка „гражданска
отговорност“ в ЗК“Лев Инс“АД, полица №BG/22/119003406986 със срок на валидност от
11.12.2019г. до 10.12.2020г. Застрахователят бил поканен доброволно да заплати дължимото
обезщетение, но отговор от него не последвал.
В подадения отговор се оспорва допустимостта на претенцията, предвид недоказване
на започната процедура по чл.489 ал.3 КЗ.
Според ответника искът е неоснователен, тъй като процесното произшествие
било възникнало по вина най-вече на пострадалия, а приносът му за противоправните
последици следвало да се отчете в размер на над 99%. Излагат се подробни съображения за
наличие на съпричиняване на резултата от страна на ищеца, който нарушил множество
правила за движение по пътищата. Р. спрял, шофираното от него превозно средство на
платното за движение и стоял до него без да извършва дейности по отстраняване на повреда
на МПС и без да е облечен със светлоотразителна жилетка. Последният не предприел
действия по изместване на леката кола извън платното за движение, нито направил
необходимото, за да обозначи спрялото ППС по някакъв начин, за да предупреди останалите
участници в движението за възникналата опасност. Въведени са и твърдения, че
пострадалият е неправоспособен водач, тъй като страдал от заболявания, които били пречка
за издаване на свидетелство за управление на МПС. Сочените от ищеца увреждания не се
намирали в причинна връзка с претърпения от него инцидент. Освен това размера на
обезщетението се явявал прекомерно завишен, тъй като не бил съобразен приноса на самия
пострадал за настъпване на инцидента.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
С влязла в сила присъда от 24.09.2021г., постановена по НОХД №3518/2021г. по
описа на Районен съд гр.Бургас, Н. Х. П. - Д. е призната за виновна в извършване на
престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ вр. чл.342 ал.1 НК за това, че на 13.10.2020г. в гр.Бургас,
на първокласен път I-6, км.488 в посока от гр.София към гр.Бургас, при управление на
моторно превозно средство марка „Ситроен“, с регистрационен номер В 8385 НТ, нарушила
правилата за движение по пътищата, а именно- чл.20 ал.1 и чл.20 ал.2 ЗДвП, като не спряла
и не намалила скоростта на шофирания от нея автомобил, вследствие на което допуснала
пътно-транспортно произшествие и по непредпазливост причинила средна телесна повреда
на Р. Н. Р., изразяваща се в счупване на малък пищял на десен крак, довело до трайно
затруднение движението на крайника за срок от около 1.5-2м., при обичаен ход на
оздравителния процес. Обвиняемата е освободена от наказателна отговорност като и е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева, както и наказание
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца.
2
Съгласно чл.300 ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Безспорно е по делото, че именно Н. Х. П. - Д. е управлявала автомобила марка
„Ситроен“, модел „Ц4 Пикасо“, с регистрационен номер В 8385 НТ, както и че гражданската
и отговорност била застрахована по договор при ответника с полица BG/22/119003406986,
валидна за времето от 11.12.2019г. до 10.12.2020г. Установен и напълно изяснен в хода на
съдебното дирене е механизма на настъпилото на 13.10.2020г. произшествие. Леката кола,
шофирана от П-Д се е движила в дясната лента по главен път I-6 в посока гр.Бургас, като
след надлеза на пътния възел Ветрен- Бургас ударила спрелия в същата лента автомобил
марка „Сеат Кордоба“ и намиращия се извън превозното средство и на платното за
движение Р.. Последният автомобил не бил с включени аварийни светлини, позициониран в
момента на сблъсъка с едната си част върху банкета и другата на пътното платно.
Свидетелите С Р. и И Р.- Л описват в детайли състоянието на пострадалия веднага
след инцидента и по време на възстановителния период. Не отричат наличните стари
заболявания на ищеца, но наблягат на обстоятелството, че състоянието му се е променило
коренно след претърпяното произшествие. Освен чисто физическите и физиологични
последици, които настъпили, в резултат на получените травматични увреждания, свеждащи
се до загуба на подвижност, продължаващите болки в крака и рамото, се наблюдавала
осезателна промяна в ориентацията и неврологичния статус на Р.. Последният се затворил в
себе си, станал апатичен, нямал желание да се вижда с внуците си, да свири на музикален
инструмент, което преди било част от ежедневието му. Категорично не бил в състояние да
изпълнява задълженията си към дружеството, в което работил преди случилото се, свързани
с логистика, организация, сключване на договори. Повлияна, в голяма степен, била
възможността му да превежда от турски на български език и обратно, каквато дейност преди
това много често извършвал, назначаван включително за преводач в съдебни производства.
След инцидента пострадалият, придружаван от близките си посетил различни болнични
заведения и лекари- специалисти, но състоянието му не се повлияло до степен, да се
възстанови напълно от преживяното. Тези, описани по-горе промени, проявили се като
последица от претърпяното произшествие се наблюдавали и към настоящия момент.
Р. Д. свидетелства, че е пътувал зад лекия автомобил марка „Ситроен“, като след
навлизане на двулентовия път за гр.Бургас в далечината забелязал спряла кола, пред която
имало поставен триъгълник. Управлявал своето превозно средство с ниска скорост, поради
което и ясно възприел процесното произшествие. Леката кола пред него не се престроила в
лявата лента за движение, като преминала през триъгълника и ударила спрелия автомобил.
Стоящият на пътното платно до превозното средство пешеходец, виждайки какво се случва
започнал да бяга, но не успял да избегне сблъсъка, а след удара отхвръкнал и паднал. Сочи,
че видимостта била добра, а пострадалият не носил сигнална жилетка.
Настоящият състав, съобразявайки включително разпоредбата на чл.172 ГПК,
кредитира казаното от свидетелите С Р. и И Р- Л, които са изложили добросъвестно и без
3
пристрастия възприятията и спомените си за състоянието на ищеца, след случилия се с него
инцидент, спирайки се и на актуалното му състояние. Съдът цени без резерви и изложеното
от свидетеля Д., който е дал обективни и достоверни показания.
Вещото лице изготвило, допусната по делото съдебно- автотехническа експертиза
сочи, че в случая се касае за действия на водача на леката кола от субективен характер,
които са довели до сблъсъка със спряното МПС и пешеходеца Р.. П. - Д. е управлявала
превозното средство с несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост, като при
наличие на видимо препятствие на платното, каквото се явявала леката кола марка „Сеат
Кордоба“ и възприемане на същата като опасност за движението не спряла и не осигурила
достатъчно странично разстояние, което довело до сблъсъка, причинил противоправния
резултат. Експертиза е определила мястото на удара, изчислена е скоростта на движение на
лекия автомобил, описани са пораженията в резултат на инцидента по двете леки коли, като
са обсъдени действията на водача на лекия автомобил и на пешеходеца. Освен изведената
констатация за несъобразяване с правилата за движение на П. - Д. е формирало становище,
че пострадалият е спрял автомобила на място, на което няма мантинела, ограничаваща
възможността му за маневриране.
След запознаване с наличните по делото и допълнително приобщени писмени
доказателства е изготвена съдебно-медицинска експертиза, в която са посочени
претърпените от пострадалия увреждания, които се явяват последица от удара. Уточнява се
във връзка със счупването на малкия пищял на дясната подбедрица, че не е провеждано
оперативно лечение, като не се установяват данни за усложнения в оздравителния процес.
Травмата обуславя трайно затруднение движението на крайник за срок около 1.5-2 месеца.
Останалите получени увреждания се квалифицират, в своята съвкупност, от съдебния лекар
като разстройство на здравето неопасно за живота. Заявена е категорична позиция, че
описаната неврологична и общомозъчна симптоматика в представената медицинска
документация от пролежаването на пострадалия в МБАЛ“Св.Наум“-София,
УМБАЛ“Св.Анна“-София е във връзка с хроничните заболявания, от които Р. е страдал
преди преживяното произшествие. След извършване преглед на пострадалия съдебният
лекар допълва становището си като е убедителен в заключението си, че към настоящия
момент Р. е възстановил движенията на десен долен крайник и липсват данни за настъпили
усложнения в оздравителния процес на счупването на малкия пищял на дясната подбедрица.
Оплакванията за болка и затруднени движения в десните глезенна и тазобедрена става били
свързани с наличието на артрозни болестни промени на ставите.
Съдът се солидаризира с изводите на вещите лица и кредитира техните заключения,
като счита, че са отговорили пълно, обосновано и изчерпателно на всички, поставени
въпроси.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Непозволеното увреждане представлява сложен фактически състав, който
кумулативно включва: деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между
деянието и вредоносния резултат и вина, която се предполага.
4
Вече беше казано, че П. - Д. е извършила противоправно и виновно деяние,
установено от наказателния съд. Деянието е противоправно, поради нарушаване на общата
забрана да не се вреди никому, посочена в правната норма на чл.45 ЗЗД. В конкретния
случай това незаконосъобразно поведение се изразява в предприети действия по
управление на превозното средство с несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост
и неосигуряване на достатъчно странично разстояние между двете превозни средства.
Горното е довело като последица до невъзможност за адекватна реакция и своевременно
спиране или заобикаляне на авариралия автомобил, с което поведение са нарушени
бланкетните норми на чл.20 ал.1 и чл.20 ал.2 ЗДвП. Касае се за несъобразяване с
установените правила, което виновно действие в случая е довело до настъпване на
противоправния резултат.
Наличието на горните юридически факти, представляващи състава на деликтното
правоотношение, наред със сключената валидна застраховка за лекия автомобил марка
„Ситроен“, модел „Ц4 Пикасо“, с регистрационен номер В 8385 НТ води до еднозначен
извод, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за
заплащане на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди. При това
положение предявеният иск за обезщетяване на тези вреди е доказан по своето основание.
Спорен между страните е въпросът за размера на обезщетението за неимуществени
вреди и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.
Съгласно практиката на ВКС понятието "неимуществени вреди" включва всички онези
телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето,
намиращи отражение върху психиката и създаващи социален дискомфорт за определен
период от време.
Застрахователят в изпълнение на поетите задължения по застраховката „гражданска
отговорност” дължи на ищеца обезщетение за причинените и неимуществени вреди, което
се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно такова и е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които следва се имат предвид при определяне размера на
полагащото се обезщетение. Такива са характерът на увреждането, начинът на
извършването му, условията, при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат,
възрастта на увредения /т. 11 на Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС/. Обезщетението
за неимуществени вреди, предвидено в чл.52 ЗЗД, възмездява главно болките, страданията,
психичните преживявания понесени от увредения вследствие на увреждането. Правилното
прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъде обезщетяван пострадалият,
след като се установи, че действително е претърпял такава вреда, което с оглед на
изложеното по- горе, се установи недвусмислено по делото.
В настоящия казус и по изложените съображения съдът приема, че на ищеца са
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни и физически болки и страдания
5
от получените травматични увреждания. Същите са довели до трайно затруднение
движенията на десен долен крайник, в резултат на счупването на малкия пищял на дясната
подбедрица и временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като последица от
закритата черепно-мозъчна травма, изразяваща се в дифузна травма на главния мозък-
мозъчно сътресение, двустранни ограничени субдурални хематоми, контузия на главата,
травматични отоци по главата и лицето, контузия и охлузвания по гръдния кош.
Нараняванията трябва да се разглеждат в тяхната съвкупност и общия, причинен от тях
вредоносен, противоправен резултат, който е довел до продължително обездвижване на
крайника на пострадалия, съпътствано от състояние на пълна безпомощност в първите дни
след инцидента. В периода на възстановяване ищецът несъмнено е търпял противно на
волята си изолация и лишения. Последният в продължение на най-малко два месеца е
изпитвал силни болки и значителни затруднения в ежедневието си, до степен да не може да
се обслужва и грижи сам за себе си, тъй като не могъл да се придвижва пълноценно.
Черепно- мозъчната травма, макар и да не е проявена с животозастрашаваща или огнищна
мозъчна симпотатика също е създала сериозни неудобства и дискомфорт на ищеца в един
продължителен период от време, като във връзка именно с такива проявления ищецът е
търсил специализирана лекарска помощ, посещавайки специалисти в цитираните по-горе
болнични заведения в гр.София.
Несъмнено вследствие на претърпяното произшествие Р. е преживял силен стрес,
който е нямало как да не се отрази на качеството му на живот, включително и на
комуникацията му с околните. При определяне размера на понесените неимуществени вреди
от пострадалия съдът изхожда от продължителността на ефективно претърпените болки и
възстановителен процес и значително ограничения обем от движения в периода на
възстановяване. Тези ограничения и свързаните с тях страдания са довели до намаляване
неговата жизнеспособност и работоспособност, като включително са повлияли негативно на
възможността му да изпълнява занапред ангажиментите си към дружеството-
работодател-„ПС Груп“АД-София. На тази база обезщетението, следващо се на
пострадалия, за претърпените в резултат на деянието неимуществени вреди трябва да се
определи в размер на 40 000 лева, които съда намира за достатъчни за възмездяването му.
Този размер съдът счита за съобразен и с конкретните икономически условия към датата на
увреждането, ориентир за които се явяват минималните застрахователни суми, предвидени
от законодателя за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
По спора за съпричиняване трябва да се посочи, че такова по смисъла на чл.51 ал.2
ЗЗД е налице, когато е несъмнено, че с поведението си пострадалият е допринесъл за
настъпване на увреждането. От приетите по делото доказателства се установява наличие на
причинна връзка между несъобразяването на пострадалия с предписанията на закона и
конкретното въведените негови задължения да измести превозното средство извън платното
за движение /чл.97 ал.2 ЗДвП/, както и да носи светлоотразителна жилетка в случай, че при
възникнала повреда на автомобила се намира на пътя/чл.100 ал.1 ЗДвП/. В настоящия
случай вещото лице изрично е посочило, че на мястото на което е бил спрян автомобила,
6
след възникване на повредата, не е имало поставена мантинела, което означава, че Р. е
могъл да прибере изцяло превозното средство в дясно извън границите на пътното платно.
Само когато преместването е невъзможно, какъвто не е настоящия случай в закона е
предвидено слагане на светлоотразителен триъгълник. Дори да приемем, че последната
хипотеза е била налице и автомобилът е бил правилно обозначен със светлоотразителен
триъгълник, водачът му се е намирал на платното за движение без да е облечен със
светлоотразителна жилетка, което му действие също се намира в пряка причинна връзка с
настъпилия резултат. Няма спор, че основното предназначение на жилетката е да направи
този, който я носи по- лесно видим за водачите на автомобили, като така го защитава от
евентуален сблъсък. Като не е изпълнил това свое задължение Р. сам е препятствал
възможността на шофьорите да го възприемат от по-голямо разстояние, да реагират навреме
и спрат автомобилите си, съобразявайки опасността за движението, каквато несъмнено е
представлявал пострадалия на пътното платно.
Ето защо при изяснения механизъм на произшествието, съдът приема, че ищецът е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. При това положение, следва да бъде
съобразена степента на приноса за настъпването на вредите, чрез съпоставяне на
поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от
всеки нарушения, довели до противоправните последици. В случая въз основа на
паралелното сравнение между поведението на водача- делинквент и пострадалия с оглед и
на задълженията, които всеки е обвързан да съблюдава, се налага извод, че приносът на
потърпевшия е по-малък от този на водача на автомобила, което предопределя и
съотношението при разпределянето на отговорността за причиняването на вредите от
деликта. Относителното значение на нарушението, допуснато от водача на превозното
средство и подробно изследвано и анализирано от наказателния съд, като причина за
настъпването на произшествието, е по-високо по степен. Поради това и при съобразяване на
обстоятелството, че вменената от закона отговорност на водачите на моторни превозни
средства за осигуряване безопасността на движението е значително завишена спрямо тази на
пешеходците, приносът на пострадалия за настъпването на вредите следва да бъде
определен в размер на 20%. При така приетия по-горе размер на обезщетението, след
редуцирането му с определения процент съпричиняване от 20 %, на ищеца се дължи
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 32000 лева, като за разликата над
присъдената до претендираната сума от 60 000 лева претенцията следва да се отхвърли.
Основателно се явява искането за присъждане на лихви върху определената сума,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищеца, считано от
датата на предявяване на претенцията пред застрахователя- 25.10.2021г. За времето от
13.10.2020г. до 24.10.2021г. искът следва да се отхвърли. /решение №128 от 04.02.2020г. на
ВКС по т.д.№2466/2018г., първо Т.О./
При този изход на спора в тежест на ответника- застраховател следва да се постави
дължимата за производството държавна такса в размер на 1280 лева, съобразно с уважената
част от иска.
7
Ответникът трябва да бъде осъден да заплати възнаграждение в полза на адвокат С.
К. от Бургаска адвокатска колегия, с адрес гр.Бургас, ул.“Раковски“ №2 в размер на 3210
лева. Ангажирани са в тази връзка доказателства за предоставена безплатна адвокатска
помощ по реда на чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата.
Платените от бюджета на съда разноски на основание чл.78 ал.6 ГПК трябва да се
възложат в тежест на ответника, съразмерно на уважената част от претенциите, а именно:
сумата от 160 лева, платима по сметка на Окръжен съд гр.Бургас.
Ищцът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество на основание чл.78
ал.3 ГПК сумата от 700 лева, за направени разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Мотивиран от изложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ №67а да заплати на Р. Н. Р., ЕГН **********, с адрес
гр.Бургас, ......................, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Раковски“№2, адв.С. К. сумата от
32 000 /тридесет и две хиляди/ лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от 25.10.2021г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за неимуществени вреди в размер над присъдения до претендирания от
60 000 /шестдесет хиляди/ лева, както и в частта му за присъждане на лихва за времето от
13.10.2020г. до 24.10.2021г.
ОСЪЖДА ЗАД „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ №67а да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд
държавна такса за производството в размер на 1280/хиляда двеста и осемдесет/ лева, както и
сумата от 160 /сто и шестдесет/ лева, направени разноски от бюджета на съда, съразмерно на
уважената част от претенциите.
ОСЪЖДА ЗАД „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ №67а да заплати на адвокат С. К. от Бургаска
адвокатска колегия, с адрес гр.Бургас, ул.“Раковски“ №2 сумата от 3210 /три хиляди двеста
и десет/ лева адвокатско възнаграждение за осъщественото в настоящото производство
процесуално представителство.
ОСЪЖДА Р. Н. Р., ЕГН **********, с адрес гр......., ж.к. “........“, бл.**, вх.*, ет.* да
заплати на „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Симеоновско шосе“ №67а сумата от 700 /седемстотин/ лева разноски, съразмерно на
8
отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред БАС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
9