Р E Ш Е Н И Е
№ 112
гр.Плевен, 14.03.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, касационен състав, в
открито съдебно заседание на осемнадесети февруари
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов
ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева
Цветелина Кънева
при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков като
разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 964 по описа на Административен
съд - Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.285, ал.1, пр.2 от ЗИНЗС.
Образувано е по касационна жалба от М.Г.К., ЕГН **********,***,
с адрес за призоваване: гр. Силистра, ул.***, срещу Решение № 560/03.11.2021
година, постановено по адм.д. № 561/2021 г. по описа на АС - Плевен, с което е отхвърлена исковата молба и уточнението към нея от М.Г.К.
по предявения срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София иск с
правно основание чл.284 от ЗИНС, вр. с чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, с който се претендира присъждане на
обезщетение в общ размер 10 000 лв.
имуществени и неимуществени вреди, за
периода от 15.07.2019г. до 07.08.2019г.,
претърпени от ищеца в резултат от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора Белене.
С горното решение ищецът М.Г.К. е осъден да заплати по
сметка на Административен съд - Плевен направените по делото разноски в размер
на 20 лв.
В касационната жалба се излагат фактически твърдения,
които в голяма степен повтарят тези от исковата молба и допълнението към нея,
но не се сочат конкретни пороци на първоинстанционното решение или оплаквания,
свързани с проведеното съдебно производство. От изложението ѝ може да се
направи извод, че касаторът оспорва доказателствения анализ на първостепенния
съд, т.е. твърди неправилност и необоснованост на обжалваното решение, което
съставлява касационно основание по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. В заключение
касаторът прави искане да бъде „отхвърлено“ решението на първоинстанционния
съд, въпреки че досъдебното производство по отношение на лицето, за което К.
твърди, че е осъществявало блудствени действия с него е прекратено на базата на
собствените му показания. Направено е искане да бъде присъдено в полза на ищеца
обезщетение за причинените му вреди.
Постъпил е писмен отговор по касационната жалба от
ГДИН- София, представлявана от юрк. П., в който се твърди, че жалбата против
решението на първоинстанционния съд е неоснователна. Излагат се доводи, че в
касационната жалба липсват доводи, свързани с твърдяната от касатора
неправилност и несправедливост на решението, както и че се излагат твърдения,
несвързани с правилността на съдебния акт. Сочи се, че от събраните по делото
доказателства съдът е достигнал до правилния извод за липса на твърдяното от ищеца
бездействие от страна на затворническата администрация, което да е в нарушение
на чл.3 от ЗИНЗС, с оглед на което не е налице първата предпоставка за
уважаване на иска по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Излагат се доводи за липса на
допуснати процесуални нарушения при разглеждане на производството, с оглед
което се изразява становище, че оспореното решение следва да бъде оставено в
сила.
В съдебно заседание касаторът се явява лично и
поддържа касационната жалба. Излага доводи, че по отношение на него е извършено
сексуално посегателство от друг лишен от свобода, което е осъществено в
условията на осъществяван надзор от органите по изпълнение на наказанията в
ЗООТ при Затвора Белене, които не са предприели за периода, който е посочен в
ИМ действия за разделяне на жертвата и насилника, с оглед което касаторът
твърди, че са му причинени вреди, подлежащи на обезщетяване. Във връзка с
горното прави искане да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде
уважена исковата претенция в пълен размер.
Ответникът по касационната жалба се представлява от
юрк. П.П., която поддържа изложеното в писмения отговор и прави искане да бъде
оставено в сила решението на първоинстанционния съд като правилно и
законосъобразно.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Плевен изразява становище, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.
Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на
страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият
съдебен състав следва да обсъди само посочените в касационната жалба пороци на
решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
С касационната жалба всъщност се оспорва
доказателственият анализ от решението на първоинстанционния съд и касаторът
твърди доказаност на претенцията си по основание и размер. Настоящият съдебен
състав намира тези твърдения за неоснователни. Първоинстанционният съд е
изпълнил задължението си по чл.9, ал.4 от АПК, събрал е всички относими към
правния спор доказателства, анализирал ги е и е достигнал до извод за липса на
допуснати нарушения по чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, обуславящи присъждане на
обезщетение по предявения иск. В решението са изложени мотиви в достатъчен обем,
с които настоящият съдебен състав е напълно съгласен, поради което не намира за
нужно да ги повтаря в настоящето решение, с оглед разпоредбата на чл.221, ал.2
от АПК.
Фактическите твърдения на ищеца за наличие на
бездействие на органите по изпълнение на наказанията в ЗООТ при Затвора Белене
за периода от 15.07.2019г. до
07.08.2019г., което е довело до нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, респективно до
причиняване на вреди, не се установяват от събраните доказателства.
Безспорно по делото е установено, че на 16.07.2019г.
ищецът е подал жалба до началника на Затвора Белене, в която изложил твърдения,
че л.св. Ф.А. е извършвал спрямо него блудствени действия /л.55/. От самата
жалба е видно, че с резолюция от датата на подаването ѝ началникът на
затвора я е изпратил на началника на ЗООТ за „запознаване служителите на ООМЛС
и проверка“. Върху жалбата е налице и втора резолюция от 17.07.2019 год., от
която е видно възлагане на проверка на ИСДВР.
По делото са представени като писмени доказателства
протоколи за разпити на свидетели по пр.пр. № 506/2019 год., сред които и
протоколът за разпит на М.С.Т., оперативен работник /л.45/, а в съдебно
заседание са разпитани като свидетели А.Н.М. - началник сектор ЗООТ и А.Д.Д. -
ИСДВР в Затвора Белене. От съвкупния анализ на горните доказателства се
установява, че не е налице бездействие по подадената от ищеца жалба, по която
още в деня на постъпването ѝ е разпоредено извършване на проверка и
такава фактически е извършена. Резултатите от проверка са обективирани в Докладна
записка рег.№ М-3181/09.08.2019г. до началника на Затвора Белене, във връзка с която и въпреки
липсата на данни за насилствено поведение от страна на другия лишен от свобода,
както и липсата на заявено от жалбоподателя противопоставяне на отправените към
него сексуални намеци, за да не се нагнетява допълнително напрежение е разпоредено
преместване на К. на друга длъжност и в друга сграда за нощувка.
С резолюция от 09.08.2019г. на началника на Затвора Белене преписката е изпратена на РП—Левски. С постановление от 08.10.2019г. на Районен прокурор в Районна
прокуратура гр. Левски е образувал
досъдебно производство № ЗМ94/2019г. по описа на РУ на МВР - Белене /прокурорска преписка № 596/2019г./,
което с постановление от 08.01.2020г. е прекратено на основание чл.243, ал.1,
т.1, вр. с чл.24 , ал.1, т.1 от НПК – деянието не е извършено или не съставлява
престъпление.
С оглед обстоятелството, че след проведено разследване
по реда на НПК във връзка с подадената от ищеца жалба да началника на
затвора, РП- Левски е приела, че не е
налице извършено деяние, което да осъществява признаците на престъпление по НК,
няма как да се приеме, че К. е търпял вреди в периода, посочен в исковата
молба, още повече, че самият той твърди в показанията си по досъдебното
производство /л.50-53/, че след като е разбрал за подадената жалба, л.с. Ф.А. е
преустановил отправянето на сексуални намеци и се е извинил на ищеца, т.е. в
периода след подаване на жалбата /началото на периода по ИМ/ реално не е имало
поведение от страна на Азисов, което да е налагало вземане на мерки от страна
на затворническата администрация, респ. не е налице бездействие, от което да са
произтекли вреди за К. в този период.
По така изложените съображения настоящият съдебен
състав намира, че направените оплаквания в касационната жалба са неоснователни,
а оспореното решение е правилно. Същото е постановено от компетентен съд, при
липса на допуснати съществени нарушения на относимите процесуални и
материално-правни норми, поради което е валидно, допустимостта и съответно на
материалния закон.
Предвид горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 560/03.11.2021 година, постановено по адм.д. № 561/2021 г. по описа на Административен съд – Плевен.
Решението не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.