РЕШЕНИЕ
№ 671
гр. Ямбол, 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Георги Георгиев
при участието на секретаря Я.П.С.
като разгледа докладваното от Г. Ст. Г. Гражданско дело № 20232330103132
по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 8, т. 1 и чл.18, ал.1 Закона за
защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по повод на подадена молба от Л. К. Т. с ЕГН **********, с адрес в гр.С.,
обл.Я., ул. „***, за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на
молителката домашно насилие от страна на лице с което е била във фактическо съпружеско
съжителство и от който има дете – Б. Г. Х., с адрес в гр. С.З., кв. „***
В молбата са описани фактите и обстоятелствата, при които е извършено конкретното
твърдяно домашно насилие, а именно: Молителката твърди,че са живели заедно с ответника
в гр. С.З., като имала родено от него дете Г.Б. Г., което било на 4 месеца. Ответника и
нанасял побой без причина, заключвал я на терасата където било студено, взел й дебитната
карта и теглил от парите на детето и се разполагал с тях. Това наложило страните да се
разделят, като молителката се прибрала при родителите си. Ответника ходил там, като й
налитал на бой и ги притеснявал.На *** г. ответника отишъл до мястото където живеела
молителката, като се опитал насила да я вкара в колата и да я заведе в дома на родителите
му.
Молителката се страхуват от ответника, счита, че същият е заплаха за нея и претендира
налагане на мерки за защита по чл.5, т.1 и т. 3 ЗЗДН. Прилага декларация за извършено
домашно насилие по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
В срока за отговор на молбата за домашно насилие не е постъпил такъв от ответника.
1
В съдебно заседание молителката се явява лично, като поддържа молбата, сочи
доказателства и претендират налагане на мерките за защита.
В съдебно заседание ответника се явява лично и се представлява от пълномощник
адвокат, сочат доказателства и претендират молбата да бъде оставена без уважение.
Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в нея
доводи, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Молбата е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл.10, ал.1 от акта на
домашното насилие срещу лице, спрямо което може да се търси защита по реда на ЗЗДН –
лице с което живее на семейни начала и от което има дете и същата е допустима. От
представената и приета справка за съдимост изискана служебно от съда се установява, че
ответника не е осъждан за престъпление от общ характер с влезли в сила присъди. От
представеното и прието удостоверение за раждане се установява, че страните са родители на
детето Г.Б. Г..
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетел.
Свидетеля Г. Х. Г. ( баща на ответника) посочва, че познава страните, като Б. му бил
син, а Л. снаха. Имали родено едно дете Г.Б. Г.. Страните били разделени от около месец и
половина, като причината затова било, че Л. заедно с детето се прибрала при родителите си в
гр.С.. Първо при тях отишъл синът им, като на следващия ден отишли и те. Заявява, че
молбата за домашно насилие не била написана от молителката, която била принудена от
майка си да се подпише, като им било казано, че Л. няма да се прибере и да живее повече със
синът им. Твърди, че не бил виждал сина си да тормози молителката, като последната не
искала да живее със сина му заради майка си. Когато синът им отишъл в гр.С., баща и на
молителката искал да го бие. До като живеели при него двамата се разбирали чудесно, като
никой не я обиждал и тормозил, но просто майка й на молителката не искала дъщеря й да
живеела с неговия син.
При горната фактическа обстановка съдът намира, че по делото е доказано
извършването на твърдяния в молбата акт на домашно насилие от страна на
ответника спрямо молителителката на *** г.
Целта на производството по ЗЗДН, е даде съдебна защита на молителя от всеки акт на
домашно насилие. В чл.2, ал.1, законодателя е предвидил, че домашно насилие е всеки акт
на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били
в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В посочения закон липсва
легална дефиниция на понятието „психическо насилие“ и „емоционално насилие“, но като
такива могат да бъдат всички действия на вербално посегателство, касаещи тежка обида и
унижаване, действия на агресия и заплахи, с които се осъществява психическа принуда за
извършване или неизвършване на определени дейности, които действия по естеството си и
2
по интензитета си имат силно отрицателно вредно въздействие върху психиката на едно
лице и предизвикват у него основателен страх.
За уважаване на молбата на защита от домашно насилие, следва да бъде установено
кумулативното наличие на две предпоставки, а именно, дали е осъществен от ответника по
молбата за защита противоправен и умишлен насилствен акт в някой от формите,
съдържащи се в чл.2, ал.1 ЗЗДН, който акт е насочен спрямо друго лице- молителя в
производството по ЗЗДН, и наличие на две лица на правна, фактическа и/или родствена
връзка, подробно изброени в чл.3 ЗЗДН. От друга страна следва да се има предвид, че
сочения в молбата акт на домашно насилие следва да бъде доказан изцяло по естеството си,
време, място, начин на извършване на авторството.
Производството по ЗЗДН е спорно и съдът се произнася с решение за налагане или
отказ да бъдат наложени мерки за защита, с които се цели да се даде ефективна защита на
пострадалите лица. Разяснено е в ТР № 6/2013 г. на ОСГТК, т.22, че налаганите по ЗЗДН
мерки не са административни наказания и са предназначени да охранят пострадалото лице, а
не да санкционират извършителя.
В настоящия случай не е спорна процесуалната легитимация на страните, очертана в
чл.3 ЗЗДН, с оглед на това, че към момента на сезирането на съда и към момента на
извършване на актовете за домашно насилие, страните са лица които са се намирали във
фактическо съпружеско съжителство и лице от което има дете.
При разглеждането на спора, следва да се прецени дали са събрани доказателства,
установяващи извършените от страна на ответника на твърдените актове на домашно
насилие, а също и дали същите съставляват актове на домашно насилие, съобразно
посочената в закона дефиниция. Настоящия съдебен състав приема, че процесните актове на
домашно насилие, за които се твърди, че са извършени от ответника на 19.11. 2023 г.,
съставляват прояви на домашно насилие, така както се изиска ЗЗДН. По делото е
представена от молителя декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Спорът в случая е концентриран по
въпроса, дали спрямо молителя са осъществени актове на домашно насилие на посочената
дата, изразяващи се във вербална агресия на ответника спрямо нея, т.е. дали поведението на
ответника би могло да бъде квалифицирано, като акт на домашно насилие от вида на
психическо и емоционално такова, според легалната му дефиниция в чл.2, ал.1 ЗЗДН.
Според регламентираната в ЗЗДН специфика на производството, е допустимо, съгласно
чл.13, ал.3 издаване на заповед за защита само на основание, приложената от молителката
декларация по чл.9, ал.3, когато няма други доказателства. В случая обаче са събрани
доказателства, които изключват приложението на горната хипотеза и установяват
предпоставките за издаване на заповед за защита. Според настоящия съдебен състав, в хода
на производството пред настоящата инстанция са събрани доказателства, от които може да
се направи извод за обективно извършени актове на домашно насилие от страна на
ответника, спрямо молителката , а описаното в молбата и установеното по делото поведение
на ответника, според настоящия съдебен състав покрива признаците на домашно насилие
по смисъла на чл.2, ал.1 ЗЗДН.
3
От доказателствата по делото е безспорно установено, че са налице влошени
взаимоотношения между страните, провокирани от отношенията им между родителите им.
Изразено негативно отношение на молителката спрямо ответника и обратно, като в тази
насока са и събраните гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Г. Х. Г. ( баща на
ответника), който макар и заинтересована от изхода на делото, съдът кредитира като
последователни и непротиворечиви. Също така от заявените пред съда показания от
молителката, че причина за скандалите между тях е поведението на майката на ответника,
като последния под нейно влияние и нанасял побой.
В тази връзка съдът следва да отбележи, че страните следва да надмогнат собствения
си негативизъм един към друг,че имат общо дете и да осъзнаят, че не съдебните дела могат
да решат проблемите им и най вече този за лични им отношения. Съдът не споделя
възраженията на ответника, чрез процесуалния му представител, че не е осъществил акта на
домашно насилие, като в тази насока не бяха ангажирани никакви доказателства по делото.
Поради всичко гореизложено съдът намира, че от съвкупната преценка на всички
събрани доказателства, включително и от приложената от молителката декларация по чл. 9,
ал.3 ЗЗДН, която има самостоятелна доказателствена стойност съгласно чл.13, ал.3 ЗЗДН
може да се направи безпротиворечив извод, че ответникът е извършил емоционално и
психическо насилие над молителката на посочената в молбата дата, по времето и начина,
описани в същата.
Ето защо, молбата следва да бъде уважена, като спрямо молителката се наложат
следните мерки за закрила: задължаване на извършителя да се въздържа от домашно
насилие по отношение на молителката;
На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, на ответника следва да се наложи глоба в размер от
200 лв. Размерът на санкцията глоба съдът определи като взе предвид посегателство върху
живота на пострадалата, осъществен чрез акта на домашно насилие.
На основание чл.15, ал.2 ЗЗДН на молителката следва да бъде издадена заповед за
защита въз основа на настоящото решение.
На основание чл. 11, ал. 2 от същия закон във вр. с чл. 16 от Тарифата за държавните
такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК, в тежест на ответника следва да се възложи
и заплащането на държавната такса за настоящото производство в размер на 25 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 15, ал.1 във вр. с чл. 5 и чл.11, ал.2 Закона
за защита срещу домашното насилие, Ямболският районен съд
РЕШИ:
Налага мерки за защита на Л. К. Т. с ЕГН **********, с адрес в гр.С., обл.Я., ул. „***,
срещу осъществено спрямо нея домашно насилие от страна на – Б. Г. Х., ЕГН ********** с
адрес в гр. С.З., кв. „*** , КАТО:
Задължава – Б. Г. Х., ЕГН ********** с адрес в гр. С.З., кв. „***, да се въздържа от
4
извършване на домашно насилие по отношение на Л. К. Т. с ЕГН **********, с адрес в
гр.С., обл.Я., ул. „***.
Налага на Б. Г. Х., ЕГН **********, глоба в размер на 200 лв. (двеста лева ).
Осъжда Б. Г. Х., ЕГН **********, да заплати държавна такса по сметка на Ямболския
районен съд в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Да се издаде заповед за защита.
Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.
Предупреждава Б. Г. Х., ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно
органите на прокуратурата.
Препис от настоящото съдебно решение и от заповедта да се връчи на страните и
да се изпрати служебно на РУ на МВР по настоящия адрес на извършителя и на
пострадалото лице.
Решението подлежи на обжалване пред Ямболския окръжен съд в седемдневен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5