Р Е Ш Е Н И Е
№……………………………… г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Величка Велчева, след като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 1814 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от А.Б.,
срещу наказателно постановление № 14-0819-008145 от 08.05.2015 г., издадено от
началник група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на въззивната
страна на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП са наложени административни
наказания глоба в размер на 350 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят намира, че
наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като е издадено след
изтичане на срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. На следващо място се твърди, че не е
спазен и срокът по чл. 34, ал.3 ЗАНН, тъй като наказателното постановление е издадено
осем месеца след съставяне на АУАН.
Твърди се, че е изтекъл и абсолютният давностен
срок по чл. 81, ал. 3 ЗАНН. На следващо място се оспорва нарушението да е
извършено от въззивника, доколкото същият е бил извън страната към датата на
нарушението. Отправя искане за отмяна на наказателното постановление.
В открито съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна СПП при ОД на МВР - Варна,
редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията и доводите, изложени от жалбоподателя, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 30.11.2013 г. около 01,47 ч. в с. Старо Оряхово по ул. „Дунав до дом № 8
в посока гр. Варна жалбоподателят А.Б. е управлявал лек автомобил марка и модел
„Ауди 80“ с рег. №, собственост на Х. Г. Б. от гр. Созопол, със скорост 100,88
км/час, при максимално разрешена скорост за населеното място 50 км/час.
Скоростта е измерена, фиксирана и заснета с дигитална стационарна радарна
установка „Sitrafic LYNX SPEED – ERS 400“ с № 003059047ВАА и показана
на водача със снимка № 3/30.11.2013 г.
При така установените факти, на 10.10.2014
г. на въззивника е съставен АУАН за нарушение по чл. 21, ал.1 ЗДвП.
Въз основа на акта на 08.05.2015 г. е издадено обжалваното НП. Гореизложената фактическа обстановка
се установи и се потвърди от събраните гласни, писмени и веществени
доказателства и доказателствени средства: показанията на св. Е.М.Ж., АУАН,
заповед на министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач,
декларация от А.Б., справка за собственост, снимка.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл.
59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок (наказателното постановление никога не е
връчвано на жалбоподателя), от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015
г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на
Втора колегия на Върховния административен съд разпоредбата на чл. 11 ЗАНН
препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по
давност в Наказателния кодекс.
В мотивите на тълкувателното решение са изложени
съображения, че понастоящем в ЗАНН са
регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се
погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по
административнонаказателното правоотношение (чл. 34 от ЗАНН), и изпълнителска
давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да
реализира изтърпяването на наложената административна санкция (чл. 82 от ЗАНН).
В ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК,
уреждаща абсолютната погасителна давност и тази празнина се преодолява с
приложението на чл. 81, ал. 3 вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай на първо място съдът намира, че е изтекла погасителната
давност по 34, ал. 3 ЗАНН, тъй като от датата на съставяне на АУАН и датата на
издаване на НП са изтекли повече от 6 месеца (почти седем месеца).
Освен това по аргумент от чл. 81, ал. 3 НК вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК в
настоящия случай независимо от спирането или прекъсването на давността
административнонаказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок от
четири години и половина от датата на нарушението. Т.е. в конкретния случай
срокът за административнонаказателно преследване е изтекъл на 30.05.2018 г.
Следователно предвид изразеното от въззивника искане за прилагане на
давността и изтичане на законоустановения за това срок, съдът намира, че на
основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 334, т. 4 НПК наказателното постановление следва
да бъде отменено, а административнонаказателното производство прекратено, без
да се разглеждат въпросите за вината и отговорността на нарушителя (в този смисъл са решение № 385/21.09.2010 г. по н. д. №
363/2010 г. на II н.о., ВКС и решение № 127/2017
г. по н. д. № 582/2017 г. на III н.о., ВКС.).
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН и чл. 84 ЗАНН вр.
чл. 334, т. 4 НПК, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 14-0819-008145 от 08.05.2015 г., издадено от
началник група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на А.Б. са
наложени административни наказания глоба в размер на 350 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението
е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: