Р Е
Ш Е Н
И Е № 173
08.07.2020 г.,
гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на десети
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при
секретаря Минка Петкова
и в
присъствието на прокурора Румен Арабаджиков
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н. д. №150 по описа на съда за 2020 г.
Производството е по
реда на чл.63, ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ,
чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №144 от 02.03.2020г.,
постановено по анд № 324/2020г., РС Стара Загора
потвърдил наказателно постановление № 18-1228-000679/15.02.2018г., издадено от
началник група сектор „ПП“ при ОДМВР Стара Загора, с което на И.Н.Н., ЕГН – **********
*** на осн. чл. 175, ал.3, предл.
първо от ЗДвП било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
лева и лишаване от правото на управление на МПС за срок от шест месеца.
Обстоятелства по обжалването
Недоволно от решението останало
административно – наказаното лице, което го обжалва в срок чрез процесуален
представител, адв. Ч.. Касаторът твърди, че решението
било неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на закона, при
липса на мотиви за определени обстоятелства, касаещи приложението на конкретни
правни норми относно търсената административно- наказателна отговорност.
РС потвърдил процесното НП,
приемайки извод за безспорна доказаност на описаната обстановка и за виновно
извършено нарушение от страна на наказаната. Този извод обаче бил изведен в противоречие
с мотивите на решението. Излагат се конкретни доводи и съждения относно
твърдяната неправилност на този извод на въззивния съд, че субективният елемент
следвало безспорно да бъдел установен и че било недопустимо едно лице да се
наказвало само защото трябвало да знае определени обстоятелства.
На следващо място се твърди, че с
процесното решение не се давал отговор на оплакването на жалбоподателя за неспазена процедура по издаване на НП, като се визират и
конкретните такива.
Касаторът,
редовно призован в с.з., не се явява и не се
представлява.
Ответникът по касация –ОДМВР Стара
Загора, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Представителят на прокуратурата
счита жалбата за неоснователна, а решението на РС за правилно и законосъобразно.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за
процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по същество й за
неоснователна.
За да потвърди процесното НП, въззивният
съд приел за установена следната фактическа обстановка - на 24.01.2018г. около 15.40 часа в град
Стара Загора, на ул. Д-р Тодор Стоянович“ до дом №18
наказаното лице управлява МПС от посочената марка и с регистрационни номера xxxx, които били с изтекъл срок на валидност и автомобилът
на бил регистриран по надлежния ред, като така деецът извършил нарушението –
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежен ред.
РС посочил, че законът установявал
изискване по пътищата за обществено ползване да се допускат за движение само
МПС, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставен на
установените за това места. Според РС данните по делото сочели, че наказаната
управлявала лек автомобил без надлежна регистрация и това не било спорно. Въззивният
съд още приел, че нямало допуснати съществени процесуални нарушения, правилно
била определена правната квалификация и законосъобразно бил приложен
материалния закон, като доводите в жалбата намерил за неоснователни. РС приел
още, че и от приложения акт на прокурор, че извършеното не съставлявало
престъпление по см. на НК, а за него следвало ангажиране на
административно-наказателна отговорност, също потвърждавал горния извод на съда
за законосъобразност на акта на АНО. Не се възприел за основателен доводът, че
случаят съставлявал „маловажен“ по см. на чл.28 от ЗАНН, както и че правилно в
хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН не било необходимо съставяне на АУАН.
Досежно субективния елемент на деянието,
въззивният съд приел, че неоснователно наказаната твъдяла, че не знаела за
срока на табелите и поради това не бил налице субективният елемент, като
изложил и доводи за това. В заключение, съдът изложил и подробни доводи относно
възражението за изтекла давност, като ги приел за неоснователни, както и че
наложените кумулативни санкции били в съотв. с
предвиденото в санкционната норма на чл. 175, ал.3 от ЗДвП.
Касационната инстанция намира решението за
валидно, допустимо и правилно, а наведените пред нея доводи за неоснователни,
по следните съображения:
Касаторът не спори, че на
посочената дата, място и време управлява описаното в наказателното
постановление МПС, което е с поставени регистрационни номера xxxx. Не оспорва и фактът, че така индивидуализираните
регистрационни номера са с изтекла валидност, както и не доказва пред РС
въпросното МПС към датата на установяване на нарушението да има валидна
регистрация в Р. България и това да е удостоверено чрез валидни регистрационни
табели, поставени на предназначените за това места на МПС.
Основният спорен пункт в касационната
жалба се свежда до това дали наказаното лице има знание, че въпросните
регистрационни табели са с изтекъл срок на валидност и посоченото МПС формално
не е валидно регистрирано по см. на българското законодателство /вж. Наредба №I-45/2000г./.
От даденото ясно описание на
регистрационния номер на управлявано МПС от касатора
- xxxx, безспорно се установява, че става въпрос за
транзитен регистрационен номер по см. на чл.29, ал.3 от въпросната наредба.
Съгласно чл.27, ал.1 от същата наредба такъв вид регистрационни табели се
издават в четири изчерпателно посочени в т.1-4 хипотези, като видно от данните
от Постановление на прокурор при РП Стара Загора от 31.01.2018г. управляваното
МПС е внос от Канада и закупено още през 2017г., което сочи на наличие на
първата хипотеза на нормата на чл.27, ал.1. В същото постановление изрично се
сочи, че наказаната при управлението на автомобила в деня на нарушението забравила,
че срокът на транзитните табели не били подновен, като Н. сама признава това
обстоятелство в дадените от нея в наказателното производство писмени обяснения
по случая. Макар и същите да не се приобщават към доказателствения материал
пред РС, то самото постановление в достатъчна степен е годно средство за
установяване и доказване на субективния елемент на конкретното противоправно
деяние, извършено от касатора.
Освен това и при безспорна
установеност на факта, че процесното
МПС е било снабдено с този вид регистрационни
табели – транзитни, то като се
съобрази установеното в чл.29, ал. (3) и (4) от
наредбата, като съгласно първия текст - транзитният регистрационен
номер се състои от шестцифрена
комбинация на числата от 0 до
9, симетрично разделени с буквата "Т", "Н" или
"М" в средата,
и е за еднократна употреба. Транзитният регистрационен номер, предназначен за МПС от категория L, се състои от
петцифрена комбинация на числата от
0 до 9, разделени с буквата "М", и е за еднократна употреба, а съгласно втория текст - графичните знаци се нанасят
с черен цвят на бял фон.
В крайната дясна част се
обозначават месецът и годината на валидност
на червен фон, се следва
извода, че самите табели изрично указват до кога е тяхната
валидност и съотв. след този момент автомобилът или
следва да има валидна постоянна регистрация в страната, за да се движи по
обществените пътища, или да се процедира по реда на чл.27, ал.4 от наредбата,
ако са налице предпоставките й.
Същественото от горното обаче е, че пред
РС има безспорни данни за знание от страна на наказаната, че на посочената в НП
дата и време, същата управлява МПС без валидна регистрация по см. на българското
законодателство, тъй като поставените регистрационни табели са с изтекъл срок
на валидност. Същата не доказва по някакъв начин, че не може да вижда или разчита
ясно изрично изписаният месец и година на валидност на регистрационен номер xxxx, както и не оборва твърдението на АНО, че този срок е
изтекъл към момента на извършване на нарушението. При това положение изведеният
от въззивни съд извод, че е налице субективният елемент от фактическия състав
на конкретното деяние, въздигнато за административно нарушение, се явява
правилен и обоснован. При доказаност и на фактите от обективна страна, както и с оглед липсата на
допуснати съществени процесуални нарушения при провеждането на АНП,
то крайният извод на РС, че правилно и законосъобразно касаторът
е наказан с процесното НП за извършено от нея нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП
и то с минимално предвидените в чл.175, ал.3 от ЗДвП кумулативни санкции се
явява изцяло правилно изведен и се споделя и от тази инстанция.
Не на последно място следва да се посочи,
че няма допуснато нарушение и на чл.36 от ЗАНН, както се мотивира в
касационната жалба. Данните по делото на РС сочат за образувано производство по
реда на НПК, което е прекратено с постановлението на прокурор от РП Стара
Загора от 31.01.2018г. и преписката е изпратена на административно-наказващия
орган, т.е. налице е хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, като в срока по чл.34,
ал.3 от ЗАНН е издадено и процесното НП. Доводи в тази насока се съдържат в
жаленото решение на РС.
Това мотивиран настоящият съд приема
извод за неоснователност на касационната жалба по така наведеното касационно
основание и на посочените съображения в нея.
Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, вр. с
чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение №144 от 02.03.2020г., постановено по анд
№ 324/2020г. по описа на РС Стара Загора.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.