№ 2080
гр. София, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20241110201715 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 8489 от 20.12.2023г.,
издадено от Виолета Асенова – началник отдел „Контрол по републиканската
пътна мрежа“ в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към
Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, с което на М. Г. П., с ЕГН
**********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 4000
лева, за извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за
пътищата (ЗП), на основание чл. 53 от ЗАНН.
Недоволен от НП е останал М. П. , който го обжалва в срок, чрез
пълномощника си адв. И.. В жалбата си обективира твърдения, че издаденото
НП било незаконосъобразно, тъй като били допуснати процесуални
нарушения при издаването му – не било описано ясно и пълно извършеното
според АНО нарушение. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил
процесното нарушение, като същото е недоказано. Сочи се, че не са посочени
обстоятелствата на нарушението. Твърди се, че не е посочено на какво
основание се вменява на водача на ППС задължение ППС да не превишава
допустимата маса. Твърди се, че им противоречие по отношение на
обстоятелството дали товарът е делим. Иска отмяната на наказателното
постановление.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не
изпраща и процесуален представител.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание. Депозира писмен отговор на жалбата ч
чрез юрк. Николов, който моли НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира възнаграждние за юрисконсулт.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 08.12.2023г., около 10:40 часа, жалбоподателят М. П. управлявал
пътно моторно превозно средство с четири оси с две управляеми оси, марка
„МАН“, с рег. № СВ 2682 ТР , движейки се по път II-18, км 24+500 на 1 км
преди разклон за АМ „Хемус“, с посока на движение от с. Чепинци към с.
Казичене. На посочения пътен участък същият бил спрян за проверка от
служители на Агенция Пътна инфраструктура, които следели за преминаване
на очевидно претоварени превозни средства.
При осъществената проверка на водача на товарния автомобил, подробно
индивидуализиран по-горе, било установено, че същият превозва пясък. На
проверяващите служители не било представено разрешение за дейности в
рамките на специалното ползване на пътищата.
По време на проверката било осъществено и измерване на масата на
превозното средство и разстоянията между осите му, посредством техническо
средство електронна везна PW – 10 № 0200009 и техническо средство –
ролетка № 1307/18/ (5м). При измерването било установено, че натоварването
на двойната задвижваща ос на МПС възлиза на 29,550 тона, при положение,
че максимално допустимото натоварване е определено в нормата на чл. 7, ал.
1 ,т. 5, б. „в“ от Наредба № 11 за движението на извънгабаритни и/или тежки
превозни средства от 03.07.2001 г. на МРРБ и е 11,5 тона, като превишението
е с 10.550 тона.
Като съобразили, че при тези констатации от измерването на размерите
между осите на ППС и масата на осите и общата му маса, то управляваното
превозно средство се явява тежко по смисъла на разпоредбата на чл. 3 от
Наредба № 11/03.07.2001г.
2
За констатираното нарушение свидетелят Б. П. съставил АУАН на водача
на ППС за това, че е управлявал тежко ППС по смисъла на разпоредбата на
чл. 3 от Наредба № 11/03.07.2001г. без да представи необходимото за това
разрешително или квитанция за платени такси – нарушение по чл. 26, ал. 2, т.
1, б. „А“ от закона за пътищата.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното Наказателно
постановление (НП) № 8489 от 20.12.2023г., издадено от Виолета Асенова –
началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ в Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна
инфраструктура“ - София, с което на М. Г. П., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 4000 лева, за извършено
нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата (ЗП), на
основание чл. 53 от ЗАНН. Оспорва се компетентността на наказващия орган.
Сочи се, че нарушението следва да се квалифицира като такова по ЗДвП, а не
като нарушение, предвидено в Закона за пътищата.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна
квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитания в съдебното заседание свидетел Б. П., както и въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283
НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания свидетел, тъй като
същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не
съдържат противоречия и са логични и ясни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен
административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които
съдържат всички необходими реквизити.
Разглеждането на делото по същество означава, че съдът следва да
осъществи цялостна преценка на обосноваността и законосъобразността на
3
акта и наказателното постановление, истинността на обективираните в тях
констатации и направените в тази връзка фактически и правни изводи.
Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП: „За дейности от специалното
ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и
ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и
тежки пътни превозни средства“.
Нормата на чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11 повелява, че извънгабаритните
и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само
на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона или
натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите
максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни
размери: широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30 м, и дължина - до 22 м.
В случая обаче масата на превозното средство е с натоварване на ос,
превишаващо с 10.550 тона допустимото от 19 тона, което означава, че това
ППС не може да се движи по пътищата без изрично разрешение по смисъла
на чл. 8, ал. 2 от Наредбата.
Текстът на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП изрично сочи, че се наказват с глоба от
1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, "физическите
лица", нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т.
2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които "извършат" или "наредят да бъдат
извършени" следните дейности, в случая "движение на тежки пътни превозни
средства и товари без разрешение на собственика или администрацията,
управляваща пътя". Тук изпълнителното деяние е "извършване на движение"
на тежко пътно превозно средство без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя, което е осъществено именно от водата
на ППС, независимо от това кой е търговецът – "превозвач", кой е
собственикът на ППС и чие е било задължението да изиска издаването на
разрешение за такова. Т.е възражението на жалбоподателя, че не е посочено
кой е собственик на ППС е иррелевантно, след като за водача на ППС е
налице самостоятелно основание за ангажиране на отговорността му. Водачът
на ППС, т.е. шофьорът, след като е знаел, че собственикът на ППС, който е и
негов работодател, не му е предоставил разрешение за движение на тежко, е
следвало да провери какви са натоварванията на ППС с пълния му товар и да
не нарушава забраната на чл. 26, ал.2, т.1, б. "а" от Закона за пътищата,
4
съответно да осъществява състава на нарушението по чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП,
като "извърши движение" на това ППС по път от републиканската пътна
мрежа. В случая липсват законови основания, които да освобождават водача
на ППС от задължението му да знае с каква обща маса е управляваното от
него превозно средство и като не е осъществил необходимото да установи с
каква обща маса е управляваното от него ППС същият не е изпълнил
законово вмененото му задължение. Именно поради това нарушението е
извършено при условията на непредпазливост. Предвид гореизложеното,
правилно под административно – наказателна отговорност е бил подведен
шофьорът, който е нарушил изрична законова забрана – в този смисъл и
Решение № 4960 от 13.07.2015 г. на АдмС - София град по адм. д. №
2636/2015 г.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че било нарушено
правото му на защита, тъй като имало противоречие относно обстоятелството
дали се превозва неделим товар. Изрично е посочен видът на превозвания
товар– пясък, чиято делимост съдът определя като ноторно известен факт.
Същевременно в наказателното постановление изрично е посочена
констатация, че в случая не е налице неделим товар, както и невъзможно или
нецелесъобразно използване на друг вид транспорт. Непрецизното посочване
на израза „превозван е товар по смисъла на параграф 1 т. 14 от ДР на
Наредбата“, предхождащ констатацията, че товарът не е неделим по смисъла
на параграф 1 т. 14 от ДР на Наредбата , не е уместно, тъй като посочената
разпоредба съдържа дефиниция на товар, който е неделим, а не определение
за товар. Същевременно посочването на вида на превозвания товар – пясък и
изричната констатация, че в случая не се установява неделим товар параграф
1 т. 14 от ДР на Наредбата създават достатъчна ясното за извършените от
АНО констатации и не препятстват санкционирания субект да организира
защитата си.
Много ясно е обяснено с думи, т.е. словесно, за какво е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което
не са допуснати нарушения, които да нарушават съществено правото на
защита на същия. Посочено е какво е максимално допустимото натоварване
на ос, какво е превишението, посочени са относимите законови разпоредби,
съгласно които се определя то, както и коя АНО е приел за нарушена.
Посочено е на какво законово основание се ангажира отговорността на
5
санкционирания субект. АУАН и НП са съставени от компетентни лица и
имат изискуемите от закона форма и съдържание. Спазени са сроковете по чл.
34 от ЗАНН. Не е налице разминаване между словесното описание и
цифровата квалификация на нарушението. Въз основа на всичко изложено
съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения.
Разпоредбата на чл. 53, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата
предвижда наказание „глоба“ в размер от 2000 до 7000 лева за повторно
нарушение за физически лица, които извършат движение на извънгабаритни и тежки пътни
превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща път.
Съдът обаче не споделя доводите на АНО за налагане на в размер от 4000
лева. Не може да се отчитат като отегчаващи обстоятелства тези, които са
взети предвид от законодателя за възникване на отговорността. Предвиденото
наказание в по-висок размер за случаи на повторност, означава, че
обществената опасност на повторно извършените нарушения вече е била
съобразена от законодателя при създаването на квалифициран състав,
предвиждащ наказание глоба в по-висок размер. От обстоятелствата по
делото се установява, че в с НП № 8023/30.01.2023/30.01.2023 г., влязло в
сила на 01.12. 2023 г. жалбоподателят е санкциониран за нарушение от същия
вид. Налице е случай на повторност, но това обстоятелство не следва да се
третира като допълнително отегчаващо такова, след като е основание за
ангажиране на отговорност по по-тежко наказуем състав на нарушение. Съдът
намира, че като отегчаващо обстоятелство следва да се цени високата степен
на превишаване на допустимото по закон натоварване на ос без за
управлението на ППС да е било налице изискуемото разрешение. Съдът
намира, че съответен на обществената опасност на нарушението и
обстоятелствата на извършването, както и от естество да мотивира
нарушителя да не допуска отново такова нарушение в размер на
предвиденото наказание „глоба“ от 2500 лева. Поради това, НП следва да се
измени и размерът на наказанието да се редуцира на 2500 лева.
С оглед изхода на делото и направеното в тази насока искане в полза на
въззиваемата страна следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в
размер на сумата от 80 лева, определено от съда в минимален размер поради
невисоката правна и фактическа сложност на делото.
6
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 4 вр. ал. 7, т. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 8489 от 20.12.2023г.,
издадено от Виолета Асенова – началник отдел „Контрол по републиканската
пътна мрежа“ в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към
Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, с което на М. Г. П., с ЕГН
**********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 4000
лева, за извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за
пътищата (ЗП), на основание чл. 53 от ЗАНН, като НАМАЛЯВА размера на
наложеното наказание от 4000 лв. на 2500 лева.
ОСЪЖДА М. Г. П., с ЕГН **********, да заплати на основание чл. 63д,
ал. 4 от ЗАНН в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“ - София сумата в
размер на 80 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7