РЕШЕНИЕ
№
....................
гр.София, 11.01.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4
състав, в публичното съдебно заседание на осми ноември през две хиляди
и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 9560 по описа за 2016 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от С.П.С.,
с която срещу П.НА Р.Б.са предявени искове с правно основание
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Ищецът
поддържа твърдения, че спрямо него било незаконосъобразно повдигнато и
поддържано обвинение по досъдебно производство № 37/2008 г. /пр.пр.№ 3054/2008
г./ за извършено престъпление по чл.219, ал.4 вр. ал.3, вр. ал.2 вр. чл.20,
ал.2 вр. с ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК.
По
образуваното НОХД № 3467/2008 г. по описа на СГС, НО, 11 с-в бил оправдан с
присъда от 19.04.2012 г. влязла в сила на 10.07.2013 г.
Поддържа,
че във времето на незаконосъобразното повдигане и поддържане на обвинението
спрямо него била взета мярка за неотклонение „парична гаранция”.
Излага
правни и фактически доводи, че във връзка с незаконното обвинение претърпял
значителни неимуществени вреди, изразяващи се в изключителен психологически
дискомфорт, стрес, тревога, напрежение, опасения за бъдещето на него
семейството му. Във връзка с тревогите и напрежението заболял от диабет. Това
заболяване заедно със здравословните заболявания на неговата съпруга довели до
изключително тежка обстановка в семейството. Воденото наказателно производство
затруднило съществено, по твърдение, политическата кариера на ищеца;
популяризирането му чрез медиите оказало значително отрицателно влияние на
неговия авторитет. Било отнето законно притежаваното ловно оръжие, с което била
преустановена дейността му на ловец.
Ищецът
изразява становище, че ответникът Прокуратура на Република България следва да
отговаря имуществено за повдигнатото обвинение и претендира обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в размер на 50000.00
лв.-главница, ведно със законната лихва от 10.07.2013 г. до окончателно
погасяване на задълженията.
В срока за писмен отговор по чл.131 от ГПК
ответникът П.НА Р.Б.изразява следното становище: Оспорва по основание и размер
претенциите за неимуществени вреди, като прави възражение, че посочените от
ищеца вреди не са му били причинени във връзка с описаното незаконно обвинение.
Оспорва, като завишен по размер искът за неимуществени вреди. Поддържа, че
спрямо ищеца не е била изпълнявана най-тежката мярка за процесуална принуда, което
не е довело до значителни ограничения и негативни промени на обичайния му
живот. Прави възражение, че във връзка с незаконното обвинение на ищеца не са
били причинени сочените неимуществени вреди, както и появата на описаното
заболяване. Оспорва наличие на причинно-следствена връзка между незаконно
повдигнатото и поддържано обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление
и сочените вреди. Прави възражение, че отнемането на разрешителното на ищеца за
притежаваното от него ловно оръжие се извършва от специализиран административен
орган, различен от Пракуратурата при провеждане на административно-наказателна
процедура. Поддържа твърдения, че в процесния период срещу ищеца са били водени
и други наказателни производства за сходни обвинения завършили по оправдателен
за ищеца начин. Прави искане при определяне на обезщетение за понесените от
ищеца неимуществени вреди да бъдат отчетени и претенциите на ищеца във връзка с
другите обвинения и съответно – определените обезщетения за неимещуствени
вреди. Поддържа, че наказателното производство – досъдебна и съдебна фаза
въпреки правната и фактическа сложност е приключило в разумен срок при
съобразяване с големия обем доказателства и подсъдими лица.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните съобразно
изискванията на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за
обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени вследствие незаконно обвинение
в извършване на престъпление.
Съдът намира, че са налице основанията по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на
държавата за причинени на ищеца вреди от незаконните действия на нейни органи. Отговорността
по ЗОДОВ има обективен характер – възниква при наличие на изрично предвидените
в специалния закон предпоставки и не е обусловена от наличието на вина /виновно
поведение/ от страна на конкретното длъжностно лице, причинило с поведението си
вредата – чл.4 от ЗОДОВ, докато деликтната отговорност по чл.45 и сл. от ЗЗД е
виновна отговорност – обусловена е от виновно поведение на причинителя на
вредата, вкл. в хипотезата на обезпечителната отговорност по чл.49 от ЗЗД, като
вината се предполага до доказване на противното, съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено, поради това че деянието не е извършено от лицето или
че извършеното деяние не е престъпление, или, поради това че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано.
В хода на производството безспорно се установи, че на ищеца е било повдигнато
обвинение за извършване на престъпни деяния по чл.219,
ал.4 вр. ал.3, вр. ал.2 вр. чл.20, ал.2 вр. с ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК в
качеството на длъжностно лице – член на Съвета на директорите на С.И. ЕАД в
съучастие с други лица, като съизвършител, при условията на продължавано
престъпление по 15 пункта / внесен обвинителен акт/, изразяващи се в това, че
не е упражнил достатъчно контрол върху работата на лицата, на които е било
възложено управление на обществено имущество – П.Й.С.-изпълнителен директор в
същото дружество по сключени предварителни и окончателни договори за
покупко-продажба на недвижими имоти, от което са последвали значителни щети за
дружеството в размер на 2007946 лв., като деянието според обвинението, било
извършено умишлено без да съдържа признаците на по-тежко престъпление, при
причинена щета в особено големи размери, като случаят е особено тежък.
Установи се, че било образувано НОХД № 3467/2008 г. по
описа на СГС, НО, 11 с-в срещу С.П.С., по внесен обвинителен акт срещу него за
извършване на описаните престъпни деяния, по което с влязла в сила на
10.07.2013 г. присъда от 19.04.2012 г. подсъдимият бил признат за невиновен по
повдигнатите му обвинения.
Поради това, съдът намира че са налице предпоставките на
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника Прокуратурата
на Република България. В този смисъл, съдът приема за установени, чрез
приложените писмени доказателства фактическите твърдения на ищеца, че е бил привлечен като обвиняем за престъпно деяние, за извършването на което е
бил оправдан впоследствие от съда.
В производството се установи, че с постановление от
24.06.2008 г. по образуваното досъдебно производство № ЗМ 37/2008 г. по описа
на ГД»ППООРП» гр.София, пр.пр.№ 3054/2008 г. по описа на СГП спрямо С.П.С. е
била взета мярка за неотклонение «парична гаранция» в размер на 10000.00 лв.
/л.46/.
Страните не спорят, че във връзка с други повдигнати обвинения срещу ищеца
за извършени престъпни деяния в качеството му на длъжностно лице – член на Съвета на директорите на С.И. ЕАД в същия времеви период са били
образувани девет други граждански производства по предявените претенции по чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ срещу П.НА Р.Б.за причинените във връзка с незаконните
обвинения неимуществени вреди. Чрез приложеното решение от 01.12.2016 г.
постановено по гр.д.№ 9557/2016 г. по описа на СГС, І-22 с-в се установява, че
ищецът е отправил претенция за обезщетяване на причинените му неимуществени
вреди във връзка с незаконно обвинение в извършването на престъпления по чл.219
ал.4 във вр.ал.3 във вр.ал.2 НК във вр.чл.20 ал.2 НК по ДП №ЗМ 99/2008 г. по
описа на ГД „Досъдебно производство“ на МВР пр.пр.вх.№9387/08 г на СГП, по
което е бил оправдан с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№2560/10 г на СГС, НО,
12 състав. Чрез мотивите на постановения съдебен акт се установява, че
обвиненията на П.НА Р.Б.се отнасят, за това че С.С., като съизвършител не е
упражнил достатъчен контрол върху изпълнителния директор Тошко Добрев по
сключени от „С.И.“ ЕАД неизгодни договори.
Представени са като доказателства за други образувани
граждански производства гр.д.№ 9559/2016 г. по описа на СГС, І-9 с-в, гр.д.№
14391/2016 г. по описа на СГС, І-1 с-в; гр.д.№ 14389/2016 г. по описа на СГС,
І-16 с-в; гр.д.№ 14392/2016 г. по описа на СГС, І-20 с-в; гр.д.№ 14388/2016 г.
по описа на СГС, І-20 с-в.
Чрез представените членска карта и билет за лов се
установяват фактическите твърдения на ищеца, че е притежавал разрешително за
лов като член на Национално ловно-рибарско сдружение «съюз на ловците и
риболовците в България».
В етапна епикриза, издадена от ГППМП Аста 19 ООД на
20.12.2013 г. са посочени поставени диагнози на ищеца, между които и
неинсулинов зависим захарен диабет.
Чрез показанията на свидетеля С.М.С., преценени
съобразно чл.172 ГПК (свидетелят е съпруга на ищеца), се установява, че срещу С.
били заведени по едно и също време 10 наказателни дела с еднакъв предмет за
едни и същи обвинения изразяващи се, според свидетеля, в обвинения за
безстопанственост и злоупотреба с общински имоти на фирмата С.И.. Свидетелят
сочи, че не може да отграничи делата, но ставало дума за много имоти и
материални щети. Това се отразило много зле на съпруга й. Станал нервен,
избухлив и по-късно развил диабет. Било внушено чрез всички медии, че ръководството на фирмата е демонизирано,
което донесло на съпруга й лоша слава и така спряла кариерата му, спряло
развитието му. По това време бил председател на Отечествения съюз и имал
разрешително за лов, тъй като упражнявал това свое занимание. След повдигане на
обвиненията обаче му било отнето оръжието.
Чрез показанията на свидетеля В. П. Б. се установява, че първоначално С.
бил свидетел по образуваното наказателно производство, което впоследствие било
разделено на 9 или 10 производства. Обвиненията били за безстопанственост и
неупражнен контрол при извършени продажби на имоти на голяма стойност от С.И..
Било в особено големи размери и същевременно представлявало особено тежък
случай. Всичките дела били идентично като се различавали за различните имоти.
Делата се отразили тежко на психиката и здравословното състояние на С., тъй
като преди това ищецът бил активна личност, ангажирана професионално и
обществено-политически. След това се наложило да извърши промени в
професионален план, бил отрязан от политическата дейност. От своя страна по
медиите била разпространявана информация за извършени злоупотреби от
ръководството на фирмата. Тази масирана вълна от дела са повлияли комплексно на
ищеца в негативен аспект, според свидетеля.
При така установеното, съдът намира следното от правна страна:
С дадените разяснения с т. 3 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че държавата отговаря за всички вреди, пряка
и непосредствена последица от увреждането - чл.4 ЗОДОВ. Според установената
задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението на
чл.2 ЗОДОВ и на чл.52 ЗЗД, държавата отговоря за вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени
вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за
извършено престъпление и претърпените вреди, и се определя по справедливост.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат под внимание при определяне на
размера, след като обуславят вредите. Както е посочено, в мотивите си
съдилищата трябва да посочват конкретните обстоятелства и значението им за размера
на неимуществените вреди- конкретни
факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател.
По правният въпрос за приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл.4 и с чл.2,
ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗОДОВ (в редакцията преди изменението, обн. в ДВ, бр.
98/2012 г.) е постановено решение № 296 от 19.10.2015 г. по гр.д. № 6559/2014 г.,
Г. К., ІV Г. О. на ВКС, с което е възприето становище, че съдът определя
размера на обезщетението за неимуществени вреди след извършване на преценка на
всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни
обстоятелства, както и на тяхното значение като критерии за точното прилагане
на принципа за справедливост.
Съобразно това становище и дадените разяснения в ТР № 3 от 22.04.2005 г. по
тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, при определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди, съдът следва да съобрази най- напред каква е
тежестта на повдигнатото обвинение, неговата продължителност, каква мярка за
неотклонение е била взета по отношение на неоснователно обвиненото лице и с
каква продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са били
упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет са извършените действията
по разследването с участието на обвиняемия, ефектът на всички тези действия
върху ищеца и средата му. От значение са продължителността на наказателното
преследване, личността на увредения и притежаваният от него авторитет в
обществото, настъпилите промени в отношенията в семейството, допълнително
настъпилите обстоятелства, които са се отразили на репутацията на лицето,
негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху
душевното му състояние, дали незаконно обвинение за умишлено престъпление е в
област, която е професионалната реализация на обвиняемия. Съдът следва да вземе
предвид данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната
среда, контактите и социалния му живот, положението му в обществото, работата
му, публичното разгласяване на обвинението и др. под.
В този смисъл, в доказателствена тежест на ищеца беше да установи
претърпените от него болки и страдания от незаконното му обвинение в извършване
на престъпно деяние, за което е бил оправдан, чрез пълно и главно доказване.
Преценката на съда не може да се основава на предположението, за
това че
обвиненията за тежки по своя характер престъпления обичайно
водят до стрес, промяна в начин на живот,
влошаване на отношенията в семейството и на здравословното състояние.
От своя страна с дадените разяснения по т.11 от ТР №3/22.04.2005 г. на ВКС
по тълк. д. №3/ 2004 г., ОСГК е възприето, че държавата отговаря за вредите,
пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетение за неимуществени
вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за
извършено престъпление и претърпените вреди. В случаите на частично оправдаване
се вземат предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е
постановена оправдателна присъда; тежестта на извършените дейния, за които е осъден
дееца съпоставени с тези, за които е оправдан; причинна връзка между
незаконността на всяко едно от обвиненията, за които деецът впоследствие е
признат за невинен и причинените вреди - болки и страдания, преценени с оглед
общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
В доразвитие на сочените разяснения /по т.11 от ТР №3/22.04.2005 г. на ВКС
по тълк. д. №3/ 2004 г., ОСГК/, е постановено и решение №554/12/06.03.2013 г.
по гр. д. №266/ 2012 г., ІV г.о., ВКС, по което е допуснато касационното обжалване
по материалноправния въпрос: Следва ли при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, причинени по чл. 2, ал. 1, т.2 ЗОДОВ да
се вземе предвид, че по същото време ищецът е бил привлечен като обвиняем и за
друго престъпление, за което е признат за виновен и е осъден. Застъпено е
становище, че щом по едно и също време е имало наказателно производство, по
което страната е била привлечена като обвиняем по няколко обвинения,
причинените ѝ от това неимуществени вреди са във връзка с всички обвинения.
Когато се преценява кои вреди са причинени и какво обезщетение се дължи за
незаконното обвинение, съответно за незаконното осъждане, задължително трябва
да се извърши съпоставката, която тълкувателното решение изисква. В
посочения смисъл е и постановеното Решение № 151 от 23.06.2016 г. по гр.д. №
508/2016 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС
Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди при
неоснователно обвинение следва да служи още и икономическият растеж, стандартът
на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните
възможности в страната към датата на увреждането в какъвто смисъл са изразените
становища в Решение № 480/23.04.2013 г.
по гр. д. № 85/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и Решение № 145 от 06.07.2017 г.
по гр.д. № 4132/2016 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС. В същите е посочено, че размерът
на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, като
от значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към
аналогични случаи.
Поради това, според съда, обективно
съществуващи са фактите относно продължителността
на наказателното преследване, наложената мярка за неотклонение „парична
гаранция”, нейният срок и
продължителността на периода, през който ищецът е търпял ограничението,
както и обстоятелството дали през същия период спрямо ищеца са били водени
други наказателни производство.
От своя страна, субективното отношение на ищеца към тях, отражението
им върху неговото психическо състояние, както и моралните му страдания,
изразяващи се в негативна промяна в неговия живот и емоционални страдания,
които е претърпял, като пряка последица от наказателното преследване подлежат
на доказване в производството.
По отношение на обективно съществуващите факти:
Неоснователното обвинение срещу С.П.С.
по НОХД № 3467/2008 г. по описа на СГС, НО, 11 с-в е
продължило 5 години, в който период е било необходимо ищецът да
организира защитата си, като осигури явяването си пред органите на досъдебното
производство и съда. Предприетата спрямо ищеца процесуална принуда се изразява
във вземане на мярка за неотклонение „парична гаранция“. Доказателства за
налагане на други рестриктивни мерки във връзка с воденото наказателно
производство не са ангажирани в производството.
Същевременно, чрез събраните в производството доказателства се установи, че
през 2008 г. са били образувани общо десет наказателни производства за
извършени престъпни деяния във връзка с дейността на ищеца в Съвета на
директорите на „С.И.“ ЕАД, които се отнасяли за различни имоти на
дружеството по сключените неизгодни, според обвинението сделки
/безстопанственост/. По девет от тях ищецът претендира пред гражданския съд
обезщетяване на причинените му неимуществени вреди от неоснователните обвинения
по реда на ЗОДОВ, според направеното признание и ангажираните доказателства от
ответника.
От своя страна в субективно отношение се установи, че увреждането се
изразява в понасяне на неудобства, свързани с участие в процесуални действия
при разглеждане на делото в досъдебна и съдебна фаза; негативни емоции и
притеснения от
обвиненията; накърняване на авторитет; нарушения в социалното общуване; негативно
отражение върху професионалното развитие; отнемане правото за държане на оръжие.
Чрез събраните в производството гласни доказателства – показанията на
свидетелите С.С.и В. Б., според съда се установи негативното отражение на
водените наказателни производства спрямо личността на ищеца. Установи се, че на
същия са били причинени стрес, неудобства, ограничения и притеснения. Неоснователното
обвинение променило в негативен аспект личността на ищеца, неговото
професионално развитие, социално общуване и лични занимания /участие в ловни
дружинки/. В производството се установи, че наказателното преследване е било
широко отразено в медиите. Несъмнено разгласяването на информация по посочения
широкодостъпен начин се е отразило негативно върху професионалната реализация
на ищеца, обществения и социалния му живот.
В производството не се установи обаче, че така описаното отрицателно
въздействие се дължи единствено на образуваното наказателно производство,
предмет на настоящето дело. Напротив, чрез събраните в производството
доказателства се установи, че тези морални страдания са били причинени
комплексно на ищеца от всичките водени срещу него десет наказателни дела във
връзка с изпълняваната от него в посочения времеви период ръководна длъжност в „С.И.“
ЕАД.
Съдът, намира че в производството не се установиха фактическите твърдения
на ищеца за влошаване на здравословното му състояние, изразило се в заболяване
от захарен диабет в пряка причинно-следствена връзка с неоснователните
обвинения. Чрез ангажираните в производството медицински документи, съдът
намира за неустановено това твърдение при пълно и главно доказване, т.е. без
съмнение. При съобразяване правилата на чл.154 ГПК фактическото твърдение
остана недоказано в производството. Идентичен извод се налага и за фактическите
твърдения на ищеца, че неоснователните обвинения са повлияли отрицателно
политическата му кариера.
При определяне размер на обезщетението за неимуществени вреди, според съда,
следва да бъдат отчетени, като обуславящи по-висок такъв видът, тежестта и
характера на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното
производство, наложените ограничения и съответно общественото и социално
положение на ищеца през този период. В конкретния случай обаче следва да бъдат
отчетени и посочените индивидуализиращи обстоятелства досежно наличието на
други наказателни производства водени по същото време и взетата по отношение на
обвиняемия мярка за неотклонение „парична гаранция“. Без съмнение
неблагоприятните последствия, настъпили в патримониума на ищеца, са общ
резултат от всички наказателни преследвания, проведени срещу него, без да могат
да се поставят ясни граници от кои производства какви вреди са настъпили. Така
че съдът не може да обезщети настъпилите от няколкото наказателни производства
вреди в процеса по ЗОДОВ относно едно от тях.
Съдът, съобрази възрастта на ищеца – мъж в зряла възраст с изградени
социални контакти и авторитет, както и общественото му положение - извършване
на професионална и обществена дейност, ангажираност с политическия живот в
страната.
С оглед така установеното, при отчитане на всички тези критерии настоящият състав приема за
справедлив размер на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди
сумата 5000.00
лв., което би било достатъчно за пълно обезщетяване на всички неимуществени
вреди, търпени от ищеца като последица от неоснователно повдигнатото срещу него
обвинение по НОХД № 3467/2008 г. по описа на СГС, НО, 11 с-в, доказани по
несъмнен начин в производството. За разликата над тази сума до пълния му
предявен размер от 50000.00 лева, искът следва да бъде отхвърлен като
недоказан. Според настоящият състав размерът на обезщетението е съобразен с
критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, който включва освен обективно
установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща
от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като
ориентир за размерите на обезщетенията.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 10, ал. 3, изр. второ от ЗОДОВ,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение съобразно уважената част от иска в размер на 120.00 лв. и 10.00
лв.-държавна такса.
Искането на ответника по реда на чл.78, ал.5 ГПК за намаляване размерът на
присъжданото адвокатско възнаграждение, съдът намира за неоснователно.
Договореният между ищеца и неговия процесуален представител размер на
адвокатско възнаграждение, заплатено в брой, според отбелязването в договора,
възлиза на сумата 1200 лв., а определеният минимален размер според указаното в чл.7,
ал.2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възлиза на сумата 2030.00 лв.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА на основание чл.2 ал.1, т.3 ЗОДОВ, П.НА Р.Б.да заплати на С.П.С., ЕГН **********, с адрес *** със съдебен
адрес ***, действащ чрез адв.Р.Г. от САК, сумата от 5000.00 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в причинен стрес, неудобства; накърняване на авторитет; негативно
отражение върху социално общуване, професионално развитие, лични занимания,
всичките вреди претърпени от незаконно обвинение водено в периода от м.06.2008
г. до 10.07.2013 г. по досъдебно производство № 37/2008 г. /пр.пр.№ 3054/2008
г./ по НОХД № 3467/2008 г. по описа на СГС, НО, 11 с-в за извършено престъпно
деяние по чл.219, ал.4 вр. ал.3, вр. ал.2 вр. чл.20, ал.2 вр. с ал.1, вр.
чл.26, ал.1 НК, по което е оправдан с присъда от 19.04.2012 г. влязла в сила на
10.07.2013 г. постановена по НОХД № 3467/2008 г. по описа на СГС, НО, 11 с-в, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 10.07.2013 г. /датата на влизане в
сила на оправдателната присъда/ до изплащането й, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата 5000,00 лв. до пълния
предявен размер от 50000,00 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА, на
основание чл.10, ал.3, изр. второ от ЗОДОВ, П.НА Р.Б.да заплати на С.П.С., ЕГН **********,
с адрес *** със съдебен адрес ***, действащ чрез адв.Р.Г. от САК, сумата от 120.00
лв.-разноски за адвокатско възнаграждение съобразно с уважената част от
исковете и сумата 10.00 лв.-разноски за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: