Р Е Ш
Е Н И Е
№260064
гр. Севлиево,25.05.2021г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЕВЛИЕВСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД в
публично заседание на десети май през
две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
Председател: ГЕРГАНА АНТОНОВА-ПОПОВА
Съдебни заседатели:
При секретаря И. Ц. и
в присъствието на прокурора
.................................като разгледа
докладваното от съдията Антонова-Попова
гр.д.№645 по описа за
2020г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по трудови спорове.
В исковата молба ищцата твърди, че по силата на безсрочен
трудов договор № 232/22.07.1997г., сключен с ответника, изпълнявала длъжността
"***", с код по НКПД 82192001. Поради естеството на работата и поради
обстоятелството, че работодателят е част от международна група компании, на
25.06.2019 г., 29.07.2019 г. и на 30.09.2019 г. сключила три поредни
допълнителни споразумения на основание и по реда на чл. 121, ал. 1, т. 1 б.
"б" от КТ за командироването й
в рамките на предоставянето на услуги, в Идеал Стандарт, Ideal Standard
Produktions, GmbH, Germany.
Съгласно първото допълнително споразумение срокът на командироване
следвало да бъде от 01.07.2019г. до 28.07.2019г.; съгласно второто - от
12.08.2019 г. до 30.09.2019 г. (Приложение № 1).Третото допълнително
споразумение било за срок от 27.09.2019 г. до 20.12.2019 г.
Поради редица обстоятелства, на 20.12.2019г., при връщането й в България
сключила допълнително споразумение с Ответника за преназначаване от длъжност
"***", с код по НКПД 82192001, на длъжността "***", код по
НКПД - 2011 г. 24216017.
Не
обърнала внимание при подписването, че това допълнително споразумение, въпреки
на практика същата по естеството си трудова функция, предвижда нов изпитателен срок
от 6 месеца, въпреки че е служител на Ответника от 23 години и се е доказала многократно с безупречното си
качество на работа.
На 14.04.2020 г., със Заповед № 101 /Приложение № 2/ трудовият й договор е
прекратен от ответника, като основанието за прекратяване е посочено - в рамките
на изпитателния срок от 6 месеца - чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда.
Счита, че с прекратяването на трудовото й правоотношение ответникът
нарушил трудовото законодателство и злоупотребил с трудовите си права, като
неправомерно прекратил договора й.
Ищцата е дългогодишен служител при ответника, познава трудовия процес в
най-малките му детайли и за 23 години се
е доказала като съвестен, лоялен и
безупречен служител. За това говорят и множеството отлични атестации за
работата й, които се съхраняват при ответника.
Поради обстоятелството,че с допълнителното споразумение от 20.12.2019г.
по същество трудовата й функция не се променила, то вторият наложен от ответника изпитателен срок влиза в
директно противоречие с чл. 70, ал. 5 от КТ, който изрично забранява изпитателен срок за
една и съща работа да бъде сключван повече от един път. Тази забрана се
отнася не само за еднакви длъжности, но и за съществено сходни такива като
трудови задължения, съгласно трайната съдебна практика на съдилищата и ВКС.
Нещо повече - видно от приложените длъжностни характеристики за старата (Приложение № 3) и
"новата" длъжност (Приложение № 4) е видно, че освен заглавието и кода на
длъжността нищо друго съществено не е променено като трудови права и
задължения. От постъпването й на работа при ответника през 1997г. до момента на
прекратяването на трудовия й договор всички заемани от нея длъжности са
включвали и дейност по контрол на качеството на продукта. Следователно,
трудовият й договор следва да се счита като договор за неопределен срок на
действие и като такъв е следвало да бъде прекратен на едно от лимитирано
изброените основания в Кодекса на труда при стриктно спазване на предпоставките
и специфичните законови задължения на ответника при предприемане на такъв вид
прекратяване. Практическата причина за уволнението й всъщност е, че ответникът
системно потъпквал трудовите й права и нарушавал трудовото законодателство,
като я ощетявал по най-различни начини. Така например при подписване на
първоначалното й допълнително споразумение ответникът й определи заплата в размер
на 850 лв., което е значително по-ниско от получаваната до момента от нея в
България заплата в размер
на 1195 лв..(Приложение № 5). Едва след като обърнала внимание на това и си
потърсила правата, заплатата й била коригирана (Приложение № 6).
Едно от най-честите нарушения спрямо служителите е воденето им в отпуск
при наличие на данни за положен извънреден труд, за да не заплаща ответникът
извънреден труд. И понеже само тя се
осмелявала всеки път да търси правата си, станала неудобна и при поредното им
търсене. Ответникът се възползвал да
прекрати договора й по най-безопасния и евтин за него начин - в рамките на
изпитателния срок, незаконно въведен повторно от него.
Грубо неспазване на изискванията на
Директивата и националното законодателство за командироване на служители в
рамките на предоставяне на услуги.
Подписаните
допълнителни споразумения не съдържат необходимите реквизити, изискуеми по
Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и
служители в рамките на предоставяне на услуги:
Не е посочен характера на работа - посочена е длъжността - оператор
производство, но не е приложена длъжностна характеристика, а се препраща към
длъжностната й характеристика към ТД, която е за длъжност "***";
Не е посочен размерът в цифри на платения годишен отпуск, както се
изисква– в допълнителното споразумение е посочено само, че се прилага
по-благоприятният режим - който има нерви, да го търси.
Установила, че платеният годишен отпуск в Г. е 24 работни дни, което случайно
съвпада с полагаемия й се платен годишен отпуск по КТД към 2019г.. Това не е
единственото нарушение - за този период на работа в Г. /01.07.2019г. -
20.12.2019г./ ползваният
от нея отпуск по време на работата в Г.
й е заплащан върху основната й заплата в България -(195 лв., а не върху брутния
й доход от предходния месец, който е доста по-висок за август - декември 2019г.,
видно от представените към настоящата молба фишове за заплата (Приложения
7-11).
Едва след като подала сигнал за това
нарушение до Инспекция по труда- гр.Габрово, нарушението било потвърдено, и са
й изплатени допълнително 2208.66 лв. (Писмо № 20046412 от 11.06.2020 г. от
Инспекция по труда - гр. Габрово -Приложение
№ 12). Тези суми никога нямало да ги получи, ако не е търсила активно и
настойчиво правата си.
Въпреки това смята, че ответникът не
й е заплатил всичко дължимо според изработеното за периода 01.07.2019г. - 20.12.2019 г..
Не са посочени финансовите условия,
което е задължителен реквизит на допълнителното споразумение - чл. 2, ал. 2, т.
7 от Наредбата.
В
споразумението е посочено, че ще се осигури сума за квартира - директно
заплатена от Идеал Стандарт, Г.. В тази
връзка заявява, че по време на престоя й в Г. през втората половина на 2019
година нормална квартира не й била осигурена за целия й престой от началото
на юли до 20.12.2019г. - тя и нейни колежки, за разлика от всички предишни
групи, командировани в Г., на които е осигурен хотел, били настанени в
помещения в самия завод, където полагали труд.
Изрично подчертава, че в първото
допълнително споразумение ответникът се задължил да я настани в хотел, което не
било изпълнено.
Поради сменния режим на работа винаги
имало работници, които почиват, докато други са будни и отиват/се връщат от
работа, което прави уединението и пълноценната почивка и възстановяване между
работните смени невъзможна поради липса на елементарни условия за изолиране на
помещенията от околния шум.
Освен това, в тези помещения не били
настанени германски работници, което означава, че работодателят отново не й е
осигурил поне минималните условия на труд, част от които условия са и условията
на престой.
Незаплащане на всички пътни разходи -
в допълнителното споразумение е посочено, че работодателят заплаща сума за
пътуване до мястото на командировката и обратно.
В действителност при подписване на
третото й споразумение в края на септември 2019г., работодателят заплатил на
отиване пътните разходи само до Франкфурт– последващото пътуване до мястото на командировката- до Витлих (на
разстояние 200 км от Франкфурт), се наложило да ползва услугите на колега, като
разходите от 50 евро за транспорт с автомобил от неин колега били за нейна сметка.
Незаконно компенсиране
на извънреден труд с компенсации без нейно съгласие, като по този начин се спестява
заплащане на положения от нея извънреден труд (извънредният труд се заплаща с
50% увеличение в България, а в Г. този процент е 25%). В резултат на компенсацията
й се намалявали отработените часове и е лишена от възнаграждение, което би
получила, ако не са били едностранните и
без нейно съгласие компенсации, въведени
от работодателя с цел да си спести заплащането на извънреден труд. Това се
правело винаги при наличие на извънреден труд и отпуск в рамките на един и същи
календарен месец, като по този начин е напълно
незаконно.
Ответникът унищожавал
заповедите за отпуск, заменяйки ги с дни компенсация. По този начин за месец
юли има ползвани 3 дни отпуск, но във фиша за заплата е отразен (и съответно
заплатен) само 1ден. С разликата от 2 дни е направено незаконно приспадане на
положен от нея извънреден труд.
В предприятието е
трайно установена практика изработеното в Г. работно време от служителите за
бъде отчитано от самите служители с т.нар. индивидуални листи, в които на
месечна база всеки служител попълва изработените от него часове, вкл. нощни
смени, извънреден труд, пътуване до мястото на командироване и т.н.. Тези
индивидуални листи се изпращат по ел. поща от Г. в България – за месеците юли,
август и септември 2019 г. са изпратени от служителката С.Д., а за месеците
октомври и декември - от служителя К.Б.(за м.ноември го е пратила лично). След завръщането на
съответния служител в България оригиналите се носят на Личен състав. Въз основа
на тези индивидуални листи се изчислява дължимото възнаграждение за съответния
служител и се изготвя фиш за заплатата му. За доказателство прилага част от
тези индивидуални листи, с които разполага -(Приложения 13 и 14).
За разлика от фишовете
за заплата за работа в България, в които има надлежно отразен извънреден труд,
нощен труд, отпуски, болнични и т.н., във фишовете за заплата за времето на
работа в Г. информацията е значително по-оскъдна- заработка по часове,
допълнително възнаграждение за стаж и отпуск. Прилага за сравнение фиш за
заплата от м. февруари 2019 г. -Приложение № 15.
Неспазване на реда за
въвеждане, изчисляване и заплащане на положен от редовен и извънреден труд. Има основание да
смята, че трудовото й възнаграждение е неправилно изчислявано и изплащано по
време на работата й в Г., в резултат на което е ощетена финансово.
Неправилно определяне и
ощетяване на служителите при начисляване на основното трудово възнаграждение и
начисляване и изплащане на допълнително възнаграждение за стаж. Ответникът
ощетява нея, както и всичките си служители, работили в Г., като не прилага
по-благоприятния режим на условия на труд в
противоречие с изискванията на Наредбата за командироване. Ответникът
начислява процент за прослужен стаж (не по-малко от 1% на година по КТД) не
върху получавания реален доход за
периода юли - декември 2019 г., а върху основната й заплата, получавана в
България - 1195 лв. Процентът за стаж действително се начислява върху основната
заплата. Но видно от текста на допълнителното споразумение от 29.07.2019 г. (т.
5), основното възнаграждение за времето на командироване е не друго, а 15.87
евро на час. При получавано възнаграждение за периода юли - декември 2019 г.
между 2000 и 5000 лв. процент за прослужено време е начисляван (27% за 27 години трудов стаж)
между 200 и 322 лв. месечно, което е доста по-малко от нейните първоначални любителски сметки - при
доход от 2000 лв. и 27% допълнително възнаграждение за стаж сумата излиза 540
лв. ,а при 5000 лв. сумата е 1350 лв..
Неотчитане и незаплащане
на нощен труд - за м. юли 2019 г.. Има положен над 60 часа нощен труд, което
никъде не е отразено във фиша за заплатата й за юли.
Липса на адекватно
медицинско обслужване - по време на престоя й в Г. се установило, че нямат
валидна застрахователна полица и това наложило връщането й в България в края на
септември за медицински манипулации (в резултат на дългогодишната й работа и
повтарящи се движения на ръцете страда от епикондилит и тендовагинит/, което е
заболяване от списъка на професионалните заболявания и работодателят носи
отделна обективна имуществена отговорност към служителя.
ИСКА
СЕ:
ДА СЕ ПРИЗНАЕ
УВОЛНЕНИЕТО НА ИЩЦАТА за НЕЗАКОННО И ДА СЕ ОТМЕНИ;
ДА
СЕ ВЪЗСТАНОВИ ИЩЦАТА на заеманата от
длъжност "***", код по НКПД -
2011г. 24216017 при Ответника - "ИДЕАЛ СТАНДАРТ - ВИДИМА" АД, ЕИК107021444,
адрес: гр. Севлиево, ул. "Марин Попов" № 53;
ДА СЕ ОСЪДИ ответника
- "ИДЕАЛ СТАНДАРТ - ВИДИМА" АД, ЕИК *********, адрес: гр. Севлиево,
ул. "Марин Попов" № 53, да заплати на ищцата Т.С.К. сумата от 10 877.22лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа на основание чл. 225, ал. 1 КТ - за шестмесечния период от датата на уволнението, считано от 15.04.2020 г.
до 15.10.2020 г., ведно с лихвите за забава от датата на прекратяване на
трудовия договор до окончателното й изплащане, като месечният размер на
брутното възнаграждение на ищеца е в размер на 1812.87лв., съгласно последното
получено възнаграждение за м. март 2020 г.;
ДА СЕ ОСЪДИ ответника да заплати на
ищцата обезщетение за полагаемия й се платен годишен отпуск за времето за
оставане без работа в размер на 10 работни дни за 2020г., съобразно последната
практика на Съда на Европейския съюз, във връзка с чл.7, §1 от Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003г., относно
някои аспекти на организацията на работното време;
ДА
СЕ ОСЪДИ ответника да заплати на ищцата допълнително трудово възнаграждение
за периода на работа в Г. от 01.07.2019г. - 20.12.2019г. в първоначално заявен
размер на 3000 лв., а след допуснатото
увеличение на иска в размер на
3710лв. ведно със законната лихва за забава от датата на падежа на всяко
плащане, представляваща разликата между полученото възнаграждение за този период и действително
дължимата сума от ответника съобразно изискванията за осигуряване на поне
минимално заплащане, съответстващо на получаваното възнаграждение от местните
работници в мястото ми на командироване в завода на Ideal Standard Produktions,
GmbH, Germany.
ДА
СЕ ОСЪДИ ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 1000 лв., ведно
със законната лихва за забава от датата на падежа на всяко плащане за положен и незаплатен ИЗВЪНРЕДЕН И НОЩЕН ТРУД за
периода 01.07.2019 г. -20.12.2019 г.;
ДА СЕ ОСЪДИ ответника
да заплати на ищцата разходите за
транспорт в размер на 50 евро за транспорт с автомобил от Франкфурт до Витлих в
края на септември 2019 г., които са за негова сметка, но заплатени от мен в Г.
и които не са ми възстановени от ответника;
ДА СЕ ОСЪДИ
ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 2000 лв., а
след допуснатото увеличение на иска в
размер на 7594.03лв. ведно със законната лихва за забава от датата на
падежа на всяко плащане, за дължимо от ответника допълнително трудово
възнаграждение за стаж в размер на 27% върху основната й заплата, но върху
договорената основна заплата за работа в Г., както изрично е посочено в
допълнителните споразумения за командироване през 2019 г.; сумата е дължима за периода от
01.07.2019 г. до 20.12.2019 г.;
Ищцата претендира да й
бъдат заплатени направените разноски по делото за платено адвокатско
възнаграждение.
Ответната
страна в писмения отговор излага възраженията и обстоятелствата, на
които се основават, както следва:
Счита, че
исковете са допустими, но са неоснователни.
По
иска за отмяна на незаконно уволнение:
Не оспорва факта, че ищцата е била
служител на Дружеството, както и че на 14.04.2020 г. трудовото й правоотношение
е било прекратено на основание чл. 71 КТ.
Оспорва всички останали твърдения на
ищцата, които са (1) фактически неверни и (2) по-голяма част - ирелевантни и
(3) подвеждащи, като те имат за цел да внушат на съда, че Видима е неетичен и
подъл работодател, който следва да бъде наказан. Целта да се създаде нагласа,
че всеки друг изход на делото би бил несправедлив, поради съдът да търси да се
„хване" за нещо за да уважи исковете и справедливостта да възтържествува.
Счита, че подобно процесуално
поведение е недобросъвестно, като по-долу излагаме конкретните си възражения и
доказателства, като нека уважаемият съд самостоятелно направи преценката и
изводите си.
Ответникът е назначил ищцата на
длъжността „***" по нейна инициатива. Тъй като предишната й длъжност се
отличава съществено от новата, както и съобразно практиката на Дружеството при
преназначаване, страните законосъобразно са уговорили срок за изпитване на г-жа
К. на длъжността „***", за който тя е била надлежно информирана. Видима е
проверило годността на ищцата за изпълнението на възложените й нови трудови функции като е
заключило, че тя не се справя с изпълнението на трудовите си задължения и
законосъобразно е прекратило трудовото й правоотношение в срока за изпитване
без предизвестие.
С оглед
на горното искът на г-жа К. за отмяна на уволнението й като незаконно следва да
бъде оставен без уважение. Като акцесорни към него исковете с основание чл.
344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ също следва да бъдат отхвърлени.
Оспорва размера на претендираното
вземане за обезщетение по чл. 225 КТ като обръщам внимание, че за основа за
изчисляването му следва да служи брутното трудово възнаграждение по чл. 17
НСОРЗ на ищцата за последния изцяло отработен от нея месец, а именно месец
февруари („Доказателство № 13"). През месец март, видно от приложения
от ищеца фиш, тя е ползвала 3 дни платен годишен отпуск. В допълнение, в
брутното трудово възнаграждение за изчисляване на обезщетението за оставане без
работа не следва да се включват възнагражденията с непостоянен характер като
възнаграждение за извънреден труд и награда „Великден", начислени във фиша
за месец март.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
3 КТ в.вр. с чл. 225 КТ ищцата следва да установи оставането си без работа, в
полза на което обстоятелство тя не е представила и не сочи доказателства.
Становище по иск за присъждане на обезщетение
за натрупания в полза на ищцата отпуск
през времето на незаконното уволнение (10 дни):
На 25 юни 2020 г. Съдът на Европейския Съюз
(„СЕС") се произнесе с Решение по съединени дела С-762/18 и С-37/19, в
което постанови, че член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО трябва да се
тълкува в смисъл, че не допуска национална съдебна практика, по силата на която
работник, който е уволнен незаконно, а по-късно е възстановен на работа в
съответствие с националното право вследствие на отмяната на уволнението му със
съдебно решение, няма право на платен годишен отпуск за периода от датата на
уволнението до датата на възстановяването му на работа, поради това че през
този период не е полагал действително труд за работодателя. В допълнение, СЕС
прие, че при последващо прекратяване на трудовото правоотношение на
възстановения служител работодателят му дължи обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск, натрупан през периода от предходното му незаконно
уволнение до възстановяването му на работа.
В настоящия случай г-жа К. иска от
съда да я възстанови на длъжността „***" във Видима. Ако това се случи, тя
ще има право да ползва платения си годишен отпуск, натрупан в периода от
незаконното уволнение до възстановяването й на работа. Съгласно цитираното
по-горе решение обаче г-жа К. не би могла да претендира обезщетение за този
полагащ й се отпуск. Такова искане би било основателно единствено в
хипотезата на повторно прекратено
трудово правоотношение с
възстановения работник и при наличието на останал неизползван платен отпуск.
Тъй като по настоящото дело тези факти не са се осъществили, искът за
присъждане на обезщетение за натрупания в полза на г-жа К. отпуск през времето
на незаконното уволнение (10 дни) следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Становище по иска за присъждане на
допълнително трудово възнаграждение в размер от 3000 лв. (начален размер) за
период от 01.07.2020 - 20.12.2020 г. ведно със законна лихва от деня на падежа:
Противопоставя се на фактическите твърдения
на ищцата относно командировката й в Г.,
въпреки че намира мнозинството от тях за неотносими към исковите й
претенции и направени единствено с цел да се въздейства при формирането на вътрешното
убеждения на съда.
Становище по иска за
присъждане на възнаграждение от 1000 лв.
за всеки ден положен извънреден труд (неясно колко и кои) ведно със
законна лихва от деня на падежа:
В допълнителните споразумения към трудовия
договор на г-жа К. страните изрично са уговорили, че допълнителното
възнаграждение за извънреден труд по време на командировката й в Г. се изчислява
с 25% надбавка. Съгласно чл.6, ал.4 от Наредбата възнаграждението на
командирования служител следва да бъде не по-ниско от минималната работна
заплата или минималните ставки на заплащане, установени за същата или сходна
работа в приемащата държава, за целия срок на командироването. Поради това,
Видима правилно и законосъобразно е начислявало допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд с надбавка от 25% (каквато се дължи според немското
право, което не е спорно между страните -моля вижте т.2 на стр. 4 от ИМ на
ищцата), а не с надбавка от 50% според българския закон.
Оспорва се тезата на ищцата, че
извънредният й труд не е бил коректно отчитан. Неясно е какво точно има предвид ищцата под водене на
служителите в отпуск при данни за извънреден труд предвид, че платеният годишен
отпуск се ползва по инициатива на служителя след съответното разрешение от
работодателя. Видима редовно е отчитало положения от г-жа К. извънреден труд и
е начислявало допълнително трудово възнаграждение за него във фишовете й за
заплати ("Доказателства № 8 до 12"). Ето защо искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Становище по иска за присъждане на
обезщетение за разходи за транспорт по време на командировка в Г.:
Видима не е получавало документи за
претендирания разход. Такива не са приложени и към ИМ, поради което искът е
неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Становище по иска за присъждане на
допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от 2000
лв. (начален размер) за период от 01.07.2020 - 20.12.2020 г. ведно със законна
лихва от деня на падежа.
Както се изтъкна по-горе по време на
командировката съгласно Наредбата
Видима е било длъжно да заплаща на г-жа К. трудово възнаграждение в
размер не по-нисък от дължимия на служители, заемащи същата или сходна
приемащата страна. Немското право не предвижда изплащането
на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит, съответно такова не е било дължимо и на ищцата
през продължителността на командировката й в Г.. Ако пък г-жа
К. претендира, че съгласно приложимото немско право й се е дължало
подобно допълнително трудово възнаграждение, то съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест относно обстоятелствата, от които
страните черпят изгодни правни последици, намираме че именно тя би
следвало да установи съдържанието на приложимите и ползващи я норми на
немското трудово право.
От
представените по делото писмени и
гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
От представените: Анкетен
лист за вътрешен кандидат;Решение на комисията за подбор на персонал;Молба за
преназначаване; Анекс към трудовия договор на М.Я., Сравнителна таблица на
длъжностните характеристики; Атестати на работата на г-жа К. Справки за заплати
Справка за извънреден труд за 2019 г.,Справка за извънреден труд за 2020 г.Фиш
за работна заплата за март 2020 г.; Фиш за работна заплата за март 2020г.;Фиш
за работна заплата за юни 2019 г.;Фиш за работна заплата за февруари 2020 г.;Заповед
№ 187/ 29.04.2020г.,Протокол към Заповед № 187/ 29.04.2020; Фиш за работна
заплата за месец май 2020 г.;Форма за самоотчет с изчисления и фиш за месец юли
2019 г; Форма за самоотчет с изчисления и фиш за месец август 2019г.;Форма за
самоотчет с изчисления и фиш за месец септември 2019г.;Форма за самоотчет с
изчисления и фиш за месец октомври 2019г.;Форма за самоотчет с изчисления и фиш
за месец ноември 2019 г.;Форма за самоотчет с изчисления и фиш за месец
декември 2019г.. Застрахователна полица, писмо вх. № 260614/16.10.2020 г.: Сигнал Вх. № 20041629 от
07.05.2020 г., Отговор №20046412 от 11.06.2020г., Трудов договор № 232 от
21.07.2097 г., Допълнително споразумение № 23150710 от 01.03.2019 г. към трудов
договор № 232 от 22.07.1997г., Допълнително споразумение № 23150711 от
01.11.2019 г. към трудов договор № 232 от 22.07.1997 г., Молба перс. № 2315,
Длъжностна характеристика на длъжност „***“ НКПД 82192001, Длъжностна
характеристика на длъжност „***“ НКПД 24216017, Допълнително споразумение №
23150712 от 20.12.2019 г. към трудов договор № 232 от 22.07.1997г.,
Споразумение от 29.07.2019г. към трудов договор № 232/22.07.1997г., Споразумение
от 30.09.2019г. към трудов договор № 232/22.07.1997г., Споразумение от
25.06.2019г. към трудов договор № 232/22.07.1997г., фиш за заплата за м. май
2020 г., м. април 2020 г., м. март 2020 г., м. февруари 2020 г., м. януари 2020г.,
м. декември 2019 г., м. ноември 2019 г., м. октомври 2019г., м.септември 2019
г., м. август 2019 г., м. юли 2019 г., присъствен лист – 12стр., книга за
отчитане на извънредния труд на Т.С.К. 2019г. – 1 стр., книга за отчитане на
извънредния труд на Т.С.К. 2020 г. – 1 стр., Заповед № 580/18.07.2019 г.,
Искане за издаване на удостоверение А1 за приложимото осигурително
законодателство за заето лице – 3 бр., Заповед № 101/14.04.2020 г., Уведомление
по чл. 62, ал. 5 от КТ от 15.04.2020г., Заповед № 187/29.04.2020 г. и Справка
за ползвания отпуск от Т.С.К. в периода 01.01.2019 г. – 14.04.2020 г., препис от договор за командироване от 28.06.2019 г., препис от договор
за командироване от 29.07.2020г., препис от договор за командироване от
30.09.2019 г. на български и английски език, препис от Заповед №
872/27.11.20219 г., препис от заповед № 46/03.02.2021г.,препис от списък на
служителите от отдел „***“, които ще участват в извършването на инвентаризация
съгл. Зап. № 46/03.02.2021г., препис от списък на служителите от отдел „***“,
които ще участват в извършването на инвентаризация съгл. Заповед №
872/27.11.2019г., препис от справка на притежаваното образование на всички
специалисти качество към 01.01.2020г., показанията
на свидетелите и заключенията на вещото лице И.С.Ц., се установява следната
фактология:
По силата
на
безсрочен трудов договор с №
232/22.07.1997г., сключен между ответника „Идеал Стандарт-Видима“ АД-
работодател и ищцата Т. С.К.-служител,
същата изпълнявала длъжността "***", с код по НКПД 82192001, с
месторабота: Видима 2, Процес Монтажен,
Екип Термостатни ЗМ, с.Градница.
В длъжностната характеристика на длъжността “ ***, като описание се
посочва: извършва монтаж и тест на
детайли и възли.
На 25.06.2019г., на 29.07.2019г. и на 30.09.2019г. между страните
са сключени три поредни
допълнителни споразумения на основание и по реда на чл. 121, ал. 1, т. 1 б.
"б" от КТ за командироването на ищцата Т.С.К. в рамките на
предоставянето на услуги, в Идеал Стандарт, Ideal Standard Produktions, GmbH,
Germany. Договорено е, че по време на
командировката, служителят ще
изпълнява обичайните си задължения, включени в длъжностната му характеристика и задължения,
възложени от приемащата
компания в рамките на компетентностите си, като конкретно
командировката има следната задача: работи като
оператор в производството.
Съгласно първото допълнително споразумение срокът на командироване е за периода от 01.07.2019 г. до 28.07.2019
г..
Съгласно второто допълнително споразумение срокът
на командироване е за периода от 12.08.2019г. до 30.09.2019г..
Съгласно третото допълнително
споразумение срокът на командироване е
за периода от 27.09.2019 г. до 20.12.2019 г.
На
20.12.2019г. е сключено допълнително
споразумение с №23150712 към
трудов договор №232/22.07.1997г. между ответника „Идеал Стандарт-Видима“
АД- работодател и ищцата Т. С.К.-служител,
с което страните са се споразумели за следните
изменения на трудовия договор, считано
от 01.01.2020г.:
-За местоработата: от „Идеал Стандарт –Видима“АД –Организация на
производството, Видима 2, Процес Монтажен, Екип Термостатни ЗМ,с.Градница,
В „Идеал Стандарт –Видима“АД-
Завод за производство на санитарна арматура, Отдел ***, Контрол на качеството В1, Група Краен
Контрол-Монтаж, гр.Севлиево.
-За длъжността: от *** на ***, с
ШИФЪР по НКПД- 2011: 24216017.
В
т.3 от допълнителното
споразумение е договорен изпитателен
срок, с клауза за изпитване
в полза
на работодателя- 6 месеца.
В
длъжностната характеристика за длъжността: ***, в кратко описание
се посочва: контрол по време
на процеса или краен
контрол на продукцията за постигане целите на
качество на фирмата и
задоволяване очакванията на клиентите
чрез спазване на стандартите за
качество.
Със
Заповед №101/14.04.2020г. на Директор завод
за производство на СА, на основание чл.71,ал.1 от
КТ е прекратено трудовото
правоотношение на Т. С.К., считано от 15.04.2020г. с „Идеал
Стандарт-Видима“ АД, с място на работа: Завод
за производство на санитарна арматура, Отдел ***, Контрол на качеството В1, Група Краен
Контрол-Монтаж, гр.Севлиево, на длъжност:***, по решение на работодателя за прекратяване на трудовия договор в 6 месечния срок на изпитване.
Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена лично на ищцата Т.С.К.
на 14.04.2020г..
От заключенията на вещото
лице И.Ц. от 27.11.2020г.
и 27.04.2021г. се установява следното:
Налице е съвпадение
на съществени основни трудови задължения на двете длъжности, които са относими към всички работни места и
длъжности, не само в производствените но и в други поделения и предприятия.
При
съпоставка на основните задължения на двете длъжности се установяват съществени
специфични различия, посочени в констативно-съобразителната част и Приложение
1-2, изразяващи се в следното:
ОТГОВОРНОСТИ НА МОНТАЖНИК ИЗДЕЛИЯ ОТ МЕТАЛ И ОКАЧЕСТВИТЕЛ:
Целта
на дейностите, обхванати от длъжността е:
Извършване на монтаж и тест на детайли и възли. В цех Монтаж извършва
опаковане на тела, компоненти и резервни части и комплекти за основен монтаж.
Отговорностите на монтажника са:
- Да извършва опаковане и монтаж на
компоненти за смесители;
- Да осигури правилната окомплектация на
изделието;
- Да извърши заданието си качествено –
съответстващо на техническата документация – карти за монтаж;
- Да извърши заданието си според
количеството, определено от прекия ръководител – ръководител екип;
- Да извърши заданието си в срока,
определен от прекия ръководител – ръководител екип;
- При констатиране на предпоставки за
некачествено изпълнение на задачите или произвеждане на некачествена продукция
да спре работа и да уведоми прекия си ръководител – ръководителя на екип, като
продължи работа след като е получил инструкции от него;
- Да изпълнява разпорежданията на
ръководител екип – прекия му ръководител или ръководител процес, относно всички въпроси, касаещи монтаж на
компонентите;
- Да участва в броенето при извършване
на инвентаризация на наличните материали в процеса;
- Отчита
резултата от работата си на прекия ръководител – ръководителя екип.
Ръководителя екип извършва вписване на вида на произведените изделия и тяхното
количество в хартиен документ и в информационната система на дружеството.
Компетентности:
да разчита технологична документация, свързана с монтажа; да може да чете схеми
на изделията и да извърши сглобяването по тях. Да може да разчита структура на
изделието.
Квалификация
и опит: средно образование /препоръчително/; да може да разчита схемите за
монтажа на зададените изделия; преминава обучение 10 дни до 1 месец.
Контакти
и подчиненост: подчинен е организационно на Ръководител екип /Ръководителя екип
е подчинен на Ръководител производствен процес – монтажи/ и дисциплинарно на
Ръководител производствен процес. Ръководителя производствен процес – монтаж
спуска дневните задания на ръководителите екипи за съответните смени и те от
своя страна ги разпределят на работниците в линията за монтаж. Контактува със
зареждач материали, с оператор склад, както и със ***.
ОТГОВОРНОСТИ НА ***:
Целта на дейностите, обхванати от
длъжността е: Текущ контрол по време на
процеса или краен контрол на готовата продукция.
Отговорностите на *** са:
- Да извършва краен контрол на изделия,
предназначени за склад готова продукция, спазвайки работната процедура за краен
контрол;
- При констатирани проблеми специалиста
качество сигнализира директно в производствения процес или на главния ***–прекия
ръководител;
- При необходимост – откриване и
сортиране на некачествени детайли в производството, които не са резултат от
производствения процес, а са резултат от некачествена доставка или партида на
материали;
- Наблюдава спазването на конструтивната
и технологичната документация, съответствие на изделията на схемите им;
- При констатирани несъответствия,
увреждания или предпоставки за брак веднага уведомява лицето, причинило
несъответствието, както и ръководителя на екипа или Ръководител процес;
- При успешно преминат приемателен
контрол на изхода на производствения процес, издава разрешение за засклаждане
на продукция и изпращането и за реализация;
- Отговаря за качеството на ПРИЕТАТА
вече от него продукция, както и за приемането и в срок – да не се забавя приемането
на готовата продукция по негова вина;
Компетентности:
Да познава процесите на изработка на изделията, за да се насочват
сигналите за корекция:монтажни недостатъци – към съответното лице или
съответния ръководител на екип; конструктивни недостатъци – към направление
Развитие на продукта;
Квалификация
и опит: средно специално техническо образование; - Да познава, прилага и спазва
процедурата по качество РП 1703; Процедура
за управление на интегрирана система ПО 18-02; Вътрешен стандарт ASQ 5002`07 „Галванични покрития.
Покрития Ni-Cr
и Cu-Ni-Cr“
Успешно преминало обучение – 6 месеца.
Контакти и подчиненост:
Подчинен е организационно на Главен ***,
а дисциплинарно на Ръководител ***;
Процедурата е една и всеки *** трябва да бъде
запознат с нея и да я прилага ежедневно при изпълнение на задачите си – те не
се спускат ежедневно от прекия ръководител /както е при Монтажника /.
При изпълнение на задълженията си и при
констатирани несъответствия комуникира с лицето в производствения процес и с
главен ***;
При изцяло приета продукция попълва
съпътстващата документация за засклаждане на готовата продукция.
Изпълняваната в Г. трудова функция оператор в
производството е сходна на изпълняваните
функции – монтаж в процеса на произвоството.
Не се установяват извършвани функции, съответстващи на длъжността ***.
При така установения път на
документооборота и ред на придвижването му *** НЕ СЕ ОТЧИТА на прекия
ръководител – Главен ***.
Служителят *** отговаря дисциплинарно
пред Ръководител отдел Управлеине на качеството.
От заключенията на в.лице И.Ц. от 27.11.2020г. и 19.01.2021г. се установява
следното:
Броят часове реално
положен от Ищцата труд за периода от 01.07.2019 г. - 20.12.2019 г. е 837 часа и
30 мин, като са включени като отработени дните в пътуване.
По производствени отчети на работодателя за изчисляване
на трудовото възнаграждение на лицето Т.С.К. са отчетени 837,5 часа.
Нормалната продължителност на работното време
в Г. за периода от 01.07.2019 г. до 20.12.2019 г. при продължителност на
работния ден 7 часа е 784 часа.
Съгласно посочения регламент ищцата е положила
извънреден труд в размер на 92 часа, както следва: извънредни часове 29,5 ч.; работа в събота 56,5 ч.; работа в неделя 6 ч..
В отчетите за изработените часове за периода 01.07.2019г.- 20.12.2019г. работодателя
е отчел извънреден труд - 20 часа в извънредни отработени часове, 54,5 часа за
работа в съботни дни и 6 часа за работа в неделни дни. Всичко 80 часа и 30 минути
/80,5 часа/.
Работодателят е изплатил надбавка за извънреден труд
за 80,5 часа, включени в отчета за изработените часове и във фишовете за
работни заплати за периода 01.07.2019г.-20.12.2019г..
Положеният от ищцата извънреден труд
е изчислен и заплатен съгласно
изискванията, регламентирани в допълнителното споразумение, с изключение на
установените от вещото лице 11,5 часа извънреден труд при надбавка 25 %, за
които не е изплатена сумата 45,62 евро.
Положеният от ищцата извънреден труд за периода 01.07.2019г.-20.12.2019г. е
изчислен и заплатен съгласно изискванията, регламентирани в допълнителното
споразумение, с изключение на установените от вещото лице 11,5 часа извънреден
труд при надбавка 25 %, за които не е изплатена сумата 45.62 евро.
Съгласно условията на процесните допълнителни споразумения относно
процесния период от 01.07.2019 г. до 20.12.2019 г. не е договорено
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. В отговора на
запитването относно условията на труд и заплащане към приемащата страна Идеал
Стандарт - Витлих, са посочени като допълнителни плащания само компонентите,
заложени в допълнителното споразумение. В отговор на запитването към Агенция по
заетостта Немското браншово законодателство
не изисква плащане за придобит трудов стаж и професионал опит.
При така договорените условия трудово възнаграждение
за придобит трудов стаж и професионален опит не се дължи на ищцата за процесния
период от 01.07.2019г.- 20.12.2019г.
Във фишовете за
изплатени работни заплати на ищцата не
са начислявани суми за пътни и квартирни пари.
В счетоводните
документи няма данни за изплащане на пари за път и квартира на ищцата / не са
предоставени такива/.
От
предоставената счетоводна информация се вижда, че ищцата е ползвала самолетни
билети за пътуване, за които е бил издаден общ протокол, включващ и други лица
от дружеството, като плащането е извършено от работодателя.
На ищцата не са изплащани пари за път и квартира. Не
за извършвани удръжки от трудовото възнаграждение, освен нормативно изискваните
за осигурителни вноски и ДДФЛ.
При предоставена
информация за местното законодателство, няма други конкретни данни за браншови
споразумения и часови ставки, а информацията препраща към отраслови колективни
споразумения, в съответствие с Основния закон за колективното договаряне,
Закона за командированите работници и Закона за временна заетост. Също така и
при обвързани с колективни договори работодатели и работници договорените
работни заплати остават в сила, ако те са по-високи от минималната часова
ставка - 9,19 евро.
Получаваните суми за периода на командироване от 01.07.2019г.- 20.12.2019г. за изчислени при
разценка на час 15,87 евро и са над
установеното минимално работно възнаграждение за страната - 9,19 евро на час.
В.лице е посочило, че не установява разлики между минималния
размер на установените минимални работни заплати за същите категории работници
в приемащата държава -Г. и получените от ищцата работни заплати за периода от
01.07.2019 г. -20.12.2019 г.
Броят часове реално положен от ищцата труд за
периода от 01.07.2019 г. - 20.12.2019г. е 837часа и 30 мин, като са включени
като отработени дните в пътуване.
Престоят в хотел и разходите за настаняване,
съгласно условията на допълнителното споразумение за заплащат от приемащата
страна Идеал Стандарт -Г.. Ответникът не е заплащал разходи за настаняване и
няма данни за отговор на този въпрос.
За
м.юли 2019 г. не са посочени в личния отчет на лицето и в производствения отчет
дните от 28 до 31 юли. Съответно 28 юли е неделя – почивен ден, 29 и 30 юли са
понеделник и вторник – неработни дни за лицето по график, 31 юли е сряда, ден в
платен годишен отпуск на основание Заповед 580 от 18.07.19 г.
За
м.август 2019г. не са посочени в личния отчет на лицето и в производствения
отчет дните от 1 до11 август 2019 включително. От тях 7 работни дни са
неработни за лицето по график и са отразени като платен годишен отпуск на
основание заповед № 580.
За м.септември 2019 г. в личния отчет и в
производствения отчет е посочен 30 септември – понеделник, като неработен по
график. Начислен е 1 ден платен годишен отпуск по фиш за РЗ.
За м.октомври 2019 г. в личния отчет и в
производствения отчет са посочени 4 дни платен годишен отпуск – 1, 2 октомври
/вторник и сряда/ и 16,17 октомври /сряда и четвъртък/. Във фиш за РЗ за
начислени 3 дни платен годишен отпуск.
За м.
ноември 2019 г. в личния отчет на лицето и в производствения отчет не са
посочени дни в платен отпуск. Няма данни за ползван такъв и не е начислен във
фиш за РЗ.
За м.
декември 2019г. данните по личен отчет на лицето и по служебен отчет са до 20
декември, до когато лицето е работило в Г..
След 21 декември дните 21 и 23 декември се считат за почивни по работния
график /въпреки, че не е посочено в
отчетите, а дните 27, 30 и 31
декември се отчитат като платен годишен отпуск на основание Заповед 896 от
10.12.2019 г. за осигуряване на Коледна ваканция на завода.
Изработени и заплатени са 116 работни дни,
съгласно самоотчетите и производствените отчети. За процесния период са
отчетени като неотработени работни дни – 20 като са начислени възнаграждения за
платен годишен отпуск за 15 дни. Разликата
от 5 дни се получава от обстоятелството, че по график те се третират като
неработни дни по график.
По исковете за
признаване на уволнението за
незаконно, неговата отмяна и заплащане на обезщетения:
За законосъобразното
упражняване на потестативното право на работодателя да прекрати трудовия
договор с работник на основание чл.71, ал.1 от КТ е необходимо кумулативното
наличие на двамата му елемента: 1/ действителен трудов договор със срок на
изпитване и 2/ прекратяването да е извършено до изтичане срока на изпитване, от
страната в чиято полза последният е уговорен.
Договорът със срок за изпитване се сключва, когато работата изисква да се
провери годността на работника да я изпълнява или когато той желае да провери
дали работата е подходяща за него. В чл.70, ал. 5 от КТ е установена
еднократност и изключителност на този договор, като е предвидено сключването
само веднъж с един работник за една и съща работа в едно предприятие. Тази
забрана обхваща и трудова функция, която работникът вече е изпълнявал при
работодателя по окончателен трудов договор. Няма пречка обаче да се сключи
договор за изпитване с работник или служител, който вече е работил при същия
работодател по окончателен трудов договор, ако договорът се сключва за нова
трудова функция, т. е. - за друга длъжност, при която се изпълнява различна по
характер трудова функция, такава, каквато до този момент работникът или
служителя не е изпълнявал. В рамките на
срока за изпитване работодателят трябва да направи преценка удовлетворен ли е
от качествата на работника и от нивото на изпълнение на задълженията му.
Преценката на работодателя се извършва свободно, не се мотивира и не подлежи на
контрол. Ако резултатът от изпитването бъде счетен за незадоволителен от
работодателя, той може да прекрати законосъобразно договора с работника в
рамките на срока за изпитване, без да е необходимо да мотивира решението си.
От събраните
писмени доказателства и от заключението на в.лице И.Ц. от 27.04.2021г.,
по делото е безспорно установено, че работодателят-ответник с допълнително
споразумение №23150712 от 20.12.2019г.
към трудов договор №232/22.07.1997г. е
назначил ищцата в същото
предприятие на друга длъжност, а именно: „***" по нейна инициатива. На тази длъжност тя е изпълнявала различна по характер трудова функция, такава, каквато до
този момент не е изпълнявала. Тъй като предишната
й длъжност: *** се отличава
съществено от новата: ***, страните
законосъобразно са уговорили срок за изпитване на ищцата на длъжността „***", за който тя е била надлежно информирана.
Със
Заповед №101/14.04.2020г., работодателят по свое решение е прекратил договора с ищцата
на длъжност: ***, в рамките на
срока за изпитване.
По
изложените съображения, съдът намира, че прекратяването на трудовото
правоотношение с ищцата е извършено законосъобразно, поради което предявеният
от Т.С.К. иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ срещу „Идеал
Стандарт-Видима“ АД, като неоснователен и недоказан следва да
бъде отхвърлен.
По
отношение на предявения иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, съдът намира, че
отхвърлянето на иска за отмяната на
уволнението обуславя извод за неоснователност на втория обективно съединен иск
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на
работа на заеманата от ищеца преди уволнението длъжност. С оглед на това, съдът намира, че следва да отхвърли и този
иск като неоснователен, поради неговата недоказаност.
По отношение предявения иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3
във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през
което ищцата е останала без
работа за периода 15.04.2020г.- 15.10.2020г. в размер
на 10 877.22лв., съдът намира, че
положението му на обусловен от произнасянето по първия от исковете, следва да
доведе до отхвърлянето му като неоснователен, поради неговата недоказаност.
Ищцата претендира обезщетение за полагаемия й се
платен годишен отпуск за времето за оставане без работа в размер на 10 работни
дни за 2020г., съобразно последната практика на Съда на Европейския съюз, във
връзка с чл. 7, §1 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 4 ноември 2003г., относно някои аспекти на организацията на работното време.
В
съответствие с националното право, ищцата няма право на платен годишен
отпуск за период от десет дни, считано от датата на уволнението, поради
това че през този период не е полагала действително труд за работодателя.
Работодателят би дължал обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск само в случай че уволнението е признато за незаконно
и служителят е възстановен на работа,
при последващо прекратяване на трудовото правоотношение на възстановения
служител, за отпуска натрупан през
периода от предходното му незаконно уволнение до възстановяването му на работа.
По
изложените съображения иска на
ищцата обезщетение за полагаемия й се платен годишен отпуск за времето за
оставане без работа в размер на 10 работни дни за 2020г., следва да
бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан.
По иска
за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за периода на работа
в Г. от 01.07.2019г. - 20.12.2019г. в размер
на сумата от 3710лв., представляваща
разликата между полученото
възнаграждение за този период и действително дължимата сума от ответника
съобразно изискванията за осигуряване на поне минимално заплащане,
съответстващо на получаваното възнаграждение от местните работници в
мястото на командироване в завода на
Ideal Standard Produktions, GmbH, Germany:
Съгласно
заключението на вещото лице от 27.11.2020г., при предоставена информация за местното законодателство, няма други
конкретни данни за браншови споразумения и часови ставки, а информацията
препраща към отраслови колективни споразумения, в съответствие с Основния закон
за колективното договаряне, Закона за командированите работници и Закона за
временна заетост. Също така и при обвързани с колективни договори работодатели
и работници договорените работни заплати остават в сила, ако те са по-високи от
минималната часова ставка - 9,19 евро.
Получаваните суми за периода на командироване от 01.07.2019 г.- 20.12.2019 г. за изчислени при
разценка на час 15.87 евро и са над
установеното минимално работно възнаграждение за страната – 9.19 евро на час.
В.лице е посочило, че не установява разлики между минималния
размер на установените минимални работни заплати за същите категории работници
в приемащата държава -Г. и получените от ищцата работни заплати за периода от
01.07.2019 г. -20.12.2019 г..
С оглед на горните установявания, искът за
заплащане на допълнително трудово възнаграждение за периода на работа в Г. от
01.07.2019г. - 20.12.2019г. в размер на сумата от 3710лв. е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло.
По отношение на иска за заплащане на положен извънреден
и нощен труд за периода 01.07.2019г. - 20.12.2019г. в размер
на 1000лв.:
От заключението на вещото лице
от 27.11.2020г. се установява, че положеният от ищцата извънреден труд за периода на командировката й в Г. от 01.07.2019г. до 20.12.2019г. е изчислен
и заплатен съгласно изискванията, регламентирани в допълнителното споразумение,
с изключение на установените от вещото лице 11.5 часа извънреден труд при
надбавка 25 %, за които не е изплатена сумата от 45.62 евро.
Съгласно допълнителните споразумения на
основание и по реда на чл. 121, ал. 1, т. 1 б. "б" от КТ за командироването
на ищцата Т.С.К. в рамките на предоставянето на услуги, в Идеал Стандарт, Ideal
Standard Produktions, GmbH, Germany, договореното възнаграждение за заплащане
на ищцата е в чужда валута- евро. В случая искът
за заплащане на извънреден и
нощен труд е предявен
за присъждане на
левова равностойност.
Съгласно тълкувателно решение №4/2015г. по т.д. №4/2014г. на ОСГТК,в случаите, при които
е предявен иск за присъждане на сума,
която е уговорена в чуждестранна валута,
съдът трябва да се произнесе
по съществото на спора, като приеме служебно, че е сезиран с иск
за заплащане на
уговорената в чуждестранна валута
сума.
В съответствие с гореизложеното, съдът приема, че горното тълкувателно решение е приложимо в
настоящия случай. Тъй като сумата
от 1000лв. се равнява на
511.29евро, съдът приема, че този иск
е предявен за сумата от
511.29евро. Съгласно заключението
на вещото лице дължимата и неизплатена
сума на ищцата за извънреден труд за периода на командировката й в Г. от 01.07.2019г. до 20.12.2019г. е
общо в
размер на 45.62 евро.
Следователно искът е основателен
и доказан до размер на
сумата от 45.62евро, а в
останалата част до размер на претендираната сума от 511.29евро, искът следва
да бъде отхвърлен, като недоказан.
По предявения иск за заплащане
на извършени разходи от
ищцата в размер на 50 евро за транспорт с автомобил от Франкфурт до
Витлих в края на септември 2019г.:
В исковата молба ищцата твърди, че при пътуване
от Франкфурт до мястото
на командировката -Витлих се
наложило да ползва
услугите на колега, като разходите за това пътуване с автомобил в размер
на 50.00евро са били за
сметка на ищцата.
По делото не е представен писмен
документ за заплащане на пътни разноски в размер на 50.00евро от ищцата през
периода на командировката й в Г..
В предоставената
счетоводна информация не се съдържат
данни за извършено плащане на
транспортни разходи за сметка на ищцата. Следователно искът за
заплащане на пътни разноски в размер на 50.00евро, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По иска за заплащане на
сумата от 7594.03лв., представляваща
дължимо от ответника допълнително трудово възнаграждение за стаж в
размер на 27% върху основната й заплата, но върху договорената основна заплата
за работа в Г. за периода от 01.07.2019 г. до 20.12.2019 г.:
Съгласно условията
на процесните допълнителни споразумения относно процесния период от 01.07.2019г.
до 20.12.2019г. не е договорено възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит. В.лице в заключението си от 27.11.2020г. е
посочило, че в отговор на
запитване относно условията на труд и заплащане към приемащата страна Идеал
Стандарт - Витлих, са посочени като допълнителни плащания само компонентите,
заложени в допълнителното споразумение. В отговор на запитването към Агенция по
заетостта Немското браншово законодателство
не изисква плащане за придобит трудов стаж и професионал опит.
Съгласно заключението на в.лице, при така договорените условия трудово възнаграждение
за придобит трудов стаж и професионален опит не се дължи на ищцата за процесния
период от 01.07.2019г.- 20.12.2019г.
В
съответствие с гореизложеното предявеният иск за заплащане
на допълнително трудово
възнаграждение за стаж в размер на 7594.03лв., за
периода от 01.07.2019г. до 20.12.2019г. е
неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло.
С
оглед изхода на
спора, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата направените
разноски за платено адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от
исковете в размер на сумата
от 22.79лв., на основание
чл.78,ал.1 от ГПК.
Ищцата
следва да заплати на ответника
направените разноски за платено
адвокатско възнаграждение, съразмерно
с отхвърлените искове.
Ответното
дружество претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение
в размер на 8 097.11лв., за което
представя списък и доказателства, че
сумата е заплатена. В списъка
за разноски, ответникът не е
посочил какъв е размера на адвокатското възнаграждение за всеки един
от предявените искове, поради
което съдът приема, че е по равно за
всеки от тях. Тъй като са предявени осем обективно съединени иска, съдът приема, че за всеки от тях адвокатското
възнаграждение е в размер
на 1012.14лв..
Ищцата
е направила възражение за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение и прави искане то да бъде намалено.
Съдът, след преценка на действителната фактическата
и правна сложност на предявените искове, по реда
на чл.78,ал.5 от ГПК,
намира,че следва да бъде определен по-нисък размер
на разноските за
адвокатско възнаграждение, по реда на произнасяне по
всеки един от исковете, поради
което заплатеното адвокатско възнаграждение в размер
на 8097.11лв. се намалява до
размер на сумата от 3500лв..
Поради това ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответника
разноски за платено
адвокатско възнаграждение в
размер на 3500лв., на
основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Ответникът следва
да бъде осъден да заплати, съразмерно
с уважената част от исковете,
държавна такса в размер 4.46лв. и депозит
за в.лице в размер на 43.65лв.,
по сметка на Районен съд-Севлиево, на основание чл.78,ал.6 от ГПК.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.С.К., ЕГН**********, с адрес: ***,
съдебен адрес:***, офис 7, Адвокатско
съдружие “Д., ***“, адвокат Е.Д. против „ИДЕАЛ СТАНДАРТ
-ВИДИМА“ АД, ЕИК107021444, седалище и адрес на управление: гр.Севлиево,
ул.“Марин Попов“ №53, представлявано от М.П.Б.-
член на Съвета на
директорите, с пълномощник: адвокат
Е.Б.П. ***, съдебен адрес:***, иск по
чл.344, ал.1,т.1 от КТ за признаване на уволнението й със Заповед
№101/14.04.2020г. на Директор завод за
производство на СА за незаконно и
неговата отмяна, като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Т.С.К., ЕГН**********, с адрес: ***, съдебен адрес:***, офис 7,
Адвокатско съдружие “Д., ***“, адвокат Е.Д. против „ИДЕАЛ СТАНДАРТ
-ВИДИМА“ АД, ЕИК107021444,седалище и адрес на управление: гр.Севлиево,
ул.“Марин Попов“ №53, представлявано от М.П.Б.-член на Съвета
на директорите, с
пълномощник:адвокат Е.Б.П. ***, съдебен
адрес:***, иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на
заеманата до уволнението длъжност, като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО
предявения от Т.С.К., ЕГН**********, с адрес: ***, съдебен адрес:***, офис 7,
Адвокатско съдружие “Д., ***“, адвокат Е.Д.
против „ИДЕАЛ СТАНДАРТ -ВИДИМА“ АД,
ЕИК107021444, седалище и адрес на управление: гр.Севлиево, ул.“Марин Попов“
№53, представлявано от М.П.Б. -член на Съвета
на директорите, с пълномощник: адвокат Е.Б.П. ***, съдебен адрес:***, иск по чл. 344, ал.1, т.3
от КТ за присъждане на обезщетение за оставането й без работа, поради
незаконното уволнение за периода 15.04.2020г.- 15.10.2020г. в размер на
10 877.22лв. /десет хиляди осемстотин седемдесет и седем лева и двадесет и две
ст./, като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.С.К.,
ЕГН**********, с адрес: ***, съдебен адрес:***, офис 7, Адвокатско съдружие “Д., ***“, адвокат Е.Д. против „ИДЕАЛ СТАНДАРТ -ВИДИМА“ АД, ЕИК107021444,седалище и
адрес на управление: гр.Севлиево, ул.“Марин Попов“ №53, представлявано от М.П.Б.- член на Съвета
на директорите, с
пълномощник:адвокат Е.Б.П. ***, съдебен
адрес:***, иск за заплащане на
обезщетение за платен годишен отпуск, за времето на оставане без
работа, в размер
на 10 работни дни
за 2020г., като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявения от Т.С.К.,
ЕГН**********, с адрес:г***, съдебен адрес:***, офис7, Адвокатско съдружие “Д., ***“, адвокат Е.Д. против „ИДЕАЛ СТАНДАРТ
-ВИДИМА“ АД, ЕИК107021444,седалище и адрес на управление: гр.Севлиево,
ул.“Марин Попов“ №53, представлявано от М.П.Б.-
член на Съвета на
директорите, с пълномощник:адвокат
Е.Б.П. ***, съдебен адрес:***,
иск за
присъждане на допълнително трудово
възнаграждение за периода на работа в Г. от 01.07.2019г.- 20.12.2019г. в размер на 3710лв./три хиляди седемстотин
и десет лева/, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА „ИДЕАЛ СТАНДАРТ -ВИДИМА“ АД, ЕИК107021444, седалище
и адрес на управление: гр.Севлиево, ул.“Марин Попов“ №53, представлявано от М.П.Б.- член на Съвета на
директорите, с пълномощник: адвокат
Е.Б.П. ***, съдебен адрес:*** да заплати
на Т.С.К., ЕГН**********, с адрес: ***, съдебен адрес:***, офис 7,
Адвокатско съдружие “Д., ***“, адвокат Е.Д., сумата от 45.62евро/четиридесет и пет
евро и шестдесет и два
евроцента/ за положен извънреден труд
през периода
01.07.2019г.-20.12.2019г., като отхвърля иска в останалата част до размер на
претендираната сума от
511.29евро/петстотин и единадесет
евро и двадесет и девет
евроцента/, като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО
предявения от Т.С.К., ЕГН**********, с адрес:г***, съдебен адрес:***, офис 7,
Адвокатско съдружие “Д., ***“, адвокат Е.Д.
против „ИДЕАЛ СТАНДАРТ -ВИДИМА“ АД, ЕИК107021444, седалище и адрес
на управление: гр.Севлиево, ул.“Марин Попов“ №53, представлявано от М.П.Б.-член на Съвета
на директорите, с
пълномощник:адвокат Е.Б.П. ***, съдебен
адрес:***, иск за заплащане на разходи
за транспорт в размер на 50.00евро/петдесет евро/, като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявения от Т.С.К.,
ЕГН**********, с адрес: ***, съдебен адрес:***, офис 7, Адвокатско съдружие “Д., ***“, адвокат Е.Д. против „ИДЕАЛ СТАНДАРТ
-ВИДИМА“ АД, ЕИК107021444, седалище и адрес на управление: гр.Севлиево,
ул.“Марин Попов“ №53, представлявано от М.П.Б.- член на Съвета
на директорите, с пълномощник: адвокат Е.Б.П. ***, съдебен адрес:***, иск за
заплащане на допълнително трудово възнаграждение за стаж в
размер на 27% върху договорената основна заплата за работа в Г. за
периода 01.07.2019г.-
20.12.2019г. в размер на 7594.03лв. /седем хиляди петстотин деветдесет и четири лева и три ст./, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
„ИДЕАЛ СТАНДАРТ -ВИДИМА“ АД, ЕИК107021444, седалище и адрес
на управление: гр.Севлиево, ул.“Марин Попов“ №53, представлявано от М.П.Б.-
член на Съвета на
директорите, с пълномощник: адвокат
Е.Б.П. ***, съдебен адрес:*** да заплати на Т.С.К., ЕГН**********, с
адрес:г***, съдебен адрес:***, офис 7, Адвокатско съдружие “Д., ***“, адвокат Е.Д., направените
разноски за платено адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от
иска в размер на 22.79лв./двадесет и два лева и седемдесет и девет ст./, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Т.С.К., ЕГН**********,
с адрес: ***, съдебен адрес:***, офис7, Адвокатско съдружие “Д., ***“, адвокат Е.Д. да заплати
на „ИДЕАЛ СТАНДАРТ -ВИДИМА“ АД, ЕИК107021444, седалище и адрес
на управление: гр.Севлиево, ул.“Марин Попов“ №53, представлявано от М.П.Б.-
член на Съвета на
директорите, с пълномощник: адвокат
Е.Б.П. ***, съдебен адрес:***,
направените разноски за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 3500лв./три хиляди и петстотин лева/,
на основание чл.78,ал.3 от
ГПК.
ОСЪЖДА
„ИДЕАЛ СТАНДАРТ -ВИДИМА“ АД, ЕИК107021444, седалище и адрес
на управление: гр.Севлиево, ул.“Марин Попов“ №53, представлявано от М.П.Б.-
член на Съвета на
директорите, с пълномощник: адвокат
Е.Б.П. ***, съдебен адрес:*** да заплати
съразмерно с уважената част
от исковете, държавна такса в размер
4.46лв./четири лева и
четиридесет и шест ст./ и депозит
за в.лице в размер на 43.65лв./четиридесет и три лева и
шестдесет и пет ст./, по сметка на Районен съд-Севлиево, на основание
чл.78,ал.6 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: