№ 367
гр. Пазарджик, 24.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Елеонора П. Серафимова Гражданско
дело № 20235200100704 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
От ищците се явяват П. Х. Х. и Д. И. Т.. Не се явяват Н. Р. Х. и Е. Н. Т..
Кооперация „Кооперативен съюз“ гр. Пазарджик се явява адв. Б..
Страните са редовно призовани.
Адв.П. Х.: – Да се даде ход на делото.
Д. Т.: – Да се даде ход на делото.
Адв. Б.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което и на основание чл. 142 ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът ДОКЛАДВА:
По делото е постъпила молба с вх. 5980 от 21.06.2024г. от ищците по
делото, в която изразяват становище по доклада по делото, че нямат
възражения и са изложили подробни доводи във връзка с твърдените от тях
обстоятелства, направени искания и относно възраженията изложени в
отговора на ответника.
Адв. П. Х.: – Поддържам ИМ. Твърдим, че кооперацията не е
собственик на процесната сграда и тежестта да докажат обратното е тяхна,
1
както по предишното дело, което само по себе си е основание да спрем това
дело. Ако бяха завели първо тяхното дело нямаше да заведем нашето дело
защото спора е идентичен. Но тук вече в нашата ИМ ще видите, че изрично
сме се позовали на тази фактура, което е на няколко основания за
нищожността на тази сделка. Изпълнихме указанията и сме предоставили
вписан екземпляр от ИМ. Твърдим, че ответниците не са собственици на тази
сграда защото е построена от нас въз основа на основание на това, че бяхме
допуснати да строим. При хипотезата при така нареченото завладяване.
Отричаме правото на собственост на кооперацията защото през месец юли
2004г. сме допуснати в имота, собственост на кооперацията, да строим въз
основана на разрешение за строеж на всички нови обекти, както и одобрени
строителни планове на ъгловото североизточно петно. По тази причина
отричаме кооперацията да е собственик, защото има съдебна практика на
основание Закона за собствеността, че когато сградата с режим на основно
застрояване по действащ план е самостоятелен обект на собственост, тя не е
приращение върху земята, нещо различно за тази постройка дето се бяхме
разбрали и не ни дадоха възможност да я построим. Тя не може да бъде
приращение върху земята, собственост на кооперацията, тъй като тя е
самостоятелна сграда и поради това, и на това основание кооперацията не е
собственик. Отричаме по силата на приращението кооперацията да е станала
собственик на сградата. Оценителя от чл. 92 от ЗС отнася се само за
приращения, тъй като съгласно задължителна съдебна практика единствено
сградите от 5,6, категория, такива на допълващо застрояване, гаражи,
стопански постройки те следват земята, но не и сградите в основен режим и
статут, както е тази. Има много практика, в този смисъл е ТР № 5/2015г.
Кооперацията не може да е собственик на сградата и сградата осчетоводена
като ДМА на основание фактура от 31.12.2005г. Тази фактура не е правно
основание. Освен това е привидна сделка. Аз за това държа тази фактура да се
приеме като доказателство и ще видите, че основанието е някакъв договор от
15.03.2004 г. след нашия, подписан един месец по-късно, че ЕТ“Сконто“ се
бил задължил да построи, не сградата, а 4 офиса. И там има умишлено
прикриване на предмета, не е посочена сградата като самостоятелна, а 4
офиса в комплекс с останалите три магазина и един склад. Тази сделка не
може да породи правни последици, защото е нищожна. Фактурата установява
правна сделка покупко-продажба за 72 000 лв. с ДДС и тя не може да се
2
оформи като фактура, а следва да се оформи с нотариален акт. Първото е, че
самата сделка е нищожна поради задължителна нотариална форма по чл. 18
от ЗЗД. Второ тази сделка е привидна по отношение на сградата, която е
построена от нас безспорно, тъй като четирите офиса от тази сграда са
включени в тази фактура като построени от друг строител и на основание на
друг договор, а не нашия. Ние не черпим права от договора от 17.02.2004 г.
защото той се прекрати на 17.05.2004 г. с изтичане на тримесечния срок. Това,
че е валидно сключен не означава, че е породил правни последици. Той
урежда постройка, която не можа да се построи. Ние не черпим права от
никакъв договор. Те черпят права от някакъв си договор 15.03, а нашия от
17.02. и са го посочили в тази фактура не само за магазините и офисите, ами и
за тези четири офиса, които се намират в нашата сграда. Има някакъв
договор, който моля да ги задължите да го представят. Той между другото
беше представен в непълен вариант по гр.д № 1091 го има. Там го изискахме
и видяхме какво са се договорили след нас. Фактурата е нищожна защото
обективира сделка за недвижими имоти и не е спазена формата на тази
сделка. Посочили сме и това, че са сключили привидна сделка. Престъпните
обстоятелства са съставяне на документ с невярно съдържание – това е тази
фактура, представлява това когато си вписал нещо, което не си построил и си
го включил в съдържанието на една сделка това е неистински документ.
Освен това нищо не е платено за тези четири наши офиса. За нашите обекти в
тази фактура не е платено и стотинка, но са осчетоводени като техни. До
момента, в който ни прекъснаха с този иск от 5.01.2024г. за първи път ни се
прекъсва придобивната давност с предявяването на иск за собственост. До
този момент само ние сме водили дела. Само ние сме се опитвали да си
защитаваме правата. Тук вече няма нищо общо това дело с приключилото
гр.д. № 515/20 г., че ние сме явно демонстрирали намерение да своим
сградата като своя. От 31.12.2004г. демонстрирахме намерение да своим от
месец септември 2010г., когато заведохме двете дела. Второто дело е № 1091
има преведен иск за пазарната стойност на сградата на несъществуващо или
отпаднало основание по чл.55 от ЗЗД. Това дело е спряно още от 2010г. и не е
гледано до сега. Имаме правно основание да поискаме снабдяването с
официален документ за собственост, но не сме се снабдили, нямаме такъв
документ за собственост. Отричаме кооперацията да е собственик на
сградата, поради изтекла в наша полза придобивна давност от септември
3
2010г. до ноември 2023г. Това са повече от 13 години. Твърдим, че дори с
кратка придобивна петгодишна давност, защото сме упражнявали право на
задържане, като добросъвестни владелци и докато не си уредят отношенията с
нас и причината е видна – тази фактура.
Д. Т.: – Поддържам казаното от адв. Х..
Адв. Б.: - Твърдим, че правата ни са възникнали въз основа на договора
от 17.02.2004г. съгласно него ответниците са имали единствено задължението
да построят и ползват след това сградата срещу плащане на наем. Те са
държатели на сградата по силата на това облигационно отношение. Първите 5
години няма да плащат наем, следващите 10 години е опредЕ. средна наемна
цена на района. Към 17.02.2004г., когато е сключен договора с ищците, не са
били предвидени строителни петна за сгради с постоянен режим. Вложителя е
инициирал процедура за изменение на застроителния план, за да стане ясно
какви са правата и задълженията по договора за строителство, който сме
сключили. От 8.07.2004 г. има разрешение за строеж. Сградата е построена,
подписан е протокол за приемане на сградата и ищците са във владение на
сградата на база на договора и протокола. Няма упражнено право на
давностно владение. Ползването на сградата е на основанието на договора,
който е вписан в РС, както и те са упоменали в ИМ от тях. Договора е вписан
след подписване на протокола за съвместно приемане на построената сграда
от 26.09.2005г. Самият договор касае един период от 15 години, в който те
имат право да ползват след като влезнат във владение. Протоколът е
създаден на основание т.1.3 от договора.
Съдът при условията на чл. 146 от ГПК след провеждане на процедурата
по чл. 143 от ГПК пристъпи към доклад по делото:
Настоящото дело е образувано по исковата молба на Н. Р. Х., ЕГН
********** и П. Х. Х., ЕГН ********** - двамата съпрузи от гр.В., ул. „С.Б.
№4 и Е. Н. Т., ЕГН ********** и Д. И. Т., ЕГН ********** - двамата съпрузи
от гр.В., ул. „С.К.“ № 2 против Кооперация „Кооперативен съюз“ гр.
Пазарджик /КС-Пазарджик/, със седалище и адрес на управление
ул.“Шипка“ №2, ЕИК *********, представлявана от Председателя й А. А. Ш.,
с която е предявен отрицателен установителен иск за собственост на следния
недвижим имот: Двуетажна сграда с идентификатор 10450.502.220.2 по
4
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-
18-1214/06.06.2018г. на Изп.Директор на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата: няма данни
за изменение; адрес на сградата: гр.В., п.к.4600, бул.“Хан Аспарух“ №1;
разположена в поземлен имот с идентификатор 10450.502.220, застроена
площ: 72 кв.м; брой етажи: 2; предназначение: Друг вид производствена,
складова, инфраструктурна сграда; стар идентификатор: няма; собственици по
данни от КРНИ: няма данни; носители на други вещни права по данни от
КРНИ: няма данни.
Изрично е уточнено, че предмет на настоящата претенция не е земята
под сградата, за която не се спори, че е притежание на ответника.
В ИМ са изложени твърдения, че ищците са две семейства, които през
есента на 2004 г., със собствени семейни средства, придобити по време на
браковете им, построили процесната сграда. Сочи се, че първите ищци,
сключили граждански брак през 1984г., а вторите - през 1985г. Сградата била
построена в завършен вид до 31.12.2004 г. за период от около 4 месеца.
Ищците били допуснати да строят в недвижимия имота след приемане на нов
ПУП, одобрен през пролетта на 2004 г., като техническата процедура по
приемането на новия и влязъл в сила ПУП за имота в гр.В., започнала през
м.март 2004 г., но без участието на ищците, а по искане на ответника КС-
Пазарджик. Разрешението за строеж на процесната сграда с № 156/08.07.2004
г. на Гл.архитект на Общината, както и на още 4 търговски сгради (офиси,
магазини за хранителни стоки и склад, представляващи строежи „пета”
категория, т.е. сгради с основен режим на застрояване, а не на допълващо
застрояване), било издадено на името на ответника КС-Пазарджик. Към тази
дата - 08.07.2004 г. имотът на ответника, в който следвало да се построи
сградата бил урегулиран като УПИ ХХ11-3004 в кв.104 по плана на гр.В.,
действащ към датата на разрешението за строеж, който сега бил идентичен с
поземлен имот с идентификатор 10450.502.220 по действащата кадастрална
карта на гр.В., на застроена площ от 72 кв.м.
Описва се, че служителят на ответника - М.А. който към 2004 г.
отговарял за стопанисването и ползването на имотите на КС Пазарджик в
гр.В., с конклудентни действия предоставил на ищците копия от общото
Разрешение за строеж на всички нови обекти, както и от одобрените
5
строителни планове за ъгловото североизточно петно, без изричен Договор за
строителство, като ги допуснал още през м.юли 2004 г. да построят
предвидената по одобрените проекти сграда за североизточното петно.
Описана е ретроспективно предисторията на развилите се отношения
между страните още от 1999 г., когато се твърди, че вторият и четвъртият
ищец били поканени и допуснати от ръководството на ответника да извършат
със собствени средства преустройство на част от първия етаж на основната
търговска сграда в двустаен офис. През януари 2004 г., тъй като ответникът
възнамерявал да разрушава въпросния офис на ищците и да го преустроява в
ресторант, на ищците било предложено да построят постройка от лека
конструкция върху бетонния фундамент на старата работилница за баници, в
която на първо ниво да изградят две подобни кантори, и в тях да извършват
свободните си професии.
Сочи се, че за тази собствена инвестиция на ищците било предложено
да ползват безвъзмездно бъдещата временна постройка за срок от 5 години.
Така се стигнало до сключването на облигационен договор от 17.02.2004 г.,
със страни КС - Пазарджик, от една страна и от друга - адв. П. Х. (втория
ищец) и счетоводния експерт Д. Т. (четвъртия ищец), за монтиране на
временна постройка която следвало да бъде поставена за срок от 3 месеца -
т.е. до 17.05.2004 г. при режима на 56 от ЗУТ. Излагат се съображения, че
такава временна постройка обаче въобще не била изградена, като
изпълнението на този договор станало невъзможно изцяло по вина на
ответника. Изтъква се, според ищците, че въпросният договор бил сключен
единствено с намерение те да бъдат безпроблемно изведени от офисите им, а
освен това дори да е била монтирана, същата постройка принципно би
подлежала на премахване предвид одобреният 2 месеца по-късно ПУП,
предвиждащ на същото петно да се построи съществено различна
железобетонна масивна сграда с 4 офиса. По този начин ищците били
поставени в състояние да приемат и да построят изградената от тях към
31.12.2004 г. друга сграда - строеж „пета категория”, а именно тази, предмет
на настоящата претенция, представляваща сграда в режим на основно
застрояване съгласно новоприетия през м. април 2004 г. ПУП и одобрени
строителни планове.
След строежа на сградата ищците очаквали до края на счетоводната
6
година (31.12.2005 г.) да се проведе среща с ръководството на ответника за
сключване на договор, в който страните да уредят отношенията си по повод
строителството й, но такава среща станала възможна една в началото на
м.септември 2010 г. Тогава, председателят на ответния КС-Пазарджик
поканил втория и четвъртия ищци, позовавайки се на договора от 17.02.2004
г. и поискал от тях заплащането на месечен наем за цялата страда в размер
над 650 лв., въпреки че отношенията им относно плащане сметките за
строителството все още не били уредени. Твърди се, че ищците, в
присъствието на адвокат възразили, че посоченият договор от 17.02.2004 г. за
изграждане на временната постройка, отпаднал като основание за исканията
на КС-Пазарджик, тъй като изпълнението му станало невъзможно поради
едностранното прекратяване на договора от ответника, който се отказал от
него, възлагайки изготвянето на нов ПУП за обекта, предвиждащ изграждане
на още 4 масивни постройки, пета категория с повече от десетократно по-
висока себестойност. Твърди се, че поради тази причина по време на срещата
ищците заявили на Председателя на КС, че имат право на задържане на
процесната сграда като добросъвестни владелци, при условията на чл.74, ал.2
ЗС вр. чл. 72 ЗС до заплащане на цялата сума, дължима за строителството й,
вкл. на луксозните подобрения, заедно със законните лихви, доколкото
ръководството на ответника им предоставило одобрените строителни
планове, не се противопоставило те да построят и да довършат сградата във
вид, годен за ползване за търговски и офисни нужди.
Излагат се твърдения, че едва по-късно през 2011 г. в хода на
образуваното гр.д. № 1091/2010 г. на РС-В., ищците установили, че
Председателят на КС А. Ш. „измамно“ според тях, се позовал на едностранно
прекратеният по негова вина Договор от 17.02.2004 г., както и на
„неистински“ Протокол от 26.09.2005 г., в който ищците „уж“ били
договорили уреждане на отношенията си по повод строителството на
сградата. Тези обстоятелства, вкл. и за това, че страните не са провеждали
среща до началото на м. септември 2010 г., в т.ч. и на датата на посочения
протокол от 26.09.2005 г., председателят Ш. признал при обясненията си,
дадени по гр.д.1091/2010 г. на РС-В..
Сочи се в тази връзка още и че не договорът от 17.02.2004 г. и
протокола от 26.09.2005 г., а издадена фактура от 31.12.2005 г., в случая
послужила като действително правно основание за счетоводното завеждане
7
на процесната сграда като ДМА от ответника. Изразява се становище, че
същата фактура съдържала неформален договор за покупко-продажба на
общо 5 отделни сгради, вкл. и процесната, построена от ищците, които
умишлено били „раздробени” на отделни магазини и офиси, във формата на
„Фактура” като „ четири офиси”, без ищците да са знаели и участвали като
страни по нея. Като страна-продавач по сделката била посочена фирмата на
ЕТ „Сконто“, който нямал никакво участие в построяване на сградата.
Извежда се тезата, че не е възможно ответника да се легитимира като
собственик на процесната сграда, без да я закупи от нейните безспорни
строители по надлежния ред. Въпреки това, на нищожно правно основание,
въз основа на цитираната фактура от 31.12.2005 г., четирите обекта - офиси,
били осчетоводени като ДМА на КС-Пазарджик в последния работен ден на
счетоводната 2005 година, с произволно счетоводно записване за 120703,80
лв. и независимо, че по тази фактура били заплатени само 70260 лв. с ДДС.
Навеждат се доводи освен това, че по отношение на ищците същата фактура
обективирала привидна сделка, тъй като страните по т.н. покупко-продажба
съзнавали, че за сградата не е заплатено нищо на продавача, който не бил
нейн строител и също така умишлено сградата не била посочена отделно от
останалите, а била прикрита като „четири офиса“.
Сочи се, че предвид установените престъпни обстоятелства сградата
била снета от декларацията на имотите на КС в данъчната служба на Община
В., а в приложената скица по действащата КК от 2018 г. сградата била
попълнена в КК и имотния регистър като такава на неизвестен собственик.
Излагат се твърдения, че поради извършени престъпления на длъжностните
лица във връзка с т.н. „закупуване” на сградата, както и заради липсата на
действително правно основание, без да са уредили с ищците отношенията си
по нейното строителство, ръководните длъжностни лица на ответника не
смеели да предявят против ищците иск за собственост или владелчески иск, с
който да прекъснат установеното давностно владение, започнало още от
01.01.2005 г. и явно демонстрирано пред Председателя на КС, в кабинета му
на срещата през м.септември 2010 г. и продължаващо според ищците и до
сега.
Пояснено е, че между същите страни е приключило гр.д. № 1091/2010 г.
по описа на РС-В. с предмет действителността и последиците на Договора от
8
17.02.2004 г. относно временната постройка, чието строителство се сочи, че
станало невъзможно заради променения строителен план на имота.
Освен това между същите страни приключило и гр.д. № 515/2020 г. на
ОС-Пазарджик, с което предявеният от ищците положителен иск за
собственост на същия имот, бил отхвърлен с влязло в сила решение.
Твърди се, че от ответника бил предявен и облигационен иск против
втория и четвъртия ищци за дължим наем, който бил предмет на образуваното
гр.д. 991/2021 г. на РС-Пазарджик, насрочено за 05.12.2023 г. Сочат се
доказателства. Завеждането на това дело, според ищците, обуславяло правния
им интерес от завеждане на настоящия отрицателен установителен иск за
собственост на имота, в хода на който преюдициално щяло да се приеме, че
ответникът не е собственик на процесната сграда, което било основание за
отхвърляне и на претенцията за дължимия наем.
Друга предпоставка от предявяване на отрицателния установителен иск,
за разлика от приключилото гр.д. № 515/2020 г. на ПзОС, според ищците
било и обстоятелството, че в настоящия процес те се позовават на друго
правно основание, с което се легитимират като собственици на сградата, а
именно нов период на непрекъснато давностно владение, считано от
м.септември 2010 г. до момента на подаване на ИМ - м.ноември 2023г. Така,
според тезата, изведена в ИМ, след успешното отричане на нищожното
правно основание - покупката на сградата от мним строител по фактурата от
31.12.2005 г., ищците щели да се снабдят с официален документ за
собственост на сградата на оригинерно основание - давностно владение.
Сочи се като отделна предпоставка от предявяване на иска и
обстоятелството, че през м. юли 2023 г. Председателят на КС-Ал. Ш. опитал
да смути тяхното владение в частта му за магазина за продажба на кафе, като
заявил на наемателя на ищците Д. Белухов, че този магазин е собственост на
ищците и пожелал да заплаща наем на КС.
Изложени са подробни правни съображения относно наличието на
правен интерес от предявяване на иска.
Въведеният петитум е съдът да постави решение, с което да приеме за
установено, че ответникът не е собственик на процесния недвижим имот.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК от ответника Кооперация
9
„Кооперативен съюз“ гр. Пазарджик, чрез пълномощника адв. И. Б. (ПзАК)
е постъпил писмен отговор, в който се излагат съображения, че искът е
допустим, но неоснователен.
Оспорват се изцяло твърденията в ИМ.
Излагат се твърдения, че на 17.02.2004 г. между втория и четвъртия
ищец - Д. И. Т. и П. Х. Х., наричани „ползватели- наематели“, от една страна
и ответника КС-Пазарджик, наричан „собственик-наемодател“ от друга, бил
сключен договор, наименуван „договор за ползване и наем на недвижим имот,
с предмет, определен в Раздел I, а именно сграда на два етажа с търговско
предназначение, която следва да се изгради, в съответствие с предвижданията
на застротелния план в УПИ XXVII-3004 в кв.104 по плана на гр. В., ул. „Хан
Аспарух“ №1, в североизточния незастроен ъгъл на имота, със застроена
площ от около 70 кв.м, съгласно одобрен проект. Съгласно клаузите в раздел
II „Права и задължения на страните“ , ищците се задължили да построят
изцяло и в завършен вид в препоръчителен срок от 3 месеца от датата на
издаване на строителното разрешение, съгласно одобрения строителен план
проект описаната сграда, предмет на договора, а съгласно текста на чл.1.1.,
изр.3-то. След въвеждането на обекта в експлоатация, сградата остава
изключителна собственост на КС-Пазарджик. Налице било безусловно
признание на ищците, че построената от тях вещ става собственост на
ответника.
Според чл.2 страните уговорили, че срещу извършените разходи по
проектирането и построяването на сградата предмет на договора, ищците
получават за срок от 5 години правото на ползването й, включително с
възможността да я преотстъпят на трети лица без съгласието на собственика,
считано от дата на приемането и с двустранен протокол, като след изтичането
на 5-годишния срок на безвъзмездно ползване, ищците държат сградата като
наематели и се задължават да плащат месечен наем, определен от ответника -
наемодател за срок от 10 години, като и през този 10 годишен период те имат
право до преотстъпват сградата под наем на трети лица без съгласието на
собственика - наемодател, докато действа договора за наем. Освен това
съгласно договора, собственикът-наемодател, се задължил да предостави на
ищците скица с виза за предвижданията на застроителния план за
проектиране и изграждане на сградата, както и строително петно (терен), като
10
според уговореното разчистването му следвало да бъде за сметка на
ползвателите-наемателите.
Така, ответната кооперация твърди, че с процесния договор били
уговорени и приети от страните по него две облигационни връзки - по
договор за изработка и по договор за наем на бъдеща вещ.
В изпълнение на така сключения договор ответникът инициирал
частично изменение на плана за застрояване за УПИ № XXVII- 3004
„Търговия и услуги“ в кв.104 по плана на гр.В., като ситуирал три нови
застроителни петна на един и два етажа, одобрено със заповед на Кмета на
община В. № 261/08.03.2004 г. и му е издадено Разрешение за строеж №
156/08.07.2004г. , а в последствие е издадено и удостоверение №
63/26.09.2005 г. на вложителя КС- Пазарджик за въвеждане в експлоатация на
строежа.
Всички документи, свързани със строителството, били известни на
изпълнителите Х. и Т. преди началото на строежа, тъй като същите
представлявали базата, върху която следвало да започне и да се извърши
строителството, съгласно клаузите на чл.1.1 от договора.
Твърди се, че след построяване на сградата бил подписан „Протокол за
съвместно приемане на построената сграда“, съставен съгласно чл.1.3
договора от 17.02.2004 г., а от съдържанието му ставало ясно, че страните
приемат построената от „ползвателите-наематели“ сграда съгласно клаузите
на договора. Прието било, съгласно чл.1.3 от протокола, че от 26.09.2005 г.
започва да тече 5-годишния срок за ползване на сградата от „ползвателите-
наематели“, както и че протоколът е неразделна част от договора сключен
между страните на 17.02.2004 г.
Посочено е още и че на 30.12.2005 г. след подписване на протокола
ищците Х. и Т. едностранно вписали в СВп при PC-В. Договора за ползване и
наем на недвижим имот, сключен на 17.02.2004г .
Изтъква се, че с влезли в сила Решения по гр.д. № 1091/ 2010г. на PC- В.
и гр.д №2333/2013г. на РС- Пазарджик, договора за ползване и наем на
недвижим имот от 17.02.2004 г., вписан от ищците Т. и Х. в СВп, бил признат
за законосъобразен и че държането на сградата се основавало именно на този
договор.
11
На 23.12.2015 г. от КС-Пазарджик било образувано и гр.д. № 1104/2015
г. по описа на PC-Пазарджик за заплащане на наем солидарно от страна на
ищците Т. и Х. за периода 01.01.2013 г. - 23.12.2015 г., което към настоящия
момент все още не било приключило.
Отделно не се спори, че между същите страни с влязло в сила Решение
№ 260230/23.12.2021 г. по гр.д. № 515/2020 на ПзОС, постановено с участието
на същите страни, съдът отхвърлил като неоснователен предявеният от
ищците в настоящото производство положителен установителен иск за
собственост на същия процесен недвижим имот.
Поради изложеното се твърди, че предявеният иск е неоснователен.
Съдът съобразявайки твърденията на страните приема, че предявеният
отрицателен установителен иск за собственост е по чл.124, ал.1 ГПК.
Съгласно посочената законова норма всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено или да установи съществуването
или несъществуването на едно право, когато има интерес от това. Съдът след
като съобрази наведените в исковата молба твърдения от ищците приема, че
последните мотивират интереса си от предявяването на отрицателния
установителен иск заявявайки самостоятелно право върху процесния имот,
възникнало на оригинерно основание - изтекла в тяхна полза придобивна
давност в периода м.септември 2010 г. - м.ноември 2023 г.
Указва на страните, че наведените от тях правопораждащи факти и
обстоятелства, както и направените правопогасяващи възражения се нуждаят
от доказване, като в случая доказателствената тежест е разместена и в тежест
на ответника е да установи притежаваното от него право на собственост
върху процесния имот, като изчерпи в процеса всички основания, на които то
би могло да се породи. Ищците следва да докажат твърденията, с които
обосновават правния си интерес и поради които отричат същото право на този
ответник, а именно ищците следва да установят наличието на тяхно защитимо
право, като докажат фактите, от които то произтича - в случая установено от
тях непрекъснато и необезпокоявано давностно владение в посочения по-горе
период.
С Определение № 308/2.06.2024г. съдът е съобщил проекта за доклад по
делото и се е произнесъл по доказателствените им искания.
Предоставя възможност на страните да изложат становището си
12
във връзка с доклада по делото.
Адв. П. Х.: – Нямам възражения по доклада.
Д. Т.: – Нямам възражение по доклада.
Адв. Б.: - Нямам възражения по доклада.
По доказателствата:
Адв. П. Х.: - И с молбата от 21.06.2024г. с оглед възражението на
техния отговор сме поискали доказателства. Считам, че експертът по
техническата експертиза може да отговори на икономическата какво е
осчетоводено и кога. Кога са се снабдили със скица с виза и за какво? Отново
оспорваме, като неотносими протокола от 26.09.2005 г. където не сме се
срещали и договаряли, като доказателство за това е, че не са използвали него
за да заведат сградата като техен актив, а са използвали фактурата. Моля да
допуснете тези доказателствени наши искания. Считам, че второто дело
може да бъде спряно на основание чл.229 ал.1 т. 4 от ГПК защото спора по
предходното дело образувано по тяхната ИМ е идентичен по отношение на
тежестта на доказване с предмет собствеността на процесната сграда. Освен
това в предходното производство по нашите възражения за унищожаемост,
ще бъдат отчетени тези спорове, включително и спора за приложението на чл.
34 от ЗЗД където трябва даденото да се върне.
Д. Т.: – Поддържам казаното от адв. Х..
Адв. Б.: - Моля да бъде назначена СТЕ, която след като се запознае с
материалите по делото и преписката в община В. да отговори на въпросите:
Коя година е построена процесната сграда? На какво основание и въз основа
на какви строителни документи? Коя година е въведена в експлоатация и
нанесена ли е сградата в кадастралната карта и регистри ? Моля да приемете
за безспорно, че ищците в настоящото производство са построили процесната
сграда без противопоставяне от страна на представители на ответника по
предоставени от кооперацията ответник строителни книжа. Други
доказателства на този етап няма да соча.
Адв. П. Х.: - Да се приеме за безспорно този факт.
13
Д. Т.: - Не възразявам.
По доказателствата:
Основателно е искането за допускане на съдебно техническа експертиза
заключението, по която да даде отговор на поставените в д.с.з. въпроси от
адв. Б..
Съдът счита, че следва да остави без уважение искането за допускане на
ССчЕ, а ще следва експертът по СТЕ да извърши проверка в счетоводството
на ответната кооперация и отговори: На какво основание е заведена и
осчетоводена като ДМА процесната сграда, с каква стойност и каква е
стойността й по документи към настоящия момент.
Неоснователно е и ще следва да се отхвърли искането за събиране на
гл. доказателства предвид изричното изявление направено днес от
процесуалния пълномощник на ищеца адв. Б., че представители на ищцовата
кооперация не са пречили по никакъв начин ответниците да осъществят
строителството на сградата.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА изслушването на Съдебно техническа експертиза със задача
формулирана в днешното съдебно заседание от адв. Б. и допълнена с
въпросите на адв. Х..
НАЗНАЧАВА за вещо лице Б. Г..
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 650 лв., от които вносими 500 лв. от
кооперацията и 150 от ищците в двуседмичен срок от днес.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на ССчЕ направено
ищците по делото.
ЗАДЪЛЖАВА Кооперация Кооперативен съюз да представи фактура
от 31.12.2005г.
ПРИЕМА за безспорно, че ищците в настоящото производство са
построили процесната сграда без противопоставяне от страна на
представители на ответника по предоставени от кооперацията ответник
строителни книжа.
14
За събиране на допуснатите доказателства съдът ОТЛАГА и
НАСРОЧВА делото за 7.10.2024г. от 10.30 часа, за която дата и час страните
уведомени. Да се призове вещото лице след внасяне на депозита.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14.10
часа.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
15