Решение по дело №130/2020 на Районен съд - Костинброд

Номер на акта: 260193
Дата: 22 декември 2020 г. (в сила от 14 юни 2021 г.)
Съдия: Аксиния Борисова Атанасова
Дело: 20201850200130
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Гр. К., 22.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. К.,  ІI – ри състав  в публично заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета  година, в състав :

 

                                         Районен съдия : АКСИНИЯ АТАНАСОВА

 

При секретаря                Д.М.                          и в присъствието

на прокурора                                                                     разгледа докладваното

от съдията                             Атанасова                        АНД № 130  по описа

за 2020 година, за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

 

         Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

„К.К.“ ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :  гр. С., ул. „Ш.П.” № 39, ет. 4, ап. 9, представлявано от И.А.А. - управител е подал жалба до РС - гр. К., чрез административнонаказващия орган – заместник началника на ДНСК срещу наказателно постановление № СФ – 22 – ДНСК - 20 / 03.04.2020 г., в която се сочат съображения на НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ И  НЕОБОСНОВАНОСТ НА АТАКУВАНОТО НАКАЗАТЕЛНО  ПОСТАНОВЛЕНИЕ. Жалбоподателят  моли  съдът  да  постанови  решение,  с  което  да  отмени  същото  изцяло, като излага подробно доводите си.

На съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят редовно призован явява се управителя И.А., заедно с упълномощения си защитник – адв. Х. – САК, който моли съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление, като излага подробно доводите си. В тази връзка в жалбата са наведени съображения за допуснати нарушения в хода на административнонаказателното производство, в това число, че в НП не е посочено коя от двете хипотези на чл. 237 ал. 1 т. 6 от ЗУТ е нарушена. Отделно от това са наведени и съображения по същество, че в НП не се сочи конкретно нарушение на нито една от двете хипотези на чл. 142 ал. 5 т. 4 и т. 5 от ЗУТ.

Въззиваемата страна редовно призована на съдебно заседание пред настоящата инстанция явява се ст. юрк. Д.П., която оспорва  така подадената жалба, като излага подробно доводите си.

         Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка със събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа страна : 

         Видно е от приложения към делото акт за установяване на административно нарушение № СФ - 22 / 16.12.2019 г., че „К.К.“ ЕООД в качеството си на консултант по смисъла на чл. 166 ал. 1 т. 1 от ЗУТ е извършило оценка за съответствие със съществените изисквания към строежите по чл. 142 ал. 4 от ЗУТ на инвестиционен проект, въз основа на който е издадено разрешение за строеж / РС / № 148 / 24.09.2019 г. за „Обществена пералня и ателие за химическо чистене“ в УПИ ХХ – 2260, кв. 154, гр. К., в нарушение на чл. 142 ал. 5 т. 4 и т. 5 от ЗУТ.

От длъжностно лице при РДНСК – С. област е извършена служебна проверка по реда на чл. 156 ЗУТ на издаденото разрешение за строеж и одобрения инвестиционен проект, при която е съставен констативен протокол № 1304 / 15.10.2019 г.

         С комплексния доклад, изготвен от „К.К.“ ЕООД е извършена оценка за наличие на взаимна съгласуваност между отделните части на инвестиционния проект по чл. 142 ал. 5, т. 4 от ЗУТ : „Отделните части на проекта са съгласувани помежду си, което е удостоверено с подписи по чертежите и проектите. Няма разминавания, противоречия и несъответствия в размерите и геометрията на елементите между отделните части на техническия проект“ – стр. 13, т. 7 от доклада. Така направената оценка противоречи на съдържанието на разработените части на инвестиционния проект, между които е налице несъгласуваност, изразяваща се в следното :

         В текстовата част на проекта по част ОВК е отбелязано, че всяка машина използвана в сградата е снабдена със собствена, смукателна вентилационна система, заустена съгласно технологичния проект в общ въздуховод изведен над покрива на сградата, а в графичната част е посочено, че „за точните места за монтаж на ОВК – съоръженията да се гледа архитектурния проект“. В част архитектура на чертеж „разпределение на кота 0.00“ като забележка е нанесено, че за инсталациите / ОВК, ВиК, Ел / следва да се гледат съответните проекти. В графичните части на фасади, план покрив и разрези към част Архитектура не фигурира въздуховод изведен над покрива на сградата.

         В обяснителната записка по част Технология е предвиден склад с изкуствена вентилация за съхранение на детергенти, биоциди и инвентар за почистване, но в част ОВК принудителна вентилация на сградата не е предвидена, като е посочено, че всички помещения ще се вентилират естествено през отваряемите части на дограмата, но в част Архитектура не е предвиден прозорец за това помещение – чертеж „Ф.Ю.“.  

         На чертежа по част Технология е нанесен с размери в план „Фундамент“, за който се предполага, че ще е под машините с цел поемане на статичния им товар / обяснителна записка по част Технология /. Същият не е разработен в част Конструкции на проекта и не е взет предвид в част Архитектура.

         Съгласно чл. 142 ал. 5 т. 5 ЗУТ оценката обхваща проверка за съответствие на инвестиционния проект относно пълнотата и структурното съответствие на инженерните изчисления.

         Комплексният доклад изготвен от „К.К.“ ЕООД съдържа оценка за пълнотата и структурното съответствие на  инженерните изчисления на всички части на инвестиционния проект – стр. 13, т. 8 от доклада. Заключението не съответства на съдържанието на част „Технология“ и част „ОВК“ от инвестиционния проект, които са непълни и не съобразени с изискванията на чл. 80 и сл. и чл. 116 и сл. от Наредба № 4 / 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, както и с разпоредбата на чл. 18 и чл. 21 от Наредба № 12 / 16.11.2018 г. за здравните изисквания към обществените перални :

         Съгласно обяснителната записка, проектът по част ОВК „има за цел да даде решение на въпроса за отоплението, вентилацията и климатизацията на сградата“. Въпреки посоченото в обяснителната записка, че всяка машина използвана в сградата е снабдена със собствена смукателна вентилационна система, заустена съгласно технологичния проект в общ въздуховод изведен над покрива на сградата, в графичната част на проекта е разработено само отоплението на сградата – чертеж „Монтажен план партер“, като върху него е отбелязано „да се гледа заедно с принципните схеми на съответните инсталации“ и „за точните места на монтаж на ОВК  - съоръженията да се гледа архитектурния проект“.       

         Не са разработени необходимите чертежи по чл. 81 ал. 1 т. 4 и 7 от Наредба № 4 / 21.05.2001 г. – схеми на инсталациите за механична вентилация и аспирация на работните и спомагателни помещения / дадени като задание в част технология /, въздухопроводните мрежи със съответните размери, въздухоподаващите и засмукващите устройства / решетки, дюзи и др. /, аксонометрия на инсталациите с нанесени характерни параметри и схема на ситуиране на комина. Съгласно чл. 18 ал. 4 т. 1 от наредба № 12 / 16.11.2018 г. спомагателният сектор в обществените перални  по чл. 3 ал. 1 т. 1 включва складови помещения с естествена или изкуствена вентилация за съхранение на детергенти, биоциди и инвентар за почистване – в част ОВК липсва проектно решение.

         Съгласно чл. 116 от наредба № 4 / 21.05.2001 г. част Технология на техническия проект определя конкретно избраните технологични решения.

         Към разработения проект липсва спецификация на технологичното оборудване, от която да се изяснят специфичните разходи за енергия, вода, захранването на машините с препарати и др., довело до неяснота и противоречия в проекта : в проекта по част ВиК, при оразмеряване на необходимите водни количества е посочено, че за технологични нужди общото потребление на вода, съгласно част Технология е 1380 л/h, но такава обосновка липсва; при липса на обосновка в част „Електро“ е определена и необходимата работна мощност за обекта; а съгласно обяснителната заповед професионална сушилня е „с газов подгрев…с директно горене на газа в машината“, като не е изяснено захранването с газ, количеството газ, необходимо за захранването на машината, както и къде ще се съхранява то.  Съгласно чл. 18 ал. 1 от наредба № 12 / 16.11.2018 г. производственият сектор в обществените перални по чл. 3 ал. 1 т. 1 включва : помещение със самостоятелен вход за приемане, маркиране и сортиране на нечистото пране; помещение за подготовка, изпиране и центрофугиране; помещение за сушене и гладене; помещение за сортиране, опаковане и складиране на чистото пране; помещение със самостоятелен изход за експедиция на чистото пране, като съгласно ал. 3 на същия член се допуска съчетаване на помещенията за сушене и гладене с тези за сортиране, опаковане и складиране на чистото пране при осигурено подходящо технологично оборудване и вентилация. В част Технология това условие не е зададено. Във всички части на проекта са обособени две помещения, а в тях са обособени зони – приемане, сортиране, склад мръсно пране, изпиране, сушене, гладене, склад чисто пране, в нарушение на чл. 18 ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 12 / 16.11.2018 г. Разработеният чертеж / по същество представляващ ситуация – технологичен процес /, не предвижда подов сифон,  / в склад мръсно пране / и мивки, съгласно чл. 21 ал. 1 и ал. 2 от  Наредба № 12 / 16.11.2018 г.

         Съгласуваността между съдържанието на отделните части на проекта и пълнотата им са два от критериите, по които се извършва оценката за съответствието на инвестиционните проекти – чл. 142 ал. 5 т. 4 и т. 5 от ЗУТ, като гаранция за яснота на техните предвиждания и в същото време изискване към съдържанието на комплексния доклад, с който се извършва тази оценка, което изискване в случая е нарушено.

         Нарушението е установено на 15.10.2019 г. при извършената служебна проверка по реда на чл. 156 от ЗУТ, за която е съставен констативен протокол № 1304 / 15.10.2019 г. Със Заповед № ДК – 11 – Сф – 02 / 18.10.2019 г. на вр. и. д. Началника РДНСК С. област разрешението за строеж и одобрения инвестиционен проект са отменени. 

Въз основа на горните констатации срещу  „К.К.“ ЕООД бил съставен АУАН, а въз основа на него било издадено и обжалваното НП, с което дружеството било санкционирано с Имуществена санкция“ в размер на 30 000.00 / тридесет хиляди /  лева.

Въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение Зам. Началникът на ДНСК -  издава обжалваното наказателно постановление № СФ – 22 – ДНСК - 20 / 03.04.2020 г.

          Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на свидетелските показания на свидетеля Т.Т.П. - актосъставител, както и приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.

         Беше направено искане от страна на страните по делото свидетелката Д.Л.К. да бъде заличена и тъй като съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, съдът заличи от списъка на призованите лица свидетелката Д.Л.К., която е свидетел само при съставянето на акта.

          В хода на проведеното съдебно следствие по инициатива на дружеството - жалбоподател е била допусната съдебно - техническа екпсертиза, която да отговори на посочените в жалбата задачи.

          В изпълнение на така възложената му задача, вещото лице К.М.Н., е депозирало заключение, съгласно което : 1. Става въпрос за склад за съхранение на детергенти, биоциди и инвентар за почистване. Помещението е изключително малко, на жаргон на вещите лица помещение – шкафче. Поради малкия размер на помещението, последното не е необходимо  да се отделя от противопожарна гледна точка и вентилацията може да е естествена, без да има прозорец на противоположната страна, стига врата да не е плътна, т. е. да има луфт под нея и над нея. В част Технология е предвидено вентилацията да е принудителна, но вероятно в последствие проектантът по ОВК е преценил, че това е излишно, като е предвидил естествена вентилация. 2. По част конструктивна е предвидена бетоновата настилка да се армира с двойна мрежа № 8 и в двете посоки през 20 см и обхваща целия под на помещението под пералнята. Върху тази настилка може да стъпят и повече от три перални машини, имайки предвид, че различните професионални перални машини са с различно тегло, но най – големите са с тегло 480 – 500 кг. Вярно е, че в част Технологична е предвиден доп. фундамент под пералните, но той е излишен. Допуснатата липса на стиковка не може да застраши живота и здравето на хората и не може да попречи на нормалното функциониране на сградата, съобразно нейното предназначение, т. е. то не би могло да доведе до сериозни проблеми. 3.  Мощността на една професионална перална машина варира в порядъка на 5 до 10 кW. 4. Налице  е техническа съгласуваност между отделните проектни части. В НП са коментирани 4 / четири / неща, които не са добре съгласувани. Две от тях вече в. л. посочи по – горе в експертизата, а третата касае липсата на общия въздуховод на пералните машини на графичните части на проектите, нещо което се споделя от експертизата, но ако в крайна сметка е реализирано друго технологично решение, неизискващо такъв въздуховод, то несъгласуваността също е незначителна.      

         При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна страна :

От приложените по делото доказателства е видно, че наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 27.04.2020 г., а жалбата е подадена до РС - гр. К., чрез административнонаказващия орган  с вх. №  СФ – 289 – 04 - 911  / 05.05.2020 г. Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл. 59 от ЗАНН - 7 - дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление / жалбата е изпратена с куриер на 04.05.2020 г. с искане за обратна разписка  /.

Разпоредбата на чл. 142 ал. 5, т. 4 и т. 5 от ЗУТ гласи : „Оценката обхваща проверка за съответствие със : т. 4 - взаимната съгласуваност между частите на проекта и т. 5 – пълнотата и структурното съответствие на инженерните изчисления“.

На първо място следва да се посочи, че настоящият съдебен състав не споделя наведените от страна на жалбоподателя възражения, касаещи допуснати нарушения в хода на съставянето на АУАН и НП.

Извършвайки служебна проверка за процесуалната законосъобразност на НП и предпоставилия го АУАН, съобразно правомощията си в настоящото контролно производство, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаването му, нито такива разкриващи недостатъци във формата и съдържанието, които да налагат неговата отмяна.

Същото е издадено от компетентен орган, в съответствие с процесуалните правила на ЗАНН, въз основа на законосъобразен АУАН, спазена е и установената за това форма и ред, както и изискуеми реквизити, съгласно разпоредбата на чл.57 ЗАНН.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН срокове.

От своя страна, АУАН по съдържанието си също, безспорно удовлетворява процесуалните изисквания досежно неговото минимално съдържание, в съответствие с императивното предписание на чл. 42 ЗАНН. Като във всеки от актовете и е обективирано с дължимата конкретика пълно, ясно и точно описание на фактическото нарушение, предмет на повдигнатото административнонаказателно обвинение, против жалбоподателя.

Напълно идентична и съвпадаща правна квалификация е приел и АНО, като в проявление на санкционната си власт в издаденото НП е посочил съответния осъществен административнонаказателен – санкционен състав, чийто елементи се субсумират с неизпълнението на предписаните от закона задължения, считайки ги за осъществени, на което основание и е наложил предвидените административни наказания.

Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП, поради което няма каквото и да е съмнение относно конкретната фактическа деятелност на жалбоподателя, респ. за какво нарушение е наказан, от тук и не може да се приеме за накърнено или ограничено правото му на защита.

         Съдът споделя становището на представителя на въззиваемата страна, че от АНО са допуснати две грешки, но съдът смята, че те са редакционни. В обобщението от цялата съвкупност и позоваване на съответните норми, съдът счита, че е ясно, че става въпрос за несъответствие на конструкционния проект, който комплексният доклад не е открил. На стр. 2 в заключението, на първия абзац, вместо да напише „без инвестиционния проект да съдържа“, той е поставил комплексния доклад и на стр. 4 предпоследния абзац, е пропуснато да се каже „е съставен комплексен доклад на инвестиционния проект“, в уводната част и заключителната част коректно е описано деянието и неговите белези в самото НП и акта.

         Относно заключението на изготвената по делото съдебно – техническа експертиза, съдът намира, че в същата е използвано условно наклонение. Всичко това следва да се уточни в предварителните процеси и инвестиционния процес. Да показва строеж в него част, а не в технология да няма нищо. Всички места на инсталациите трябва да се посочат в ОВК и проекта посочва в част архитектура, а част архитектура препраща към ОВК. Това сочи за повърхност, противоречие и непълнота, която комплексния доклад не е отчел, а е направил заключение, че е налице съгласуваност и пълнота. Във въпрос 2, по отношение на това каква мощност е необходима, като електричество и захранване с вода, се обосновава на някакви цифри и се казва, че са изведени в част технологии, но там няма такова обосноваване.

Съдът счита, че установеното от актосъставителя напълно се потвърждава от представените по преписката проекти. Проект част енергийна ефективност не е бил предмет на проверката и неотносимо към извършеното нарушение. Там се коментира топлообмена и характеристиките на самата сграда, а не на технологичния процес на самият строеж дали е необходим такъв въздухообмен и съдът го смята за изцяло неотносимо към съставения акт и нарушението.

В този смисъл съдът намира, че съдебно – техническата експертиза, която от една страна установи наличие на несъгласуване и непълнота и следва да се кредитира във всички представени по делото доказателства, а заключението което е за начините и незначителност не следва да се кредитира, тъй като са субективна оценка и не се обосновават на данни, дори да се прави експертиза от жалбоподателя тези твърдения трябва да са обосновани в самия проект. Ако ОВК не е съгласен с архитекта трябва да се отрази по начин, по който може да се направи извод за съгласуваност и липса на противоречие. Не трябва да има противоречие между съдържанието на единия проект с другия.

         Горното обосновава извода, че съгласуваността между съдържанието на отделните части на проекта и пълнотата им са два от критериите, по които се извършва оценката за съответствието на инвестиционните проекти – чл. 142 ал. 5 т. 4 и т. 5 от ЗУТ, като гаранция за яснота на техните предвиждания и в същото време изискване към съдържанието на комплексния доклад, с който се извършва тази оценка, което изискване в случая е нарушено, поради което правилно и законосъобразно дружеството е било санкционирано за така установеното по несъмнен начин нарушение.

          Нормата на чл. 237, ал. 1, т. 6 ЗУТ предвижда санкция за лице, извършило оценка за съответствие на инвестиционен проект в нарушение на изискванията на чл. 142, ал. 5 в размер от 30 000 до 150 000 лева. Видно е, че в случая на дружеството - нарушител е наложена Имуществена санкция в минимален размер, който не подлежи на редукция и който според настоящия съдебен състав се явява съответен на тежестта на нарушението. Ето защо и в тази част съдът не намери основание за ревизиране на обжалваното НП.

          Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна, да бъде оставена без уважение.

          Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът    

 

Р     Е     Ш    И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № СФ – 22 – ДНСК - 20 / 03.04.2020 г., издадено от зам. началника на Дирекция за национален строителен контрол / ДНСК /, с което на основание чл. 237, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, на К.К.“ ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :  гр. С., ул. „Ш.П.” № 39, ет. 4, ап. 9, представлявано от И.А.А. – управител е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 30 000.00 / тридесет хиляди / лева за нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 4 и т. 5 от ЗУТ, вр. чл. 80 и сл. и чл. 116 и сл. от Наредба № 4 / 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, вр. с чл. 18 и чл. 21 от Наредба № 12 / 16.11.2018 г. за здравните изисквания към обществените перални. 

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване  пред Административен съд – С. област в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                                      

                                                                      

 

                                                              

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :