Р Е
Ш Е Н
И Е № 260836
град
Пловдив, 23.06.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно
гражданско отделение, V граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлана ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Радостина СТЕФАНОВА
Светлана СТАНЕВА
при секретаря
Петя ЦОНКОВА, като разгледа докладваното от съдия Станева въззивно гражданско
дело №584 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид:
Въззивното
производство е по реда на чл.258 и следващите във вр. с чл.71, ал.1, т.3 от
Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./.
Образувано е по две въззивни жалби,
подадени от П.Т.П. чрез адв. Т.С. *** чрез юрисконсулт Б.К., срещу решение
№261412/26.11.2020 г., постановено по гражданско дело №11041/2019 г. на
РС-Пловдив, VІ гр. състав, с което е осъдена Община Пловдив да заплати на П.Т.П.
сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди за периода от 01.06.2016 г.
до 02.07.2019 г., произтекли от дискриминационно третиране по смисъла на чл.5 от Закона за
защита от дискриминация, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 02.07.2019 г. до окончателното
изплащане, като е отхвърлен предявеният иск до пълния претендиран размер
от 10 000 лв.; Община Пловдив е осъдена да заплати на П.Т.П. сумата
от 415 лв. направени по делото разноски съобразно уважената част от иска и по
сметка на Районен съд Пловдив 200 лв. държавна такса, както и сумата от 256.20
лв. изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице; П.Т.П. *** сумата
от 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част на иска.
С въззивната жалба, депозирана от П.Т.П.
чрез пълномощника му адв. Т.С., се атакува решението в частта, в която е
отхвърлен предявеният иск, като се навеждат подробни съображения за
неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт в тази му част. Иска се
отмяна на решението в атакуваната част и уважаване на иска в пълния му размер,
като се присъдят и разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор на жалбата, в който се излагат съображения, че е неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение, а решението в тази част е правилно и
законосъобразно. Не е доказана причинната връзка между Община Пловдив и
действията на трети лица.
С въззивната жалба на Община Пловдив се
атакува решението в осъдителната му част, както и в частта, с която са
присъдени разноски. Развиват се доводи за неправилност и незаконосъобразност на
съдебния акт. Иска се отмяната му или намаляване размера на присъденото
обезщетение, ведно с присъдената лихва, като се намали и размера на разноските.
В жалбата се излагат съображения, че е ангажирана отговорността на ответника за
обекти, които не са неговата собственост, както и за чужди действия. За част от
обектите има достъпни алтернативни маршрути. Навеждат се доводи за прекомерност
на присъденото обезщетение и за неговата
недоказаност.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК отговор
на тази въззивна жалба не е постъпил.
Пловдивският
окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански
състав, като
прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Въззивните жалби са депозирани в законоустановения
срок, изхождат от легитимирана страна и са насочени срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явяват процесуално допустими и следва да
се разгледат по същество.
При
служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е
валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на
съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с
който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на
въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално
– правната квалификация на исковете. Налице са всички положителни и липсват
отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.
Въззивната
проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само
на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не
констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да
коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно
задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Настоящата
инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235,
ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбите въззивни основания,
прие за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно
основание чл. 71, ал.1, т.3 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./.
Същият в съответствие с ТП №1/16.01.2019 г. по тълк.д. №1/2016 г., ОСГК на ВКС
и ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС е подсъден на районен съд като първа
инстанция.
В
исковата молба се твърди, че претенцията се основава на това, че Община
Пловдив изгражда и поддържа архитектурна среда в града, която затруднява и
прави невъзможен достъпа на лица с увреждания и придвижването им нормално в
градска среда. Твърди се, че с решение на НЕЛК №0722 от 13.09.2013 г. на П. са
признати 100% степен на увреждане с чужда помощ, като поради естеството на
увреждането му единствения начин за придвижване в градска среда е посредством
акумулаторна инвалидна количка, закупена от „Витал медика” ЕООД на 26.09.2014 г.,
със средства по чл.35, ал.1, б.А от Закона за интеграция на хора с увреждания,
съгласно медицински протокол № 2373 от 10.06.2014 г. на УМБАЛ „Св. Георги” и
социална оценка по заявление от 23.08.2013 г. Твърди се, че Община Пловдив не
изпълнява своите задължения да създава и поддържа в добро състояние градската
среда, така че да бъде пригодена за хората с увреждания. Редица сгради –
Дирекция „МДТ”, Район „Централен” при Община Пловдив, обществени тоалетни в Цар
Симеоновата градина, подлезите за пешеходно преминаване, жп прелезите и др. не
са достъпни. Безчет били и недостъпните тротоари. На голяма част от спирките
имало преместваеми обекти, които отнемали голяма част от тротоара и пречели на
нормално преминаване. Липсвал достъп до обществени сгради, налице била
невъзможност за нормално придвижване в града, ищецът бил поставян в унизителни
ситуации, за да може да достигне до определено място, като това му създавало
чувство на стрес, страх, безпокойство при излизане на улицата, ходене до
магазин, посещение на поликлиника. Община Пловдив, с действията и бездействията
си по отношение на вменените ѝ задължения по закон да изгражда достъпна
среда за гражданите и Наредба №4 от 2009 г. за проектиране, изпълнение и
поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за
населението, нарушавала законови разпоредби. Продължавало изграждането на
недостъпни сгради. При ремонт на тротоари и улици също не била осигурявана
достъпна среда. По отношение на конкретните места, които са недостъпни в града,
е депозирана уточнителна молба от ищеца. Иска се да бъде осъдена Община Пловдив
да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в страх, безпокойство, стрес,
усещане за унижение, за периода от 01.01.2016 г. до датата на подаване на
исковата молба в съда – 02.07.2019 г.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен
отговор от Община Пловдив със становище за неоснователност на иска. Община
Пловдив не била легитимирана да носи отговорност по реда на Закона за защита от
дискриминация за обекти, които не са общинска собственост. Част от обектите
били част от републиканската, а не от общинската пътна мрежа. Значителна част
от обществените сгради също не били общинска собственост. Изразено е становище,
че следва да се прецени наличието на алтернативни маршрути и достъпността на
пътната мрежа за лица с увреждания, с оглед разпоредбата на чл.109 от Закона за
движение по пътищата. Освен това Община Пловдив била една от малкото в
страната, която финансирала изцяло Служба за обслужване на трудноподвижни лица,
като по делото не били представени доказателства за отказ от страна на
ответника да бъде предоставена на ищеца тази услуга, с цел достъп до всяка
точка на града за изпълняване на лична работа, посещение на културна или
развлекателна институция и др. Твърди се съпричиняване от страна на ищеца,
както и прекомерност на претендираното обезщетение. Иска се отхвърляне на
предявения иск, като се претендират разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
настоящата инстанция прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното ЕР №0722/13.09.2013 г. на
НЕЛК, на П.Т.П. са определени 100% степен на увреждане с чужда помощ. Същият е
закупил акумулаторна инвалидна количка на 26.09.2014 г.
Според
писмо от Главния архитект на Община Пловдив до Директора на Дирекция „ПНО“ при
същата община, част от сградите – общинска собственост, са с осигурен достъп за
трудноподвижни лица. С изградени платформи са сградите на Община Пловдив и на
район Централен, сградата на Д“СП“ за район Централен е с вход на нивото на
терена. Имот – общинска собственост, ползван от Д“СП“ за район Южен, е с
изградени две бетонови рампи, които са твърде стръмни за инвалидни колички.
Ползваната от БЧК сграда е с осигурен достъп чрез рампа, а Кризисен център за
жени – жертви на домашно насилие има достъп чрез асансьор. Сградата на Д
„МДТБО“ е държавна собственост, но се използва от Община Пловдив. Достъп за
лица с увреждания не е осигурен. Има осигурен достъп с асансьор до античен
стадион на Филипопол и частичен – с платформа – до Античен театър.
Видно
от писмо от Директор на Дирекция „Социална политика“, предоставяните услуги на
територията на Община Пловдив са 56, от които 25 са за пълнолетни лица.
Трудноподвижните лица приоритетно ползвали социалните услуги асистент, домашен
социален патронаж и Службата за транспортно обслужване на трудноподвижни граждани.
Нямат данни ищецът да е ползвал някоя от услугите. Нееднократно е посещавал
Дирекцията, която се намира на втори етаж на ул. Петко Д. Петков №6А, ходел
сам, без придружител, придвижвайки се с акумулаторна инвалидна количка.
Има
участъци в града, включени в републиканската пътна мрежа, като е приложен
споразумителен протокол за съвместно финансиране на поддържането им.
С
писмо изх. №19 ВК-140/12.08.2019 г. на Зам.-кмет ОСУТСИ е посочен статута на
имотите по уточняващата молба на ищеца, част първа и част втора.
От
показанията на св. П., син на ищеца, се установява, че баща му е в инвалидна
количка от години. Свидетелят му помагал, когато се налагало да посещава
обществени сгради, тъй като му било трудно да ходи сам на такива места, не
можел да се оправи с количката. Необходимо било да му се помогне както при
идването в съда, така и при личния лекар. Навсякъде било едно и също, имитирали
се пасарелки, но не били достъпни. Макар и да имало изградени рампи, трябвала
допълнителна помощ. Разказва за инцидент срещу „Тримонциум“, след който
свидетелят, който бил заварчик, поправил количката на баща си. Инцидентът
станал една – две години преди разпита му в съдебно заседание. Ищецът сам не се
оправял, помагали свидетелят и майка му. Излизал с помощта на свидетеля, тъй
като количката трябвало да се сваля долу. Можел да се движи сам с нея, но, ако
имало препятствия, се връщал. На Понеделник пазара било перфектно направено за лица
с увреждания, но навсякъде другаде имало проблеми. От тротоарите на някои места
можело да се слезе, на други – не. Свидетелят не вървял постоянно с баща си,
ако последният имал проблеми, му се обаждал или звънял на тел.112 и решавал
проблема.
Заключението
на съдебно-техническата експертиза посочва, че сградите на Д“МДТ“, на район
Централен, на Д“СП“ за район Южен и на Д“СП“ за район Централен, дори и в
случаите, когато има изградени съоръжения за осигуряване на достъп за
трудноподвижни лица, на практика не отговарят на изискванията за достъпност.
Изследваните подлези в централната градска част не отговарят на изискванията на
Наредба №4/2009 г. Посоченото е валидно и за достъпността на кръстовищата, като
сред малкото, достъпни за хора с увреждания, придвижващи се с инвалидна
количка, е между: бул. Пещерско шосе и ул. Царевец – с изключение на шахта в
северозападния ъгъл; на същия булевард с ул. Копривщица – достъпно е само в
западната част, както и при пресичането на бул. Свобода с ул. Копривщица –
отново западната част. Достъпно е кръстовището на бул. Шести септември и ул.
Димитър Цончев, като от там е и достъпа до Четвъртък пазар. От експерта са
посочени два алтернативни маршрута за пресичане на бул. Шести септември и бул.
Цар Борис III Обединител, като се избягват подлезите.
Правилно
съдът е кредитирал заключението на вещото лице като обективно, обосновано,
изготвено с необходимите знания, умения и професионализъм.
С
решение по а.д. №2923/2015 г. на Административен съд Пловдив Община Пловдив е
осъдена да заплати на П. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3500
лв. за периода от 26.09.2014 г. до 11.11.2015 г., като за разликата над този
размер искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При
така установените факти правилно районния съд е посочил, че искът по чл.71,
ал.1, т.3 от ЗЗДискр. дава възможност пострадало от дискриминация лице да иска
и получи обезвреда за претърпените в резултат на нарушението вреди, като на
обезщетяване подлежат както имуществените, така и неимуществените вреди.
Безспорно
е установено по делото, че в резултат на заболявания на П. е призната 100%
степен на увреждане с чужда помощ, както и, че същият се придвижва с инвалидна
количка. Същият е лице с трайно увреждане по смисъла на §1, т.2 от ДР към ЗХУ.
Предмет на делото е претенцията на П. за
неимуществени вреди за периода от 01.01.2016 г. до 02.07.2019 г., изразяващи се
в стрес, безпокойство, усещане за унижение, причинени му от Община Пловдив,
която не е изпълнила задължението си да изгражда и поддържа архитектурна среда,
осигуряваща възможност на хората с увреждания да се придвижват нормално в
града.
Изискването за достъпност на архитектурната среда е
въведено с чл.9 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания
(ратифицирана със закон на 26.01.12 г., ДВ, бр.12 от 10.02.12 г.).
В
глава IV, раздел IV от Закона за
хората с увреждания е предвидено правото им на достъпна среда и разумни улеснения, достъпна информация и
осигуряване на лична мобилност, кореспондиращо със задължението на държавните
органи и на общините за осигуряване на такава среда. В тази насока от
първостепенния съд са цитирани конкретни разпоредби на закона и са изложени
съображения за бездействие от страна на Община Пловдив, които напълно се
споделят и не следва да се преповтарят.
Съгласно
чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., забранена е всяка пряка или непряка дискриминация,
основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном,
гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа
принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална
ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други
признаци, установени в закон или международен договор, по който Република
България е страна. Нормите на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от същия закон дефинират понятията
"пряка дискриминация" и "непряка дискриминация", а чл.5 от
закона предвижда, че към проявите на дискриминация се приравнява и изграждането
и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с
увреждания до публични места.
Законът не дава дефиниция какво се разбира под
публично място. Вложеният смисъл в това понятие следва да се извлече, изхождайки
от целта на ЗЗДискр., ЗХУ и в съответствие с чл.9 от Конвенцията за правата на
хората с увреждания, а именно да се даде възможност на хората с увреждания да живеят
самостоятелно и да участват пълноценно във всички аспекти на живота, като имат
достъп до всички удобства и услуги, отворени или предназначени за широката
общественост, както в градските, така и в селските райони. В този смисъл
процесните обекти се явяват публични места.
Изискването на чл.5 от ЗЗДискр. е императивно и
абсолютно, засяга всички правни субекти,
които осъществяват контрол върху публичното място, независимо дали тези субекти
са публични или частни. Задължението за осигуряване на достъпна архитектурна
среда произтича и от нормите на чл.2 от Наредба № 4/01.07.09 г. за проектиране,
изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна
среда на населението, включително за хората с увреждания, във връзка с чл.169, ал.2,
т.4 от ЗУТ.
Основателно
е възражението, че част от сградите, за които се иска ангажиране отговорността
на Община Пловдив, не са нейна собственост или не се ползват от нея. Не са
собственост на ответната община следните сгради от посочените в молбата на П.
от 22.07.2019 г.: Съдебната палата, сградата на Д“СП“ на бул. Руски №13, тези
на „ДКЦ I“ ЕООД, „ДКЦ II“ ЕООД, „ДКЦ IV“ ЕООД, МЦ „Тримонциум“ ООД; РЗОК и
сградата, ползвана от РП Пловдив, ОП Пловдив и АП Пловдив; Драматичен театър,
Античен стадион, Античен театър и сградата на ул. Райко Даскалов №8 (бивши
„Хали“), което се установява от писмото, приложено на л.44 – 45 от
първоинстанционното дело. За всички тези обекти не съществува задължение за
Община Пловдив да извършва каквито и да е действия или бездействия с цел
осигуряване на възможност за достъп на лицата с увреждания.
Част
от сградите, макар и общинска собственост, са предоставени за ползване на други
организации, като това е станало преди периода, за който се иска ангажиране
отговорността на ответника: сградите на бул. Шести септември №77а и ул. Трети
март №28 са предоставени на АСП за нуждите на Д“СП“ съответно през 2011 г. и
2013 г.; тази на ул. Стойчо Мушанов №48 е предоставена през 2012 г. на БЧК за
срок от 10 години. За тези сгради отново не може да се ангажира отговорността
на Община Пловдив.
Общинска
собственост и ползвани от Община Пловдив чрез нейни органи или дружества са
следните обекти: сградата на Общината на пл. Стефан Стамболов №1, сградата,
ползвана от район Централен на ул. Христо Г. Данов №39; обществената тоалетна
на ул. Велико Търново. Общинска собственост е и сградата на „ДКЦ VI“ ЕООД, като
актуването е станало през 2018 г. Въпреки че сградата на Дирекция „МДТ“ на ул.
Радецки №18а е държавна, тя се ползва от Община Пловдив. Местните пътища,
площади, улици, булеварди и други линейни обекти на техническата
инфраструктура, освен ако не са от републиканската пътна мрежа, са публична
общинска собственост и не подлежат на актуване. Неоснователно е възражението,
че някои от обектите са част от националната пътна мрежа – заключението на
експерта е категорично, че такива, посочени в молбата на ищеца, няма.
Именно
за последната група обекти следва да се прецени дали Община Пловдив е изпълнила
задължението си да осигури достъп на лицата с увреждания. Изискването е да се
направят разумни улеснения, които да дадат възможност на лицата с увреждания да
достигнат до тях. Съгласно §1, т.5 от ДР към ЗХУ, "разумни улеснения" са всякакви необходими и
подходящи модификации и приспособления, които не водят до непропорционално или
неоправдано обременяване на околните, когато такива са необходими, за да се
осигури на човека с увреждане признаването или упражняването на правата и
основните му свободи наравно с всички останали хора по смисъла на Конвенцията
за правата на хората с увреждания.
По
делото е установено, че архитектурната среда в град Пловдив затруднява или
лишава лицата с увреждания от достъп до преобладаваща част от публичните места
– в този смисъл са както показанията на разпитания свидетел, така и
заключението на експертизата. Единствено за сградата на Община Пловдив на
площад Стефан Стамболов има данни, че ищецът се е качвал на втория етаж,
посещавал е Дирекция „Социална политика“ и не се установява да е бил
препятстван. Не е установено и да е бил лишен от достъп до сградата на „ДКЦ VI“
ЕООД. Същата обаче е актувана като общинска в един по – късен момент – малко
преди завеждане на делото.
За част от сградите – общинска собственост, е
направен опит да се осигури достъп за лица, придвижващи се с инвалидни колички.
Пред сградата, ползвана от район Централен, е изградена рампа, но подстъпът към
нея от бетон е недостатъчен за преминаване на инвалидна количка. Това е
единственият вход, от който е предвиден достъп за лица, придвижващи се по този
начин, но на практика както рампата, която не отговаря на изискванията, така и
този подстъп, не осигуряват реална възможност за достъп на трудноподвижни лица.
Сградата на Дирекция “МДТ“ също не е достъпна
за такива лица.
Изключително малка част от улиците и тротоарите
в града са пригодени за придвижване на трудноподвижни лица, като, макар и да са
изградени съоръжения в някои от подлезите в централната част на Пловдив,
преминаването през тях от хора в инвалидни колички е затруднено или опасно.
Кръстовищата на бул. Руски с ул. Гладстон, на ул. Авксентий Велешки с бул.
Христо Ботев, на бул. Пещерско шосе с ул. Царевец /с уточнение за налична
шахта, която затруднява движението/ и на бул. Шести септември и ул. Димитър
Цончев са изцяло достъпни за лица с трайни увреждания и невъзможност за
самостоятелно придвижване без помощни средства, както и западната част на бул.
Копривщица. Касае се за изключително малка част от градската среда. Ето защо настоящата
съдебна инстанция счита, че са налице обстоятелствата, визирани в чл.5 от
ЗЗДискр. Община Пловдив е изградила и поддържа архитектурна среда, която
затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, в частност - затруднява
достъпа на ищеца, като той е поставен в условията на непряка дискриминация, защото
е в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица. Съществуващата
архитектурна среда в Община Пловдив затруднява самостоятелното придвижване на
ищеца и е причина за претърпените от него морални вреди.
Във
връзка с разпоредбата на чл.169, ал.2 от ЗУТ, съгласно която строежите се
проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с изискванията за достъпна
среда за населението, включително за хората с увреждания, определени с наредба
на министъра на регионалното развитие и благоустройството, ръководителите на централните
изпълнителни органи и кметовете на общините ежегодно разработват програми с
мерки за привеждане на урбанизираната територия и на съществуващи отделни
сгради и съоръжения в нея в съответствие с изискванията за достъпна среда и
предвиждат средства за тяхното реализиране. В този смисъл Кметът на Община Пловдив
по силата на закона е задължен да организира устройството на урбанизираната
територия в общината по такъв начин, че да не затруднява хората с увреждания и
безспорно тази организация се извършва по властнически начин, като се има
предвид, че кметът на общината е орган на местното самоуправление и
администрира чрез властнически актове. По делото обаче ответната Община не
доказа, включително чрез СТЕ, да е реализирала за исковия период проекти и дейности,
свързани с благоустрояването на градската среда в насока осигуряване на достъпна среда за хората с
увреждания. При така установеното нарушение на Община Пловдив на задължението
ѝ за равно третиране на гражданите - създаване на достъпна среда за посочените
по-горе обекти, предявеният от ищеца иск с правно основание чл.71, ал.1, т.3 от
ЗЗДискр. се явява доказан по основание.
Относно
размера:
Задължителната
съдебна практика приема, че понятието ,,справедливост” не е абстрактно, а при
определяне на справедливото обезщетение следва да бъдат взети предвид и
обсъдени всички конкретни обстоятелства, които са от значение за определяне на
размера на обезщетението, за да бъде същото действително справедливо. В
настоящия случай следва да се преценят характера на увреждането, причинените
морални страдания, жизнения стандарт в страната като база за паричния
еквивалент на причинената неимуществена вреда. Касае се за почти ежедневно
преживявано неудобство, унижение, страх, безпокойство и страдания, свързани с
непрекъснатата необходимост на ищеца от чужда помощ за осъществяване на каквато
и да било дейност извън дома му - посещение на публични сгради, движение по
тротоарите, придвижване до магазини, поликлиники и други, до които
самостоятелния достъп е невъзможен поради липса на скосявания на тротоарите,
неравности по тях, съществуващи рампи с голям наклон и без парапети, като по
този начин се създава и опасност за живота му. В конкретния случай въз основа
на свидетелските показания на св. П., които, независимо от близкото родство със
страната, се кредитират от съда като обективни, почиващи на лични впечатления и
кореспондиращи с писмени доказателства и заключението на експертизата, се
установяват търпените неудобства и изживявания на ищеца. Тези морални страдания
обаче не се установява да се отличават с изключително висок интензитет или да
са довели до влошаване на психо-физичния статус на ищеца. Липсват данни за
дълбоки неблагоприятни последици върху личността му, но, от друга страна, тези
последици са постоянни - нанесените вреди не са с моментно и инцидентно
проявление, а ежедневни.
С
оглед на изложеното настоящият състав на съда намира, че определеният от
първоинстанционния съд размер на обезщетението – 5000 лв. - напълно отговаря на
обективния критерий на справедливостта, преценен съобразно установените
неимуществени вреди. Неоснователни са възраженията на ответната община, чрез
процесуалния ѝ представител, че размерът на иска е прекалено завишен –
както вече се отбеляза, касае се за постоянно търпени вреди. Неоснователни са и
доводите, че се ангажира отговорността и за чужди действия. Вече се посочи, че
се касае за конкретни обекти, които са собственост или се стопанисват от Община
Пловдив.
Неоснователно
е и възражението за несправедливост на обезщетението, тъй като искът не е
уважен изцяло – не са установени болки и страдания, които да са с такъв
интензитет, че да не могат да бъдат репарирани с присъдения размер на
обезщетението.
Крайните
изводи на въззивната инстанция съвпадат
с тези на първостепенния съд, поради което атакуваното решение като правилно
следва да се потвърди.
Разноски са поискани от страните. С оглед изхода на делото обаче –
отхвърляне и на двете жалби, такива не следва да се присъждат.
Воден
от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,V граждански
състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261412/26.11.2020
г., постановено по гражданско дело №11041/2019 г. на Районен съд - Пловдив, VІ
граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: