Присъда по дело №2668/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 13
Дата: 31 януари 2022 г. (в сила от 16 февруари 2022 г.)
Съдия: Венцислав Димитров Василев
Дело: 20214520202668
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 13
гр. Русе, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
СъдебниНЕДКО ПЕНЧЕВ НЕДЕВ
заседатели:НЕЛИ НИКОЛАЕВА
ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
и прокурора Д. Д. М.
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Наказателно дело от
общ характер № 20214520202668 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Й.Я. И. - роден на *****г. в град Тутракан,
община Тутракан, област Силистра, с постоянен адрес ******, български
гражданин, българин, със средно специално образование, разведен, работи,
ЕГН:**********, неосъждан за ВИНОВЕН в това, че на 13.08.2019г. в град
Русе, в условията на посредствено извършителство, чрез невиновно
действащия Н. П. И. от същия град, чрез използване на моторно превозно
средство - товарен автомобил марка „Фолксваген“, модел „Крафтер“, с рама
№ WV1ZZZ2FZA7005893 и чрез използване на техническо средство -
автомобилен ключ, отнел чужда движима вещ - лекотоварен автомобил марка
„Нисан“, модел „Навара“, с устройство за снегопочистване (челно гребло), с
германски транзитни номера N6931N, на стойност 9 800,00 лева, собственост
на Б. АЛ. В., от владението на Д. С. Д. от гр. Русе, без неговото съгласие, с
намерение противозаконно да я присвои, поради и което, и на основание чл.
1
195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1 НК и чл. 54 НК ГО ОСЪЖДА на
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

На основание чл. 58а НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК НАМАЛЯВА, така
определеното наказание с една трета на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за
срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.

На основание чл. 66, ал. 1 НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното наказание „Лишаване от свобода” ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ.

ВЪЗЛАГА ВЪЗПИТАТЕЛНАТА РАБОТА по отношение на условно
осъдения, на полицейски инспектор от ОДМВР – Русе по местоживеенето на
лицето.

ОСЪЖДА подсъдимия Й.Я. И., ЕГН: **********, с настоящ адрес
****** ДА ЗАПЛАТИ на Б. АЛ. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес
******, на основание чл. 45 ЗЗД СУМАТА в размер на 9 800 лева (девет
хиляди и осемстотин лева), представляваща обезщетение за претърпени в
резултат на деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от датата на деликта – 13.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА – 2 бр. рег. талони (големи) и
1 бр. рег. талон (малък), 1 бр. ключ за лекотоварен автомобил „Нисан“ с
номер на рама JNIBPUD22U0122048 (папка 1, л. 46 от делото); 10 бр. оптични
носители (папка 2, стр. 28, стр. 35 и стр.61 от делото) остават по делото.

ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимия Й.Я. И. (със
снета по делото самоличност) ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата,
направените в хода на досъдебното производство разноски, в общ размер на
762,52 лева (седемстотин шестдесет и два лева и 52 стотинки) , от които
сумата в размер на 670,97 лева (шестстотин и седемдесет лева и 97 ст.) по
сметка на ОДМВР – Русе и сумата в размер на 91,55 лева (деветдесет и
един лева и 55 ст.) по сметка на Окръжна прокуратура – Русе , както и
държавна такса в размер на 5 (пет) лева, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.

ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимия Й.Я. И. (със
снета по делото самоличност) ДА ЗАПЛАТИ в полза на Висш съдебен съвет
на Република България, по сметка на Районен съд - Русе, сумата в размер на
2
392,00 лева (триста деветдесет и два лева), представляваща държавна такса
върху уважените граждански искове, а така също и държавна такса в размер
на 5 (пет) лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия Й.Я. И., ЕГН:
**********, с настоящ адрес ****** ДА ЗАПЛАТИ на Б. АЛ. В., ЕГН:
**********, с постоянен адрес ******, СУМАТА в размер на 2 000 лева (две
хиляди лева), представляваща разноски за възнаграждение на повереник.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред Окръжен съд - Русе.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по НОХД № 2668/2021г. на Районен съд - Русе, ІХ н.с.

Районна прокуратура – Русе е повдигнала обвинение и предала на съд
подсъдимия Й. ЯНК. ИВ. - роден на *****г. в град ***, община ***, област
Силистра, с постоянен адрес гр. Русе, ***, български гражданин, българин,
със средно специално образование, разведен, не работи, ЕГН:**********,
неосъждан, за извършено от него престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и
пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1 НК, а именно за това, че на 13.08.2019г. в град Русе, в
условията на посредствено извършителство, чрез невиновно действащия Н. П.
И. от същия град, чрез използване на моторно превозно средство - товарен
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Крафтер“, с рама №
WV1ZZZ2FZA7005893 и чрез използване на техническо средство -
автомобилен ключ, отнел чужда движима вещ - лекотоварен автомобил марка
„Нисан“, модел „Навара“, с устройство за снегопочистване (челно гребло), с
германски транзитни номера N6931N, на стойност 9 800,00 лева, собственост
на Б. АЛ. В., от владението на Д. С. Д. от гр. Русе, без неговото съгласие, с
намерение противозаконно да я присвои.
В хода на производството е приет за съвместно разглеждане граждански
иск, предявен от Б. АЛ. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Русе, ***
срещу подсъдимия Й. ЯНК. ИВ., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр.
Русе, *** граждански иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД, за сумата в размер
на 9 800 лева (девет хиляди и осемстотин лева) , представляваща
обезщетение за претърпени в резултат на деянието имуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от датата на деликта – 13.08.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
Съдът е конституирал Б. АЛ. В., като частен обвинител и граждански
ищец в наказателния процес.

Съдебното производство е по реда на Глава ХХVІІ „Съкратено съдебно
следствие в производството пред първата инстанция” - чл. 370 и сл. НПК, в
хипотезата по чл. 371, т. 2 НПК – при признание изцяло на фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, без да се събират
доказателства за тези факти.

В хода и по реда на съдебните прения, представителят на държавното
обвинение поддържа повдигнатото обвинение, при същата фактическа
обстановка и правна квалификация на деянието, както изложените в
обвинителния акт. Пледира за доказаност на обвинителната теза. По
отношение размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, предлага същото да бъде определено по правилата на чл. 54, ал.
1 НК, в размер на ориентиран към средата на предвиденото в закона за това
престъпление, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от три години, което
да бъде намалено с една трета и на подсъдимия да бъде определено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от две години, чието изпълнение да бъде
отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от четири години. По отношение
1
на гражданския иск се заема становище за основателност и доказаност на
същия.
Частният обвинител и граждански ищец Б. АЛ. В., чрез повереника си,
счита обвинението за доказано и се придържа от казаното от прокурора.
Моли да бъде уважен предявения граждански иск в заявения размер, както и
да му бъдат присъдени направените в хода на досъдебното и съдебното
производство разноски.
Защитникът на подсъдимия пледира, че подсъдимият е признал всички
факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и защитата не
оспорва фактическата обстановка и правната квалификация на деянието. По
отношение размера на наказанието се инвокират доводи, че са налице само
смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно чистото съдебно минало,
направеното самопризнание, обстоятелството, че подсъдимият полага труд,
както и че полага грижи във връзка с възпитанието и отглеждането на две
малолетни деца и при отчитане на всички тези обстоятелства се моли
наказанието да бъде определено съобразно общите правила и да бъде
ориентирано по-скоро към минималния предвиден в разпоредбата на чл. 195,
ал. 1 НК размер и така определеното наказание да бъде намалено с една трета,
като изпълнението на така определеното наказание да бъде отложено на
основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, който именно срок се явява
справедлив и адекватен. По отношение на гражданския иск се заема
становище, че същият следва да бъде уважен, при наличие на предпоставките
за това.
Подсъдимият, упражнявайки правото си на лична защита, заявява че
поддържа казаното от неговия защитник.
Упражнявайки правото си на последна дума, подсъдимият моли за по-
ниско наказание.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Й. ЯНК. ИВ. е роден на *****г. в град ***, община ***,
област Силистра, с постоянен адрес гр. Русе, ***, български гражданин,
българин, със средно специално образование, разведен, не работи,
ЕГН:**********, неосъждан.
През 2019г. подсъдимият Й.И. стопанисвал автосервиз на ул. *** в гр.
Русе и във връзка с работата си притежавал товарен автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Крафтер“ с рама № WV1ZZZ2FZA7005893,
предназначен за превоз на автомобили, който автомобил към него момент бил
с транзитни рег. табели № 190М388.
В сервиза на подсъдимия, като „общ“ работник, работел свидетелят Н.
И..
Подсъдимият се познавал със свидетеля Д.Д., който стопанисвал сервиз
за продажба и монтаж на автомобилни гуми, находящ се в град Русе, на *** и
предвид познанството им и близостта на двата сервиза, подсъдимият И. често
посещавал сервиза на свидетеля Д., като бил запознат с разположението в
2
сервиза и местоположението на вещите, намиращи в помещенията й и извън
тях.
От есента на 2018г. пострадалия Б.В., решил да остави пред сервиза на
свидетеля Д., закупен от него от Ф. Р. Германия лекотоварен автомобил
марка „Нисан“, модел „Навара“, с устройство за снегопочистване /челно
гребло/, който бил с германски транзитни номера N6931N. Пострадалият имал
намерение да продаде автомобила в Р. България и във връзка с това свое
намерение решил да го остави на свидетеля Д., с когото бил в приятелски
отношения, за да го предоставя за оглед на евентуалните клиенти. По повод
на това свидетелят В. В., който е син на пострадалия Б.В., докарал до сервиза
на свидетеля Д. лекотоварния автомобил и го паркирал отпред, като му
предоставил и единствения ключ за него. Свидетелят Д. поставил ключа на
табло на колона в помещението на сервиза, където били оставени ключовете
на автомобилите, намиращи се на ремонт или ползвани от служителите.
Съгласно постигната договорка, при проява на интерес от клиенти,
свидетелят Д. им показвал автомобила, като използвал ключа, за да отвори
купето и стартира двигателя, след което го връщал на таблото в помещението.
При своите посещения подсъдимият Й.И., забелязал лекотоварния
автомобил марка „Нисан“, модел „Навара“ с устройство за снегопочистване
/челно гребло/ с германски транзитни номера N6931N и започнал да изпитва
интерес към него. Той разпитвал за хода на продажбата му, като веднъж го
разгледал обстойно и отвътре, във връзка с което свидетелят Д. взел пред него
ключа от таблото и го отключил. Във съзнанието на подсъдимия И. се
формирало желанието да отнеме лекотоварния автомобил, за когото знаел, че
е собственост на свидетеля Б.В. и в изпълнение на намисленото, подсъдимият
успял при посещенията си в сервиза на свидетеля Д., незабелязано да вземе
ключа на автомобила, да му изработи дубликат и да го върне обратно на
таблото. Подсъдимият И. знаел, че през периода 08.08.2019г. - 13.08.2019г.
свидетелят Д. ще отсъства от града и решил именно тогава да отнеме
автомобила. Взел решение да използва свидетеля Н. И., който да откара
лекотоварния автомобил „Нисан“ с германски транзитни номера N6931N от
сервиза на свидетеля Д. до място, където да може да го натовари на товарния
си автомобил марка „Фолксваген“, модел „Крафтер“, без действията да му да
събудят съмнение.
Вечерта на 13.08.2019г. обвиняемият се обадил по телефона на
свидетеля Н. И. и му указал да го придружи, като за целта го взел от
работното му място в сервиза си с лек автомобил и го откарал до сервиза на
свидетеля Д.. Там му дал изработения ключ и му указал да отключи и приведе
лекотоварния автомобил марка „Нисан“, модел „Навара“, с устройство за
снегопочистване /челно гребло/ с германски транзитни номера N6931N в
движение и да го откара до сградата на „Професионална гимназия по
транспорт“ на ул. „Проф. Димитьр Баларев“ в гр. Русе.
Свидетелят Н. И. знаел, че подсъдимият И. и свидетеля Д. поддържат
близки отношения, поради което и не се усъмнил, че ще отнеме лекотоварния
3
автомобил без съгласието на последния или на собственика му, поради и
което се съгласил да извърши това, което считал за възложена му работа. Така
той отключил автомобила марка „Нисан“, модел „Навара“, стартирал
двигателя и го привел в движение, достигнал до кръстовището на ул. „Проф
М. Арнаудов“ с бул. „Потсдам“ в гр. Русе, където завил на дясно и
продължил по булеварда. След него с лек автомобил пътувал подсъдимият
Й.И.. Свидетелят Н. И. завил наляво покрай сградата на магазин „Карпет
Макс“, където в близост до сградата на „Професионалната гимназия по
транспорт“ паркирал лекотоварния автомобил. Там дошъл и подсъдимия И.,
който му благодарил и му казал да си тръгва. Впоследствие подсъдимият
докарал до мястото товарния си автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Крафтер“ с рама № WVIZZZ2FZA7005893 и натоварил на него лекотоварния
автомобил марка „Нисан“, модел „Навара“, с устройство за снегопочистване
/челно гребло/ с германски транзитни номера N6931N, след което го откарал в
посока към гр. Силистра, където се разпоредил с него по неустановен в хода
на разследването начин. След това подсъдимият се върнал в гр. Русе.
Сутринта на 14.08.2019г. свидетелят Д.Д. отишъл в сервиза си и
установил, че лекотоварния автомобил марка „Нисан“, модел „Навара“, с
устройство за снегопочистване /челно гребло/ с германски транзитни номера
N6931N го няма. По повод на това той се свързал със свидетеля Б.В. и го
уведомил, че автомобилът липсва. Последният от своя страна уведомил за
случилото се децата си – свидетелите В. В. и А. В.а, които подали заявление
във Второ РУ при ОД на МВР- Русе, като предоставили на полицейските
служители ключа и талоните за регистрация на автомобила.
В хода на проведените оперативно - издирвателни мероприятия от
свидетеля О.О. - полицейски служител при Второ РУ при ОДМВР – Русе
били изискани записи от камери за видеонаблюдение от „Търговска база“ на
ул. „Проф. Михаил Арнаудов“ в гр. Русе, от гаражна клетка на ул.
„Дряновска“ при бл. „Аристон“ в гр. Русе, „Булгара“ от „Стоково тържище“,
двора на бившия „Хлебозавод“ на ул. „Потсдам“в гр. Русе и гара
„Разпределителна“, при което били установени действията на подсъдимия.
Последният, след извършването на деянието, бил регистрирал товарния
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Крафтер“ с рама №
WVIZZZ2FZA7005893 на свое име с рег. № Р 6145 КМ, а впоследствие
продал същия.
От назначената и изготвена в хода на досъдебното производство
техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно
и обосновано, обективирана в Протокол № 103/07.02.2020г., се установяват
кадри от камерите, във връзка с движението на управляваното от подсъдимия
моторно превозно средство.
От заключението на вещото лице по назначената и изготвена в хода на
досъдебното производство техническа, обективирана в Протокол №
252/31.03.2020г., чието заключение съдът кредитира като компетентно и
обосновано, се установява и доказва, че специалното моторно превозно
4
средство от кадрите на експертизата по Протокол № 103/07.02.2020г.
отговаряло по пет признака на „Фолксваген“, модел „Крафтер“, произвеждано
през периода 2006г. - 2016г. и че фиксираният специален автомобил
(платформа) в кадрите от Протокол № 103/07.02.2020г. е „Фолксваген
Крафтер“ с рег. № Р 6145 КМ.
От заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното
производство съдебно - ценова икономическа експертиза, чието заключение
съдът кредитира като компетентно и обосновано, се установява, че
стойността на вещта, предмет на престъплението - лекотоварен автомобила
„Нисан“, модел „Навара“, с устройство за снегопочистване /челно гребло/
възлизала на 9 800,00 лева.
По назначената и изготвена в хода на разследването лицево-
идентификационна експертиза (Протокол № 28/21-18/19.04.2021г.), вещото
лице е дало заключение, че поради лошото качество на изображението не
можело да се установи самоличността на лицето от мъжки пол, заснето във
видеозаписи от камери за видеонаблюдение в представен по делото оптичен
носител с допълнително изписан надпис „Хлебозавод“, чиито записи били
обективирани като снимки в Протокол № 103/07.02.2020г.
Видно от заключението на назначената и изготвена в хода на
разследването техническа експертиза (Протокол № 277/19.01.2021г.),
проследеното в експертизата по Протокол № 103/07.02.2020г. деяние,
съгласно данните от записващите устройства, се е развивало в периода
21,50ч. — 23,05ч. на 13.08.2019г., като била отчетена разликата в системите
на записващите устройства описана в справката на Второ РУ и
астрономическото време, обхватът на клетките на ул. „Тулча“ и ул.
„Търговска“ в гр. Русе, съвпадал с района на местопрестъплението. Вещото
лице е дало заключение, че абонатен номер ++359********* бил регистриран в
двете клетки за времето от 21,08ч. до 22,41ч. на 13.08.2019г., който период
съвпадал с времето на фиксираните кадри от експертиза по Протокол №
103/07.02.2020г.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена, въз
основа на събраните в хода на досъдебното производство гласни, писмени и
веществени доказателства и доказателствени средства.
Не са налице, каквито и да е противоречия в информационните
изявления, съдържащи се в приобщените по делото гласни, писмени и
веществени доказателства, което от своя страна да налага, съгласно
изискването на чл. 305, ал. 3 НПК да бъдат излагани подробни мотиви, кои
доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, доколкото всички
доказателствени източници безспорно установяват и подкрепят приетата за
установена от съда доказателствено обезпечена фактическа обстановка.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
следва да бъдат изведени следните изводи

5
ОТ ПРАВНА СТРАНА:

С оглед така установената фактическа обстановка, изведена след оценка
на приобщените по делото доказателствени източници, намиращи се в
корелативно единство, както по между си, така и с направеното от
подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съдът намира, че от правна страна следва да бъде изведен
единственият възможен извод, а именно, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т.
4, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1 НК, за което е предаден на съд.
От обективна страна подсъдимият, на 13.08.2019г. в град Русе, в
условията на посредствено извършителство, чрез невиновно действащия Н. П.
И. от същия град, чрез използване на моторно превозно средство - товарен
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Крафтер“, с рама №
WV1ZZZ2FZA7005893 и чрез използване на техническо средство -
автомобилен ключ, отнел чужда движима вещ - лекотоварен автомобил марка
„Нисан“, модел „Навара“, с устройство за снегопочистване (челно гребло), с
германски транзитни номера N6931N, на стойност 9 800,00 лева, собственост
на Б. АЛ. В., от владението на Д. С. Д. от гр. Русе, без неговото съгласие, с
намерение противозаконно да я присвои
Непосредствен обект на защита са обществените отношения,
осигуряващи нормалното упражняване на правото на собственост по
отношение на движими вещи от страна на собствениците и лицата,
упражняващи правомерна фактическа власт по отношение на същите.
Предмет на престъплението, извършено от подсъдимия, е чужда
движима вещ, намираща се във фактическата власт на лице, упражняващо
правомерна фактическа власт по отношение на същата.
Изпълнителното деяние е извършено от подсъдимия, чрез действие,
изразяващо се в прекъсване на правомерно упражняваната от свидетеля Д.
фактическа власт върху същата и установяване на своя такава, без да е било
налице съгласие за това от страна собственика или свидетеля Д..
Изпълнителното деяние е извършено в условията на посредствено
извършителство, чрез извършени действия по отнемане на вещта от лице –
свидетелят Н. П. И., в чието съзнание не са намерили отражение факти, че
отнема вещта без съгласието на нейния собственик.
Деянието е осъществено при наличието на квалифициращия признак по
чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 НК, чрез използване на моторно превозно средство -
товарен автомобил марка „Фолксваген“, модел „Крафтер“, с рама №
WV1ZZZ2FZA7005893 и на квалифициращия признак по чл. 195, ал. 1, т. 4,
пр. 2 НК, чрез използване на техническо средство автомобилен ключ.
Субект на престъплението е пълнолетно и наказателноотговорно лице.
От субективна страна, деянието е извършено от подсъдимия при форма
на вината пряк умисъл. Налице са както интелектуалния, така и волевия
елемент на умисъла. В съзнанието на подсъдимия са намерили отражение
представи, досежно всички обективни признаци на състава на
6
престъплението, включително и сигурното настъпване на съставомерния
престъпен резултат, а именно, че процесната вещ е чужда, както и че не е
било налице съгласие от страна на собственика или лицето упражняващо
правомерна фактическа власт върху същата, фактическата власт по
отношение на вещта да бъде упражнявана от подсъдимия. Във волево
отношение, подсъдимият е предвиждал сигурното настъпване на
общественоопасните последици от извършеното от него деяние – прекъсване
на правомерно упражнявана фактическа власт и установява на своя
неправомерна такава, с намерението да присвои същата и пряко е целял
настъпването на общественоопасните последици на извършеното от него
деяние. Доказателства във връзка с присвоителното намерение на подсъдимия
се извеждат от извършеното разпореждане с вещта от страна на подсъдимия.
По изложените мотиви, съдът призна подсъдимия Й. ЯНК. ИВ. за
виновен в извършването на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2,
вр. чл. 194, ал. 1 НК за което е предаден на съд.
При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено
на подсъдимия, съдът намира, че следва да бъде приложена разпоредбата на
чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК, като наказанието на
подсъдимия бъде определено съобразно разпоредбите на общата част на
наказателния кодекс, при спазване правилата на чл. 54 и чл. 36 НК и така
определеното наказание да бъде намалено с една трета, доколкото по делото
не са налице многобройни или едно, но изключително смекчаващо
наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелство, което да налага
приложението на чл. 55 НК по отношение на същия.
За състава на престъплението, за което е предаден на съд подсъдимия,
се предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок от една до десет
години.
При индивидуализацията на наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимия И., съдът съобрази степента на обществената
опасност, която разкрива извършеното от него деяние и обществената
опасност на дееца, подбудите за извършване на деянието, а така също
смекчаващите и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
При отчитане обществената опасност на деянието извършено от
подсъдимия, съдът съобрази високата стойност на предмета на
престъплението, която многократно надхвърля размера на установената за
страната минимална работна заплата към датата на извършване на деянието.
Обществената опасност на подсъдимия, съдът намира за ниска, тъй като
подсъдимият е с чисто съдебно минало и по отношение на него друг път не е
упражнявана, каквато и да било форма на наказателноправно въздействие.
Съдът прецени и обстоятелствата, свързани със субективната страна на
деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за извършване на
деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на
наказанието и невключени като елементи на престъпния състав, възведени
7
съобразно неговата квалификация.
Отегчаващи наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства,
извън по-високата степен на обществената опасност на деянието не бяха
констатирани и отчетени.
Като смекчаващи наказателната отговорност на този подсъдим
обстоятелства, извън ниската степен на обществена опасност на дееца, следва
да бъдат отчетени критичното му отношение към извършеното от него
деяние, изминалият период от датата на извършване на деянието до
настоящия момент, през който изминал период липсват данни подсъдимият
да е имал други противообществени прояви. Като смекчаващо отговорността
на подсъдимия обстоятелство, съдът отчете, че същият полага труд по
трудово правоотношение и полага грижи за издръжката на своите малолетни
деца.
Причините за извършване на деянието са ниско правосъзнание и
желание за облагодетелстване по неправомерен и запретен от закона начин.
При отчитане на всички тези обстоятелства, съдът намира, че
наказанието, което следва да бъде определено на този подсъдим по правилата
на чл. 54 НК, следва да бъде индивидуализирано в размер над минимума и
под средата на предвидената в особената част на НК за това престъпление
санкция, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от две години, което
наказание, на основание чл. 58а, ал. 1 НК вр. чл. 373, ал. 2 НПК, да бъде
намалено с една трета и на същия да бъде определено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от една година и четири месеца.
Налице са предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК за отлагане изпълнението
на така наложеното на подсъдимия наказание, тъй като същият не е осъждан и
с оглед доказателствата по делото следва да бъде направен извод, че за
постигане целите на наказанието по отношение на този подсъдим не се налага
същият да изтърпи така наложеното му наказание. Съдът намира, че срокът,
за който следва да бъде отложено наказанието следва да е три години, тъй
като не се касае за лице с висока степен на обществена опасност, касае се за
инцидентна проява в неговия живот и целите на наказанието по отношение на
този подсъдим биха били постигнати в пълна степен дори и при отлагане
изпълнението на наказанието за срок от три години.
Съдът намира, че с оглед на изложените обстоятелства, релевантни за
индивидуализацията на наказанието, и с оглед най-пълното постигане на
целите на наказанието, именно така определеното на подсъдимия наказание,
се явява в най-пълна степен съответно на извършеното от него, с оглед
конкретната обществена опасност на деянието и дееца и при отчитане на
всички останали обстоятелства, имащи отношение към индивидуализацията
на наказанието и като такова се явява справедливо и в най-пълна степен би
постигнало целите на наказанието по чл. 36 НК, както по отношение на
личната така и по отношение на генералната превантивна функция на
наказанието.
По отношение на предявения граждански иск съдът намира на първо
8
място, че е налице активна процесуална легитимация на лицето предявило
исковата претенция, доколкото същото, се явяват лице претърпяло
имуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимия престъпление.
На следващо място, с деянието си подсъдимият е осъществил фактическия
състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, като е причинил имотна
вреда в патримониума на пострадалото лице, в размер на стойността на
имущественото благо, от което същият е бил лишен. С оглед изложеното
съдът осъди подсъдимия да заплати на гражданския ищец, сумата в размер на
9 800 лева (девет хиляди и осемстотин лева), ведно със законната лихва,
считано от датата на деликта – 13.08.2019г. до окончателното изплащане на
сумата.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимият
В. А.Н. беше осъден да заплати в полза на държавата, направените в хода на
досъдебното производство разноски, в общ размер на 762,52 лева
(седемстотин шестдесет и два лева и 52 стотинки), от които сумата в размер
на 670,97 лева (шестстотин и седемдесет лева и 97 ст.) по сметка на ОДМВР –
Русе и сумата в размер на 91,55 лева (деветдесет и един лева и 55 ст.) по
сметка на Окръжна прокуратура – Русе, както и държавна такса в размер на 5
(пет) лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
С оглед уважаване на предявения граждански иск, на основание чл. 189,
ал. 3 НПК, подсъдимият бе осъден да заплати в полза на Висш съдебен съвет
на Република България, по сметка на Районен съд - Русе, сумата в размер на
392,00 лева (триста деветдесет и два лева), представляваща държавна такса
върху уважените граждански искове, а така също и държавна такса в размер
на 5 (пет) лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, както и
да заплати на пострадалия сумата в размер на 2000 лева, представляващи
направени от последния разноски в хода на досъдебното и съдебното
производтво.

По гореизложените мотиви, съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9
Съобщи за изтекли лични данни