№ 4
гр. Варна , 27.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20203110203538 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на М. В. Д. против Наказателно Постановление № 20-0819-001999/
16.06.2020г. на Началника група към ОД МВР-Варна, сектор ПП с което на М.
В. Д. е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300 лева
и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание
чл.183 ал.7 от ЗДП.
Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление.
В съдебно заседание редовно призован се явява лично и се представлява,
като поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява и не
ангажира становище по жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното: На 29. 05.2020 г. в 08:48 часа в град Варна по ул. Девня,
жалбоподателят управлявал товарен автомобил с per.
номерТХ4270ХТсобственост на "к" ЕООД, като при движение по Северен
пътен възел посока към Южна Промишлена зона град Варна нарушава пътен
знак "В 4" от ЗДвП, при въведена временна пътна организация за движение за
времевия интервал от 6:30 до 10:00 часа.
Издаден бил АУАН. Въз основа на акта за установяване на
1
административно наказание. Срещу съставения АУАН не са депозирани
писмени възражения. Въз основа на съставения АУАН е издадено
обжалваното наказателно постановление , като наказващият орган възприел
изложената в акта фактическа обстановка и наложил на основание чл. 183
ал.7 от ЗДвП административни наказания лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месеца и Глоба в размер на 300 лева .
В хода на съдебното следствие бе разпитан свидетелят М. Друмев.
Съдът кредитира показанията му като дадени обективно и безпристрастно.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото гласни доказателства и доказателствата по административно
наказателната преписка, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,
поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Началника на група в ОД МВР-Варна, сектор ПП съгласно заповед №
I-8121з -515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на
административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Съдът намира, че АНО е изпълнил задълженията
си по ЗАНН, като в наказателното постановление е дал описание на
нарушението, посочил е доказателствата, на които се позовава, като не е
обсъдил възражения направени от жалбоподателя, тъй като видно от
материалите по преписката не са били направени такива.
Съдът намира, че неправилно административнонаказващият орган е
констатирал нарушение по чл.6 т.1 от ЗДП, като не е отнесъл фактите към
2
хипотезата на правната норма. Безспорно се установява от всички събрани
писмени и гласни доказателства, че пътен знак В4 забраняващ влизането на
съответното ППС при въведена временна забрана за движение не е бил
поставен. Видно от получено писмо от Областно пътно управление към
процесната дата в конкретния пътен участък се е извършвал ремонт. Била е
въведена временна организация на движението на МПС в участъка. Видно от
изпратената схема на въведената временна организация и безопасност на
движението при извършване на дълготрайни ремонтни дейностти не са били
поставени пътни знаци Ж3 поради невъзможност за поставяне. Съгласно ЗДП
пътен знак Ж3 представлява предварителен указател за отклоняване на
движението. Използва за даване на предварителна информация на водачите
на пътни превозни средства за предстоящо отклоняване на движението по
обходен път поради въведена забрана за навлизане в пътен участък на:
1. всички видове пътни превозни средства;
2. определен вид пътни превозни средства;
3. пътни превозни средства с широчина, височина, дължина или маса, вкл.
товара, по-голяма от указаната.
Изображението на пътния знак трябва да отговаря на следните
изисквания:
1. пътният участък, за който е въведена забрана за навлизане, се изобразява с
вертикална стрелка, насочена нагоре; над върха й се поставя надпис с
наименованието на населеното място и селищното образувание или обекта,
до който води пътят; обходният път се указва схематично вляво или вдясно на
стрелката, обозначаваща основното направление, в зависимост от
действителното му разположение;
2. конкретната забрана се указва върху стрелката, обозначаваща основното
направление, чрез изображението на пътен знак от група “В” (от В1 до В8
вкл., В10 и от В13 до В19 вкл.); за изключване на определен вид пътни
превозни средства от забраната, въведена с пътен знак В2, под неговото
изображение се поставя изображението на допълнителна табела Т7 със
съответния символ;
3. допълнително могат да се указват наименованията на населени места и
селищни образувания или обекти, през които преминава обходният път, както
и неговата дължина в километри; дължината на обходния път се указва с
3
число, което се изписва встрани от схемата, от страната на обходния път.
Съдът намира, че събраните в хода на съдебното следствие писмени
доказателства опровергават категорично твърдението на АНО, че
жалбоподателят е извършил нарушение. Видно от представената схема за
временна организация на движението в конкретния участък не е бил
монтиран пътен знак В4. След като на пътя не е бил монтиран и пътен знак
Ж3/видно от съставен протокол/, чието предназначение е било да указва
конкретната забрана чрез изображението на пътен знак от група “В” (от В1 до
В8 вкл., В10 и от В13 до В19 вкл.); за изключване на определен вид пътни
превозни средства от забраната, въведена с пътен знак В2, съдът намира че
извършеното от жалбоподателя не съставлява нарушение на правилата на
ЗДП нито от обективна, нито от субективна страна. В конкретния случай не
само, че АНО е нарушил разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, тъй като не е
установил по безспорен начин виновно поведение от страна на нарушителя,
но е наложил наказание на жалбоподателя, без да е било установено
безспорно извършването на нарушението от обективна и субективна страна,
което обуславя и неправилно приложение на материалния закон, тъй като на
въззивника е наложено наказание за нарушение, което не е безспорно
доказано, че е извършено. В НП не е посочено и нито едно доказателство/ с
изключение на АУАН/ подкрепящо твърдението за извършено нарушение от
жалбоподателя. В съдебно заседание въззиваемата страна не се явава и не
ангажира нито едно доказателство в подкрепа на тезата си. Предвид
гореизложеното съдът намира, че следва да отмени НП като
незаконосъобразно и необосновано.
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на
04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане
преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото.
Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350
лв. за процесуално представителство. В случая жалбоподателя е
направил разходи за защитник в размер на 350лева, което е към минимума
определен в Наредбата за размера на адвокатските възнаграждения. В
конкретния случай производството по делото продължи в две съдебни
заседания, разпитан е един свидетел, делото не е с фактическа или правна
сложност. По тези съображения в полза на жалбоподателя, следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение към минималния размер, а
4
именно - 350 лв., определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето
защо съдът намира, че следва да осъди ОД МВР гр.Варна, тъй като именно
това е страната участвала в производството да заплати на жалбоподателя
сторените от него разноски в размер на 350 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 20-0819-001999/
16.06.2020г. на Началника група към ОД МВР-Варна, сектор ПП с което на М.
В. Д. е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300 лева
и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание
чл.183 ал.7 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОД МВР гр.Варна да заплати на М. В. Д. сторените от него
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева, на осн. чл.63
ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд
Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5