Решение по дело №828/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.72, ал.4, изречение второ от ЗМВР.

Образувано е по касационна жалба от Х. Х. Х., [ЕГН], чрез адв. К. Р. против решение № 23 от 20.03.2024 г. по АНД № 456/2023 г. на Районен съд – Айтос. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно. Изразява се несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена в предвидената в чл.74, ал.1 от ЗМВР форма и съдържа реквизитите по ал.2 от същата разпоредба. Не били изпълнени указанията на чл.74, ал.3 и ал.6 от ЗМВР. Излага се, че касаторът бил лишен от процесуалната гаранция по чл.5, §2 от ЕКПЧ, както и бил нарушен чл.6, §2 от същата конвенция. Не ставали ясни фактите и основанията за задържането на Х. Х.. Същият не разбирал и не владеел български език и това довело до нарушаване правото му на защита. Сочат се редица разпоредби, според които на задържаното лице трябва да бъдат съобщени на разбираем за него език основанията за задържането и всички обвинения, които му се предявяват. В случая разбираемият език бил турски. Недопустимо били смесени качествата полицейски служители и преводачи.

Н. следващо място са изложени възражения за липса на мотиви в оспорения акт.

Представят се писмени доказателства, които не са нови в процеса. Сочи се, че са налични по делото на районния съд, но се представят за улеснение на касационния състав.

В съдебно заседание касаторът Х. Х. Х., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. К. Р., с представено пълномощно. Поддържа жалбата и искането за отмяна на първоинстанционния съдебен акт. Представя писмени бележки, в които повтаря и обобщава възраженията, изложени в касационната жалба.

Ответникът, полицай Охрана на обществения ред (ООР), РУ Р., О. М. Бургас, редовно уведомен, се явява лично. Оспорва жалбата. Иска решението на Районен съд – Айтос да бъде оставено в сила.

За Прокуратурата на Република България се явява прокурор Д. Х., който излага становище за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, А. съд – Бургас намира следното:

Производството пред Районен съд – Айтос е образувано по жалба от Х. Х. Х., [ЕГН], чрез адв. К. Р. от АК – Бургас, против заповед за задържане на лице рег.№ 335зз-78/26.11.2023 г., издадена от Ф. Р. М. – полицай ООР при РУ Р., О. М. Бургас.

С оспореното решение Районен съд – Айтос отхвърлил жалбата. За да постанови този съдебен акт първоинстанционният съд приел, че при издаване на заповедта е спазена предвидената от закона форма, същата съдържа реквизитите, установени в на чл.74, ал.2 от ЗМВР. Съдът приел, че заповедта е мотивирана – изложени са фактически и правни основания. Задържаното лице било уведомено за правата по чл.72-74 от ЗМВР. Правилно бил приложен материалният закон.

Съдът е намерил за неоснователно основното възражение, според което производството по задържане не било водено срещу жалбоподателя на разбираем за него език, тъй като не разбирал и не владеел български. Изложени са подробни мотиви.

В производството пред районния съд са установени следните факти:

Н. 26.11.23 г. около 20,50 ч. полицейски служители на РУ Руен получили сигнал за самостоятелно ПТП с материални щети между [населено място] и КПП Руен (третокласен път 208-80 км.). Пристигайки на място установили лек автомобил „БМВ Х5 М50Д”, с рег.№ H 5555 Х извън пътното платно, на една страна в канавката, в лявата част на пътното платно КПП Руен към [населено място], общ. Руен. Полицейските служители установили, че водач и собственик на автомобила е жалбоподателят Х. Х. Х., като им направило впечатление, че същият миришел на алкохол. Полицаите попитали лицето дали e пил алкохол, а същият им отговорил, че е пил много. Била извършена проверка с техническо средство, което отчело 2,23 промила алкохол в издишания въздух. За извършеното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН № 303212/26.11.2023 г., както и талон за медицинско изследване, като същият бил транспортиран до спешния медицински център в [населено място], където отказал да даде кръвна проба.

Н. същия ден – 26.11.23 г. около 21,05 ч., била издадена процесната заповед, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, вр. чл.343б, ал.1 от НК. Вписано е: „управлява МПС след употреба на алкохол или техните аналози над 1,2 промила”.

Касационният състав намира, че въз основа на доказателствата по делото, Районен съд – Айтос е установил пълно и правилно относимите факти.

Правни изводи:

Допустимост

Съгласно чл.72, ал.4 от ЗМВР, задържаното лице има право да обжалва законността на задържането пред районния съд по седалище на органа. Съдът се произнася по жалбата незабавно, като решението му подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред съответния административен съд.

Съгласно чл.210, ал.1 от АПК, право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно.

Според чл.211, ал.1 от АПК, жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.

Касационната жалба е допустима, като подадена от страна по делото на районния съд, за която решението е неблагоприятно. Подадена е в срок.

Основателност

Н. основание чл.218, ал.1 и ал.2 от АПК, съдът обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

Правилни са изводите на районния съд, според които оспореният акт е издаден от компетентен орган – полицай ООР, РУ Руен, в обхвата на предоставената му от чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР компетентност. Спазена е предвидената от закона форма. Заповедта съдържа реквизитите, установени с чл.74, ал.2 от ЗМВР, вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането.

Съгласно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.

Съгласно чл.343б, ал.1 от НК, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от двеста до хиляда лева.

Както в производството пред районния съд, така и в касационното производство Х. Х. Х. не се защитава срещу фактите. Той не отрича, че на 26.11.23 г. около 20,50 ч. е претърпял самостоятелно ПТП с материални щети между [населено място] и КПП Руен (третокласен път 208-80 км.). Не отрича, че сам уведомил пристигналите полицаи, че е пил много алкохол и не оспорва показанията на техническото средство – 2,23 промила алкохол в издишания въздух. Не отрича, че е отказал да даде кръв за анализ. Не оспорва, че е собственик на автомобила.

Защитната теза на жалбоподателя се гради върху две основни възражения:

- липса на мотиви в заповедта за задържане

- производството било проведено на неразбираем за него език  български.

1. Неоснователно е възражението за липса на мотиви.

Районният съд правилно е установил, че в заповедта са изложени фактически и правни основания за издаването. Точно и ясно е описано какво е престъплението, за което има данни, че е извършило лицето  управлява МПС след употреба на алкохол над 1,2 промила. Посочена е правната квалификация на деянието  чл.343б, ал.1 от НК. Доколкото чл.59, ал.1, т.4 от АПК указва, че в индивидуалния административен акт следва да бъдат вписани фактическите и правни основания за издаване и такива в конкретния случай са безпротиворечиво вписани, то неизписването в цялост на словесното съдържание на чл.343б, ал.1 от НК не е процесуално нарушение, а още по-малко съществено такова.

Правилно районният съд е допълнил, че мотивите на административния акт могат да се съдържат в друг документ, част от административната преписка. В случая са налични и такива документи – протокол за оглед на местопроизшествие и докладни, изготвени от съответните полицейски служители и приложени именно към преписката. Мотивите на заповедта напълно кореспондират с описанието на фактите в тези книжа.

2. Неоснователно е възражението за нарушено право на защита, тъй като производството било проведено на неразбираем за жалбоподателя език – български.

Н. първо място следва изрично да се изясни, че жалбоподателят притежава българско СУМПС (л.117-118 от АНД 456/23 на РС Айтос). Правилно районният съд е приел, че за придобиването на това СУМПС е било необходимо Х. Х. Х. да положи съответния изпит на български език. Изобщо, не само изпитът, но цялото производството по придобиване на българско СУМПС се провежда на български.

За първи път в касационното производство, с оглед изложените от районния съд мотиви, се въвежда твърдение, че това не е първоначално издадено СУМПС, а подмяна на турско с българско, като се сочи чл.151, ал.9 от ЗДвП, който указва, че в този случай не се изисква копие от документ за завършено образование. Това твърдение остана недоказано. Пред касационната инстанция, чрез процесуалния си представител, жалбоподателят представи писмени доказателства в подкрепа на изложените твърдения, които бяха приети по касационното дело. Тези доказателства са част от делото на районния съд и са обсъдени в решението. Сред тях не се съдържа и не се сочи конкретно такова, въз основа на което да се приеме, че се касае именно за подмяна на чуждо с българско СУМПС. Т. доказателство би могло да бъде заявлението за вид услуга, депозирано в съответната администрация. Доказателства в тази насока не са представяни в производството пред районния съд, но там такова възражение не е било направено.

Н. следващо място съвкупният анализ на доказателствата води до извод, че лицето Х. Х. Х. е разбирало български език, както в момента на пристигане на полицейските служители и установяване на нарушението, така и в хода на издаване на заповедта за задържане. Последователни и без никакво противоречие са показанията на свидетеля Н. и обясненията на издателя на заповедта полицай Ф. М.. Същите сочат, че при пристигането им на мястото на инцидента се представили на жалбоподателя на български език. П. Х. Х. Х. отговарял на български, но след като разбрал, че владеят турски започнал да говори на турски. Разговорът между полицейските служители и жалбоподателя бил проведен на български и турски език. Идентични са показанията на тези служители и в хода на досъдебното производство.

По делото са приложени талон за медицински преглед за установяване на здравния статус на задържано лице и протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, видно от които прегледите са извършени от лице с български имена. Отразени са данни от прегледа и отказ за даване на кръвна проба и са положени подписи за прегледания и за дежурния в медицинския център. Няма данни и не се твърди, че поради невладеене на български език Х. Х. Х. не е разбирал в какво се състоят процедурите и каква информация се иска от него.

В касационната жалба е направен обстоен анализ на понятието преводач, като е уточнено, че за упражняване на такава дейност е нужна съответна компетентност/[жк], че тъй като полицейските служители владеели турски на лицето било разяснено на разбираем език за какво е задържан. Същите нямали компетентност на преводачи. Районният съд е изложил обстойни мотиви относно това, че именно поради владеенето и на турски език от полицейските служители Х. Х. Х. е бил информиран и на сочения от него разбираем език за основанията за задържането му. Касационният състав напълно споделя тези мотиви и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях.

Следва да се отбележи, че представителната власт в полза на процесуалния представител на жалбоподателя е учредена с пълномощно на български език, в което е вписано, че е преведено на жалбоподателя от Х. Х. Х., за който в жалбата се сочи, че е неговият баща. За същия няма доказателства за компетентност/[жк], особено за юридически превод от български на турски език.

Противно на категоричното заявяване в касационната жалба, по делото няма никакви данни жалбоподателят да е заявявал, че иска да му бъде назначен преводач в производството по издаване на заповедта.

Предвид изложеното, правилен е изводът на районния съд за неоснователност на възражението, че жалбоподателят не владее български език, тъй като по делото са налице достатъчно доказателства в подкрепа на обратния извод.

Заповедта не противоречи на изискванията на Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година. По преписката се съдържат доказателства, въз основа на които категорично може да се приеме, че не е било нарушено правото на информация на задържаното лице (чл.1 и сл. от Директивата). В хода на цялото производство, без изключение, на лицето са били указвани и разяснявани на разбираем език правата, с които разполага. Задържаното лице не е било лишено от възможността да разбере въз основа на какви факти и за какво деяние е задържано, както и в пълен обем да организира защитата си.

По изложените съображения обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.

Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК, във вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР, А. съд – Бургас, XXVI-ти състав

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В С. Решение № 23 от 20.03.2024 г. по АНД № 456/2023 г. по описа на Районен съд – Айтос.

Решението е окончателно.