№ 1737
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100515449 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 19.10.2021 г. по гр.д. № 26902/21 г., СРС, ІI ГО, 78 с-в е
отхвърлил изцяло исковете по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
предявени от ищеца „В.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „****, офис 2 за осъждане на ответника М. на з. и
х., с адрес: гр. София, бул. **** да му заплати съответно сумата от 4 450,72
лв.- главница и 1 356,23 лв.- лихва за забава за периода 10.05.2018 г.-
10.05.2021 г. Осъдил е ищеца „В.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „****, офис 2 да заплати на ответника М. на з. и х.,
с адрес: гр. София, бул. ****, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 100
лв. деловодни разноски.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „В.“ ООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.Лагера, ул. „****,
офис 2, представлявано от управителя Д.Я., чрез пълномощника по делото
адвокат Д.Д. с мотиви, изложени в нея. Твърди се, че съдът неправилно е
приел, че некачественото изпълнение на договора за охрана се установява от
подписаните и от двете страни ежемесечни протоколи за изпълнение на
1
ох.лната услуга. От тези протоколи и разменената кореспонденция между
двете страни не може да се направи извод, че е допуснато съществено
некачествено изпълнение на договора от страна на „В.“ ООД, което да бъде
приравнено на неизпълнение, водещо до прилгане на едностранно
прекратяване на договора от страна на възложителя. С писмо от „В.“ ООД с
вх. № 70-2431/11.05.2016 г. в МЗХ е оспорено посоченото от Възложителя
основание за прекратяване на договора. Вярно е, че в няколко протокола от
края на 2015 г. работата е приета с констатации, отразени в ежемесечните
доклади, но видно от кореспонденцията между страните, препоръките и и
указанията на Възложителя, недостатъците са били отстранени. Самите
забележки са общо формулирани и касаят незначителни нарушения, които не
могат да се квалифицират като неизпълнение на договора.
Внесената от „В.“ ООД гаранция е неправомерно задържана от
ответното М., като в чл.5 от договора е предвидена единствената хипотеза,
при която Възложителят има право да задържи внесената от Изпълнителя
гаранция, а именно ако в процеса на изпълнение на поръчката по договора
възникне съдебен спор, отнесен за разрешаване от компетентния съд. В
конкретния случай тази хипотеза не е възникнала, тъй като в процеса на
изпълнение на договора не е възникнал съдебен спор между страните, а
договорът е прекратен едностранно от страна на МЗХ неоснователно и по
това прекратяване „В.“ ООД е възразило изрично. Всички месечни
възнаграждения са заплащани в пълен размер без възражения и удръжки от
страна на Възложителя.
Счита за неоснователен мотивът на съда, че ответникът е прихванал
задължението си за връщане на гаранцията със свое вземане за неустойка. На
първо място, задължение на „В.“ ООД за заплащане на неустойка не е
възниквало в срока на действие на договора, нито до момента. Ответникът не
е начислявал, нито отправял искане за заплащане на неустойка. В хода на
изпълнението на договора не е осъществено такова виновно неизпълнение,
водещо до възникване на основание за търсене на неустойка. Както се твърди
в отговора на исковата моба, такава неустойка не е начислявана.
Освен това, по делото липсват доказателства за осъществен фактически
състав на прихващането. За да настъпи неговият правопогасяващ ефект е
необходимо да са налице насрещни, еднородни, изискуеми и ликвидни
2
вземания между едни и същи лица, като за настъпване ефекта на
прихващането е необходимо волеизявление на едната страна до другата. Не е
налице този фактически състав на прихващането. Не е възникнало насрещно
вземане на ответното М. срещу „В.“ ООД, което да е определено по
основание и размер и да е изискуемо. По тази причина не е и отправено
волеизявление за прихващане, което да погаси двете насрещни вземания до
размера на по-малкото. В случая никъде не са посочвани конкретно
основание и размер на вземане в полза на ответника. Съдът
незаконосъобразно е приложил правопогасавящият му ефект по отношение на
вземането на „В.“ ООД, предмет на спора.
Съдът е мотивирал прилагането на последиците на прихващането, без
да е бил сезиран с възражение за прихващане в писмения отговор на
ответника, а с подаване на писмения отговор настъпва преклузията за подобен
род правопогасяващи възражения, като това за прихващането. Такова
възражение не е направено и поддържано от ответника и в процеса.
По делото липсват доказателства да е отправяна конкретна претенция
за неустойка от страна на МЗХ до „В.“ ООД. Внесената от ищеца гаранция по
договора е неправомерно задържана от ответника, тъй като не е осъществено
уговореното в договора основание, даващо право на ответниика да я
задържи.
Предявеният иск от „В.“ ООД е основателен и неправилно е отхвърлен
от съда, ведно с акцесорния иск за мораторна лихва за забава.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени
процесното и да бъде уважена претенцията на „В.“ ООД, ведно със законните
последици.
Въззиваемият М. на з. и х., с адрес: гр. София, бул. ****, представляван
от министъра, чрез пълномощника по делото юрисконснулт К.П. оспорва
въззивната жалба. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
3
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от „В.“ ООД срещу МЗХ.
Ищецът „В.“ ООД твърди, че с ответника МЗХ след проведена
обществена поръчка, е сключил договор № РД 51-17/26.02.2015 г., по силата
на който е следвало да извършва физическа охрана на обект на ответника
срещу възнаграждение. По силата на чл. 3.1, чл. 7,5 и чл. 9 от договора, при
сключването на последния следвало да даде на ответника парична гаранция за
изпълнението в размер на 3 % от възнаграждението. Гаранцията в размер на 4
450,72 лв. превел на ответника с платежно нареждане от 23.02.2015 г. С
предизвестие № 70-2323/05.05.2016 г. ответникът прекратил договора
едностранно, считано от 10.05.2016 г. Съгласно чл. 4 от договора гаранцията
следвало да се върне в срок от един месец от прекратяване на договора. Ето
защо, с писмо вх. № 70-4013/10.08.2016 г. поканил ответника да върне
гаранцията от 4 450,72 лв., тъй като договорът бил изпълнен надлежно, видно
от подписаните от страните приемо- предавателни протоколи, но ответникът
не върнал сумата.
Ето защо, моли съда да осъди ответника да му заплати горепосочената
сума от 4 450,72 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Моли присъждане
и на лихва за забава на главницата в размер на 1 356,23 лв. за периода
10.05.2018 г.-10.05.2021 г. Претендира разноски.
Ответникът МЗХ в срока по чл.131 ГПК е оспорил исковете с
твърдението, че съгласно чл. 12.2 и чл. 15 от договора има право на
неустойка при неизпълнение на договора от ищеца, каквото неизпълнение
било налице. Твърди се, че прихванал задължението си за връщане на
гаранцията с вземането си за неустойка по посочения ред на договора.
4
От правна страна:
По иска с правно осонвание чл.79, ал.1 от ЗЗД:
В конкретния казус е установено, че след проведена обществена
поръчка, ищецът е сключил с ответника договор № РД 51-17/26.02.2015г., по
силата на който ищецът е следвало да извършва физическа охрана на обект на
ответника срещу възнаграждение. По силата на чл. 3, ал.1 и чл. 7, ал.5 от
договора, при сключването на последния ищецът следвало да даде на
ответника парична гаранция за изпълнението в размер на 3 % от
възнаграждението. Тази гаранция, в размер на 4 450,72 лв., ищецът превел на
ответника с платежно нареждане от 23.02.2015 г. Безспорно е, че с
предизвестие № 70-2323/05.05.2016 г. ответникът е прекратил договора
едностранно, считано от 10.05.2016 г. Съгласно чл. 4 от договора гаранцията
е следвало да се върне в срок от един месец от прекратяване на договора ако
изпълнението е прието без възражения. С писмо вх. № 70- 4013/10.08.2016 г.
ищецът е поканил ответника да върне гаранцията от 4 450,72 лв., тъй като
според него договорът бил изпълнен надлежно. Ответникът не е върнал
сумата. Съгласно чл. 12, ал.2 от договора, при виновно неизпълнение на
договорно задължение извън случаите по ал.1, Изпълнителят дължи на
Възложителя неустойка в размер на 10 % от договореното възнаграждение за
една година за всички постове без ДДС. Съгласно чл.15 от Договора,
Възложителят може едностранно да прекрати договора с писмено
уведомление до Изпълнителя, без срок за предизвесетие, ако в хода на
изпълнието стане явно, че Изпълнителят просрочва изпълнението на
задълженията си или не извършва услугата с нужното качество.
В конкретния случай в отговора на исковата молба се твърди
некачествено изпълнение на договора. По делото са приложени приемо-
предавателни протоколи, подписани от страните от 02.03.2015 г. до
10.05.2016 г., в които изрично е посочено, че услугата е извършена в
определеното време и срок от Възложителя, съгласно изискванията на
договора за услуга, като в приемо-предавателните протоколи за м.08,09,10,11
и 12.2015 г. е отразено „с изключение отразеното в доклада за
предоставените услуги за предходния месец.“ Тези протоколи носят подписа
на ищеца и отразяват съгласието му с изложените в тях констатации за
некачествено изпълнение на договора. По делото липсват каквито и да било
5
доказателства от страна на ищеца, които да опровергаят формалната
доказателствена сила по смисъла на чл.180 от ГПК на тези документи, а
доказателствената тежест е негова. Както е посочено в чл.4 от договора,
възложителят освобождава гаранцията в срок до 1 месец след изтичането
срока на договора, ако изпълнението на поръчката е приемано без забележки.
В настоящият казус е налице приемането на поръчката със съответните
забележи в част от протоколите, т.е. не е изпълнено посоченото в чл.4 от
договора условие.
В конкретния казус, ответникът е извършил извънсъдебно прихващане
за връщане на гаранцията с вземането си за неустойка.
На основание чл.271, ал.1, пр. I ГПК първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът
следва да заплати на въззиваемото дружество направените разноски за
въззивната инстация във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 19.10.2021 г. по гр.д. № 26902/21 г. на
СРС, ІI ГО, 78 с-в.
ОСЪЖДА „В.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „****, офис 2 да заплати на М. на з. и х., с адрес: гр. София,
бул. **** направените разноски за въззивната инстация за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7