Решение по дело №18/2024 на Районен съд - Балчик
| Номер на акта: | 7 |
| Дата: | 16 февруари 2024 г. (в сила от 6 март 2024 г.) |
| Съдия: | Даниела Йорданова Игнатова |
| Дело: | 20243210200018 |
| Тип на делото: | Административно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 18 януари 2024 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
на РС-Б.!
Производството е образувано по внесено предложение от Районна
Прокуратура-Д., ТО-Б. от 18.01.2024г.,с което се иска обв. Е. Е. С. с
ЕГН********** от с.Л., общ. Б. да бъде признат за виновен в извършено
престъпление по чл.313, ал.1 от НК и на осн.чл. 78а от НК да бъде освободен
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
РП-Д., ТО-Б., редовно призована, не се представлява и не изразява
становище в с.з.
Обвиняемият Е. Е. С., редовно призован, се явява лично в с.з. Признава
се за виновен.Съжалява за извършеното.
В последната дума дадена му от съда заявява,че съжалява .Моли за
минимално наказание.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
През 2022г. обв. С. живеел и работил във Федерална Република
Германия.
Е. Е. С. е правоспособен водач на МПС.
Същия притежавал свидетелство за управление на МПС № ***.
През 2022г. в Германия, С. допуснал пътно-транспортно произшествие с
телесна повреда и непозволено напускане на произшествието, поради което и
във връзка с образувано наказателно производство, временно му било отнето
свидетелството за управление на МПС № ***, издадено на 21.02.2020г. от
МВР-Д..
Тъй като бащата на обв. бил болен - получил инсулт, се наложило С. да
се завърне в България, за да го води в болнични заведения. Отнемането на
свидетелството за управление на МПС във ФРГ създавало невъзможност
последният да управлява МПС.
Това го мотивирало да се сдобие с ново такова.
На 30.05.2022г. С. отишъл в РУ-Б., където било съставено заявление за
издаване на СУМПС.
В декларация с вх.№ 240000-2025/30.05.2022г., по чл.160 от ЗДвП и
чл.17 от ПИБЛД, С. декларирал, че е изгубил свидетелството си за
управление на МПС с № ***, издадено на 21.02.2020г. от МВР-Д. и
собственоръчно подписал декларацията.
В ДП е разпитана св. Н. П. Ж. - системен оператор в РУ-Б., от чиито
показания се установява, че всяко лице подало заявление за издаване на ново
СУМПС, поради изгубване на предходното се предупреждава, че за
декларирани неверни данни се носи наказателна отговорност по чл.313 от НК
и лично, собственоръчно полага подпис в заявлението и декларацията.
1
С писмо на Началник отдел „ПП“ при ГД“НП“ от 27.10.2023г., отнетото
свидетелство на И. е изпратено в ОД МВР-Д..
Видно от писмото, свидетелство за управление на МПС № ***,
издадено на 21.02.2020г. от МВР-Д. е отнето във Федерална Република
Германия и изпратено от Генералното Консулство на РБългария в
гр.Мюнхен.
Съдът приема,при така установеното от фактическа страна, че
обвиняемият Е. Е. С. с действията си е осъществил състава на престъпление
по чл.313, ал.1 от НК.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо, неосъждано
физическо лице.
Обвиняемият е пълнолетен и в състояние на вменяемост е осъществил
вмененото му обвинение, като за съда не възниква съмнение относно този
факт.
Описаната фактическа обстановка се признава от обвиняемият и се
подкрепя от показанията на разпитаните на досъдебното производство
свидетели, приобщени по реда на чл.279, ал.1,т.2 от НПК, както и от
цялостния доказателствен материал, приет и приобщен към делото по реда на
чл.283 от НПК.
От обективна страна,по отношение на деянието е налице следното:
От обективна страна деянието е осъществено и се състои в
потвърждаване на неистина в писмена декларация, а именно, че
свидетелството за правоуправление на № ***, издадено на 21.02.2020г. от
МВР-Д. е изгубено.
Декларацията е депозирана пред надлежен орган на власт –
св. Ж., системен оператор в РУ на МВР-Б..
Налице е лъжливо документиране в своя полза, тъй като безспорно по
делото е установено, че обвиняемият не е изгубил свидетелството си за
управление на МПС, а същото е било иззето от контролни органи на ФР
Германия с оглед извършено нарушение/престъпление по немското
законодателство за движение по пътищата.
В горната насока са всички събрани по делото доказателства, както
писмени така и гласни, в това число и обясненията на обвиняемия давани в
хода на досъдебното производство.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на
вината пряк умисъл – обвиняемият е съзнавал обществено опасния характер
на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици
и ги е искал.
За да определи наказанието на обвиняемият съдът прецени степента на
обществена опасност на конкретното деяние и данните за личността на
извършителя, подбудите за извършване на деянието и като взе предвид
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства от значение за
2
отговорността на обвиняемия констатира следното:
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете
самопризнанията на обвиняемия, критичното му отношение към
извършеното, чистото му съдебно минало.
Отегчаващи отговорността обстоятелства не се установиха.
Като съобрази данните за личността на обвиняемия – неосъждан до
момента и без данни за освобождаване от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК, факта че престъплението е формално на просто извършване и
не включва съставомерни имуществени вреди, както и размера на
предвиденото за него в специалната част на НК наказание – лишаване от
свобода до три години или глоба от 100 до 300 лева,съдът счете, че в случая
са налице законовите предпоставки визирани в нормата на чл. 78, ал.1 от НК
за освобождаване на обв.С. от наказателна отговорност и налагане на адм.
наказание.
И като отчете обществената опасност на извършеното деяние и тази на
извършителя, които прие за ниски с оглед чистото съдебно минало
обвиняемия, отчете че деянието е инцидентна проява в неговия живот както и
наличието само на смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства,
съдът освободи обв. С. от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание глоба, която определи в размер на минималния
предвиден в разпоредбата на закона, а именно глоба в размер на 1000,00лева.
Съдът счете, че така наложеното на обвиняемия наказание е съответно
на извършеното от него деяние и ще постигне целите както на специалната,
така и генералната превенция на административното наказание предвидени в
нормата на чл. 12 от ЗАНН.
Съдът,счете,че при този ход на делото следва да осъди обвиняемият Е.
Е. С. да заплати, по сметка на РС-Б., сумата в размер на 5,00
лева,представляваща ДТ, в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
По отношение на обвиняемият не е била взета МНО,поради което и
съдът не се произнесе съгл.чл.309, ал.1 от НПК.
Мотивиран от горното съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
3