№ 136
гр. Пловдив, 26.03.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20235001000564 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С протоколно определение от 06.03.2024 г. е даден ход на устните
състезания,но това определение следва да се отмени и делото да бъде спряно
на основание чл.229,ал.1,т.7 от ГПК във вр. с чл.631,ал.1 от
ГПК.Съображенията на съда в тази насока са следните:
По настоящото въззивно дело е обжалвано решение №225 от 06.07.2023
г.,постановено по т.д.№1264/2021 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора,с
което съдът е отхвърлил изцяло предявения от Б. Н. Т. против Н.”
/”Х.”АД/,ФР Г.,чрез представителя си за уреждане на претенции З. “Б.”АД-
гр.С.,осъдителен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди-
болки и страдания,от смъртта на Г.С.А.,вследствие на ПТП от 08.06.2018 г.,за
сумата от 150 000 лв.,частичен от 200 000 лв.,ведно със законната лихва от
16.06.2018 г.
По повод на така предявения иск са изложени твърдения на ищцата,че
процесното ПТП е настъпило на територията на Г. и е причинено от МПС с
чужда регистрация,управлявано от лицето А.М.Х.,вследствие на което е
причинена смъртта на българския гражданин Г.С.А.,с когото ищцата
твърди,че е живяла на семейни начала и е претърпяла в резултат на смъртта
му неимуществени вреди,а за управлявания от виновния водач лек автомобил
е имало сключена застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”
с ответното застрахователно дружество, регистрирано във ФРГ.
По повод на предявения иск и относимите към предмета му въпроси за
предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди при
настъпила смърт на близък и размерите на тези обезщетения е налице спор
между страните за приложимото материално право-българското или немското
1
право,като ответникът /настоящ въззиваем/ поддържа,че следва да бъде
приложено материалното право на ФРГ..В тази връзка пред въззивната
инстанция по искане на въззиваемия бяха събрани доказателства за
установяване на правото на Г. по въпросите кои лица имат право на
обезщетение за неимуществени вреди при настъпила смърт на пострадало
лице в резултат на застрахователно събитие и при какви условия,присъждат
ли се обезщетения за неимуществени вреди на лица,които към датата на
смъртта на пострадалото лице са били във фактическо съжителство със
същото,кои неимуществени вреди подлежат на обезщетение в такива
случаи,по какви правила се определя размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди в посочените случаи и в какви размери са
присъжданите обезщетения за неимуществени вреди /ако такива се
присъждат/ на лице,намиращо се във фактическо съжителство със загиналия.
От друга страна,в българското право съществува разпоредбата на чл.52
от ЗЗД,която предвижда,че обезщетение за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост.Този законов принцип /принципа на справедливост/
подлежи на съобразяване от съдилищата при определяне размерите на
обезщетенията за неимуществени вреди,а и съгласно ТР №1 от 21.06.2018 г.
по тълк.д.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС,същият принцип служи като
отправна точка и при определяне на кръга на лицата,легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено
увреждане смърт на близък.
Съгласно разпоредбата на чл.16 от Регламент Рим II,повелителните
норми на правото на съда имат приоритет пред нормите на приложимото към
извъндоговорното задължение право.При тази уредба,ако се приеме,че чл.52
ЗЗД,като основен принцип в българското право,е повелителна норма по
смисъла на чл.16 от посочения регламент,тя би изключила приложението на
немското право.
По казус,сходен с настоящия-т.д.№330/2021 г. На ВКС,II-ро т.о.,е
отправено преюдициално запитване на основание чл.267 от Договора за
функциониране на ЕС,по което е образувано дело С-86/2023 г. на СЕС.То е по
следния въпрос:”Трябва ли член 16 от Регламент (ЕО) №864/2007 на
Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно
приложимото право към извъндоговорни задължения (Регламент “Рим II”) да
се тълкува в смисъл,че разпоредба от националното право,която предвижда
прилагане на основен принцип на правото на държавата членка,какъвто е
принципът на справедливост,при определяне на обезщетение за
неимуществени вреди в случаите на смърт на близки лица,настъпила при
деликт,може да се разглежда като особена повелителна норма по смисъла на
този член?”.
Настоящият състав счита,че образуваното пред СЕС дело по посоченото
преюдициално запитване касае съществен за решаването на спора по
настоящото дело въпрос,свързан с приложимото материално право,а съгласно
чл.633 от ГПК решението на Съда на Европейските общности е задължително
за всички съдилища и учреждения в Република България.В тази връзка и за да
се осигури възможността да бъде зачетено решението по описаното по-горе
2
преюдициално запитване, производството по настоящото дело следва да бъде
спряно на основание чл.229,ал.1,т.7 ГПК във връзка с чл.631,ал.1 от ГПК до
приключване на делото,образувано по отправеното преюдициално
запитване.Това налага и отмяната на определението,с което е даден ход на
устните състезания по настоящото дело.
Съгласно чл.631,ал.1,изр.2-ро от ГПК определението за спиране не
подлежи на обжалване.
Мотивиран от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението от 06.03.2024 г. за даване ход на устните
състезания по настоящото възз.т.д.№564/2023 г. по описа на Апелативен съд-
Пловдив.
СПИРА производството по възз.т.д.№564/2023 г. по описа на
Апелативен съд-Пловдив до приключване на дело С-86/2023 г. на Съда на
Европейския съюз /СЕС/,образувано по преюдициално запитване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3