Р
E Ш
Е Н И Е
№ ……………./05.01.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на осемнадесети декември две
хиляди двадесета година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря ТЕОДОРА КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9574/2020 г.
Предявени са от Т.Х.Д., ЕГН **********,
адрес: *** срещу „Ч.м.“ АД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК
********* обективно кумулативно съединени искове:
1/ с правно основание чл. 128, т.2 КТ и чл. 86 ЗЗД, както следва:
- за осъждане ответника да заплати на ищеца дължимото трудово възнаграждение за месец ноември 2017 г. в нетен
размер от 81,78 лева ведно със
законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
11.08.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 21,79 лева, представляваща дължима лихва за забава за периода
от 26.12.2017 г. до 10.08.2020 г.;
- за осъждане ответника да заплати на ищеца дължимото трудово възнаграждение за месец декември 2017 г. в нетен
размер от 501,36 лева ведно със
законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
11.08.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 129,25 лева, представляваща дължима лихва
за забава за периода от 26.01.2018 г. до 10.08.2020 г.;
- за
осъждане ответника да заплати на ищеца дължимото трудово възнаграждение за месец януари 2018 г. в нетен
размер от 546,21 лева ведно със
законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
11.08.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 136,10 лева, представляваща дължима лихва
за забава за периода от 26.02.2018 г. до 10.08.2020 г.;
- за
осъждане ответника да заплати на ищеца дължимото трудово възнаграждение за месец февруари 2018 г. в нетен
размер от 544,86 лева ведно със
законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
11.08.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 131,52 лева, представляваща дължима лихва
за забава за периода от 26.03.2018 г. до 10.08.2020 г.;
- за
осъждане ответника да заплати на ищеца дължимото трудово възнаграждение за месец март 2018 г. в нетен размер
от 548,20 лева ведно със законната
лихва считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 11.08.2020 г.
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 127,61 лева, представляваща дължима лихва
за забава за периода от 26.04.2018 г. до 10.08.2020 г.;
- за
осъждане ответника да заплати на ищеца дължимото трудово възнаграждение за месец април 2018 г. в нетен размер
от 546,70 лева ведно със законната
лихва считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 11.08.2020 г.
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 122,70 лева, представляваща дължима лихва
за забава за периода от 26.05.2018 г. до 10.08.2020 г.;
- за
осъждане ответника да заплати на ищеца дължимото трудово възнаграждение за месец май 2018 г. в нетен размер
от 548,38 лева ведно със законната
лихва считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 11.08.2020 г.
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 118,36 лева, представляваща дължима лихва
за забава за периода от 26.06.2018 г. до 10.08.2020 г.;
2/ с правно основание чл. 221, ал.1 КТ и чл. 86 ЗЗД
за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 687 лева,
представляваща дължимото обезщетение поради прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 327, ал.1, т.2 КТ за срока на едномесечното
предизвестие, уговорено между страните ведно със законната лихва считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 11.08.2020 г. до окончателното изплащане
на задължението, както и сумата от 153,05
лева,
представляваща дължима лихва за забава за периода от 01.06.2018 г. до
10.08.2020 г.
В исковата
молба, ищецът твърди, че е сключил на 19.03.1983 г. трудов
договор с ответника като на 01.07.2017 г. е бил преназначен на длъжността –
пазач невъоръжена охрана. Уговореното между страните работно време било 8 часа,
а дължимото основно месечно възнаграждение – 460 лева, което следвало да се
изплаща до 25 число на следващия месец. Заявява, че между страните е уговорено
от 01.01.2018 г. основно месечно възнаграждение в
размер на 510 лева. Посочва, че дължимото възнаграждение не му е заплащано от
месец октомври 2017 г. На 28.05.2018 г. подал молба за прекратяване на трудовия
договор без предизвестие на основание чл. 327, ал.1, т.2 КТ. Със заповед от
28.05.2018 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено. Претендира
заплащането на дължимите трудови възнаграждение в нетен размер за периода от
ноември 2017 г. до май 2018 г. в едно с дължимите обезщетения за забава.
Твърди, че за последния пълен отработен месец е месец май 2018 г. като
дължимото трудово възнаграждение е в размер на 687 лева, което претендира да му
бъде заплатено на основание чл. 221 КТ ведно с обезщетението за забава. Моли
исковите претенции да бъдат уважени като му се присъдят и сторените в
производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е ангажирал писмен отговор, с който не оспорва,
че с ищеца са били в трудово правоотношение като последният е заемал длъжността
– пазач. Заявява, че със заповед от 28.05.2018 г. трудовото правоотношение
между тях е прекратено на основание чл. 327, ал.1, т.2 КТ, считано от
01.06.2018 г. С издадената заповед от 28.05.2018 г. е определено на ищеца да се
изплатят обезщетения по чл. 221 КТ и чл. 224 КТ. Твърди, че не оспорва исковите
претенции за сумата от 3904,49 лева. Заявява, че не е преустановило плащането
на дължимите трудови възнаграждения на ищеца. Моли съдът да присъди разноски
при съобразяване на правилото на чл. 78, ал.2 КТ.
Съдът, с
оглед събраните по делото доказателства приема следното от фактическа страна:
На осн. чл. 146, ал.1, т.3
съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
че между страните е съществувало трудово правоотношение по договор от
19.03.1983 г.; че от 01.01.2017 г. ищецът е заемал
длъжността „пазач”; че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.
327, ал.1, т.2 КТ със заповед № 025/28.05.2018 г., считано от 01.06.2018 г.; че
срокът на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение е 30 дни.
Не е спорно между страните, че дължимото месечно трудово възнаграждение следва
да се изплаща до 25-то число на следващия месец. Не се оспорва, че договореното
между страните основно месечно възнаграждение възлиза на 460 лева като от 01.01.2018 г. същото е в размер на 510 лева.
Тези
обстоятелства се потвърждават и от приетите като писмени доказателства допълнително
споразумение № 12/25.02.2013 г., сключено между Т.Х.Д. и „Ч.м.“ АД и заповед №
025/28.05.2018 г., издадена от работодателя „Ч.м.“ АД. От последната е видно, че се прекратява
трудовото правоотношение с Т.Х.Д., считано от 01.06.2018 г. като е определено
да му се изплатят следните обезщетения – на основание чл. 221, ал.1 КТ – едно
брутно трудово възнаграждение и на основание чл. 224, ал.1 КТ – десет дни
платен годишен отпуск за 2018 г.
Прието по делото като писмено
доказателство е заявление от Т.Х.Д. с вх. № 35/28.05.2018 г., с която
последният уведомява работодателят, че прекратява трудовото правоотношение на
основание чл. 327, ал.1, т.2 КТ, поради неплащане /забавяне на изплащането/ на
трудовото му възнаграждение. Като писмено доказателство е приета и молба от
25.05.2018 г., от Т.Х.Д., с която моли да бъде освободен от заеманата длъжност
„Пазач“, считано от 01.06.2018 г.
Прието по делото е заключение по
назначената ССчЕ, от което се установява, че
дължимото трудово възнаграждение в нетен размер за месец ноември 2017 г.
възлиза на 81,78 лева и същото е заплатено; за месец декември 2017 г. е в нетен
размер от 501,36 лева, като изплатената сума възлиза на 18,22 лева, а
оставащата дължима нетна сума е 483,14 лева; за месец януари 2018 г. е в нетен
размер от 546,21 лева като няма извършено плащане; за месец февруари 2018 г. е
в размер нетен размер от 544,86 лева като няма извършено плащане; за месец март
2018 г. е в нетен размер от 548,20 лева; за месец април 2018 г. е в нетен
размер от 546,70 лева; за месец май 2018 г. е в нетен размер от 548,38 лева
като е заплатена сума в размер на 200 лева, а оставащата дължима нетна сума
възлиза на 348,38 лева. В заключението на вещото лице е посочено, че
обезщетение по чл. 221 КТ е в брутен размер от 637,50 лева, а в нетен размер от
577,13 лева. В заключението е отразено, че общият размер на дължимото трудово
възнаграждение и обезщетенията по чл. 221 и 224 КТ възлиза на 3904.49 лева.
Вещото лице е посочило, че обезщетението за забава върху сумата от 483,14 лева
за периода от 26.01.2018 г. до 10.08.2020 г. възлиза на 124,51 лева; върху
сумата от 546,21 лева за периода от 26.02.2018 г. до 10.08.2020 г. – 136,10
лева; върху сумата от 544,86 лева за периода от 26.03.2018 г. до 10.08.2020 г.
– 131,52 лева; върху сумата от 548,20 лева за периода от 26.04.2018 г. до
10.08.2020 г. – 127,61 лева; върху сумата от 546,70 лева за периода от
26.05.2018 г. до 10.08.2020 г. – 122,70 лева; върху сумата от 348,38 лева за
периода от 26.06.2018 г. до 10.08.2020 г. – 75,19 лева; върху сумата от 577,13
лева /представляваща обезщетение по чл. 221 КТ/ за периода от 01.06.2018 г. до
10.08.2020 г. в размер на 128,57 лева. В заключението е отразено, че има
извършени плащания от работодателя към работника/служителя, на 06.08.2020 г. в
размер на 100 лева, с което се погасява задължението за заплащане на дължимото
трудово възнаграждение в размер на 81,78 лева, дължимо за месец ноември 2017 г.
и частично дължимото възнаграждение за месец декември 2017 г. в размер на 18,22
лева. От заключението на назначената ССчЕ се
установява, че нетното трудово възнаграждение за месец ноември 2017 г. е в
размер на 81,78 лева; за месец декември 2017 г. – 501,36 лева; за месец януари
2018 г. – 546,21 лева; за месец февруари 2018 г. – 544,86 лева; за месец март
2018 г. – 548,20 лева; за месец април 2018 г. – 546,70 лева; за месец май 2018
г. – 248,38 лева.
Ответникът с депозираната молба
от 15.12.2020 г. признава дължимостта на претендираното трудово възнаграждение и обезщетенията по
чл. 221 и чл.224 КТ в общ размер от 3904,49 лева.
С оглед гореизложената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното по отношение на предявените искови претенции с
правни квалификации чл. 128 т.2 КТ и заявените с тях искови претенции с правни
квалификации чл. 86 ЗЗД:
Разпоредбата на чл. 128, т.2 КТ посочва, че
работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово
възнаграждение. В настоящия случай е безспорно, че между страните за процесния период ноември 2017 г. до 01.06.2018 г. е
съществувало трудово правоотношение по силата на сключен между тях трудов договор
от 19.03.1983 г., изменен с допълнително
споразумение № 12/25.02.2013 г. като през процесния период ищецът е заемал
длъжността „пазач” както и че работодателя се е задължил да изплаща месечното
трудово възнаграждение до 25-то число на следващия месец. От съвкупния анализ
на представените доказателства следва изводът, че за периода месец ноември 2017
г. до месец май 2018 г. ищецът е полагал труд при ответника. Не са представени
доказателства, оборващи изводът на съда, че ищецът не е полагал реално труд.
От приетата по делото ССчЕ,
която съдът цени като компетентно изготвена, се установява, че дължимото
трудово възнаграждение за процесния период не е
заплатено в уговорения между страните срок. Съгласно изготвеното заключение е
видно, че на 06.08.2020 г. е извършено плащане в размер на 100 лева като
работодателят с него е погасил изцяло дължимото трудово възнаграждение за месец
ноември 2017 г. и частично за месец декември 2017 г. През месец май 2018 г. е
извършено заплащане на две суми от по 100 лева, с което работодателят е погасено
частично дължимото трудово възнаграждение за месец май. Останалите дължими суми
за месец декември 2017 г., месец януари 2018 г., месец февруари 2018 г., месец
март 2018 г., месец април 2018 г. и месец май 2018 г. не са заплатени.
Нормата на чл. 327, ал.1, т. 2 КТ посочва, че
работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено без
предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото
възнаграждение. От представеното заявление с вх. № 35/28.05.2018 г., неоспорено
от страна на ответника се установява, че работникът е прекратил едностранно същестуващото между тях трудово правоотношение именно
поради неплащане на дължимото месечно трудово възнаграждение.
Предвид гореизложеното и при съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства следва изводът, че исковата претенция с
правна квалификация чл. 128, т.2 КТ по отношение претендирата
сума в размер на 81,78 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за
месец ноември 2017 г. се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне. По
отношение на исковата претенция с правна квалификация чл. 128, т.2 КТ с искане
да се заплати сумата от 501,36 лева, представляваща дължимо трудово
възнаграждение за месец декември 2017 г. се явява основателна за сумата от 483,14
лева, представляваща дължимия нетен размер на трудовото възнаграждение за месец
декември 2017 г. като за горницата над тази сума до пълно претендирания
размер от 501,36 лева подлежи на отхвърляне. По отношение на исковите претенции
с правни квалификации чл. 128, т.2 КТ за заплащане на дължимите трудови
възнаграждения за месеците януари 2018 г. до април 2018 г. вкл. се явяват
основателни и подлежат на уважаване в цялост, както следва: за сумата от 546,21 лева, представляваща дължимия нетен
размер на трудовото възнаграждение за месец януари 2018 г.; за сумата от 544,86 лева, представляваща дължимия нетен
размер на трудовото възнаграждение за месец февруари 2018 г.; за сумата от 548,20
лева, представляваща дължимия нетен размер на трудовото възнаграждение за месец
март 2018 г.; за сумата от 546,70 лева, представляваща дължимия нетен размер на
трудовото възнаграждение за месец април 2018 г. По отношение исковата претенция
с правна квалификация чл. 128 т.2 КТ за заплащане на сумата от 548,38 лева,
представляваща дължимо трудово възнаграждение за месец май 2018 г. и предвид
частичното плащане от страна на работодателя, същата се явява основателна за
сумата от 348,38 лева, представляваща дължимия нетен размер на трудовото
възнаграждение за месец май 2018 г. като за горницата над този размер до пълно претендирания размер от 548,38 лева подлежи на отхвърляне.
Върху горепосочените суми следва да се присъди и законна лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Съдът
присъжда горепосочените суми в нетен размер, съобразно отправеното от ищеца
искане за присъждането на дължимото трудово възнаграждение в нетен размер.
По отношение заявената акцесорна
искова претенция с правна квалификация чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от
21,79 лева, представляваща обезщетение за забава за заплащане на дължимото
трудово възнаграждение за месец ноември 2017 г. в размер на 81.78 лева, за
периода от 26.12.2017 г. до 10.08.2020 г., съдът намира следното от правна
страна: Предвид безспорното обстоятелство, че трудовото възнаграждение се дължи
до 25-то число на следващия месец, работодателят е изпаднал в забава по
отношение на това възнаграждение от 26.12.2017 г. Тази забава е продължила до
заплащането на възнаграждението на 06.08.2020 г., поради което следва изводът,
че тази искова претенция се явява основателна за периода от 26.12.2017 г. до
05.08.2020 г. вкл. С помощта на приложението „Апис
Финанси“ съдът установи, че дължима лихва за забава върху сумата от 81,78 лева
за периода от 26.12.2017 г. до 05.08.2020 г. вкл. е в размер на – 23,27 лева.
Предвид обстоятелството, че се претендира сума в по-малък размер,
горепосочената акцесорна искова претенция подлежи на
уважаване в цялост досежно сумата и отхвърляне за
част от периода – 06.08.2020. до 10.08.2020 г. вкл.
По отношение исковата претенция с правна квалификация
чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 129,25 лева, представляваща дължима лихва
за забава за периода от 26.01.2018 г. до 10.08.2020 г. за заплащане на
дължимото трудово възнаграждение за месец декември 2017 г., съдът намира, че
същата се явява основателна. Безспорно е обстоятелството, че трудовото
възнаграждение се дължи до 25-то число на следващия месец и не е налице
доказване заплащане на същото в установения срок, поради което следва че
работодателят е изпаднал в забава на 26.01.2018 г. по отношение на цялата
дължима нетна сума в размер на 501,36 лева /представляваща дължимо трудово
възнаграждение за месец декември 2017 г./ до 05.08.2020 г., когато е извършил
частично плащане. След 05.08.2020 г. работодателят е в забава само по отношение
на оставащата незаплатена сума в нетен размер от 483,14 лева /представляваща
дължимо трудово възнаграждение за месец декември 2017 г./. Предвид
гореизложеното и с помощта на „Апис Финанси“ съдът
установи, че дължима лихва за забава върху сумата от 501,36 лева за периода от 26.01.2018
г. до 05.08.2020 г. вкл. и върху сумата от 483,14 лева за периода от 06.08.2020
г. до 10.08.2020 г. вкл. е в размер на 129,36 лева. Предвид обстоятелството, че
се претендира сума в по-малък размер, горепосочената акцесорна
искова претенция подлежи на уважаване в цялост.
По отношение на останалите акцесорни
искови претенции за заплащане на обезщетение за забавено плащане на дължимото
трудово възнаграждение за месеците януари 2018 г.; февруари 2018 г.; март 2018
г. и април 2018 г. съдът намира същите за основателни предвид доказаната липса
на заплащане на трудовите възнаграждения за месеците януари 2018 г.; февруари
2018 г.; март 2018 г. и април 2018 г. до 25-то число на месеца следващ месеца,
за който се дължат. Предвид гореизложеното и при съблюдаване на ССчЕ, която съдът цени като компетентно изготвена следва
изводът, че същите подлежат на уважаване в цялост.
По отношение на исковата претенция за заплащане на
сумата от 118,36 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
26.06.2018 г. до 10.08.2020 г. за заплащане на дължимото трудово възнаграждение
за месец май 2018 г. съдът намира, че същото следва да се уважи частично.
Доказано е, че размерът на незаплатеното нетно трудово възнаграждение за месец
май 2018 г. възлиза в размер на 348,38 лева като работодателят е изпаднал в забава
от деня следващ прекратяване на трудовото правоотношение, но предвид, че се
иска от ищеца за по-малък период съдът е недопустимо да се произнася извън
заявеното. С оглед гореизложеното следва изводът, че дължимото обезщетение за
забава за заплащане на трудовото възнаграждение за месец май 2018 г. в размер
на 348,38 лева за периода от 26.06.2018 г. до 10.08.2020 г. възлиза на 75,19
лева, съобразно изготвеното заключение на вещото лице по допуснатата ССчЕ, което съдът цени като компетентно изготвено и съответстващо
на останалия събран по делото доказателствен
материал. Предвид гореизложеното следва изводът, че горепосочената искова
претенция следва да се уважи в размер от 75,19 лева като за горницата до пълно претендирания размер от 118,36 лева, подлежи на отхвърляне.
По отношение
на исковите претенции с правна квалификация чл. 221 КТ и заявената с нея акцесорна искова претенция с правна квалификация чл. 86 ЗЗД, съдът намира следното от правна страна:
Разпоредбата на чл. 221, ал.1 КТ посочва, че при
прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без
предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а работодателят му дължи
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на
действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. Безспорно в
настоящото производство се установява, че трудовото правоотношение е прекратено
от ищеца /в качеството му на работник/служител/ на основание чл. 327, ал.1, т.2 КТ, както и че трудовото правоотношение е безсрочно като срокът на
предизвестието е 30 дни. От издадената заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение се установява, че работодателят е разпоредил да му се изплати
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение по реда на чл. 221 КТ,
от където следва изводът, че е признал това свое задължение за заплащане на
обезщетение за неспазен срок на предизвестие. Законодателят е предвидил и
размера на обезщетението – брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието. От заключението на съдебно- счетоводната експертиза, което съдът
цени като компетентно изготвено се установи, че размерът на това обезщетение е
в размер на сумата от 637,50 лева. Доказателства за плащане не са ангажирани.
Следователно това обезщетение се дължи на работника. Искът следва да бъде
уважен за сумата от 637,50 лева като за горницата над тази сума до пълно претендирания размер от 687 лева следва да се отхвърли.
Предвид основателността на главната искова претенция, на уважаване подлежи и акцесорната искова претенция, която изчислена с помощта на
„Апис Финанси“ за периода от 01.06.2018 г. до
10.08.2020 г. върху сумата от 637,50 лева е в размер на 142,02 лева. С оглед
гореизложеното исковата претенция с правна квалификация чл. 86 ЗЗД подлежи на
уважаване в размер от 142,02 лева като за горницата над този размер до пълно претендирания от 153,05 лева следва да бъде отхвърлена.
По отношение
на разноските:
Ищецът е поискал присъждане на сторени разноски на
основание чл. 38 ЗАдв. Ответникът е претендирал да не
се възлагат в негова тежест разноски, тъй като не е станал повод за завеждане
на исковото производство и е признал претенциите. Съдът намира тези възражения
за неоснователни. Ответникът е станал повод за завеждане на исковото
производство доколкото не е заплатил дължимото трудово възнаграждение на ищеца
и обезщетение по реда на чл. 221 КТ. Освен това не е признал изцяло исковите
претенции, а е признал единствено главните искови претенции, не и акцесорните. С оглед частичното уважаване на исковите
претенции и с оглед представеното по делото пълномощно, от което е видно, че
процесуалното представителство се осъществява по реда на чл. 38 ЗАдв., на пълномощника на ищеца следва да бъде присъдено
възнаграждение за настоящото производство в размер, определен съгласно чл. 36,
ал. 2 ЗАдв. и чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 485,85
лева за предявените главни искови претенции, съобразно материалния интерес и в
размер на 300 лева за акцесорните искови претенции
съобразно материалния интерес на същите.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Варна, сумата
от 220,70 лева, представляваща държавна такса върху уважените искове - 120,70 лева по предявените
искове с правно основание
чл. 128 т.2 КТ, 50 лева за предявения иск с правно основание чл. 221 КТ и 50 лева за предявените акцесорни искове /в този смисъл решение по в.гр.д. №
2646/2018 г. по описа на Окръжен
съд – Варна/, както и 91,84 лева, представляваща заплатен депозит за ССЕ, съразмерно на уважената част от исковите претенции,
както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист на осн.
чл. 78, ал.6 ГПК
Водим
от горното съдът,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция на Т.Х.Д., ЕГН **********, адрес: *** срещу „Ч.м.“ АД, със седалище и
адрес на управление:***, ЕИК ********* с правно основание чл. 128, т.2 КТ с
искане да се осъди „Ч.м.“ АД, ЕИК ********* да заплати на Т.Х.Д., ЕГН **********
сумата от 81,78 лева, представляваща
дължимото
нетно трудово възнаграждение за месец ноември 2017 г., ведно със
законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
11.08.2020 г. до окончателното изплащане на задължението
ОСЪЖДА „Ч.м.“ АД, със
седалище и адрес на управление:***, ЕИК ********* да заплати на Т.Х.Д., ЕГН **********,
адрес: ***,79 лева, представляваща дължима лихва за забава за заплащане на дължимото нетно
трудово възнаграждение за месец ноември 2017 г. за периода от 26.12.2017 г. до
05.08.2020 г., на основание чл. 86 ЗЗД като отхвърля за периода –
06.08.2020. до 10.08.2020 г. вкл.
ОСЪЖДА „Ч.м.“ АД, със
седалище и адрес на управление:***, ЕИК ********* да заплати на Т.Х.Д., ЕГН **********,
адрес: *** на основание чл. 128, т.2 КТ сумата от 483,14 лева, представляваща дължимото
нетно трудово възнаграждение за месец декември 2017 г.
ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба в
съда – 11.08.2020 г. до окончателното изплащане на задължението като отхвърля исковата претенция за
горницата над 483,14 лева до пълно претендирания
размер от 501,36 лева
ОСЪЖДА
„Ч.м.“ АД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК
********* да заплати на Т.Х.Д., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 129,25 лева, представляваща дължима лихва за забава за заплащане на дължимото
трудово възнаграждение за месец декември 2017 г. за периода от 26.01.2018 г. до
10.08.2020 г. на основание чл.
86 ЗЗД
ОСЪЖДА „Ч.м.“ АД, със
седалище и адрес на управление:***, ЕИК ********* да заплати на Т.Х.Д., ЕГН **********,
адрес: *** на основание чл. 128, т.2 КТ сумата от 546,21 лева, представляваща дължимото
нетно трудово възнаграждение за месец януари 2018 г.
ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба в
съда – 11.08.2020 г. до окончателното изплащане на задължението
ОСЪЖДА
„Ч.м.“ АД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК
********* да заплати на Т.Х.Д., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 136,10 лева, представляваща дължима лихва за забава за заплащане на дължимото
трудово възнаграждение за месец януари 2018 г. за периода от 26.02.2018 г. до
10.08.2020 г., на основание чл.
86 ЗЗД
ОСЪЖДА „Ч.м.“ АД, със
седалище и адрес на управление:***, ЕИК ********* да заплати на Т.Х.Д., ЕГН **********,
адрес: *** на основание чл. 128, т.2 КТ сумата от 544,86 лева, представляваща дължимото
нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2018 г.
ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба в
съда – 11.08.2020 г. до окончателното изплащане на задължението
ОСЪЖДА
„Ч.м.“ АД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК
********* да заплати на Т.Х.Д., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 131,52 лева, представляваща дължима лихва за забава за заплащане на дължимото
трудово възнаграждение за месец февруари 2018 г. за периода от 26.03.2018 г. до
10.08.2020 г., на основание чл.
86 ЗЗД
ОСЪЖДА „Ч.м.“ АД, със
седалище и адрес на управление:***, ЕИК ********* да заплати на Т.Х.Д., ЕГН **********,
адрес: *** на основание чл. 128, т.2 КТ сумата от 548,20 лева, представляваща дължимото
нетно трудово възнаграждение за месец март 2018 г.
ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба в
съда – 11.08.2020 г. до окончателното изплащане на задължението
ОСЪЖДА
„Ч.м.“ АД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК
********* да заплати на Т.Х.Д., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 127,61 лева, представляваща дължима лихва за забава за заплащане на дължимото
трудово възнаграждение за месец март 2018 г. за периода от 26.04.2018 г. до
10.08.2020 г., на основание чл.
86 ЗЗД
ОСЪЖДА „Ч.м.“ АД, със
седалище и адрес на управление:***, ЕИК ********* да заплати на Т.Х.Д., ЕГН **********,
адрес: *** на основание чл. 128, т.2 КТ сумата от 546,70 лева, представляваща дължимото
нетно трудово възнаграждение за месец април 2018 г.
ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба в
съда – 11.08.2020 г. до окончателното изплащане на задължението
ОСЪЖДА
„Ч.м.“ АД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК
********* да заплати на Т.Х.Д., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 122,70 лева, представляваща дължима лихва за забава за заплащане на дължимото
трудово възнаграждение за месец април 2018 г. за периода от 26.05.2018 г. до
10.08.2020 г., на основание чл. 86 ЗЗД
ОСЪЖДА „Ч.м.“ АД, със
седалище и адрес на управление:***, ЕИК ********* да заплати на Т.Х.Д., ЕГН **********,
адрес: *** на основание чл. 128, т.2 КТ сумата от 348,38 лева, представляваща дължимото
нетно трудово възнаграждение за месец май 2018 г.
ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба в
съда – 11.08.2020 г. до окончателното изплащане на задължението като отхвърля исковата претенция за
горницата над 348,38 лева до пълно претендирания
размер от 548,38 лева
ОСЪЖДА
„Ч.м.“ АД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК
********* да заплати на Т.Х.Д., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 75,19 лева,
представляваща дължима лихва за забава за заплащане на дължимото трудово
възнаграждение за месец май 2018 г. за периода от 26.06.2018 г. до 10.08.2020
г. на основание чл. 86 ЗЗД като отхвърля исковата претенция за горницата над 75,19 лева до пълно претендирания размер от 118,36 лева
ОСЪЖДА „Ч.м.“ АД, със
седалище и адрес на управление:***, ЕИК ********* да заплати на Т.Х.Д., ЕГН **********,
адрес: *** на основание чл. 221, ал.1 КТ сумата от 637,50
лева, представляваща дължимото обезщетение поради
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал.1, т.2 КТ за
срока на едномесечното предизвестие, уговорено между страните ведно със законната
лихва считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 11.08.2020 г.
до окончателното изплащане на задължението като
отхвърля исковата претенция за горницата над 637,50 лева до пълно претендирания размер от 687 лева
ОСЪЖДА
„Ч.м.“ АД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ********* да заплати на Т.Х.Д.,
ЕГН **********, адрес: ***,02 лева,
представляваща дължима лихва за забава за заплащане на дължимото обезщетение по
чл. 221, ал.1 КТ поради прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 327, ал.1, т.2 КТ за срока на едномесечното предизвестие,
на основание чл. 86 ЗЗД като отхвърля
исковата претенция за горницата над 142,02 лева до пълно претендирания
размер от 153,05 лева
ОСЪЖДА „Ч.м.“
АД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ********* „да заплати в полза на адвокат А.А. сумата от 785,85
лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за предявени главни
и акцесорни искови претенции, на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв
ОСЪЖДА „Ч.м.“
АД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 220,70 лева
съставляваща дължима по делото държавна такса, както и сумата от 91,84 лева,
представляваща заплатен депозит от бюджета на съда ССчЕ,
съразмерно на уважената част от исковите претенции, както и 5 лева за служебно издаване
на изпълнителен лист, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК
УКАЗВА на „Ч.м.“
АД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК *********, че може да заплати присъдените в полза на суми Т.Х.Д.,
ЕГН **********, адрес: *** по негова банкова сметка ***, посочена на
страница 15 от делото
РЕШЕНИЕТО подлежи на предварително изпълнение,
на основание чл.242, ал.1 от ГПК, в частта досежно присъденото трудово възнаграждение
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: