№ 7323
гр. София, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211110136121 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на В. М. С. и Д. М. Д.
против [фирма], с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за
установено, че ищците не дължат на ответниците сумите, които са осъдени да заплатят
солидарно по издаден изпълнителен лист от 15.06.2012 г. по ч. гр. д. № 16778/2012 г. по
описа на СРС , а именно за следните суми: 10 696.05 лв. – главница по договор за кредит от
16.11.2010 г., ведно със законна лихва за периода от 04.04.2012 г. до окончателното
изплащане /която към дата на подаване на исковата молба е 9863.34 лв./, договорна лихва в
размер на 1637.66 лв. за периода от 04.10.2011 г. до 03.04.2012 г., санкционираща лихва в
размер на 879.13 лв. за периода от 04.01.2012 г. до 03.04.2012 г., както и 778.51 лв. –
разноски по ч. гр. д. № 16778/2012 г. по описа на СРС, който изпълнителен лист е издаден в
полза на [фирма], който е прехвърлил вземанията по изпълнителния лист на [фирма].
Производството е частично прекратено с влязло в сила определение от 26.07.2021 г.
относно разноските в изпълнителното производство.
Въз основа на посочения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №
369/2012 г. на ЧСИ И. Ч.. Архивът на ЧСИ Ч. бил поет от ЧСИ Р. Г. – Ч.а и делото било
преобразувано под № 3282/2018 г. По силата на извършена цесия вземането било
прехвърлено на [фирма], който бил конституиран като взискател по изпълнителното дело.
Изложени са твърдения за недължимост на вземанията, предмет на изпълнителния лист, тъй
като същите са погасени по давност, поради което възможността на кредитора да
предприема действия по принудително изпълнение на процесното вземане била погасена.
Твърдят, че последното валидно изпълнително действие било извършено на 13.09.2012 г.,
след което изпълнителното дело било перемирано. Молят искът да се уважи. Претендират
разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
предявеният иск се признава изцяло по отношение на Д. М. Д., във връзка с което се прави
искане с правно основание чл. 78, ал. 2 ГПК за възлагане на разноските в производството в
тежест на ищеца. По отношение на ищцата В. М. С. исковата претенция се оспорва като
неоснователна. Твърди, че на 15.06.2012 г. бил издаден изпълнителен лист срещу ищците
въз основа на заповед за незабавно изпълнение от 15.06.2012 г., която била влязла в сила на
24.08.2012 г. поради липса на подадено възражение в законоустановения срок за това.
Поддържа, че след влизане на заповедта в сила по отношение на вземанията, за които
последната е била издадена, е приложима общата петгодишна давност. Посочва, че по
искане на взискателя срещу длъжниците били извършени редица изпълнителни действия.
Твърди, че на 19.12.2017 г. било сключено извънсъдебно споразумение с В. М. С. за
разсрочване на дълга по Договор за кредит от 10.09.2008 г. и Договор за кредит от
04.12.2009 г., обединени със Споразумение за обединяване на кредити от 16.11.2010 г., по
който изпълнението било обезпечено с поръчителство от Д. М. Д.. Счита, че по силата на
споразумението от 19.12.2017 г. било направено извънсъдебно признание за дължимостта на
дълга от страна на В. М. С., поради което бил прекъснат изтеклият давностен срок и от този
момент започнала да тече нова погасителна давност. Позовава се на ППВС № 3/18.11.1980
г., като поддържа, че давностният срок е бил спрян от датата на последното валидно
изпълнително действие – 13.09.2012 г., до 13.09.2014 г. Моли искът да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК:
По допустимостта:
Предявяването на установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден
изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има
висящо изпълнително производство. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора(бивш взискател) изпълнителен титул,
който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след
приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има
интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство - определение № 477 от
07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3407/2019 г. на IV г. о. на ВКС, определение №410/20.09.2018 г. по
ч. гр. д. №3172/2018 г. по описа на ВКС, IV г.о., определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д.№
1660/2016 г., І т. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч.гр.д.№510/2018 г., IV г. о. Доколкото
солидарната отговорност принципно поражда право на кредитора да претендира изпълнение
от всяко от солидарно задължените лица цялото вземане, съдът приема, че всяка от ищците
има интерес да отрече дължимост на паричната сума по изпълнителния лист.
Надлежна пасивна процесуална легитимация по делото има само взискателят, който е
придобил вземането след прехвърлянето, а именно цесионерът. Резултатът от предявен
срещу цедента иск не би могъл да рефлектира в правната сфера на цесионера, тъй като
правоприемството е настъпило преди завеждане на делото. При прехвърляне на вземането
2
по изпълнителния лист, настъпилото правоприемство по чл. 429 ГПК изключва
възможността длъжникът да води иск по чл. 439 ГПК срещу цедента, поради липса на
правен интерес - определение № 60231 от 08.06.2021 г. по ч. гр. д. № 388/2021 г. на III г. о.
Не се спори по делото, че [фирма] е прехвърлило вземанията по изпълнителния лист на
[фирма]. Именно [фирма] е конституиран като взискател по изпълнително дело № 369/2012
г. на ЧСИ И. Ч., рег. № 783 на КЧСИ – виж разпореждане от 14.11.2017 г. на л. 111 от
изпълнителното производство. Оттук и именно цесионерът се явява пасивно легитимиран по
така предявения иск.
За ищците съществува безспорен интерес да установят, че не дължат единствено
претендираната /непогасена/ спрямо тях сума по изп. д. № 3282/2018 г. по описа на ЧСИ Р.
Г. – Ч.а и изп. д. № 20127830400369 на ЧСИ Ч.. От съобщение на л. 74 от делото се
установява, че за периода от приемането на служебния архив на ЧСИ И. Ч. от ЧСИ Р. Ч.а, т.
е. от 12.09.2018 г. по изпълнителното дело не са постъпвали суми за погасяване на дълга. От
постъпила справка/удостоверение за размера на дълга по изп. д. № 20227830401660 на ЧСИ
И. Ч. – л. 89 от делото се установява, че по изпълнителното дело в периода 19.12.2017 г. –
23.05.2018 г. е постъпила сума в размер на 840.70 лв. Същото се установява, както от
отбелязванията върху гърба на процесния изпълнителен лист, така и от приложените по
изпълнителното производство протоколи за извършено разпределение – виж л. 160 и 162 от
изпълнителното производство.
Видно и от справката за размера на дълга налице е частично погасяване на разноските
по процесния изпълнителен лист. Предмет на производството е сумата от 778.51 лв. –
разноски по ч. гр. д. № 16778/2012 г. по описа на СРС. Видно от протокол за извършено
разпределение от 18.04.2018 г. от постъпило плащане от В.С. е погасена сума за разноски по
гр. д. в размер на 131.54 лв. Сумата от 131.54 лв. е преведена на взискателя на 19.04.2018 г.
– виж л. 161 от изпълнителното производство. Видно от протокол за извършено
разпределение по изп. д. от 12.06.2018 г. от постъпило плащане от В.С. е погасена сума за
разноски по гр. д. в размер на 156.72 лв. Сумата от 156.72 лв. е преведена на взискателя на
12.06.2018 г. – виж л. 164 от изпълнителното производство. Следователно от дължимите по
изпълнителното производство суми за разноски по гр. д. в общ размер на 778.51 лв. е налице
частично доброволно погасяване от В.С. на сума в размер на общо 288.26 лв.
/131.54+156.72/.Т. е. към момента дължимата сума за разноски по гр. д. по процесния
изпълнителен лист е в размер на 490.25 лв. /778.51 – 288.26/, така както е отразено в
справката за размера на дълга – л. 89 от делото. Липсват други плащания относими към
процесните суми. Сумата по удостоверение за размера на дълга, посочена като неолихвяеми
вземания в размер на 2 516.79 лв., представлява сборът между договорната и
санкциониращата лихва по изпълнителния лист /1637.66+879.13/. Останалите плащания до
общо погасената сума в хода на изпълнението от 840.70 лв. са разпределени за такси и
разноски към ЧСИ, за което по изпълнителното дело се съдържат протоколи за
разпределение на сумите.
За ищците липсва интерес от иска за установяване недължимост относно разноските
по изпълнителния лист за разликата над 490.25 лв. до пълния размер от 778.51 лв. В тази му
част производството е недопустимо и следва да се прекрати. Интерес от защита по реда на
чл. 439 ГПК срещу платените суми в хода на друго, прекратено изпълнително
производство, които суми не се претендират от взискателя в хода на новообразуваното
изпълнително производство, за ищците няма. При осъществено принудително изпълнение,
длъжникът, за да получи обратно от взискателя недължимо полученото, трябва да предяви
срещу него осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Ако сумите вече са платени
на взискателя, дори искът по чл. 439 ГПК да бъде уважен, то въз основа на решението не би
могло в хода на изпълнителното дело да се върнат тези суми, т. е. ищецът не би могъл да
получи благоприятен резултат в своята правна сфера. Платените вече суми могат да бъдат
предмет на исков процес на основание чл. 55 ЗЗД. Оттук и производството в частта относно
3
иска за установява недължимост относно разноските по изпълнителния лист за разликата
над 490.25 лв. до пълния размер от 778.51 лв. е недопустимо и следва да се прекрати.
Останалите претенции са допустими и подлежат на разглеждане по същество:
С определение от 10.01.2022 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелствата, че срещу В. М. С. и Д. М. Д. е издаден в полза на [фирма] изпълнителен
лист на 15.06.2012 г. по ч. гр. д. № 16778/2012 г. по описа на СРС, 60-ти състав, въз основа
на който е образувано изпълнително дело № 369/2012 г. на ЧСИ И. Ч., рег. № 783 на КЧСИ,
с район на действие Софийски градски съд, което било преобразувано под № 3282/2018 г. по
описа на ЧСИ Р. Г. – Ч.а, рег. № 925 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд,
както и че процесните вземания са прехвърлени на [фирма] с договор за цесия и, че
длъжниците за уведоми за прехвърлянето на процесните вземания.
Не е спорно между страните също, че въз основа на издадения изпълнителен лист по
ч. гр. д. № 16778/2012 по описа на СРС е образувано изп. д. № 369/2012 г. по описа на ЧСИ
Ч. с молба на [фирма], съдържаща възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Възлагането за изпълнение по
смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е действие водещо до прекъсване на давността. В този смисъл
освен мотивите на цитираното тълкувателно решение и решение № 451/29.03.2016 г., по гр.
дело № 2306/2015 г. на IV г. о. на ВКС и решение № 28.02.2016 г., гр. д. № 4899/2014 г. на IV
г. о. на ВКС. Не е спорно и, че погасителна давност е прекъсната и на 13.09.2012 г. с
налагането на възбрана на недвижим имот, собственост на В.С. – виж стр. 2 от исковата
молба.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът
на новата давност е всякога пет години. Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила
заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е
разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното
със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните
способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т.
1 и т. 5 ГПК, които са приложими за влязлото в сила съдебно решение. Влязлата в сила
заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща
страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение /виж определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на IV г. о. на
ВКС, определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на II т. о. на ВКС,
определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г. на IV г. о. на ВКС,
определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на IV г. о. на ВКС/. С
определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о. изрично
е посочено, че заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение.
Актуалната съдебна практика приема, че когато влиза в сила заповедта за
изпълнение, започва да тече 5-годишната давност за вземанията на основание чл. 117, ал. 2
ЗЗД – виж решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV г. о. на ВКС, решение
№ 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС, определение №
628/11.11.2019 г. по т. д. № 1075/2019 г. на ВКС, ІІ т. о. В този смисъл и практиката на СГС
– напр. решение по в. гр. д. № 10383 по описа за 2020 г. по описа на СГС, решение по в. гр. д.
№ 1625 по описа за 2020 година, решение по в. гр. д. №3543 по описа на СГС за 2021 г.,
решение по в. гр. д. № 3173 по описа за 2021 г. и др.
Ето защо и погасителната давност относно всички вземания въз основа на процесния
изпълнителен лист е петгодишна.
4
Спорен по делото е въпросът от кога е започнала да тече погасителната давност или
от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от
ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Когато се постановява нов
тълкувателен акт, с който да бъде изоставено вече даденото тълкуване и да бъде възприето
ново такова, е налице промяна в начина, по който ще бъдат прилагана нормата, който е
различен от този по предшестващия тълкувателен акт. Тази промяна настъпва занапред,
защото не може да бъде изисквано от съответния орган да съобразява действията си с
тълкувателен акт, който все още не е действащ. Такова изискване не може да бъде поставено
и пред правните субекти, по отношение на които законодателството не предвижда
задължителна сила на тълкувателните решения и постановления. Когато те са съобразили
своето поведение с дадено задължително тълкуване относно съдържанието на дадена правна
норма, не може с обратна сила тяхното поведение да бъде свързано с неблагоприятни
последици. Това би нарушило принципа на правна сигурност. Затова следва да се приеме, че
последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно
действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по
съответния ред. Ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се
осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да
бъдат преценявани с оглед на тълкувателното постановление или решение, което е било
действащо към момента на настъпването на последиците - решение № 252/17.02.2020г. по гр.
д. №1609/2019г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/ 2017 г., ВКС,
ІV г. о., решение № 51/21.02.2019г. по гр. д.№ 2917/2018г, ВКС, ІV г. о. Ако е налице
осъществен състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към дата, предхождаща датата на приемане на
ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /т. е. предхождаща датата
26.06.2015 г./, новата погасителна давност за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече
от датата на изтичане на релевантния двугодишен срок. Оттук и петгодишната погасителна
давност за вземанията по процесния изпълнителен лист е започнала да тече от 13.09.2014 г.
– датата на прекратяване на изпълнително дело № 369/2012 г. на ЧСИ И. Ч., съобразно
разрешенията в ППВС № 3/18.11.1980 г., а не от датата на последното изпълнително
действие.
Спорен между страните е и въпросът за действието на представеното към отговора на
исковата молба, а и приложено по изпълнителното производство, споразумение от
19.12.2017 г., сключено между В. М. С. и [фирма]. Признание, с последиците на чл. 116, б.
"а" ЗЗД, не е признание за възникване на задължението, произхода или размера му, а за
съществуването на задължението към момента на самото признание, при условие че е
извършено до изтичане срока на погасителната давност и е отправено до кредитора или
негов представител. Признание на дълга би се зачело с последиците на прекъсване
давността по отношение на вземането, съобразно основанието и в размера, които
волеизявлението на длъжника обективира или което е изводимо от конклудентни действия
/поведението на същия /, преценими с оглед обстоятелствата във всеки конкретен случай,
стига същите да манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди
конкретен дълг към кредитора /така решение № 26 от 24.07.2018 г. по т. д. № 1853/2017 г., І
т. о. на ВКС, решение № 98 от 26.07.2013 г. по т. д. № 851/2012 г., І т. о. на ВКС /.
Споразумението от 19.12.2017 г., съдържа недвусмислено и изрично признание от страна на
В.С. относно размера на задълженията по договора към датата на споразумението. В
споразумението изрично е посочено, че за вземанията е издадена заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 16778/2012 г. на СРС. Посочено е всяко
отделно вземане и неговия размер. Изрично В.С. е посочила, че се съгласява, че остатъчният
размер на вземанията по договора за кредит към м.12.2017 г. е 19 664.64 лв. В чл. 13 от
споразумението е посочено, че споразумението следва да се счита за признаване по чл. 116,
б. „а“ ЗЗД от длъжника на описаните в споразумението вземания. Признанието е
5
адресирано до кредитора. Всяко споразумение между кредитора и длъжника, с което се
разсрочва или отсрочва изискуемостта на вземането, има за последица прекъсване на
изтеклата дотогава погасителна давност – виж решение № 132 от 11.11.2011 г. на ВКС по т.
д. № 648/2010 г., II т. о. Подписът на В.С. по споразумението не е оспорен по делото.
Възражението на ищеца, че към момента на сключването на споразумението
изпълнителното производство е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е без
значение за крайния изход на спора. В хода на изпълнителното производство погасителната
давност се прекъсва с искането за предприемане на изпълнително действие от страна на
взискателя-кредитор. Кредиторът следва да е активна страна като неговото бездействие
обуславя прекратяването на изпълнителното производство. Прекратяването на
изпълнителното производство поради перемпция би могло да има значение за възможността
погасителната давност да бъде прекъсната поради поведението на кредитора и
възможността същият да поиска предприемането на надлежни изпълнителни действия.
Прекратяването или спирането на изпълнителното дело, дори и да засяга възможността за
прекъсване на давността по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, не засяга останалите хипотези,
които могат да доведат до прекъсване на погасителната давност. Няма пречки за прекъсване
на давностния срок след прекратяване на изпълнителното производство поради признаване
на вземането на длъжника. Хипотезата на прекъсване на давността по чл. 116, б. „а“ ЗЗД
зависи от поведението на длъжника, а не от това на кредитора, поради което и не е
обусловено от наличието или не на образувано изпълнително производство за събиране на
вземането. Неоспореното споразумение, съдържащо извънсъдебно признание на
задълженията на ищеца, представлява признание по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД и същото
прекъсва погасителната давност спрямо процесните вземания. Признанието направено от
един от длъжниците прекъсва погасителната давност само спрямо него, но не засяга
погасителната давност на вземанията спрямо други длъжници. Признанието е едностранен
акт и не влече неблагоприятни последици спрямо останалите длъжници.
Оттук и в допустимата си част исковата претенция от В.С. е неоснователна. С
подписването на споразумението на 19.12.2017 г. /към която дата петгодишният давностен
срок, започнал да тече на 13.09.2014 г. не е изтекъл/ погасителната давност спрямо В.С. е
прекъсната и е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, който не е изтекъл към
датата на приключване на съдебното дирене по настоящото производство. Давностният срок
в хода на исковото производство е спрян със спирането на принудителното изпълнение като
обезпечителна мярка, тъй като кредиторът няма правна възможност да действа, а давността
е правна последица на бездействието - виж т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК на ВКС, решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV
г. о., решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о., решение № 45
от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 61273/2016 г., IV г. о. Искът предявен от В.С. следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно Д. М. Д. липсва признание на вземането по чл. 116, б. „а“ ЗЗД, поради което
и петгодишната погасителната давност, започнала да тече от 13.09.2014 г. е изтекла.
Ответникът не оспорва /напротив признава с отговора на исковата молба/, че процесните
вземания спрямо Д.Д. са погасени по давност. Признанието на неблагоприятен факт съдът
съобрази заедно с всички други доказателства по делото. Искът на Д.Д. в допустимата си
част е основателен и следва да се уважи, като се признае за установено, че не дължи сумите,
претендирани по процесния изпълнителен лист.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора на ищеца В.С. разноски не са дължими.
Разноски са дължими на ответника Д.Д.. Възражението на ответника за приложение
на чл. 78, ал. 2 ГПК съдът намира за неоснователно.
Наличието на изпълнителен титул /вземанията по който са прехвърлени в полза на
6
ответника/ и на изпълнително производство обуславя извод за това, че ответникът
извънсъдебно претендира вземанията си, поради което с поведението си е дал повод за
завеждане на иска. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на
съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който материализира вземането.
Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да
инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска
установяване, че вземането е погасено по давност. Т. е. самото съществуване на
изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който последният разполага с
възможност по своя преценка да поиска пристъпване към принудително изпълнение,
обуславя интереса за длъжника от предявяване на отрицателен установителен иск, чрез
който да бъде установено, че правото на принудително изпълнение е погасено поради
изтекла погасителна давност - виж определение по № 513 от 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/
2016 г. на I т. о. на ВКС. В този смисъл и определение № 549/ 29.11.2018 г. по ч. гр. д. №
4317/ 2018 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 338/ 2018 г. по ч. гр. д. № 209/2018 г. на IV г.
о. на ВКС, определение № 474 от 07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3063/2019 г. на IV г. о. на ВКС, в
които е прието, че при признание на отрицателен установителен иск, основан на твърдение,
че предявеното вземане е погасено по давност, ответникът не дължи разноски, само ако не е
разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не
е дал повод за предявяването на иска. С определение № 242 от 31.05.2018 г. по ч. гр. д. №
2062/2018 г. на IV г. о. на ВКС и определение № 60360 от 08.11.2021 г. по ч. гр. д. №
4112/2021 г. на IV г. о. на ВКС е прието, че сезирането на съда е условие за упражняване на
субективното право на ищеца, а именно да се позове на изтекла погасителна давност, което
може да стане само в исков процес, като признанието на иска не е достатъчно, за да се
освободи ответникът от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на
чл.78, ал. 2 ГПК. В този смисъл и определение № 3079 от 06.04.2022 г. по в. ч. гр. д. №
1603/2022 г. по описа на СГС.
Оттук и разноски са дължими на Д.Д.. Същата претендира разноски за адвокатско
възнаграждение, но по делото липсват доказателства за направата на разноски за адвокатско
възнаграждение по делото. Следва на ищеца Д. да се присъдят разноски за заплатена
държавна такса по производството /л. 19 от делото пред СГС/, съобразно уважената част на
исковете. Оттук и на Д.Д. ще се присъди сумата в размер на 942.66 лв.
Ответникът претендира възнаграждение за юрисконсулт, което съдът определя в общ
размер на 200 лв. – 100 лв. относими към претенциите спрямо В.С. и 100 лв. относими
спрямо претенциите на Д.Д.. Доколкото претенциите на В.С. не са уважени, то същата
дължи сумата от 100 лв. – за разноски на ответника. Относно Д.Д., предвид частичното
прекратяване на претенцията за разноски по изпълнителния лист, същата дължи по
съразмерност на ответника на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 1.22 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 36121/2021 г. по описа на СРС, 88 състав,
в частта по предявения от В. М. С., ЕГН ********** и Д. М. Д., ЕГН **********, иск за
признаване на установено, че не дължат на [фирма], ЕИК *********, вземане за разноски по
ч. гр. д. № 16778/2012 г. по описа на СРС за разликата над 490.25 лв. до пълния размер от
778.51 лв., която сума са осъдени да заплатят солидарно по издаден изпълнителен лист от
15.06.2012 г. по ч. гр. д. № 16778/2012 г. по описа на СРС, който изпълнителен лист е
7
издаден в полза на [фирма], който е прехвърлил вземанията по изпълнителния лист на
[фирма].
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на [фирма], ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление [населено място], [бул.], че Д. М. Д., ЕГН **********, с
адрес [населено място], [ж.к.], НЕ ДЪЛЖИ на [фирма], следните суми: 10 696.05 лв. –
главница по договор за кредит от 16.11.2010 г., ведно със законна лихва за периода от
04.04.2012 г. до окончателното изплащане, договорна лихва в размер на 1637.66 лв. за
периода от 04.10.2011 г. до 03.04.2012 г., санкционираща лихва в размер на 879.13 лв. за
периода от 04.01.2012 г. до 03.04.2012 г., както и 490.25 лв. – разноски по ч. гр. д. №
16778/2012 г. по описа на СРС, за които суми е издаден изпълнителен лист от 15.06.2012 г.
по ч. гр. д. № 16778/2012 г. по описа на СРС, който изпълнителен лист е издаден в полза на
[фирма], който е прехвърлил вземанията по изпълнителния лист на [фирма].
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. М. С., ЕГН **********, с адрес [населено място],
[ж.к.], искове с правно основание чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване на
установено спрямо [фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено
място], [бул.], че В. М. С. не дължи на [фирма] следните суми: 10 696.05 лв. – главница по
договор за кредит от 16.11.2010 г., ведно със законна лихва за периода от 04.04.2012 г. до
окончателното изплащане, договорна лихва в размер на 1637.66 лв. за периода от 04.10.2011
г. до 03.04.2012 г., санкционираща лихва в размер на 879.13 лв. за периода от 04.01.2012 г.
до 03.04.2012 г., както и 490.25 лв. – разноски по ч. гр. д. № 16778/2012 г. по описа на СРС,
за които суми е издаден изпълнителен лист от 15.06.2012 г. по ч. гр. д. № 16778/2012 г. по
описа на СРС спрямо В. М. С. и Д. М. Д. при условията на солидарност, който изпълнителен
лист е издаден в полза на [фирма], който е прехвърлил вземанията по изпълнителния лист
на [фирма].
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено
място], [бул.], да заплати Д. М. Д., ЕГН **********, с адрес [населено място], [ж.к.], на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 942.66 лв.– разноски по производството по
съразмерност.
ОСЪЖДА В. М. С., ЕГН **********, с адрес [населено място], [ж.к.], да заплати на
[фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [бул.], на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. М. Д., ЕГН **********, с адрес [населено място], [ж.к.], да заплати на
[фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [бул.], на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата от 1.22 лв. – разноски по делото по съразмерност.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта с която производството е
прекратено (имащо характер на определение) в едноседмичен срок с частна жалба пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8