№ 20828
гр. София, 15.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110118597 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
На 11.10.2025 г. първоинстанционният съд е постановил акта си по същество –
Решение № 18238 по гр.д. № 118597/2025 г. по описа на СРС, 65 състав.
Същото е връчено на ищцата Б. Ц. чрез довереника й – адв. Р. посредством Системата
за сигурно електронно връчване на 28.10.2025 г.
В срока по чл. 250, ал. 1 ГПК е постъпила молба с вх. номер 353163/29.10.2025 г. от
ищцата чрез адв. Р. с искане решението на първоинстанционния съд да бъде допълнено по
предвените в условията на евентуалност искане, считайки, че, противно на възприетото от
съда, е налице вътрешно процесуалното условие за произнасянето по тези искове. Изложени
са аргументи, че съдът дължи произнасяне по предявения като евентуален иск по чл. 344, ал.
1, т. 4 КТ – като бъде извършена поправка в трудовата книжка поради неправилно въведена
дата на наложеното дисциплинарно наказание. Моли съдът да допълни решението си в
посочения аспект.
В срока по чл. 250, ал. 2 ГПК ответната страна е взела становище за неоснователност
на претендираното допълване на първоинстанционното съдебно решение поради естеството
на предявените евентуални искове, изходът по които би бил идентичен, с оглед приетото от
съда в мотивите му.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата
на страните по спора, намира следното:
1
Допълване на постановеното решение се налага тогава, когато същото не обхваща
целия спорен предмет, т.е. когато съдът не се е произнесъл по цялото спорно право; по един
от съединените искове или по други искания, които са свързани с главния предмет на делото
/напр. присъждането на плодове, съдебни разноски или на законна лихва – така прието в
Решение № 95/11.04.2011 г. по гр. д. №1625/2009 г. на I г.о.; Опр. № 331/31.05.2010 г. по ч. гр.
д. № 474/2009 г. на IV г.о../.
Налага се извод, че на допълване подлежи диспозитивът, който обективира волята на
съда, а не мотивите на съдебния акт - Решение № 53/21.02.2012 г., по гр. д. № 546/2011 г., на
IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
На първо място – съдът намира, че молбата по чл. 250 ГПК е допустима, тъй като е
срочно заявена и от легитимирана страна. Разгледана по същество – същата е неоснователна.
С исковата молба вх. номер 113837/31.03.2025 г. ищцата въвежда следните претенции
към съда: „да постанови решение, с което да признаете наложеното дисциплинарно
наказание „уволнение“ и прекратяването на трудовото правоотноешение на доверителката
ми с ответника за незаконно, да постановите неговата отмяна, да възстановите доверителката
ми на предишната работа, както и да присъдите обезщетение за времето, за което
доверителката ми е останала без работа поради уволнението. Моля да постановите поправка
на незаконосъобразно уволнение, вписано в трудовата книжка, както и изплащане на
незаконосъобразно задъуржаното възнаграждение за 4 дни поради самоотлъчка. Моля също
така да осъдите ответника да заплати обезщетение за периода, в който е задържал трудовата
книжка на доверителката ми, съгласно чл. 226, ал. 2 от КТ, ведно със законната лихва върху
всички присъдени суми.“
С уточнителна молба (второ уточнение) с вх. номер 260072/30.07.2025 г. ищцата чрез
адв. Н.в прави следните уточнения на своите претенции: „Моля да постановите решение, с
което: На основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ да осъдите ответника да
заплати обезщетение в размер на 11 735,99 лв., за периода три месеца и 8 работни дни от
6.02.2025 г. до 19.05.2025 г., в който поради незаконосьобразното уволнение доверителката
ми е останала без работа, ведно сьс законната лихва от датата на подаване на исковата молба
- 31.03.2025 г., до окончателно изплащане на сумата. На основание чл. 226, ал. 2 от КТ да
осъдите ответника да заплати обезщетение поради задьржане на трудовата книжка в размер
на 2 327,85 лв., възлизащо на брутното дневно взнаграждение на доверителката ми за 19
календарни дни закъснение от 06.02.25 до 25.02.2025 г., ведно със законната лихва от датата
на исковата молба - 31.03.2025 г., до окончателно изплащане на сумата. В условията на
евентуалност, ако сьдът счете, че забавата за оформяне и врьщане на трудовата книжка,
макар и по вина на ответника, е възникнала от момента на предаването на книжката от
доверителката ми на ответника - 17.02.2025 г., то претендирам обезщетение в размер на
980,15 лв., за 8 дни закъснение от 17.02.2025 г. до 25.02.2025 г., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба - 31.03.2025 г., до окончателно изплащане на сумата. На основание
чл. 128, т. 2 от КТ моля да осъдите ответника да заплати неизплатено трудово
2
вьзнаграждение за 4 работни дни от месец януари, в размер от 623,73 лв., удьржано от
работодателя видно от приложения фиш за заплата (приложение № 15), ведно със законната
лихва от датата на исковата молба – 31.03.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.“
Евентуалният иск се счита предявен под вътрешнопроцесуално условие-уважаването
или отхвърлянето на главния иск. Ако условието не се сбъдне, съдът се десезира от
разглеждането на евентуалния иск и няма право да постанови решение по него. Исковете по
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ са обективно кумулативно съединени в
съотношение на обуславящ към обусловен, а съдът дължи произнасяне и по двата иска.
Изходът по иска за отмяна на уволнението като незаконно обуславя изхода на иска по чл.
344, ал. 1, т. 4 КТ - ако уволнението на извършеното основание бъде прието за законно, то
същото следва да фигурира в трудовата книжка на ищеца. С иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ
ищецът разполага когато не оспорва прекратяването, а само основанието за това.
Настоящият случай не е такъв, касаторът е оспорил законността на уволнението, затова при
отхвърляне на иска/дори при погасяването му по давност/, работникът не може да се сдобие
с целения правен резултат-промяна на прекратителното основание в трудовата книжка, тъй
като този иск не е средство за защита срещу незаконно уволнение (в този смисъл вж.
Решение № 110 от 23.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3144/2019 г., IV г. о.).
По мнение на настоящия съдебен състав исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344,
ал. 1, т. 4 КТ са съединени в условията на обективно кумулативно съединяване, но
предметът на настоящия спор няма въведена претенция по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, доколкото в
последното си уточнение от 30.07.2025 г. (вж. л. 127 -129 по делото), същият не е посочил,
че предявява иск за поправка на основанието на уволнението. Претендира се само на
основание чл. 226, ал. 2 ГПК, осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2
327,85 лв. – 19 календарни дни закъснение от 06.02.2025 г. до 25.02.2025 г., ведно със
законната лихва от 31.03.2025 г. до окончателното плащане. Евентуално, претендира се
сумата от 980,15 лв. за 8 дни закъснение от 17.02.2025г. 25.02.2025 г., ведно със законната
лихва от 31.03.2025 г. до окончателното плащане. Съдът е посочил, че този иск, предявен
като евентуален, не следва да разглежда, доколкото липсата на доказателствена обезпеченост
на иска по чл. 226, ал. 2 КТ за сумата от 2 327,85 лв. не би променила извода на съда
касателно друга сума, след като съдът не е намерил искът да е доказан в своето основание.
В диспозитива на първоинстанционното съдебно решение съдът е посочил, че
отхвърля тази осъдителна претенция на ищцата, доколкото в мотивите си е приел, че искът е
неоснователен и недоказан. Поради това и първоинстанционният съд не би могъл да
коригира веднъж вече обективираната от него воля.
Така мотивиран, на основание чл. 250 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. номер 353163/29.10.2025 г. от Б. Н. Ц.,
подадена чрез адв. Р., с искане за допълване по реда на чл. 250 ГПК на постановеното по
3
делото Решение № 18238/11.10.2025 г. по гр.д. № 118597/2025 г. по описа на СРС, 65 състав.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на препис от
същото от страните, пред СГС – арг. чл. 250, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4