Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260133
гр. ВРАЦА, 20.05.2021
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 31.03.2021г. в състав:
Председател:МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове:НАДЯ ПЕЛОВСКА
мл.с.КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
в присъствието на:
секретар Галина Емилова
като разгледа докладваното от съдията Пеловска
в.гр. дело N 576
по
описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Ц.И. ***, чрез упълномощения си адвокат М.С., е
подал въззивна жалба против решение №166/20.08.20209г.на РС-Козлодуй,
постановено по гр.дело №1067/2019г., в частта му, с която дебата на земеделски
земи в землището на с.*** е допусната и по отношение на наследниците на Б. Т.
Й., б.ж.на с.***.
В жалбата се твърди, че решението на районния съд
е незаконосъобразно и е постановено при непълнота на събраните по делото
доказателства. Сочи се, че от събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства не е изяснено кой от двамата наследодатели е бил
собственик на допуснатите до делба земеделски земи, като не е изяснено и по
какви причини поземлената комисия е приела, че имотите следва да бъдат
възстановени на наследниците общо на двамата наследодатели. Поддържа се, че тъй
като земеделската преписка не е била изискана от районния съд в цялост, въпреки
направеното за това искане от съделителя Б.Б., решението е постановено при
непълнота на доказателствата, вкл. и по въпроса влезли ли са в сила решенията
на поземлената комисия.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част
и допускане на делбата само по отношение наследниците на Т. Й. Т..
Преписи от въззивната жалба на Ц.И. *** са били
връчени на останалите съделители, като в срока по чл.263, ал.1 от ГПК отговори
са постъпили от Н.Б.А. *** и от адв.Л., в качеството му на особен представител
на съделителя Б.В.Б. ***.
С подаденият отговор съделителката Н.А. оспорва
въззивната жалба на Ц.И.П., като излага доводи, че решението на РС-Козлодуй е
постановено при съобразяване нормите на Закона за наследството и при правилна
оценка на писмените доказателства, по-конкретно на решенията на ОСЗГ-Козлодуй.
Сочи се, че тези решения не са обжалвани и са влезли в сила, а няма основание и
за водене на производство по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Иска се потвърждаване на
обжалваното решение.
С отговора за адв.Л., като особен представител на
съделителя Б.В.Б., също се поддържа, че въззивната жалба на Ц.И.П. е
неоснователна. Сочи се обаче, че действително районният съд е допуснал
процесуално нарушение като не е уважил искането на особения представител за
изискването на преписка №10487А.
Въззивна жалба против решение №166/20.08.20209г.на
РС-Козлодуй, постановено по гр.дело №1067/2019г. е постъпила и от съделителя Т.И.П., чрез упълномощения му
адвокат А.К.. В жалбата се твърди, че решението на Рс-Козлодуй е неправилно,
тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните
правила. Поддържа се, че решението е
постановено при неизяснена фактическа обстановка, което е довело до неправилен
извод за притежаваните от съделителите права. Сочи се, че не е изяснено кой от
двамата наследодатели е бил собственик на процесните земеделски земи, като за
изясняването на това обстоятелство е било необходимо да се изиска земеделската
преписка. Иска се отмяна на решението и допускане на делбата само по отношение
на наследниците на Т. Й. Т..
Преписи от въззивната жалба на Т.И.П. са били
връчени на останалите страни, но отговори от тях не са постъпили.
При проверка на допустимостта и редовността на
въззивните жалби настоящият съдебен състав констатира, че същите са подадени в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК и отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.
При тези констатации въззивният съд е
задължен да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
допустимостта му- в обжалваните части. Що се отнася до правилността на
решението, въззивният контрол е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбите.
На основание чл.266, ал.3 от ГПК пред въззивната
инстанция е допуснато събирането на нови доказателства-изискана е и е приложена
преписка №10487А от 20.02.1992г.на Поземлена комисия-с.***.
Въз основа на събраните в първоинстанционното и
във въззивното производство доказателства, настоящият съдебен състав намира за
установено следното от фактическа страна:
Районен съд-Козлодуй е бил сезиран с предявен от Н.Б.А.
*** против Б.В.Б., Р.В.Б., Ц.И.П., Т.И.П., П. М. П., Е.И.К.-Б. и Д.И.К., иск за
делба на земеделски имоти, находящи се в землището на с.***, а именно нива от
17,290 дка, представляваща имот №195003; нива от 2,300 дка, представляваща имот
№181008; нива от 9,522 дка, представляваща имот №196008; нива от 57,738 дка,
представляваща имот 214001, нива от 12,372 дка, представляваща имот №213011;
нива от 10,959 дка, представляваща имот №214003; нива от 9,999 дка,
представляваща имот №090018 и нива от 0,640 дка, представляваща имот №283001,
всички по плана за земеразделяне на с.***, останали в наследство от общите
наследодатели на страните Т. Й. Т., поч.на 24.01.1955г. и Б. Т. Й., поч.на
03.08.1990г.
В исковата молба се твърди, че по силата на
решение №448/26.01.1993г., решение №11/21.07.1998г. и решение №990/07.10.1994г.
на ОЗГ-Козлодуй, наследодателите били признати за собственици и било
постановено възстановяване на собствеността върху посочените земеделски земи. Поддържа
се също, че имотите не могат да бъдат поделени доброволно, което обуславя
интереса да се иска съдебната им делба.
В подадения по реда на чл.131 от ГПК отговор,
ответникът Т.И.П., конституиран от районния съд като наследник на починалата
съделителка П. М. П., ангажира становище за основателност на иска за делба.
От адв.И.Л., в качеството му на особен
представител на ответника Б.В.Б., е постъпил писмен отговор, че липсват
доказателства кой от двамата общи наследодатели е бил собственик на земите,
респ.по отношение на кои наследници следва да се допусне делбата.
Отговор по реда на чл.131 от ГПК е постъпил и от
ответниците Ц.И.П. и Д.И.К., в който се поддържа, че имотите са били
собственост на общия наследодател Т. Й. Т..
В производството пред районния съд са събрани
писмени доказателства. Въз основа на така събраните доказателства, с
обжалваното основно решение РС-Козлодуй е допуснал да се извърши делба на
посочените в исковата молба земеделски имоти между страните по делото, като
наследници на Т. Й. Т. и на Б. Т. Й., при права, посочени в решението. При
определянето правата на съделителите районният съд е приел, че двамата
наследодатели са притежавали земеделските земи в съсобственост при равни
права-по ½ ид.ч.
Като взе предвид направените в жалбите оплаквания,
за да се произнесе по тяхната основателност
въззивният съд обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните в
първоинстанционното и във въззивното производство доказателства, при което
приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното по делото удостоверение на
наследници №Б-100-08-190/21.08.2019г.на Кметство-с.*** страните са законни
наследници на Т. Й. Т., починал на 24.01.1955г. и на Б. Т. Й., починал на
03.08.1990г. От същото удостоверение на наследници се установява, че Б. Т. Й. е
син на Т. Й. Т..
По делото са представени заверени копия от решение
№448/26.01.1993г., решение №11/21.07.1998г. и решение №990/07.10.1994г. ,
всички на ОЗГ-Козлодуй, постановени по преписка №10487А/1992г., от първото от които
се установява, че на наследниците на Б. Й. и Т. Й. било възстановено правото на
собственост в съществуващи(възстановими)стари реални граници върху нива от
17,290 дка в м.“Брестовец“, представляваща имот №195003; нива от 57,738 дка в м.“Вървището“, представляваща имот №214001;
нива от 2,300 дка в м.“Брестовец“, представляваща имот №181008; нива от 10,959
дка в м.Вървището“, представляваща имот №214003 и нива от 9,522 дка в
м.“Брестовец“, представляваща имот №196008, всички в землището на с.***.
От решение №990/07.10.1994г.на ОСЗГ-Козлодуй се
установява, че на наследниците на Б. Й. и Т. Й. било възстановено правото на
собственост с план за земеразделяне върху нива от 9,999 дка в м.“Пасището“,
представляваща имот №090018 и нива от 0,640 дка в м.“Лъката“, представляваща
имот №283001 по плана за земеразделяне на с.***
Видно от решение №11/21.07.1998г. на ОСЗГ-Козлодуй, отново на наследниците на Б. Й.
и Т. Й. било възстановено като обезщетение правото на собственост върху земи по
чл.19 от ЗСПЗЗ, а именно нива от 12,372 дка в м.“Вървището“, представляваща
имот №213011 по плана за земеразделяне на с.***.
Относно всички имоти по делото са представени
скици, изд.от ОСЗГ-Козлодуй на 14.10.2015г. Видно от изисканата земеделска
преписка №10487А/20.02.1992г. решение
№448/26.01.1993г., решение №11/21.07.1998г. и решение №990/07.10.1994г. ,
всички на ОЗГ-Козлодуй, са влезли в законна сила и въз основа на тях е извършен
въвод във владение на наследниците на Б. Й. и Т. Й..
При така установеното от фактическа страна,
въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск за делба с правно основание чл.69 ЗН.
Основателността на предявения иск се предпоставя
от това по делото да се установи, че между страните е възникнала и съществува
съсобственост на посоченото в исковата молба основание, а именно, че съсобствеността
е възникнала по силата на наследяване от Т. Й. Т., починал на 24.01.1955г. и от
Б. Т. Й., починал на 03.08.1990г., чиято обща собственост върху делбените имоти
е възстановена по реда на ЗСПЗЗ с решения №448/26.01.1993г., №11/21.07.1998г. и
№990/07.10.1994г. , всички на ОЗГ-Козлодуй.
Възраженията, които жалбоподателите-съделители Т.И.П.
и Ц.И.П. правят са, че процесните земеделски земи не са били обща собственост
на двамата наследодатели, а са били собственост само на наследодателя Т. Й. Т.,
поради което делбата следва да се допусне само по отношение на неговите
наследници.
Съгласно постоянната практика на ВКС /обективирана
напр.в Определение № 105 от 9.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4060/2016 г., II г.
о., ГК и Решение №748/21.10.2010г. на ВКС по гр.д.№911/2009г., І г.о/, при
възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ, за да се приеме, че е
налице сънаследство по отношение на общ наследодател на страните, решението на
административния орган по земеделска реституция - ПК/ОбСЗ за възстановяване
правото на собственост на земеделските земи, предмет на делбения процес, следва
да е издадено на името на общия наследодател, т.е. именно той да е посочен като
правоимащо лице по см. на чл.10 ЗСПЗЗ. Това е така, тъй като за да се допусне
делба, законът предпоставя наличието на съсобственост по отношение на
конкретната вещ. Когато предмет на иска за делба е ликвидиране на съсобственост
по наследство на възстановени по специалния ред на ЗСПЗЗ земеделски земи, то
възникването на съсобствеността на конкретните земеделски обекти изисква
завършена административна процедура по възстановяване правото на собственост.
Наследниците на бившия собственик се легитимират като титуляри на правото на
собственост на конкретен обект едва след като се снабдят с решение по чл. 14,
ал. 1 ЗСПЗЗ и скица въз основа на влезлия в сила план за земеразделяне - чл. 27
ППЗСПЗЗ. Съдилищата могат да допуснат съдебната делба само при наличие на
надлежен титул за собственост - решение на поземлената комисия въз основа на
влезлия в сила план за земеразделяне. Само издадено решение при завършена
административна процедура по реституция, с което се възстановява правото на
собственост на земеделска земя има конститутивно действие и може да се приеме
за надлежен титул за собственост.
Без решение по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, по силата на
което е възстановена собствеността на процесните земеделски земи като бивша собственост
на конкретен наследодател/и, не могат да се претендират права в
съсобствеността. Възникналият спор, че собствеността върху земеделските земи не
принадлежи на посоченото в решението по чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ лице или
принадлежи само на едно от тях, какъвто е разглеждания случай по естеството си съставлява спор за материално
право по см. на чл.14, ал. 4 ЗСПЗЗ, който иск не може да бъде съединен с иска
за делба.
В разглеждания случай решенията на ОСЗГ-Козлодуй,
на които се основава искът за делба, не са били обжалвани и са влезли в законна
сила, като въз основа на тях е извършен въвод във владение и са издадени скици,
с което административното производство е приключило. Конститутивното действие
на тези решения се разпростира както върху обектите на възстановяване, който
същевременно с решението се индивидуализират като самостоятелни обекти на право
на собственост, така и по отношение на субектите, лицата, в полза на които
настъпва реституционният ефект, в случая наследниците на Т. Й. и на Б. Т. Й..
Тъй като съделителите са участвали в административното производство по
издаването на решенията на ОСЗГ, то по силата на чл.17, ал.2, изр.2 от ГПК те
не могат да оспорват тези решения по отношение материалната им
законосъобразност в настоящето производство, а оспорването е следвало да се
извърши по пътя на обжалването на издадените актове по реда на чл. 14, ал. 3
ЗСПЗЗ или чрез искане пред ОСЗГ за изменение на решенията по реда на чл.14,
ал.7 и ал.7а от ЗСПЗЗ. От друга страна, възражения за валидност на процесните
решения на ОСЗГ, т. е. дали те са нищожни, не са направени от съделителите, в
т.ч.от жалбоподателите, поради което инцидентно произнасяне по валидността не
се дължи.
Доколкото възражението на жалбоподателите е, че
имотите не са били обща собственост на двамата наследодатели, а само на
наследодателя Т. Й., съдът намира, че между страните е налице спор за материално
право към минал момент, който спор подлежи на разрешаване единствено в
производство по конститутивния иск чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, каквото производство няма
данни да е било провеждано.
Така изложените съображения водят до крайния
извод, че при зачитане на конститутивния ефект на решенията на ОСЗГ-Козлодуй
делбата следва да се допусне между наследниците на Т. Й. Т. и от Б. Т. Й., като
се приеме, че двамата наследодатели са притежавали земеделските земи в
съсобственост при равни права.
Достигайки до същите фактически и правни изводи,
районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да
бъде потвърдено, включително в частта, относно дяловете.
Законосъобразно и правилно районният съд е приел,
че при липсата на доказателства за разлика в дяловете на самите наследодатели,
то следва да се приеме, че всеки от тях притежава ½ ид.ч. от всеки
делбен имот. Съответно, при правилно приложение на разпоредбите на закона за
наследството, районният съд е определил индивидуалните дялове на съделителите,
съобразявайки правилно и дяловете по колена.
При този извод на въззивното производство
жалбоподателите Ц.И.П. и Т.И.П. ще следва да бъдат осъдени да заплатят на
въззиваемата Н.Б.А. сумата от 300 лв. деловодни разноски, представляващи
заплатеното от нея възнаграждение за особен представител на съделителя Б.В.Б.
през въззивната инстанция.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №166/20.08.20209г.на
РС-Козлодуй, постановено по гр.дело №1067/2019г.
ОСЪЖДА Ц.И. ***, с ЕГН ********** и Т.И.П. със
съдебен адрес ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Н.Б.А. ***, с ЕГН **********
сумата от 300 лв.деловодни разноски за производството пред въззивната
инстанция, представляващи заплатеното от нея възнаграждение за особен
представител на съделителя Б.В.Б..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:........... Членове:1..........
2..........