№ 272
гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20221110136206 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.318-чл.329 от ГПК.
Ищецът Банка М. М. твърди, че сключили граждански брак с ответника И. Г. М. на
17.07.1994г. в гр. София. По време на брака имат родени две деца – Георги И.ов М., роден
на 09.02.1995г. и Михаел И.ова М., родена на 18.09.1999г., които са пълнолетни. Твърди, че
от седем години отношенията с ответника са особено обтегнати след влошаването им
поради непрестанни конфликти по всякакви въпроси. В резултат на това преди четири
години ищцата напуснала семейното жилище, собственост на ответника. От тогава страните
са във фактическа раздяла. Не са се събирали отново, нито са правили опит да възстановят
семейните си отношения. По изложените съображения счита, че бракът с ответника е
напълно изпразнен от съдържание към настоящия момент и съществува само формално.
Моли съдът да прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен, без
да издирва и да се произнася по въпроса за вината. В исковата молба се изразява желание да
възстанови предбрачното си фамилно име – М..
Ответникът И. Г. М. не е депозирал отговор на исковата молба. Не се явява и в
съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид относимите доказателства и доводи, прие за установено
следното:
Страните Б. М. М. и И. Г. М. са сключили граждански брак на 17.07.1994г. в гр.
София. Това обстоятелство се установява от приложеното по делото удостоверение за
сключен граждански брак. Страните нямат ненавършили пълнолетие деца от брака си си,
което се установява от извършената справка в НБДН.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Ана И.ова
Кръстанова (приятелка на ищцата), които съдът кредитира изцяло, се установява, че
страните са във фактическа раздяла от 4-5 години. Според свидетелката преди раздялата
имали доста проблеми. Същата твърди, че ответникът е посагял на ищцата, като се напиел я
1
биел, защото ставал агресивен и налитал на бой. След фактическата раздяла не поддържали
връзка. Децата им били големи и живеели самостоятелно.
Съобразно така установената фактическа обстановка съдът счита, че предявеният иск
за развод е основателен. Воденето на самостоятелен живот от страните, които са във
фактическа раздяла от четири години и не общуват помежду си, според настоящия съдебен
състав е обстоятелството, което е разрушило трайно и необратимо семейната общност.
Всеки от тях е абдикирал от задължението си за общата грижа за семейството,
разбирателство и уважение, поради което и бракът следва да бъде прекратен доколкото няма
предписаното от закона и добрите нрави съдържание.
Изводът на съда, че бракът между страните е изпразнен от съдържание се подкрепя и
от становището и на двете страни. Бракът, според чл.46 от Конституцията на РБългария е
доброволен съюз между мъж и жена, като съпрузите имат равни права и задължения в
семейството, т.е възникването и съществуването на брачните отношения е основано на
съгласието на двете страни. По изложените съображения доколкото по делото се установява,
че последната е дълбоко и непоправимо разстроена и съществува само формално, двете
страни са категорични в нежеланието си тази обвързаност да продължи, бракът между
страните следва да бъде прекратен. В тази връзка следва да се добави, че разпоредбата на
чл.99, ал.4 от СК /отм./, съгласно която "развод не се допуска, ако разстройството на брака
се дължи само на виновно поведение на ищеца, а другия съпруг настоява да се запази брака,
освен ако важни обстоятелства налагат да се допусне разводът ", не е възпроизведена в
новия Семеен кодекс. Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от
закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се
прекрати без съдът да издирва и да се произнася по въпроса за вината, доколкото такава
претенция не е заявена от нито един от съпрузите.
Според чл.322, ал.2, изр.ІІ ГПК с иска за развод задължително се предявяват и
разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и
издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и
фамилното име.
Страните нямат ненавършили пълнолетие деца от брака, като нито един от тях не е
заявил искане за издръжка след развода, поради което и съдът не дължи произнасяне по тези
въпроси.
Съгласно чл.53 СК „след развода съпругът може да възстанови фамилното си име
преди този брак”. По делото се установи, че жената е тази, която е променила фамилното си
име при сключването на брака, приемайки да носи фамилното име на съпруга си.
Последната изрично е заявила, че желае след развода да носи предбрачното си фамилно име.
Ппоради което съдът приема, че е налице хипотезата на чл.53 от СК и следва да бъде
постановено след развода тя да носи предбрачното си фамилно име М..
По разноските: Съгласно чл.329, ал.1, изр.ІІ ГПК при липса на установена по делото
вина на съпрузите разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. С
оглед разпоредбата на чл.329, ал.1, изр.ІІ от ГПК, платената първоначална държавна такса
следва да остане в тежест на страната, която я е заплатила, на основание чл.329, ал.1, изр.ІІ
ГПК. Предвид изхода на делото всяка една от страните следва да заплати по сметка на СРС
всеки от тях по 25,00 лева-окончателна държавна такса при решаване на делото по иска за
развод по чл.6, т.2 от тарифата.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА , сключен с Акт за граждански брак от
17.07.1994г. на Столична Община, район Триадица между Б. М. М., ЕГН ********** и И.
2
Г. М., ЕГН ********** като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, на основание
чл. 44, т. 3, във вр. с чл. 49, ал.1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака Б. М. М., ЕГН **********, с адрес
гр. София да носи предбрачното си фамилно име -М., на основание чл. 53 от СК.
ОСЪЖДА Б. М. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. Илинден, бл. 136, вх.
Г, ет. 6, ап. 74 да заплати по сметка на СРС сумата от 25.00 (двадесет и пет) лева – държавна
такса при решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1, пр.2 от ГПК.
ОСЪЖДА И. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. Гевгелийски бл. 10,
вх. 1, ет. 7, ап. 31 да заплати по сметка на СРС сумата от 25.00 (двадесет и пет) лева –
държавна такса при решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1, пр.2
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3