Решение по дело №14566/2019 на Софийски градски съд

                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                               гр.София, 30.04.2020 год.

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети март през две хиляди и двадесета година в състав:                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Орешарова

ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов

                                                                                              Габриела Лазарова

при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №14566 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №180405 от 30.07.2019г., постановено по гр.д.№85635/2017год. по описа на СРС, ГО, 64 с-в е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК, че В.Т.Д. и К.Т.Г. дължат на „Т.С.”ЕАД на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.чл.150 ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, разделно, по ½ идеална част от следните суми: 1260,38 лева- цена на доставена топлинна енергия в периода от 01.06.2014г. до 30.04.2016г. в имот с адрес гр.София, ж.к.”*******с абонатен №157680, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение 29.06.2017г. до окончателното изплащане, сумата от 30,38 лева- възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законната лихва от 29.06.2017г. до окончателното плащане, като са отхвърлени искът за цена на топлинна енергия за м.05.2014г. и изцяло исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 171,71 лева – обезщетение за азбава в размер на законната лихва върху цената на топлинната енергия за периода на забавата 15.09.2015г.- 20.06.2017г. и за сума в размер на 6,05 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цената на услугата дялово разпределение за период на забавата 15.09.2015г.- 20.06.2017г. Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца 245,55 лева разноски в исковото производство и 69,76 лева разноски в заповедното производство. Ищецът е осъден да заплати адвокатски възнаграждения на процесуалните представители на товетниците в размер на по 35,59 лева за всеки от тях, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.”ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че срокът за плащане е 30 дни от изтичане на периода, за който се отнася плащането и с изтичането на последния ден от този срок длъжниците изпадат в забава, за която се дължи обезщетение по реда на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Общата фактура за отоплителния сезон 2014-2015г. била публикувана на 15.08.2014г. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а искът за мораторни лихви- уважен изцяло. Претендира разноски и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците В.Т.Д. и К.Т.Г. в подадените в срок отговори на въззивната жалба на ищеца оспорват същата като неоснователна. Излагат съображения относно правилността на решението в обжалваната от ищеца част и молят същото да бъде потвърдено. Претендират разноски.

В законоустановения срок е подадена и въззивна жалба от ответника К.Т.Г. срещу решението на СРС в осъдителната му част спрямо нея. Твърди, че липсва облигационно правоотношение между нея и ищеца с предмет продажба на топлинна енергия, тъй като не е собственик на процесния топлоснабден имот, а дори да е така, ответникът В.Т.Д. е ползвател на същия въз основа на учредено вещно право на ползване. Моли решението в осъдителната му част спрямо нея да бъде отменено, а искът в същата част- отхвърлен изцяло. Претендира разноски.

Ищецът не е подал в срок отговор на въззивната жалба на ответника К.Т.Г..

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби е необходимо да се добави и следното:

По въззивната жалба на ищеца:

Както правилно е посочил и първостепенният съд, по делото не са представени доказателства за изпълнение задължението на ищеца за публикуване задълженията на ответниците на интернет страницата му. Съгласно Общите условия срокът за плащане на месечните дължими суми е 30 дни след това публикуване. При недоказано настъпване на падежа на задължението преди датата на подаване на исковата молба, обезщетение за забава не се дължи, доколкото такава не е установена. Ето защо въззивната жалба на ищеца следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено като правилно в тази му част.

По въззивната жалба на ответника К.Т.Г.:

От представения по делото нотариален акт за договорна ипотека от 15.04.2011г. (л.19 и следващи от първоинстанционното дело) се установява, че не по-късно от тази дата, която предхожда процесния период, ответниците са съсобственици на топлоснабдения имот при равни квоти. Представената по делото (л.25) заповед от 01.06.1983г. на ИК на СНС не учредява вещно право на ползване за ответника В.Т.Д., както твърди жалбоподателят. При липса на други докадателства в тази връзка следва да се приеме, че ответниците са съсобственици на имота, като ответницата К.Т.Г. също се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ.

Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Ето защо и въззивната жалба на ответника К.Т.Г. следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено като правилно и в тази му част.

При този изход на спора никоя от страните няма право на разноски, поради което разноски не следва да се присъждат. 

На основание чл.280, ал.3 от ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

                                         

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №180405 от 30.07.2019г., постановено по гр.д.№85635/2017год. по описа на СРС, ГО, 64 с-в.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1/                                  2/