№ 1520
гр. В., 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М.Н.
Членове:К.Д.И.
мл. с. И.Ч.
при участието на секретаря П.П.
като разгледа докладваното от М.Н. Въззивно гражданско дело №
20223100501984 по описа за 2022 година
Производството е образувано по:
1.Въззивна жалба вх. № 41330/20.06.2022г. от М. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
В., ж. к. „******** срещу Решение № 1829/09.06.2022г. по гр.д. № 14282/2021г. по описа на
ВРС,18 св., с което съда Е ОТХВЪРЛИЛ предявения от въззивника против „Практик
дизайн“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. В., ж. к. „******, иск
за унищожаване на сключения между страните договор за покупко-продажба на апартамент
№ 12, с площ 60.91 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор **** по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в жилищна сграда в гр. В., общ. В., обл. В., на територията на район ****
състоящ се от: две стаи, кухня, баня-тоалетна, коридор и два балкона, с предназначение:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, при съседи по документ за собственост: улица,
апартамент от вход 5, тревна площ, апартамент № 11, стълбище, и при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ****, под обекта - *****, над обекта -
******, заедно с принадлежащото избено помещение без посочен номер по документ за
собственост, с полезна площ 2.20 кв.м., при граници: изба на ап. № 13, тревна площ, изба на
ап. № 21, коридор, както и 1.1205 % идеални части от общите части на многофамилна
жилищна сграда с идентификатор ****, в която се намира самостоятелният обект, както и
същия процент идеални части от отстъпеното право на строеж върху дворното място, в
което е разположена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор ******,
обективиран в Нотариален акт № 76, том 2, рег. № 5965, дело № 254 от 2021 г. на нотариус
*****, рег. № **** на НК, вписан в СВ-В. под акт № 165, том XXXIV, дело 7660, дв. вх. рег.
№ 13037/20.05.2021 г., поради крайна нужда и явно неизгодни условия, на основание чл. 33,
ал. 1 ЗЗД.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли отмяната му и
1
постановяване на друго, с което иска на ищеца да бъде уважен. Изложени са съображения,
идентични с тези от исковата молба. Твърди се , че при изготвяне на пазарната стойност на
апартамента, вещото лице не е взело предвид, че ищеца е поставил ПВЦ дограмата, че
апартамента е със застроена площ от 66.91кв.м. като и, че към дата на оценяването, новия
собственик е започнал в процесната недвижимост основен ремонт. Счита, че в хода на
производството, твърдяното от нея състояние на крайна нужда е доказано.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата
страна, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение в обжалваната, което намира за правилно и
законосъобразно.Претендира присъждане на сторените разноски.
2.Частна жалба вх.№ 56024/16.08.2022г. от „Практик дизайн“ ЕООД, ЕИК *****
против Определение № 7928/20.07.2022г. по гр.д. № 174282/2021г. на ВРС,18 св., с което е
оставена без уважение молба на въззивника с правно основание чл.248 от ГПК за
изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
Изложени са твърдения, че неправилно съда е намалил претендиранато от
въззивника адвокатско възнаграждение, като не е съобразил, че самия ищец е заплатил
такова в размер на 3000 лева. Претендира се отмяна на обжалваното определение и
уважаване на депозираната от него молба по чл.248 от ГПК, както и присъждане на
разноски за настоящото производство.
В срока по чл.276 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна.
В съдебно заседание по същество, въззивника , редовно призован не се явява и не се
представлява.
В съдебно заседание по същество, въззиваемия чрез процесуалния си представител
поддържа депозирания отговор на жалбата, претендира отхвърлянето й и присъждане на
сторените по делото разноски. Поддържа депозираната частна жалба , като претендира
уважаването й и присъждане на сторените в производството по нея разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от М. Т. П. срещу „Практик
дизайн“ ЕООД иск с правно основание чл.33 ал.1 от ЗЗД, за унищожаване на сключения
между страните договор за покупко-продажба на апартамент № 12, находящ се в жилищна
сграда в гр. В., ж.к. „*****, заедно с принадлежащото избено помещение без посочен
номер по документ за собственост, както и 1.1205 % идеални части от общите части на
многофамилна жилищна сграда с идентификатор ****, в която се намира самостоятелният
обект, както и същия процент идеални части от отстъпеното право на строеж върху
дворното място, в което е разположена сградата, представляващо поземлен имот с
идентификатор ******, обективиран в Нотариален акт № 76, том 2, рег. № 5965, дело № 254
от 2021 г. на нотариус *****, рег. № **** на НК, вписан в СВ-В. под акт № 165, том
XXXIV, дело 7660, дв. вх. рег. № 13037/20.05.2021 г., поради крайна нужда и явно
неизгодни условия.
2
В исковата молба ищцата твърди, че на 20.05.2021 г. продала собствения си
апартамент № 12 в гр. В., ж.к. „***** – описан по-горе за сумата от 73 233.20 лева , която
съставлявала по-малко от една трета от реалната пазарна цена на имота към датата на изповядване
на сделката. Поддържа, че решението да сключи този договор взела поради това, че се намирала в
сериозна финансова затрудненост, възникнала в резултат на здравословните й проблеми и
необходимостта от значителни парични средства за лечението й. Поради тези проблеми нямала
възможност да работи, тъй като е с поставена диагноза, свързана с множество увреждания на
междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия.
Твърди , че наличните й средства са единствено от отпуснатата й пенсия за инвалидност поради
общо заболяване в размер на 255.00 лева, която е крайно недостатъчна за задоволяване дори на
медицинските й нужди. Сочи, че ответникът, научавайки за нейните проблеми, предложил да
закупи имота на нищожно ниска цена, на която се съгласила поради безизходното си положение.
В срока по чл.131 от ГПК ответника е депозирал отговор на исковата молба, в които
оспорва иска като неоснователен. Твърди, че цената на сделката от 73233.20 лв. е валидно
договорена между страните и представлява реалната пазарна цена на процесния имот, предвид
състоянието му, квадратура и местоположение. Оспорва твърдението, че сериозна финансова
затрудненост е мотивирала ищцата да продаде имота си, както и, че същата е възникнала в
резултат на здравословните й проблеми. Излага, че същата е на 72 години и тези здравословните
проблеми, които описва са често срещани на тази възраст. Оспорва твърденията на ищцата, че
наличните й средства са единствено от отпуснатата й пенсия за инвалидност поради общо
заболяване в размер на 255.00 лева, както и че тя се явява крайно недостатъчна за задоволяване
дори на медицинските й нужди. Твърди, че видно от справка № 1458333/24.11.2021г. от Агенция
по вписванията, ищцата регулярно през годините е продавала свои имоти. На следващо място
отбелязва, че на 24.08.2021 г. М. П. е закупила имот, подробно описан в Нотариален акт № 37, том
III, рег. № 1457, дело № 326 от 2021 г. на нотариус ******, вписан под № *** в регистъра на НК,
на значителна стойност - за сумата от 36 000 лева. Подчертава, че датата на покупката на имота е
последваща на датата на сделката,унищожаването на която се претендира.Твърди , че управителят
на ответното дружество си е търсил имот в района на гр. В., район „*****, афиширайки го с обява
и точно ищцата е потърсила контакт с него.Сочи, че липсва кумулативното наличие на
предпоставките за уважаване на иска, а именно - крайна нужда, явно неизгодни условия и
причинна връзка между тях - крайната нужда да бъде причината за сключване на сделката при
явно неизгодни условия.Претендира отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В съдебно заседание страните поддържат тезите си.
Настоящият състав на В. окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбите инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
3
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбите оплаквания.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните
изводи от фактическа и правна страна:
По делото няма спор, а и е установено от приетите писмени доказателства, че на
20.05.2021 г. М. Т. П. е продала на „Практик дизайн" ЕООД собствения си недвижим имот:
апартамент № 12, с площ 60.91 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор ****
по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
находящ се в жилищна сграда в гр. В., общ. В., обл. В., на територията на район „*****, ж.к.
„*****, блок 117, вход 6, етаж 4, състоящ се от: две стаи, кухня, баня-тоалетна, коридор и два
балкона, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, при съседи по документ
за собственост: улица, апартамент от вход 5, тревна площ, апартамент № 11, стълбище, и при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ****, под обекта - *****, над обекта -
******, заедно с принадлежащото избено помещение без посочен номер по документ за
собственост, с полезна площ 2.20 кв.м., при граници: изба на ап. № 13, тревна площ, изба на ап. №
21, коридор, както и 1.1205 % идеални части от общите части на многофамилна жилищна сграда с
идентификатор ****, в която се намира самостоятелният обект, както и същия процент идеални
части от отстъпеното право на строеж върху дворното място, в което е разположена сградата,
представляващо поземлен имот с идентификатор ******, за сумата от 73 233.20 лева.
Сделката е обективирана в нотариален акт за покупко-продажба № 76, том 2, рег. № 5965, дело
№ 254 от 2021 г. на нотариус *****, рег. № **** на НК, вписан в СВ-В. под акт № 165, том
XXXIV, дело 7660, дв. вх. рег. № 13037/20.05.2021г. По делото не се спори и, че цената по
сделката е платена, респективно получена от ищцата.
За да е налице фактическия състав на въведеното от ищеца основание за унищожаемост на
процесната сделка поради крайна нужда при явно неизгодни условия, при пълно и главно
доказване същия следва да установи елементите на фактическия състав на правната норма – чл.33
ал.1 от ЗЗД , а имено: състоянието си на крайна нужда към момента на извършване на сделката -
20.05.2021г.; договорът да е сключен при явно неизгодни условия; причинна връзка между
състоянието на крайна нужда и сключването на договора, т. е. именно състоянието на крайната
нужда да е мотивирало ищеца да встъпи в облигационното отношение.
Възраженията на въззивника за доказаност на елементите на фактическия състав, съда счита
за неоснователни по следните аргументи.
В конкретиката на настоящия правен спор, въззивника твърди, че е продал собствения си
апартамент в гр.В. , в състояние на крайна нужда - липса на достатъчно средства за задоволяване
на основните потребности, обусловена от нейното здравословно състояние , водещо до непосилни
за нея разходи, респективно ниските й доходи/ такива единствено от получавана пенсия/, което
състояние я е принудило да бъде страна по процесното облигационно правоотношение при явно
неизгодни условия – при съществена разлика между действителната стойност на продаваната вещ
и продажната й цена по договора, т.е. очевидна нееквивалентност между насрещните престации на
продавача и купувача по договора.
Доколкото преценката за наличието на тази екевивалетност следва да бъде конкретна и
комплексна , като се отчитат всички модалитети на договора и най- вече действителното
фактическо и правно състояние на продаваната вещ, установяване на действителната й пазарна
стойност към момента на сключване на договора и съпоставката й с продажната цена, пред
първоинстанционното производство е прието заключение по СТхОЕ, което настоящия състав
4
кредитира като обективно, пълно и обосновано.
От същото се установява, че към датата на сключване на договора за покупко-продажба
между страните /20.05.2021г./ пазарната стойност на процесния имот е възлизала на 77 310 лева,
което е с около 4000лева над продажната цена . Възражението на въззвиника , че вещото лице
неправилно е оценило апартамента с площ от 60. 91 кв. м., а не 66.91 кв. м., каквато е
действителната такава, е неоснователно. Вещото лице правилно е определило площта на
процесния апартамент, като 60.91 кв.м. доколкото такава е посочена както в Договор за продажба
на недвижим държавен имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 1985 г., с която ищцата
се легитимира като собственик /л.189 от дело/, така и схема на самостоятелния обект /л. 22/, както
и процесния нотариален акт за покупко-продажба № 76, том 2, рег. № 5965, дело № 254 от 2021 г.
Заключението на вещото лице относно лошото състояние на процесната недвижимост и
приложен коригиращ коефициент предвид липсата на извършен основен ремонт в имота над 20 г.
,установено и от извършения на място оглед и видно от приложения към заключението снимков
материал, при зачитане на факта , че към момента на огледа в апартамента са се извършвали
ремонтни дейности, не е опровергано от събраните по делото гласни доказателства , чрез разпит на
водения от ищеца свидетел - ******, без дела и родство със страните чиито показания съдира като
обективни, в частта , в която се базират на лични впечатления. От същите се установява, че
ищцата М. П. е обмисляла да продаде жилището си, като преди продажбата то не е било луксозно,
но в него можело да се живее. Показанията на свидетелката ****, за извършено преди продажбата
остъкляване на терасите на апартамента и поставяне на топлоизолация съда не кредитира ,
доколкото същите не се базират на лични впечатления, и като опровергани от останалия събран по
делото доказателствен материал, а именно заключението на вещото лице по СТхОЕ и приетите
писмени доказателства - приходен касов ордер, от който е видно, че ответника –въззиваем е
заплатил сума в размер на 2350 лева за изработка и монтаж на дограма за обект, находящ се в ж. к.
„*****, бл. ****
В заключение, въз основа на събраните по делото доказателства преценени в тяхната
съвкупност не може да се направи обоснован извод , че е налице съществена диспропорция между
продажната цена и стойността на продаваната вещ, респективно , че процесния договор за покупко
– продажба е сключен от ищцата при явно неизгодни за нея условия.
Настоящия съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, че липсата на
една от кумулативно предвидените в закона материалноправни предпоставки за уважаване на иска
по чл. 33, ал. 1 ЗЗД е достатъчно основание същият да бъде отхвърлен, като е безпредметно да се
обсъжда дали ищцата се е намирала в състояние на крайна нужда при сключване на процесния
договор, респ. дали това състояние я е мотивирало да го сключи.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че по делото няма представени от ищеца
никакви доказателства относно необходимите й разходи във връзка с влошеното й здравословно
състояние, а от представените такива не може да се обоснове положителен извод,че същата е била
в състояние на крайна нужда към дата 20.05.2021г., както и,че то я е мотивирало към процесната
продажба при посочената за апартамента цена. Безспорно ищцата получава пенсия в размер на
255.00 лева - л. 17 от дело, както и има заболявания – посочени в етапна епикриза – л.10 от дело.
Съда не кредитира представените от ищеца писмени доказателства на л.7,8,11,13,14,23, 13 от дело,
доколкото първите касаят период различен от процесния , а последното е създадено за нуждите на
процеса. От друга страна видно от приетите по делото писмени доказателства – л.20 и л.83,
непосредствено след 20.05.2021г., а именно на 30.07.2021г. ищцата е вложила 36 000 лева в
закупуването на недвижим имот, което е индиция, че здравословното й състояние и материалното
й положение не е на крайно нуждаеща се. Настоящия съдебен състав счита, че представените в
хода на производството справки за платени и неплатени сметки за потребана вода и ел.енергия ,
не могат да се свържат с извод за липса на средства, доколкото сметките не са заплатени и след
като ищцата е получила 73 000 лева от продажбата на процесния апартамент.
По изложените мотиви, поради съвпадане на изводите на двете инстанции
обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
2. Частна жалба вх.№ 56024/16.08.2022г. от „Практик дизайн“ ЕООД, ЕИК *****
5
против Определение № 7928/20.07.2022г. по гр.д. № 174282/2021г. на ВРС,18 св., с което е
оставена без уважение молба на жалбоподателя с правно основание чл.248 от ГПК за
изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
Жалбата е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните
аргументи.
В обжалваното определение, районния съд е отказал да измени по молба на „Практик
дизайн“ ЕООД решението си в частта за разноските. Молбата е редовно връчена на насрещната
по нея страна, като същата не е изразила становище. При направено възражение за прекомерност
по смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК , правилно пърноинстанционния съд се е произнесъл по него като
го е уважил. Неправилно обаче е прието , че същото следва да бъде намалено до 1700 лева с оглед
фактическата и правна сложност на делото и разпоредбата на чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Видно от посочената
разпоредба,отчитайки материалния интерес, минималния адвокатския хонорар на процесуалния
представител на ответника следва да е в размер на 2726,99 лева. Настоящия състав счита
възражението на ищеца по чл.78 ал.5 от ГПК за неоснователно над посочената сума, с оглед
определено и заплатено от него по същото дело възнаграждение на процесуален
представител, а именно такова в размер на 3000.00 лева.
В заключение, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, в полза на ответника в
първоинстанционното производство следва да бъдат присъдени разноски в размер на
3253.99лв./от които 527.00 лева депозит експертиза и 2726.99 лева – заплатено
възнаграждение на един адвокат/.
Предвид изложеното частната жалба е основателна и като такава следва да бъде уважена,
като обжалваното определение бъде отменено, а решението в частта за разноските изменено.
С оглед изхода на спора на въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски за
настоящото производство за адвокатско възнаграждение – в размер на 3500.00 лева, при
липса на направено от въззивника възражение по чл. 78 ал.5 от ГПК и държавна такса по
частната жалба в размер на 15.00лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1829/09.06.2022г. по гр.д. № 14282/2021г. на ВРС,18
св.
ОТМЕНЯ Определение № 7928/20.07.2022г. по гр.д. № 174282/2021г. на ВРС,18 св.
,КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 1829/09.06.2022г. по гр.д. №
6
14282/2021г. на ВРС,18 св., в частта му относно разноските като:
ОСЪЖДА М. Т. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „Практик дизайн" ЕООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление в гр. В., ж. к. „*****, бл. 104, вх. 2, ап. 9, сумата
3253.99/три хиляди двеста петдесет и три лева и деветдесет и девет ст./ лева, на осн. чл.
78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА М. Т. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „Практик дизайн" ЕООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление в гр. В., ж. к. „*****, бл. 104, вх. 2, ап. 9, сумата
3515.00 /три хиляди петстотин и петнадесет/ лева, разноски във въззивното производство,
на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК по въззивната жалба и на основание чл.78 ал.1 от ГПК по частната
жалба.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7