Р Е Ш Е Н И Е
№260017 28.08.2020г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Мария Берберова-Георгиева
секретар: Красимира Любенова
като разгледа докладваното от съдия Берберова-Георгиева гражданско дело № 852 по описа за 2019г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод постъпила искова молба от О.А.А., гражданин на
Руска Федерация, роден на ***г., в качеството му на Председател на Управителния
съвет на Етажната собственост в бл.В – сграда „М.“ с идентификатор ***по КККР
на гр.Несебър, с адрес в България: с.Р., общ.Несебър, обл.Бургас,
ул.“М.“ № **, к-с „Е..“, бл.В, сграда „М.“, подадена чрез процесуалния му представител
– адв.Н.Ч. ***, със съдебен адрес:*** против М.А.Ф., гражданин на Руска
Федерация, родена на ***г., с Булстат ***, с адрес в РБългария:
с.Р., общ.Несебър, обл.Бургас, к-с „Е.“, ***с правно
основание чл.422 от ГПК.
В исковата молба
се твърди, че ответникът Ф. е собственик на самостоятелен обект в сграда „М.“,
бл.В, от к-с „Е..“, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***,
представляващ Апартамент № М113, в блок В – сграда „М.“, находящ
се на първи етаж, с площ от 80,06 кв.м, ведно с 1,556% ид.ч.
от общите части на сградата.
Твърди се, че на
10.05.2018г. било проведено Общо събрание на ЕС в сграда „М.“ – бл.В от
процесния комплекс. На събранието били взети решения, между които тези за
приемане за приемане на бюджет на ЕС за 2018г./2019г. (решение по т.5), за
определяне реда за разпределяне на разходите по чл.50 и чл.51 от ЗУЕС (решение
по т.6), за определяне на финансовата година, срокове и начини на плащане
(решение по т.7), за срокове за подаване на информация за неизпълнили
задължението си за плащане собственици и предприемане на съответните мерки
срещу тях (решение по т.8). Сочи се, че решенията не са били обжалвани и са
влезли в сила.
Твърди се, че по
силата на взетите на ОС решения, ответникът Ф. дължи за притежавания от него
недвижим имот сумата в общ размер на 2475,14лв. за 2018г., която е следвало да бъде
заплатена на две равни вноски: първата вноска в срок до 01.06.2018г. и
втората вноска в срок до 01.09.2018г. Сочи се, че сумата включва разходи за фонд „Ремонт и обновяване“,
разходи по чл.51 от ЗУЕС, разходи за фонд „Непредвидени разходи“, разходи за
фонд „Резервен“ и други разходи, гласувани с решение на ОС по чл.50, ал.4, т.3
от ЗУЕС.
Сочи се, че въпреки изтичането на сроковете за доброволно изпълнение,
плащане от страна на ответника не е последвало. Такова не последвало и след
проведени многобройни разговори с ответника относно дължимите от негова страна
суми към ЕС в сграда „М.“. Залепените уведомления за дължимите към ЕС суми на
входната врата на апартамента на ответника също не дали положителен резултат. С оглед неизпълнението от страна на ответника за
заплащане на дължимите от него суми за управление и поддръжка на процесния
комплекс, управителят на ЕС е депозирал заявление по чл.410 от ГПК, въз основа
на което било образувано ч.гр.д. № 98/2019г. по описа на РС-Несебър. По делото
е била издадена Заповед № 70 от 07.02.2019г. за изпълнение на парично
задължение, с която било разпоредено ответникът Ф. да
заплати на ЕС на сграда „М.“ сумата общо в размер на 2 475,14 лева /две хиляди
четиристотин и седемдесет и пет лева и четиринадесет стотинки/, от които:
Сумата в размер
на 1 237,57лв. /хиляда двеста тридесет и седем лева и петдесет и седем
стотинки/ - първа вноска за разходи на Етажната собственост по чл.50 и чл.51 от ЗУЕС за 2018г., сумата в размер на 82,85лв. /осемдесет и два лева и осемдесет и
пет стотинки/ - лихва за забава за периода от 02.06.2018г. до 28.01.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 30.01.2019г., до окончателното изплащане на вземането и
Сумата в размер
на 1 237,57лв. /хиляда двеста тридесет и седем лева и петдесет и седем
стотинки/ - втора вноска за разходи на Етажната собственост по чл.50 и чл.51 от ЗУЕС за 2018г., сумата в размер на 51,23лв. /петдесет и един лева и двадесет и
три стотинки/ - лихва за забава за периода от 02.09.2018г. до 28.01.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 30.01.2019г., до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 49,50лв. /четиридесет и девет лева и петдесет стотинки/,
представляваща заплатена държавна такса. В срока по чл.414 от ГПК срещу
издадената заповед е било подадено възражение от ответника Ф., че не дължи
изпълнение на вземането.
Гореизложеното е
обосновало правния интерес у ищеца, в качеството му на представляващ процесната
Етажна собственост, да поиска от съда да постанови решение с което да признае за установено, че в полза на
Етажната собственост в сграда „М.“ в к-с „Е..“ срещу М.А.Ф., съществува вземане общо в размер на 2
475,14 лева /две хиляди четиристотин и седемдесет и пет лева и
четиринадесет стотинки/, от които:
Сума в размер на
1237,57 лева /хиляда двеста тридесет
и седем лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща половината от цялото
задължение в размер на 2475,14лв. (първа
вноска със срок за погасяване до 01.06.2018г.), включваща: 36,66лв.
/тридесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща разходи за
вноска във Фонд "Ремонт и обновяване"; 751,11лв. /седемстотин
петдесет и един лева и единадесет стотинки/, представляваща други разходи,
гласувани с решение на общото събрание по чл.50, ал.4, т.З от ЗУЕС; 38,96лв.
/тридесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща разходи по
чл.51 от ЗУЕС; 301,60лв. /триста и един лева и шестдесет стотинки/,
представляваща разходи за вноска във Фонд "Непредвидени
разходи";109,24лв. /сто и девет лева и двадесет и четири стотинки/,
представляваща разходи за вноска във Фонд "Резервен" и
Сума в размер на
1237,57 лева /хиляда двеста тридесет
и седем лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща половината от цялото
задължение в размер на 2475,14лв. (втора
вноска със срок за погасяване до 01.09.2018г.), включваща: 36,66лв.
/тридесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща разходи за
вноска във Фонд "Ремонт и обновяване"; 751,11лв. /седемстотин
петдесет и един лева и единадесет стотинки/, представляваща други разходи,
гласувани с решение на общото събрание по чл.50, ал.4, т.З от ЗУЕС; 38,96лв.
/тридесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща разходи по
чл.51 от ЗУЕС; 301,60лв. /триста и един лева и шестдесет стотинки/,
представляваща разходи за вноска във Фонд "Непредвидени разходи"; 109,24лв.
/сто и девет лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща разходи за
вноска във Фонд "Резервен", както и
Сума в размер на
134,08 лева, представляваща мораторна лихва, образувана от
82,85лв.( лихва върху първа вноска в размер на 1237,57лв., за периода от
02.06.2018г. до 28.01.2019г.) и 51,23лв. (лихва върху втора вноска в размер на
1237,57лв., за периода от 02.09.2018г. до 28.01.2019г.), ведно със законната лихва върху общия размер на дължимата главница
в размер на 2475,14лв., считано от 30.01.2019г. до окончателното й изплащане,
за които е издадена Заповед № 70 от 07.02.2019г. за изпълнение на парично
задължение, по ч.гр.д. № 98/2019г. по описа на РС-Несебър. Представят писмени
доказателства. Молят да бъде изискано и приложено към настоящото дело ч.гр.д.№
98/2019г. по описа на РС-Несебър. Претендират присъждане на заплатените по
настоящото и по заповедното производство разноски.
Предявени са
искове с правно основание чл.442 във връзка с чл.415, ал.2 от ГПК във връзка с
чл.38, ал.2 от ЗУЕС във връзка с чл.30, ал.3 от ЗС и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В срока по
чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Ф. с вх.№
2069 от 05.03.2020г., подаден чрез процесуалния му представител – адв.Ц.М. ***, с който се изразява становище за недопустимост
и неоснователност на предявените искове. В тази връзка се сочи, че приетите
решения на проведеното на 10.05.2018г. ОС на ЕС са взети в нарушение на чл.13,
чл.14, чл.15, чл.16 и чл.17 от ЗУЕС, поради което са нищожни, а претендираните
вноски са неправилно и неясно изчислени. Излага подробни съображения в тази
насока. Твърди се, че от исковата молба не става ясно как е определен годишния
период, за който се претендират процесните суми. Независимо от горното се
твърди, че ответникът не е пребивавал на територията на комплекса през 2018г и
2019г. и до настоящия момент, за което бившият управител на ЕС - Виктория
Белова била уведомена устно от Ф., поради което същият бил освободен от
задължението си да заплаща такси за поддръжка и управление на основание чл.51,
ал.2 от ЗУЕС. Предвид гореизложеното, ответникът моли съда да отхвърли изцяло
предявените искове, като неоснователни и недоказани. При условията на
евентуалност се моли да бъде прогласена нищожността на решенията по т.5 и т.6
от дневния ред, приети на проведеното на 10.05.2018г. ОС на ЕС. В подкрепа на
изложеното се моли съда да допусне до разпит двама свидетели, от показанията на
които ще установява фактите, изложени в отговора на исковата молба, включително
пребиваването на ответника на територията на комплекса през процесния период.
Претендира присъждане на заплатените по делото разноски.
С молба вх.№
2318 от 12.03.2020г., ответникът Ф. заявява, че оттегля пълномощията си, дадени
на адв.Ц.М. и представя пълномощно, с което е упълномощил
да го представляват адв.Г.С. и/или адв.Севдалина Теофанова, двамата
от АК-София.
По делото е
постъпила и молба с вх.№ 2973 от 22.04.2020г., подадена от адв.Н.Ч.
***, с която заявява, че се отказва от дадените й пълномощия по делото, считано
от 08.04.2020г. С последваща молба с вх.№ 3320 от 13.05.2020г., същата преупълномощава адв.Н.Г. *** да
осъществява процесуално представителство на ищеца по делото.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ищцовата
страна поддържа исковата молба от името на доверителя си. Не сочи нови
доказателства. Моли съда да уважи изцяло предявените от тях искове и да им
присъди заплатените по делото разноски, съгласно представения списък по чл.80
от ГПК.
Процесуалният
представител на ответника в съдебно заседание оспорва исковата молба и заявява,
че поддържа подадения писмен отговор на същата. Пледира за отхвърляне на
предявените искове, поради неуведомяване на ответника за регистриране на Етажна
собственост в процесната сграда и за взетите решения на проведеното на
10.05.2018г. Общо събрание на Етажната собственост.
Съдът намира, че
депозираната искова молба е процесуално допустима – подадена е от лице с правен
интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, и като съобрази становищата
на страните и приложимия закон, съдът прие следното от фактическа и
правна страна:
По делото не се спори, а и от представената справка за лице от Служба по
вписванията и приложената към нея скица от АГКК се установява, че ответникът Ф.
е собственик на самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ
се в с.Р., общ.Несебър, курортен апартаментен комплекс „Е.“, бл.В, сграда „М.“,
ет.1, ап.№ М113, на площ по документ 80,06 кв.м, ведно с 1,556% ид.части от общите части на сградата /л.6-7 вкл./.
На 10.05.2018г. било проведено Общото събрание
на процесната Етажна собственост, на което било взето решение за размера на дължимите
от всеки от етажните собственици вноски за разходите за управление и поддържане
на общите части на сградата, конкретно определени по пера, разпределени, както следва: разходите по чл.50, ал.2, т.1 от ЗУЕС –
съобразно притежаваните от етажните собственици идеални части от общите части
на сградата, а разходите по чл.51, ал.1 от ЗУЕС – поравно според броя на
собствениците, ползвателите и обитателите, и членовете на техните домакинства,
независимо от етажа, на който живеят /т.5 и т.6 от протокола от ОС – л.8-37
вкл./. С решение от същата дата на ОС на ЕС били определени финансовата година
– от 10.05.2018г. до 09.05.2019г., както и сроковете, и начините за плащане на
дължимите такси за управление и поддръжка на общите части на процесната сграда „М.“, а именно – по банковата сметка на
ЕС, на две равни вноски в следните срокове: първа вноска в срок до
01.06.2018г., а втора вноска в срок до 01.09.2018г. /т.7 от протокола от ОС/.
От
представеното по делото Уведомление с вх.№ Н5-ЕС-065 от 22.05.2019г., считано
от 09.05.2019г. до настоящият момент, Председател на Управителния съвет на сграда „М.“, находяща се в с.Р.,
общ.Несебър, комплекс „Е.“, е О.А.А. /л.39/.
При така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявени са
искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.38, ал.1 ЗУЕС и чл.86, ал.1 от ЗЗД. В доказателствена тежест на ищеца по
иска с правно основание чл.422 вр. чл.38, ал.1
от ЗУЕС е да докаже, че ответникът е собственик на
самостоятелен обект в сградата, която се намира в режим на етажна собственост и
че с влезли в сила решения, взети от Общото събрание на Етажната собственост е
определен размера на дължимите от собствениците вноски за таксата за
управление и поддържане на общите части на процесния комплекс, че е настъпила
изискуемостта на вземането, както и размера на претенцията си. В тежест на
ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си да заплати претендираните
от ищеца суми, съответно, че е отпаднала отговорността му за това. В тежест на
ищеца по иска с правно основание чл.422 вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на
длъжника в забава. При доказването на тези факти в доказателствена тежест на
ответника е да докаже погасяване на вземането.
В
доказателствена тежест на ответника е докаже възражението си, че не дължи
плащане на основание чл.51, ал.2 ЗУЕС, т.е., че пребивава в етажната
собственост не повече от 30 дни годишно и, че за това обстоятелство е уведомен
писмено Председателят на управителния съвет (управителя). Тежестта на доказване
е указана на страните с Определение от 28.04.2020г., постановено по настоящото
дело.
По иска с правно
основание чл.422 от ГПК вр. чл.38, ал.1
от ЗУЕС, за да се произнесе, съдът съобрази следното:
От фактическа
страна по делото безспорно се установи, че ответникът Ф. е собственик на
самостоятелен обект в процесната сграда, която се намира в режим на етажна
собственост.
В разпоредбата
на чл.38, ал.2 ЗУЕС е предвидена възможност при неизпълнение на решението на общото
събрание в определения срок председателят на УС (управителят) да подаде
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.
В случая такова заявление е подадено, като е издадена Заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 98/2019г. по описа на Районен съд-Несебър. Срещу заповедта е подадено
възражение, което е причина за предявяването на настоящите искове. За
уважаването иска по чл.422 ГПК вр. чл.38, ал. 1 ЗУЕС е необходимо да се докаже, че е взето решение, което е
обвързало ответника в производството. От страна на ответника се навеждат възражения,
че решенията са взети при допуснати нарушения на предвидения в ЗЕУС ред и
форма, при липса на изискуемия кворум, и в нарушение с разпоредбите на чл.50 и
чл.51 от ЗУЕС. Наред с възраженията на ответника, касаещи незаконосъобразност
на горепосочените решенията на ОС на ЕС, ответникът моли съда да прогласи
нищожността на същите.
Съгласно чл.6,
ал.1, т.10 от ЗУЕС, собствениците са длъжни да заплащат разходите за
управлението и поддържането на общите части в сградата. На основание чл.11,
ал.1, т.5 от ЗУЕС, ОС на ЕС определя размера на паричните вноски за разходите
за управлението и поддържането на общите части на сградата. От събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин, че на проведеното на 10.05.2018г.
ОС на ЕС на сграда М., находяща се в комплекс „Е.“ в с.Р., общ.Несебър, са взети
решения за размера на дължимата от етажните собственици такса за управление и
поддръжка на общите части в процесната сграда, за фонд „Ремонт и обновяване“,
фонд „Непредвидени разходи“ и фонд „Резервен“, конкретно определени по пера. По
делото липсват данни, а и ответникът Ф. не твърди взетите решения на проведеното
на 10.05.2018г. Общо събрание на ЕС да са били предмет на обжалване по реда на
чл.40, ал.1 от ЗУЕС, поради което съдът приема, че същите са влезли в сила и
подлежат на изпълнение.
Съгласно
трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ след влизане в сила, решенията
на етажните собственици са задължителни за всички собственици включително и за
тези, които са гласували против. Мотивиран от изложеното, настоящият състав
счита, че ответникът Ф., като собственик на самостоятелен обект в процесната ЕС
– Апартамент № М 113, дължи такса за управление и поддръжка, както и такса за
фонд „Ремонт и обновяване“ за процесния период от 10.05.2018г. до 09.05.2019г.
По делото няма данни, че ответникът Ф. е изпълнил своите задължения, поради
което не може да се приеме, че отправените към него претенции са погасени.
Съгласно приетите решения на проведеното Общо
събрание на ЕС и съобразно притежаваните от ответника идеални части от общите
части на процесната сграда /1,556%/, съдът приема, че дължимите от същият такси
за управление и поддръжка на общите части на ЕС, както и за фонд „Ремонт и
обновяване“, фонд „Непредвидени разходи“ и фонд „Резервен“, възлизат в общо
размер на 2475,14 лева за 2018г. Липсват данни ответникът Ф. да е заплащал дължимите
от него такси за управление и поддръжка на общите части на процесната ЕС,
поради което искът следва да се уважи в предявения размер от 2475,14 лева.
Срока за заплащане на вноските за управление и поддръжка за горепосочените
периоди е изтекъл на 01.09.2018г., поради което съдът счита, че е налице изискуемост на дължимите от ответника суми за
поддръжка на ЕС.
Неотносими /и недоказани/ по
делото са възраженията на процесуалния представител на ответника относно валидността
на решенията на ОС на ЕС, обективирани в представения протокол
от 10.05.2018г., както и за неяснота на претендираните от ищеца такси. Тези възражения
касаят процедурата за провеждане на общото събрание и могат да бъдат разгледани
единствено в производство по чл.40, ал.1 ЗУЕС – за
оспорване на решенията на конкретното общо събрание. Няма
правна възможност в настоящото производство да се навеждат възражения срещу
решенията на Общите събрания, проведени на горепосочените дати, включително и
за нищожност на същите, поради което съдът следва да се съобрази с тях.
Неотносими по
делото са и възраженията на ответникът, че е узнал за пръв път за решенията при
получаването на исковата молба. Както бе посочено по-горе, решенията на Ос на
ЕС са задължителни за всички етажни собственици включително и за тези, които не
са присъствали при вземането им.
Недоказани
останаха и твърденията на ответника, че същият ползва апартамента си не повече
от тридесет дни в рамките на една календарна година. Съгласно разпоредбата на
чл.51, ал.2 от ЗУЕС, собственик или ползвател, който не ползва самостоятелния
си обект или ще отсъства повече от 30 дни в рамките на календарната година,
уведомява писмено управителя или
председателя на УС. В настоящият случай, до приключване на производството по
събиране на доказателства, от страна на ответника Ф. не бяха ангажирани писмени
доказателства в горепосочения смисъл.
От всичко
изложено до тук може да се направи извод, че по делото са доказани всички
елементи от фактическия състав на предявения иск по чл.422 от ГПК вр. чл.38, ал.1 ЗУЕС, поради което същият следва да бъде уважен в горепосочения
размер. Както вече се посочи от значение е, че са приети решения на Етажната
собственост, които са обвързващи за собствениците на основание чл.38, ал.1 ЗУЕС.
По иска с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, за да се произнесе, съдът съобрази:
Както се
установи по иска по чл.422 ГПК вр. чл.38, ал.1 ЗУЕС, налице е главен дълг. Съдът вече посочи, че по делото е
доказано изпадане на длъжника в забава, считано от 02.06.2018г. за дължимата
от ответника първа вноска в размер на 1237,57 лева за 2018 година, и считано от 01.09.2018г. за дължимата от Ф.
втора вноска в размер на 1237,57 лева за 2018г., за която ответникът дължи
такса за управление и поддържане на общите части в ЕС, такса за фонд „Ремонт и
обновление“, за фонд „Непредвидени разходи“ и фонд „Резервен“. С оглед на това,
дължимата от ответника Ф. лихва за забава върху главницата за първата вноска
възлиза в размер на 82,85 лева за периода от 02.06.2018г. /датата на изпадане в
забава/ до 28.01.2019г. /датата на подаване на заявлението по чл.140 от ГПК в
съда/, видно от приложената по делото справка /л.40/. Дължимата от ответника лихва
за забава върху главницата за втората вноска възлиза в размер на 51,23 лева за
периода от 02.09.2018г. /датата на изпадане в забава/ до 28.01.2019г. /датата
на подаване на заявлението по чл.140 от ГПК в съда/, видно от приложената по
делото справка /л.41/. Ответникът Ф. дължи и законната лихва върху главницата общо
в размер на 2475,14 лева, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК – 30.01.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
При този изход
на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски общо в размер на 450,91 лева /четиристотин и
петдесет лева и деветдесет и една стотинки/, включващи заплатени държавни такси
по заповедното и по настоящото производство и адвокатско възнаграждение, като в
тази част решението следва да бъде с осъдителен диспозитив. Ответникът дължи
разноски, тъй като с поведението си е дал повод за завеждане на настоящето
дело. Заплатените разноски в заповедното производство се присъждат на основание
т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г.
на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК вр. чл.38, ал.1 от ЗУЕС, че М.А.Ф., гражданин
на Руска Федерация, родена на ***г., с Булстат ***, с адрес в РБългария: с.Р., общ.Несебър, обл.Бургас,
к-с „Е.“, ***дължи на ЕТАЖНАТА
СОБСТВЕНОСТ в бл.В – сграда „М.“ с идентификатор ***по КККР на гр.Несебър, с
адрес: с.Р., общ.Несебър, обл.Бургас, ул.“М.“ № **,
к-с „Е..“, представлявана от Председателя на Управителния съвет О.А.А., със
съдебен адрес:*** /чрез адв.Н.Г. ***/, сумата общо в
размер на 2475,14 лева /две
хиляди четиристотин и седемдесет и пет лева и четиринадесет стотинки/, от които:
- Сумата в
размер на 1237,57 лева /хиляда
двеста тридесет и седем лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща първа вноска от цялото задължение в
размер на 2475,14лв., със срок за погасяване до 01.06.2018г., включваща: 36,66лв.
/тридесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща разходи за
вноска във Фонд "Ремонт и обновяване"; 751,11лв. /седемстотин
петдесет и един лева и единадесет стотинки/, представляваща други разходи,
гласувани с решение на общото събрание по чл.50, ал.4, т.З от ЗУЕС; 38,96лв.
/тридесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща разходи по
чл.51 от ЗУЕС; 301,60лв. /триста и един лева и шестдесет стотинки/,
представляваща разходи за вноска във Фонд "Непредвидени
разходи";109,24лв. /сто и девет лева и двадесет и четири стотинки/,
представляваща разходи за вноска във Фонд "Резервен" и
- Сумата в
размер на 1237,57 лева /хиляда
двеста тридесет и седем лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща втора вноска от цялото задължение в
размер на 2475,14лв., със срок за погасяване до 01.09.2018г., включваща: 36,66лв.
/тридесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща разходи за
вноска във Фонд "Ремонт и обновяване"; 751,11лв. /седемстотин
петдесет и един лева и единадесет стотинки/, представляваща други разходи,
гласувани с решение на общото събрание по чл.50, ал.4, т.З от ЗУЕС; 38,96лв.
/тридесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща разходи по
чл.51 от ЗУЕС; 301,60лв. /триста и един лева и шестдесет стотинки/,
представляваща разходи за вноска във Фонд "Непредвидени разходи"; 109,24лв.
/сто и девет лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща разходи за
вноска във Фонд "Резервен", както и
- Сумата в
размер на 134,08 лева, представляваща
мораторна лихва, включваща:
82,85лв.( лихва върху първа вноска в размер на 1237,57лв., за периода от
02.06.2018г. до 28.01.2019г.) и 51,23лв. (лихва върху втора вноска в размер на
1237,57лв., за периода от 02.09.2018г. до 28.01.2019г.), ведно със законната лихва върху общия размер на дължимата главница
в размер на 2475,14лв., считано от датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК - 30.01.2019г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
Заповед № 70 от 07.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
98/2019г. по описа на РС-Несебър.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, М.А.Ф., гражданин на Руска Федерация, родена на ***г., с
Булстат ***, с адрес в РБългария: с.Р., общ.Несебър, обл.Бургас, к-с „Е.“, ***да заплати на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ в бл.В – сграда „М.“ с
идентификатор ***по КККР на гр.Несебър, с адрес: с.Р., общ.Несебър, обл.Бургас, ул.“М.“ № **, к-с „Е..“, представлявана от
Председателя на Управителния съвет О.А.А., със съдебен адрес:*** /чрез адв.Н.Г. ***/, сумата общо в размер на 450,91 лева /четиристотин и петдесет
лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща заплатени по делото разноски
по заповедното и по настоящото исково производство.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Окръжен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: