РЕШЕНИЕ
№108
Гр.Русе, 05.06.2019г.
В ИМЕТо НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение в публично съдебно заседание на 21 май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ
ПАВЛОВА
При участието на
секретаря ИВАНКА ВЕНКОВА като
разгледа докладваното търговско дело №241
по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Исковете са по реда на чл.422 ГПК, с правно основание чл.430 и чл.432 ТЗ.
Делото е образувано по постъпила
искова молба от „Р./Б./“ЕАД гр.София, ЕИК *********, представлявана от А.А. и М. П., чрез пълномощник
юрисконсулт П. Д. против ЕТ „К.А.-***ЕООД,
К.С.А. и А.Б.А.. Ищецът твърди, че на 22.10.2014г. между банката и
кредитополучателя ЕТ „К.А.-Р.“ е сключен
договор за овърдрафт №96467 /договора/, с който е отпуснат кредит/овърдрафт в
размер на 150000лева, с цел по чл.1.2, както следва: А/Пълно вътрешно банково
финансиране в размер до 50000лв. на остатъчен дълг по редовно обслужван договор
за овърдрафт №85248/15.02.2013г. на ЕТ“К.А.-Р.“; Б/Пълно рефинансиране на
остатъчен дълг по редовно обслужван овърдрафт от „SG Експресбанк“ ЕАД с одобрен размер от 40000лв. на „Р.-Р.“ЕООД; В/ Допълнителен лимит за закупуване на СМЗ за
обезпечаване на производството, както и оборотни средства, касаещи финансиране
на дейността на ЕТ“К.А.-Р.“. Договорът е изменен и допълнен с анекси №№1-3.
Като съдлъжници по кредита в условията на чл.121 и сл. ЗЗД са се задължили „Р.-Р.“ЕООД, К.С.А. и А.Б.А.. Според чл.1.3, 1.4 и чл.4 от
договора, същият е със срок за усвояване на овърдрафта-4.10.2015г. и със срок
за погасяване - 5.10.2015г. В полза на банката за обезпечение на вземанията е
учредена договорна ипотека върху недвижим имот. Съгласно чл.3.1 и сл. от
договора е уговорена възнаградителна лихва в размер на едномесечен Софибор+6
пункта надбавка годишно. Съгласно чл.3.2, кредитополучателят дължи комисионна
за управление в размер на 1% от разрешения за ползване размер на овърдрафта,
платима при подписване на договора, както и комисионна за ангажимент в размер
на 1.25% годишно върху разрешената и неусвоена част. Съгласно чл.3.4 е
уговорена неустойка-наказателна лихва за забава-едномесечен Софибор + 20 пункта
надбавка. В чл.8 и сл. е уредена
отговорността на солидарните длъжници-втори, трети и четвърти ответници, при
условията на чл.121 и сл. ЗЗД. С анекс №1/29.09.2015г. страните констатирали,
че към тази дата максимално разрешеният за усвояване размер на овърдрафта е в
размер на 150000лв. В чл.2 на анекса страните се споразумели, че крайния срок
за погасяване на всички дължими от кредитополучателя суми става 5.11.2015г.,
променени са и други условия на договора. С анекс №2/3.11.2015г. страните са
констатирали, че размерът на вземанията на банката са 150000лв., съгласили са
се срока за погасяване да е 5.10.2016г.,
променени са условия на договора. С анекс №3/16.08.2016г. са внесени
изменения и допълнения, констатирано е, че размерът на вземанията на банката е
154156.40лв., страните са се съгласили, че кредитополучателя няма право да
усвоява суми по овърдрафта, който се преоформя в срочен кредит, с краен срок за
погасяване-5.08.2021г. /чл.2.1 от Анекс №3/. Уговорен е начин за изплащане на
усвоената и непогасена част от кредита. Банката твърди, че е изпълнила
задълженията си съгласно договора и анексите. Съгласно чл.9.1 от договора, при
неплащане от страна на кредитополучателя на съответния падеж на свое парично
задължение, банката има право да обяви всички суми по кредита за предсрочно
изискуеми на основание чл.10.4. Кредитополучателя/съдлъжниците не са заплатили
вноски с падеж: 5.08.17г., 5.09.17г., 5.10.17г., 5.11.17г., 5.12.17г.,
5.01.18г., 5.02.18г., 5.03.18г., 5.04.18г., с оглед което банката е обявила
всички суми по кредита за предсрочно изискуеми. До кредитополучателя и
съдлъжниците били изпратени уведомления за предсрочната изискуемост, като
първите трима ответници отказали да ги получат, а последната–А.Б. го получила.
Предсрочната изискуемост е осчетоводена от банката на 26.04.2018г. На
15.05.2018г. банката подала заявление за издаване на заповед по чл.417 ГПК,
било образувано ч.гр.д.№3180/18г. по описа на РРС. Със заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК ответниците били
осъдени солидарно да заплатят на банката сумите:148500лв. изискуема главница,
заедно със законна лихва считано от 15.05.18г. до окончателното изплащане,
6775.87лв. изискуема редовна лихва за периода 5.07.17г.-25.04.18г., 3250.81лв.
изискуема наказателна лихва за периода 5.08.17г.-13.05.18г., 1615.40лв.
изискуема лихва, дължима съгласно чл.3.1 вр. чл.1, б.“б“ от анекс №1 за периода
31.03.16г.-15.08.16г., 1389.36лв. изискуема комисионна за управление за периода
5.11.16г.-5.11.17г., 282.48лв. изискуема застрахователна премия за периода
1.01.17г.-31.12.17г. вкл., както и разноски по делото-3236.26лв. държавна такса
и 150лв. юрисконсултско възнаграждение. Издаден бил изпълнителен лист.
Длъжниците подали възражения срещу заповедта, за което банката била уведомена
от съда, както и за възможността да подаде искове за установяване на вземането
в едномесечен срок. Горното обуславя правния интерес от предявяване на
исковете, предмет на делото. Претендира съдът да постанови решение, с което да
признае за установено спрямо ответниците,
при условия на солидарна отговорност, съществуването и изискуемостта на
вземанията на ищеца произтичащи от договора, анексите към него, за които е
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.д.№3180/18г. по описа за РРС, а именно: 1.Главница общо 148500лв., от която 25004лв.-редовно падежирала за
периода 5.08.17г.-5.04.18г.; предсрочно изискуема главница от
26.04.2018г.-123496лв., 2. Редовна /възнаградителна/ лихва общо
6775.87лв. за периода 5.07.17г.-25.04.18г., от която: 6343.63лв.-просрочени
редовни лихви за периода 5.07.17г.-5.04.18г., 432.24лв.-редовна лихва върху
предсрочно изискуема главница за периода 6.04.18г.-25.04.18г.; 3. Наказателна лихва общо 3250.81лв. за
периода 5.08.17г.-13.05.18г., от която: 2015.84лв.-наказателна лихва върху
вноски с настъпил падеж за периода 26.04.18г.-13.05.18г.,
1234.97лв.-наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница за периода
26.04.2018г.-13.05.18г.; 4. 1615.40лв.- изискуема лихва, дължима
съгласно чл.3.1 вр. чл.1, б.“б“ от анекс №1 за периода 31.03.16г.-15.08.16г.,5.
1389.36лв.- изискуема комисионна за управление за периода 5.11.16г.-5.11.17г.,
6. 282.48лв.- застрахователна премия за периода 1.01.17г.-31.12.17г.
вкл., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
заявлението по чл.417 ГПК-15.05.2018г. до окончателното и изплащане.
При условията на
евентуалност, в случай на отхвърляне на исковете частично като неоснователни
досежно предсрочно изискуемите суми, ищецът иска ответниците да бъдат осъдени
солидарно да му заплатят следните суми: редовно изискуеми главници по месечни
вноски с падежи за периода 5.08.17г.-5.07.18г.-34268лв., предсрочно изискуеми
главници към 19.07.18г.-114232лв.; редовна /възнаградителна / лихва общо
8437.39лв., от която: просрочена редовна лихва 8170.85лв. за периода
5.08.17.-5.07.18г. и редовна лихва върху предсрочно изискуема главница в размер
на 266.54лв. за периода 6.07.18г.-18.07.18г.; наказателна лихва 3158.95лв.
върху просрочени главници, начислена за периода 5.08.17г.-5.07.18г., изискуема
лихва 1615.40лв. за периода 31.03.16г.-15.08.16г., изискуема комисионна за
управление 1389.36лв. за периода 5.11.16г.-5.11.17г.; застрахователна премия
282.48лв. за периода 1.01.17г.-31.12.18г., ведно със законна лихва върху всяко
претендирано вземане, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане. Твърди, че исковата молба има характер на уведомление
за настъпване на предсрочната изискуемост на вземанията.
Претендира всички направени
по делото разноски. Претендира присъждане на разноските в заповедното
производство.
Отговор на исковата молба е
подал само ответника К.С.А., чрез пълномощник адвокат И.И.,
РАК. С него не се оспорва допустимостта на иска, оспорва се неговата
основателност. Твърди, че в заповедното производство ищецът се е позовал на
автоматична предсрочна изискуемост на всички суми по кредита. Твърди, че не е
уведомен надлежно в писмена форма и по никакъв начин за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита, нито кредита му е обявен за предсрочно изискуем. По
тази причина твърди, че вземането, за което на ищеца е издадена заповед за
изпълнение не е възникнало и не е изискуемо. Твърди, че до 5.08.2017г. са
извършвани погасителни вноски, твърди, че съгласно анексите е извършено
новиране, а не преструктуриране на кредита. Ищецът
е подал в срок допълнителна искова
молба. Счита оспорването, че банката не е упражнила правото си да обяви кредита
за предсрочно изискуем за неоснователно.Твърди, че до кредитополучателя и до
всички съдлъжници /без А.А./
са изпратени писмени уведомления за предсрочна изискуемост чрез ЧСИ В.М., те са достигнали до адресатите им, но последните
са отказали да ги получат, който отказ съгласно чл.44, ал.1 ГПК не засяга
редовността на връчването. На А.А. уведомлението е
връчено чрез нейната м. Ц.Г.на 17.01.2018г. чрез Български пощи. Твърди, че
предсрочната изискуемост е настъпила от датата на връчване на документа,
съдържащ волеизявлението на банката, ако са налице обективните предпоставки,
обуславящи изискуемостта, които са налице в случая. Оспорва твърдението, че
банката е депозирала заявление по чл.417 ГПК, позовавайки се на това, че
кредитът е автоматично и незабавно предсрочно изискуем, като невярно и
неоснователно. За неоснователно счита твърдението, че съгласно анексите било
извършено новиране, а не преструктуриране на кредита.
Ответникът К.А. не е подал
отговор на допълнителната искова молба.
Съдът като взе предвид
събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Няма спор по делото, че между
ищеца „Р. /Б./“ЕАД гр.София и ЕТ „К.А.-РОЯЛ“, ЕИК*********-кредитополучател,
„Р.-Р.“ЕООД, ЕИК**********,
К.С.А. и А.Б.А.-съдлъжници-солидарни длъжници е сключен процесния договор за овърдрафт
№96467/22.10.2014г. , по силата на който на кредитополучателя е предоставен
овърдрафтен кредит в размер на 150000 лева, със срок на усвояване 4.10.2015г. и
срок на погасяване 5.10.2015г. Целта на овърдрафта е посочена в чл.1.2.,
посочено е, че ползването е по посочена разплащателна сметка на
кредитополучателя. Уговорено е, че кредитополучателя заплаща на банката лихва в
размер на едномесечния Софибор+6 пункта надбавка годишно, която се начислява от
датата на усвояване на сума по овърдрафта на база 360 дни годишно, за реалния
брой дни на ползване на суми по овърдрафта. Падеж на лихвата-ежемесечно, на
5-то чило на месеца. В чл.3.2 е уговорено, че кредитополучателят заплаща
комисионни за: управление-1% от разрешения размер на овърдрафта, платим при
подписване на договора; за ангажимент-1.25% годишно върху разрешената и
неусвоена част. В чл.3.4 е уговорена неустойка-назателна лихва за
забава-едномесечен Софибор+20 пункта надбавка годишно. Според чл.4
кредитополучателят има право да усвоява и погасява кредита, като на 5.10.2015г.
следва да погаси всички дължими суми /вкл. главница, лихва, комисионни,
разноски, евент. наказателна лихва/. Според чл.8 с подписването на договора съдлъжникът
се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя при условията на чл.121
и сл.ЗЗД за изпълнение на всички задължения на последния, така както са
уговорени в договора и ОУ. В чл.9 са посочени случаи на неизпълнение, а в
чл.10-права на банката при настъпване на случай на неизпълнение. В чл.11.4 е
посочено, че при неплащане изцяло или частично на което и да е парично
задължение по договора в продължение на 90 дни от падежа му, считано от 91 ден
кредитът става автоматично предсрочно изискуем. В чл.11.9 е посочено, че за
неуредените в договора случаи се прилагат ОУ за кредитиране на МПС клиенти на
банката и ОУ за делова дейност, като ответниците декларират, че те са им били
предадени и ги приемат за задължителни и приложими. Договорът е подписан от
всички посочени договарящи и не е оспорен. С анекс №1/29.09.2015г. към
договора, страните са потвърдили, че към датата на сключването му максимално
разрешеният за усвояване размер на овърдрафта, отпуснат на кредитополучателя е
в размер на 150000 лева, крайния срок на усвояване става 4.11.2015г., а крайния
срок на погасяване-5.11.2015г. Страните постигат и други договорености. С анекс
№2/3.11.2015г. страните се съгласяват крайния срок на погасяване да се промени
на 5.10.2016г., а за усвояване-до 4.10.2016г. С анекс №3/16.08.2016г. страните
констатират, че към датата на подписването му размерът на вземанията на банката
са в размер на 154156.40 лева, от които просрочена главница-150000лв.,
просрочена лихва 4156.40лв., начислена до датата на анекса. В чл.2 страните се съгласили, че кредитополучателят
няма право да усвоява суми от овърдрафта, който се преоформя в срочен кредит, с
краен срок за погасяване 5.08.2021г. Начина на изплащане на усвоената и
погасена част от кредита е посочен в чл.3-гратисен период до 4.03.2017г. вкл.,
6 равни месечни вноски в размер на 300лв., дължими от 5.03.17г. до 5.08.17г.вкл.,
47 равни месечни вноски в размер на 3088лв., дължими от 5.09.17г. до
5.07.2021г. вкл., една последна изравнителна вноска в размер на 3064лв.,
платима на 5.08.2021г. Посочено е, че сумата по чл.1 б.“б“
/4156.40лв.-просрочена лихва/ ще бъде изплатена на 17 равни вноски по главница,
всяка в размер на 231лв. дължими от 5.09.16г. до 5.01.18г. вкл. и последна
изравнителна вноска в размер на 229.40лв., дължима на 5.02.18г. В чл.3.2 е
посочено, че считано от 5.11.16г. до 5.11.2020г. вкл. кредитополучателят дължи
годишна комисионна за управление в размер на 1% от усвоената и непогасена сума.
Страните са постигнали и други договорки. Страните са съгласили, че освен случаите
по чл.9 от договора за кредит, за случай на неизпълнение ще се счита и
неизпълнение от страна на кредитополучателя на което и да е от задълженията по
анекс №3 и при настъпването му банката ще има правата по чл.10 от договора.
Представени са писма /л.42-49/, с които банката е уведомила първите трима ответници,
че не са платили дължимите вноски по кредита за периода 7.08.17г.-16.04.18г., а
последната ответница А.А. за периода 6.08.17г.-15.01.18г., в необходимия
размер, което съгласно договора е сучай на неизпълнение. Уведомени са, че
банката обявява кредита за предсрочно изискуем, като са посочени дължимите суми,
които са поканени да заплатят незабавно доброволно. Приложени са към писмата
разписки за връчване и известие за доставяне на Български пощи. Приложени са
молба на ищеца до ЧСИ В.М., рег.№*** за връчване на
книжа на първите трима ответници, на основание чл.18, ал. ЗЧСИ, писмо на ЧСИ до
банката. Прието е заключение на съдебно-икономическа експертиза, по което
страните не са имали възражения и което съдът възприема изцяло, като
компетентно и обосновано. От същото се установява, че на 30.10.2014г. по
разплащателната сметка на ЕТ“К.А.-Р.“ е предоставен овърдрафт лимит в размер на
150000лв. Последното плащане по кредита е извършено на 31.10.17г. Към датата на
подаване на заявлението /15.05.2018г. общия размер на непогасените задължения
по договора и анексите е 161826.43лв., от които главница общо 148500лв., в т.ч.
просрочена падежирала за периода 5.08.17г.-5.04.18г.-25004лв., предсрочно
изискуема от 26.04.18г. главница в размер на 123496лв.; редовна
/възнаградителна/ лихва върху редовна главница в общ размер 6771.67лв., в т.ч.:
просрочена редовна лихва върху редовна главница за периода 5.07.17г.-4.04.18г.
в размер на 6339.43лв., текущо начислена договорна лихва върху редовна
главница, начислена за периода 5.04.18г.-25.04.18г. в размер на 432.24лв.;
наказателна лихва върху просрочена главница в общ размер 3267.52лв., в т.ч.:
наказателна лихва начислена върху просрочена редовно падежирала главница за
периода 6.08.17г.-13.05.18г. в размер на 2032.56лв., наказателна лихва,
начислена върху предсрочно изискуема главница за периода 26.04.18г.-13.05.18г.
в размер на 1234.96лв.; изискуема при условията на чл.3.1 вр. чл.1,б.“б“ от
Анекс №3 лихва в размер на 1615.40лв. за периода 6.03.16г.-15.08.16г. вкл.,
дължима за периода 5.09.16г. до 5.02.18г. вкл.; комисионна за управление по
чл.3.2 от Анекс №3 за периода 5.11.17г.-4.11.18г. вкл. и дължима на 5.11.17г. в
размер на 1389.36лв.; застрахователна премия за застраховка имущество,
начислена за периода 1.01.18г.-31.12.18г., дължима на 5.01.18г. в размер на
282.48лв. От датата на подаване за заявлението по чл.417 ГПК до датата на
заключението е извършено плащане в размер на 7.99лв., като сумата е събрана по
реда на принудителното изпълнение по образуваното изпълнително дело /обяснения
на вещото лице в съдебно заседание на 21.05.2019г./. Вещото лице е посочило
общия размер на задълженията към и към датата на депозиране на заключението-13.05.2019г.
По делото е приложено ч.гр.д.№3180/2018г. по описа на РРС, по което издадена
издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, срещу която ответниците са подали
възражения по чл.414 ГПК.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е установителен, по
реда на чл.422 ГПК, във вр. чл.430 и 432 ТЗ. Предявен е от заявител, в законния едномесечен срок от уведомяването му от
съда за оспорване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 ГПК. Ответници са оспорилите заповедта длъжници. При разглеждането на положителния установителен иск по реда на чл.422 ГПК, във вр. чл.415 ГПК, в тежест на
ищецът е да докаже факта, от който произтича вземането и размера му, а ответниците-длъжници-възраженията, които го
погасяват, изключват или унищожават. В случая, ищецът твърди, че ответника не е
изпълнил задълженията си по договор за кредит, в резултат на което последният
бил обявен за предсрочно изискуем. Спора по делото се свежда до това дали настъпилата предсрочната изискуемост на
вземането на банката към датата на издаване заповедта за изпълнение, е обявена
на длъжника К.А. /другите ответници не са подали
отговор на исковата молба/, както и какъв е размера на вземането по договора и
анексите към него.
Безспорно
е установено по делото, че на 30.10.2014г. по разплащателна сметка на ЕТ“К.А.-Р.“
е предоставен договорения овърдрафт лимит в размер на 150000лв. С анекси №1 и 2
страните са удължили срока за усвояване на овърдрафта, респ.-за плащане на
всички суми. С анекс №3/16.08.2016г. са постигнали договорка за преоформяне на овърдрафта
в срочен кредит, с краен срок на погасяване 5.08.2021г. и е посочен начин за
това. Неоснователно е възражението на ответника К.А., че се касае до новация на
задължението по смисъла на чл.107 ЗЗД. С решение № 130/24.03.09г. по т.д.№
650/08г. на ВКС, ІІ ТО е прието, че способите за преструктуриране на даден
кредит, включително разсрочването му за облекчаване на съществуващия дълг, не
са индиция за наличие на воля у съконтрахентите за подновяването му по смисъла
на чл.107 ЗЗД, която, за да е релевантна, трябва да е изрична и недвусмислена,
а не изведена по тълкувателен път. В
решение № 138/22.08.13г. по т.д.№ 27/12г. на ВКС, ІІ ТО е даден отговор на
въпроса за осъществена обективна новация по договор за лизинг в смисъл, че
изменението на договора по отношение на размера на лизинговите вноски и
сроковете за плащане не погасява задължението на лизингополучателя по
първоначално сключения договор, нито го заменя с други, нови и различни
правоотношения по съществуващия договор, поради което няма характер на
обективна новация по смисъла на чл.107 ЗЗД. Обективна новация по смисъла на
чл.107 ЗЗД е налице, когато волята на страните е обективирана в договора,
същата не може да се предполага, като договорът, чрез който се твърди, че се
новира задължението, подлежи на тълкуване по правилата на чл.20 ЗЗД с оглед на
разкриване на действителната обща воля на страните за погасяване на стария дълг
и за заменянето му с нов дълг. /Решение по т.д.№1568/2014г. ТК, I ТО
на ВКС/. В случая, както бе посочено с анекс №3 от 16.08.2016г. страните по
договора не са изразили изобщо воля за погасяване на задължението по него и за поемане
на ново задължение. Констатацията за размера на дълга /чл.1/, преоформянето на
вида на кредита от овърдрафт на срочен кредита, промяната на срока за
издължаване-5.08.2021г. /чл.2.1/ , уговаряне начин за погасяване, макар и да съставляват
и променят съществени договорни елементи не води до обективна новация, тъй
като, както бе посочено, не следва да се тълкува волята на страните дали се
погасява стария дълг и на негово място той се заменя с нов, а това следва да е
изрично заявено. В случая такава изрично изразена воля и уговорка няма в анекс
№3. Аргумент в подкрепа на горното е и разпоредбата на чл.12 от анекс №3,
според която всички клаузи от договора, които противоречат на анекса се считат
съответно променени, а всички останали остават непроменени и запазват
действието си. При това положение, съдът намира, че не може да се говори за
наличие на обективна новация на задължението. Според чл.10.4 вр. 9.1 от
договора, при неплащане на падеж на парично задължение, банката има право да
обяви всички усвоени суми, начислената лихва и комисионните за предсрочно
изискуеми. В чл.7 от анекс №3 е уговорено, че при неплащане от страна на
кредитополучателя и солидарните длъжници изцяло или частично на което и да е
задължение по договора за кредит и/или в продължение на 60 дни, вземанията
стават автоматично предсрочно изискуеми в пълен размер. Безспорно е установено,
че след 5.08.2017г. е преустановено плащането на вноски по кредита. При това
положение, с оглед уговореното в чл.7 от анекс №3, след изтичане на 60 дни за
кредитора са налице предпоставките за обявяване целия кредит за предсрочно
изискуем.
Спори се по делото дали е обявена
предсрочната изискуемост на кредита, според изискването на чл.60, ал.2 ЗКИ и
даденото разрешение в т.18 на ТР№4/13 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС. В т.18
ТР№4/13г. от 18.06.2014г. ОСГТК на ВКС е прието, че по силата на чл.60, ал.2 от
Закона за кредитните институции банката може да са поиска издаване на заповед
за незабавно изпълнение по реда на чл.418 ГПК, когато „кредитът бъде обявен за
предсрочно изискуем” поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните
и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. Както бе посочено, в случая обективните факти
са настъпили. Съдът намира, че предсрочната изискуемост е обявена надлежно на
длъжниците. Връчването на писмото на банката до първите трима ответници е
връчено чрез ЧСИ на 26.04.2018г., с оглед
компетентността на частните съдебни
изпълнители да връчват извънпроцесуална документация, произтичаща от чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ /ред. ДВ, бр. 86/27.10.2017
г., в сила към датата на предприетото връчване на процесните писма/. Съгласно тази
разпоредба, частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани,
съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а по разпореждане
на съда - съобщения и призовки по граждански дела. В чл. 43 ЗЧСИ е предвидено, че връчването на книжа се извършва при условията и по
реда на чл.
37 - 58 ГПК. Връчването на първите трима ответници е осъществено при отказ да се
получи съобщението, който е удостоверен с подпис на връчителя
И. И.. Според чл.44, ал.1, пр.посл. ГПК отказът на получателя не засяга
редовността на връчването. Сам по себе си факта, че връчването е осъществено на
адрес, различен от този, посочен в договора не се отразява на редовността му.
Връчването на последната ответница е извършено чрез „Български пощи“, като
писмото е получено от нейната м. Ц.Г. на 17.01.2018г. /известие за доставяне
обр.243/.
С оглед горното, съдът приема, че предсрочната
изискуемост е обявена на длъжниците надлежно, на първите трима ответници на
26.04.2018г., а на последната-на 17.01.2018г.-преди подаване на заявлението по
чл.417 ГПК. По отношение размера на исковете: Според приетото тълкуване в ТР
№3/17 от 27.03.2019г. по т.д.№3/2017г. на ОСГТК на ВКС-т.2 размерът на
вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се
определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора
парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на
предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този
момент погасителен план. В случая, с оглед приетото досежно обявяването на настъпилата
предсрочната изискуемост на 26.04.2018г., след тази дата не се дължи договорна
и наказателна лихва. Дължи се изцяло главница, както и договорна и наказателна
лихва до 25.04.2018г. Ето защо и предявените искове се явявят основателни и
доказани за сумата 148500лв.-общо главница, редовна /възнаградителна/ лихва до
25.04.2018г. в размер на 6771.67лв. общо, наказателна лихва до 25.04.2018г. в
размер на 1999.20лв. според заключението на вещото лице и извършени от съда
служебно изчисления по реда на чл.162 ГПК, лихва в размер на 1615.40лв. дължима
на основание чл.3.1 от анекс №3, комисионна за управление в размер на
1389.36лв., както и застрахователна премия в размер на 284.48лв.
До посочените размери исковете са основателни
и доказани и следва да бъдат уважени, а в останалата им част-отхвърлени. Изцяло
неоснователен е искът за заплащане на наказателна лихва върху предсрочно
изискуема главница 1234.97лв., за периода 26.04.18г.-13.05.18г., част от общо
претендираната наказателна лихва.
Съгласно т.12 от същото ТР, съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422, респ.
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. С оглед изхода на спора,
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски за заповедното
производството: 3210.91лв.-държавна такса и 150лв. юрисконсултско
възнаграждение, както и за настоящето производство-държавна такса 3240.62лв., 290лв.
депозит за вещо лице, както и 300лв.-възнаграждение за юрисконсулт, на
основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37, ал.1 ЗПП, вр. чл.25, ал.1 Наредба за
заплащането на правната помощ.
По тези съображения, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ К.С.А. С
ФИРМА „К.А.-Р.“, ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление гр.Р., кв.Р.*, ул.К. М. №**, вх.*, ет.*, „Р.-Р.“ЕООД, ЕИК**********, със седалище и адрес на управление гр.Р.,
ул. Д. №**, вх.*, ап.*, К.С.А., ЕГН **********,***
и А.Б.А., ЕГН********** ***, съществуването
на вземане на „Р. /Б./“ЕАД, ЕИК*********, гр.С., район Л., бул.“Н. В.“№**, Експо 2000, представлявано
от А. А. и М. П., в условия на солидарност, за сумите: 148500 лева-главница, от която: падежирала главница за периода 5.08.2017г.-
5.04.2018г. в размер на 25004лв. и предсрочно изискуема от 26.04.2018г.-123496лв.:,
редовна /възнаградителна/ лихва- 6771.67лв.,
от която: просрочена редовна лихва за периода 5.07.2017г.-5.04.2018г.-6339.43лв.
и редовна лихва за периода 05.04.2018г.-25.04.2018г.-432.24лв.:, наказателна лихва върху просрочена главница-1999.20лв.
за периода 6.08.17г.-25.04.2018г.,
изискуема лихва в размер на 1615.40лв., на основание чл.3.1 вр. чл.1, б.“б“
от Анекс №3/16.08.16г. за периода 31.03.2016г.-15.08.2016г., комисионна
за управление-1389.36лв. за периода 5.11.2016г.-5.11.2017г., застрахователна премия 282.48лв. за
периода 1.01.2017г.-31.12.2018г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл.417 ГПК-15.05.2018г., до
окончателното й изплащане, за които е издадена заповед по чл.417 ГПК по
ч.гр.д.№3180/2018г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ иска за наказателна лихва в останалата част до предявения
размер 3250.81лв., съответно над 1999.20лв. до 2015.84лв. - за вноски с
настъпил падеж за периода 26.04.2018г.-13.05.2018г. и изцяло за сумата
1234.97лв., начислена върху предсрочно изискуема главница за периода
26.04.18г.-13.05.18г., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ К.С.
А. с фирма „К.А.-Р., ЕИК*********,
„Р.-Р.“ЕООД, ЕИК*********, К.С.А.,
ЕГН ********** и А.Б.А., ЕГН********** да заплатят на „Р./Б./“ЕАД гр.С., ЕИК********* сумата 3210.91лв.-държавна такса и 150лв. юрисконсултско възнаграждение
за заповедното производство по ч.гр.д.№3180/2018г. по описа на РРС, както и
разноските за настоящето производство-държавна такса 3240.62лв., 290лв. депозит
за експертиза и 300лв. възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл.78, ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред АПЕЛАТИВЕН СЪД-ВЕЛИКО ТЪРНОВО.
Окръжен съдия: