№ 100
гр. гр. Добрич, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шестнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20213200500755 по описа за 2021 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от „***“ ЕООД-гр.Добрич срещу решение
№260343/10.05.2021 г. по гр.д.№156/2020 г. на Добричкия районен съд,с
което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу „***“ ЕООД-гр.Балчик
иск за заплащане на сумата от 14 212,80 лв,представляваща неустойка по
т.6.2 от Договор за продажба от 15.03.2019 г.,заедно със законната лихва от
датата на иска 16.01.2020 г. /дата на пощенското клеймо/ до окончателното
плащане;въззивникът е осъден да заплати на „***“ ЕООД-гр.Балчик сумата от
14 212,80 лв,представляваща авансово получена част от цена по развален
договор за продажба от 15.03.2019 г.,заедно със законната лихва от датата на
иска 28.02.2020 г. до окончателното плащане,като въззивникът е осъден да
заплати на „***“ ЕООД-гр.Балчик сторените по делото разноски в размер на
43 лв държавна такса по молбата за обезпечение на бъдещ иск с включен
банков комисион;572,51 лв държавна такса по насрещния иск по чл.55 от ЗЗД
и 1560 лв с ДДС адвокатско възнаграждение.Според въззивника обжалваното
решение е незаконосъобразно.Необосновани и неправилни били изводите
1
относно неизправността на въззивника като продавач по процесния
договор,като първоинстанционният съд не съобразил липсата на оказано от
купувача съдействие за получаване на разсада,както и липсата на отправено
писмено уведомление от купувача до продавача относно готовността му да
получи стоката на определена дата,с осигурен транспорт и свой
представител,който да участва при броенето и предаването на
разсада.Неправилно продавачът по договора бил натоварен от съда да
доказва,че е поканил купувача да получи произведения разсад,каквото
задължение същият нямал по договор и по закон.Неправилно било
съобразено поведението на купувача след получаване на 18.12.2019 г. на
покана от продавача за получаване на стоката в 14-дневен срок.Дори да се
приемело,че купувачът се явил в горния срок,това не означавало,че е
изпълнил изискванията по поканата и договора,тъй като вече бил изпаднал в
забава,считано от 30.11.2019 г.,и,за да получи разсада,следвало да заплати нов
аванс,какъвто не бил платен от него,респ. същият нямал право да получи
договорения разсад.Немотивирано и неправилно районният съд приел,че
продавачът нямал готовност да предаде произведено количество
разсад.Готовността му за изпълнение се установявала от заключението по
допуснатата ССЕ,сочещо на произведен разсад от 2 171 400 бр.В тази връзка
неправилно били ценени гласните доказателства без отчитане на възможна
тяхна заинтересованост.Същите и не следвало да се кредитират поради
липсата на съгласие на продавача по чл.164 ал.2 от ГПК за допускането им
предвид тяхната недопустимост по смисъла на чл.164 ал.1 т.3 изр.1 от
ГПК.Неправилно било решението и по насрещния иск.Необоснован бил
изводът,че продавачът е неизправна страна по договора.Писмената покана на
купувача не можело да доведе до разваляне на договора,тъй като била
получена след датата,определена в поканата като краен срок на
изпълнение.Липсвало валидно предизвестие според изискванията на чл.87 от
ЗЗД,т.е. договорът не бил развален и не било възникнало основание за
връщане на даденото по него.Не била съобразена неоснователността на
възражението за нищожност на уговорената търговска неустойка.Изцяло
несъобразени със закона били изводите на ДРС относно кредитното известие
с основание „неосъществена сделка“,което не можело да аргументира извод
за разваляне на договора.Настоява се за отмяна на атакуваното решение и за
присъждане на сторените от въззивника разноски в двете инстанции.
2
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемият
„***“ ЕООД-гр.Балчик изразява становище за неоснователност на жалбата и
настоява за потвърждаване на обжалваното решение,като претендира
присъждане на сторените разноски в настоящата инстанция.Подробно оборва
всички доводи на въззивника и обсъжда събраните по делото
доказателства.Доказателствата удостоверявали,че именно купувачът бил
изправната страна по договора,като същият многократно канил продавача да
предаде закупения разсад,респ. демонстрирал готовност да го получи,но
продавачът отказвал и нямал готовност да изпълни.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на
28.05.2021 г.,а жалбата срещу решението е подадена по пощата на 11.06.2021
г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 11.06.2021
г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от
активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен
интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно
решение.Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по
предявените допустими искове.По същество е правилно поради следните
съображения:
Гр.д.№156/2020 г. на Добричкия районен съд е образувано по повод
искова молба вх.№1344/21.01.2020 г.,изпратена по пощата на 16.01.2020 г.,с
която е предявен иск на основание чл.92 от ЗЗД от „***“ ЕООД-гр.Добрич
срещу „***“ ЕООД-гр.Балчик за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сума в размер на 14 212,80 лв,представляваща неустойка по чл.6.2 от договор
за продажба между страните от 15.03.2019 г.,ведно със законната лихва върху
горната сума,начиная от датата на предявяване на иска,до окончателното
плащане.
Изложено е в исковата молба,че между ищцовото дружество като
продавач и ответното като купувач бил сключен договор от 15.03.2019 г. за
3
продажба на разсади „Лавандула“,сорт „Севтополис“ 197 000 бр.,екстра
качество,височина на разсадите минимум 15 см,с цена по 0,12 лева за брой
без ДДС /съгласно т.1.1 и т.3.1 от договора/-обща продажна цена от 23 688
лева без ДДС или 28 425 лева с ДДС /т. 3.2/.На два пъти купувачът „***“
ЕООД-гр.Балчик извършил авансово плащане по банков път на част от
цената-7 106,40 лв на 18.03.2019 г. и 7 106,40 лв на 11.04.2019 г.-общо
14 212,40 лв.Съгласно договора от 15.03.2019 г. предаването от продавача на
купувача на цялото договорено количество разсад следвало да се осъществи в
периода от 01.11.19 г. до 31.11.2019 г.,като купувачът се задължил да осигури
свой представител,упълномощен да приема стоката от продавача.В противен
случай стоката щяла да се счита за приета в момента на натоварване на
камиона.Транспортните разходи били уговорени изцяло за сметка на купувача
съгласно т.4.1. от раздел IV „Транспорт и товарене" на договора.През месец
ноември 2019 г. купувачът осъществил посещение в базата на продавача и се
уверил в готовността за предаване на разсада,но не осигурил свой
представител и транспорт за приемане на разсада.Поискал продавачът да пази
и отглежда разсада до пролетта,тъй като не разполагал с останалата дължима
продажна цена.Доколкото самото пазене,отглеждане и съхраняване на разсада
било свързано както с непланирани разходи,некалкулирани в цената,така и с
рискове за погиването му,които продавачът не можел да понесе,последният
приел,че е налице виновно неизпълнение по договора от страна на
купувача.Като изправна страна по договора изпратил покана с телепоща на
18.12.2019 г. до „***“ ЕООД,получена от адресата на 18.12.2019 г.,с която го
уведомил,че заплатеният аванс по договора е загубен поради неизпълнение на
задължението да получи количествата разсад в периода от 01.11.2019 г. до
31.11.2019 г.,и го поканва в 14-дневен срок от получаване на поканата да
получи произведените видове количества разсад-предмет на договора,както и
да заплати нов аванс в размер на 50 % от договорената цена,равняващ се на
14 212,80 лева,като в противен случай щял да счита,че купувачът е отказал да
получи произведените видове и количества разсади-предмет на
договора.Съгласно т.6.2 от договора ако купувачът откажел да получи
произведените видове и количества разсади,дължал на продавача неустойка в
размер на остатъка от общата дължима сума,уговорена в договора.До
настоящия момент ответното дружество не било заплатило дължимата
неустойка в размер на 14 212,80 лева,поради което за ищцовото дружество
4
бил налице правен интерес от предявяване на иска.
В писмен отговор на исковата молба ответникът е оспорил иска като
неоснователен.Не оспорва сключването на договора за продажба от
15.03.2019 г. с посочения предмет и авансовото изплащане от ответника като
купувач на 50% от уговорената продажна цена в размер на 14 212,80 лв,като
сочи,че това са единствените верни факти,изложени от ищеца.Твърди,че
многократно управителят на ответното дружество влизал в контакт с
управителя на ищцовото до 30.11.2019 г.,като винаги бил уверяван,че стоката
ще бъде предадена в срок.Последното обаче не се случило.Следвали нови
покани от ответника до ищеца за изпълнение на задължението по предаване
на разсада,но ищецът постоянно изтъквал различни причини да не изпълни
/лоши метеорологични условия,липса на работна ръка,на време и
др./.Управителят на ищеца заявил,че по-рано от 17.12.2019 г. не може да
предаде стоката.На 17.12.2019 г. управителят на ответника заедно със
служител на дружеството,управляващ осигурения за целта трактор,се явили в
с.*** за получаване на стоката,но на място нямало нито представител на
ищеца,нито разсад.Ищецът поел нов ангажимент за частично изпълнение на
18.12.2019 г.,но такова не се случило,като управителят на ищеца вече
директно заявил,че ищцовото дружество не разполага с разсад и няма да
достави такъв.На същия ден била получена от ответника цитираната от ищеца
телепоща,на която ответникът отговорил на 19.12.2019 г. и оспорил неверните
твърдения на ищеца,като го и уведомил,че ще се яви на 30.12.2019 г. за
получаване на стоката.Куриерската пратка била получена от ищеца едва на
07.01.2020 г. поради саботиране от същия на процеса по
уведомяване,доколкото не се явил да получи пратката.Датата 30.12.2019 г.
изцяло попадала в рамките на 14-дневния срок,определен от ищеца в
изпратената от него телепоща.На 30.12.2019 г. при явяването на управителя
на ответника заедно с двама служители и техник лично кметът на с.*** ги
отвел до две оранжерии на ищцовото дружество,но и на двете места нямало
разсад,нито представители на ищеца.От горното поведение на ищеца
следвало,че същият няма правно основание да претендира заплащане на
неустойка,защото именно той бил неизправната страна по договора.Наведено
е и възражение за нищожност на клаузата за неустойка като противоречаща
на добрите нрави,доколкото била въведена единствено и само за обогатяване
на ищеца.Клаузата целяла продавачът да получи цената по договора,без да
5
предаде на купувача стоката.Загубата на дадения аванс била достатъчна да
обезщети продавача и да санкционира купувача.
В срока за отговор е предявен насрещен иск на основание чл.55 ал.1
предл.3 от ЗЗД от „***“ ЕООД-гр.Балчик срещу „***“ ЕООД-гр.Добрич за
осъждане на ответника да заплати /върне/ на ищеца сумата от 14 212,80 лв-
получена на отпаднало основание авансова продажна цена по развален
договор от 15.03.2019 г.С уведомлението от 19.12.2019 г. „***“ ЕООД
уведомило „***“ ЕООД,че,ако на 30.12.2019 г. не изпълни задължението си за
предаване на разсад,купувачът развалял договора,считано от 30.12.2019
г.,респ. продавачът бил поканен да върне авансово платената
цена.Евентуално,ако не се зачете горното уведомяване,се настоява
насрещната искова молба да се третира като изявление за разваляне на
договора.Претендира се законната лихва върху сумата от 14 212,80
лв,считано от датата на предявяване на насрещния иск,до окончателното
плащане.
В писмен отговор „***“ ЕООД оспорва основателността на насрещния
иск със съображенията,изложени в първоначалната искова молба,като
навежда,че купувачът е неизправна страна по договора,поради което не е
могъл да го развали,респ. не му се дължи връщане на авансово платената
цена.
Не е спорно между страните,а се установява и от писмените
доказателства,че на 15.03.2019 г. между тях е сключен договор /писмен
договор на листи 6 и 7 от делото на ДРС/,съгласно който „***" ЕООД като
продавач се задължава срещу сумата от 28 425 лева с вкл. ДДС да продаде на
купувача „***“ ЕООД-гр.Балчик 197 400 бр. разсад „Лавандула“,сорт
„Севтополис“,екстра качество,височина на разсадите минимум 15
см.Договорен е срок на изпълнение /чл.2.1 от договора/-продавачът се
задължава да предаде уговорените количества разсад от 01.11.2019 г. до
30.11.2019 г. при положение,че климатичните условия позволяват
изваждането и експедирането на разсада.При евентуална невъзможност за
нормална работа и експедиране страните се уточняват за други взаимно
приемливи срокове.Купувачът се задължава да се разплаща след всяка
доставка,като количеството на всяка отделна доставка се договаря между
страните в зависимост от нуждите на продавача /чл.3.3 от
6
договора/.Купувачът се задължава да осигури свой представител за приемане
на стоката /чл.3.4 от договора/,да осигури транспорт съгласно приетия по-
късно график и да поеме разходите по транспорта /чл.4.1 от
договора/.Задължението за товарене е за продавача.Постигнати са детайлни
уговорки относно фактическото броене и предаване на връзките
разсад,приемането и предаването им с протокол,подписан от двете
страни,прехвърляне на риска.Страните се споразумяват като гаранция за
изпълнение на договора от страна на купувача да се заплати авансова цена на
стойност 14 212,80 лв с ДДС /на две вноски/-чл.6.1 от договора,която ще се
прихване от стойността на последното доставено количество /чл.3.3 от
договора/.Уговорено е в чл.6.2 от договора,че при неизпълнение на кое да е
от условията по договора по вина на купувача,последният губи дадения
аванс,както и че при отказ от страна на купувача да получи количествата
разсад-предмет на договора,същият дължи на продавача неустойка в размер
на остатъка от общата дължима сума,уговорена в договора.
Не е спорно по делото,че в изпълнение на чл.6.1 от договора купувачът
„***“ ЕООД-гр.Балчик е извършил в полза на продавача „***" ЕООД-
гр.Добрич авансово плащане в общ размер на 14 212,80 лв с вкл.ДДС /50% от
общата сума по чл.3.2 от договора/,за което са издадени фактура
№**********/15.03.2019 г. и фактура №**********/04.04.2019 г.,като
плащанията са удостоверени с извлечения от банкови сметки на листи 10-12
от делото на ДРС.Не е спорно също така между страните,че купувачът не е
получил нито един брой от уговорения за продажба разсад.
Спорно е коя от двете насрещни страни е причината за
неизпълнението,респ. възникнало ли е задължение на ответника-купувач по
договора за заплащане на неустойка в полза на ищеца-продавач при
условията на чл.6.2 от договора-при отказ на купувача да получи разсада.
По общо правило основателността на искова претенция за неустойка като
договорно съглашение е предпоставена от установяване при условията на
пълно и главно доказване от ищеца,че между него и ответника е налице или е
била налице валидна облигационна връзка /договор/,част от съдържанието на
която е уговорка за заплащане на неустойка,по която облигационна връзка
ищецът е изправна страна,както и удостоверяване от ищцовата страна
настъпване на предпоставките,от които възниква задължението на
7
насрещната страна за заплащане на неустойка,и нейния конкретен размер.В
конкретната хипотеза ищцовото дружество-продавач следва да докаже,че е
разполагало с уговореното количество разсад през периода от 01.11.2019 г. до
30.11.2019 г.,когато е следвало да го предаде на купувача,а ответното
дружество-купувач дължи да докаже,че се е явил негов представител с
осигурен транспорт в уговорения срок да получи разсада.
Липсват доказателства продавачът „***" ЕООД-гр.Добрич да е осигурил
197 400 бр. разсади,които да е имал готовност да предаде на купувача в
уговорения срок.За наличие на нужното количество разсад свидетелстват
единствено разпитаните като свидетели бивш работник при „***" ЕООД-Н.
Ж. В. и съученик на управителя Д. Е. К..Първият заявява,че е работил в
ищцовото дружество до 2020 г. вкл.,и твърди,че ищецът разполагал с
множество оранжерии на площ около 7 дка.Същият е категоричен,че през
2019 г. всички оранжерии били пълни с разсад,като в 1 кв.м се събирали 400-
450 бр.,т.е на 7 дка-около 2 800 000-3 150 000 бр. стръка.Вторият свидетел
като служител в агенция за недвижими имоти на няколко пъти огледал
оранжериите и склад на дружеството през 2019 г. по повод желание за
продажбата им от страна на дружеството и видял,че оранжериите били пълни
с разсад /около 4 000 000 стръка/,а през декември и складът бил пълен с
милиони стръкове.Горните свидетелски показания услужливо подкрепят
тезата на „***" ЕООД за наличието на достатъчно произведен разсад през
ноември 2019 г.,но същите са в пълно противоречие с показанията на
останалите разпитани четирима свидетели.Освен това показанията на
свидетеля Н. В. са и вътрешно противоречиви-веднъж заявява,че е работил в
„***" ЕООД,а после твърди,че е бил зает по граждански договор на 4-часово
работно време при бащата на управителя,който го изпращал при сина си да
му помага.От една страна заявява,че през ноември 2019 г. разсадът бил готов
за предаване,а впоследствие уточнява,че през ноември вече бил годен,но не
бил изваден и подготвен за предаване.Твърди,че имало и изпълнени от „***"
ЕООД договори,но това твърдение влиза в противоречие с констатациите на
вещото лице по допуснатата ССЕ,че всички заприходени от дружеството
произведени през 2019 г. бройки разсад са били бракувани през януари 2020
г.Изброените противоречия внасят съмнение в достоверността на горните
показания.Вторият свидетел К. удивително детайлно е запознат с броя на
оранжериите,площта на засятата продукция и броя на произведените стръкове
8
разсад за човек,който не работи в дружеството,а само инцидентно е посетил
няколко пъти оранжериите във връзка с тяхната продажба и водене на
кандидат-купувачи.В същото време същият не знае резултата от конкретната
задача,за която е бил ангажиран,а именно дали са продадени оранжериите и
склада.Тези констатации внасят съмнение в достоверността и на неговите
показания като предварително подготвени и манипулирани.
Четиримата свидетели,посочени от купувача „***“ ЕООД,депозират
еднопосочни показания в насока,че през ноември 2019 г. нито в
оранжериите,нито в склада на „***" ЕООД в с.*** имало разсад.Свидетелят
И. К. И.,който също е страна по договор за продажба на разсад с
дружеството,споделя,че по идентичен начин е било процедирано и с него като
купувач на разсад.Същият свидетелства и за друг идентичен случай на свой
познат от гр.М.,когото самият свидетел завел при управителя на дружеството-
продавач,за да сключи договор за продажба на разсад,но който подобно на
свидетеля И. И. и на „***“ ЕООД също не получил през 2019 г.количеството
разсад по договора.Тези показания свидетелстват за системно поведение през
2019 г. на продавача „***" ЕООД,който не изпълнява задълженията си по
предаване на уговорения разсад.Свидетелят И. твърди,че в средата на
ноември /около 15 ноември/ 2019 г. лично присъствал на среща между
управителя на дружеството-продавач и управителя на купувача „***“
ЕООД,която се състояла в с.***,по време на която продавачът ги завел в
една-две оранжерии и им посочил разсад,който уж бил предназначен за
тях.Същият обаче им заявил,че не може да им го предаде,тъй като в момента
няма работна ръка,на разсада му трябвали още няколко дни,трябвало да се
полее,да омекне почвата и тогава да се извади.В края на ноември 2019 г.
свидетелят отново посетил продавача в с.*** и тогава установил,че разсад
вече няма.Самият свидетел и познатият му от гр.М. получили много малка
част от договорените бройки,а „***“ ЕООД нищо не получило.Свидетелите Г.
В. Г. /живеещ на семейни начала с управителя на „***“ ЕООД-М. Д./,И. П. С.
и Д. П. Д. /последните двама работещи във фирми на М. Д./ еднопосочно
споделят за няколко поредни посещения през ноември и декември 2019 г. в
базата на продавача в с.*** с цел получаване на уговорения разсад,но такъв не
бил предаден от продавача,който първо обяснявал,че нямал работници,че
трябвало да намери хора да извадят разсада.При последващи посещения
заедно с осигурен транспорт /в средата на декември и на 30.12.2019 г./ отново
9
не бил предаден разсад и такъв вече нямало наличен,като в базата нямало
работници,всичко пустеело като изоставено.Действително трима от
свидетелите не са незаинтересовани от изхода на спора,но свидетелят И.
И.,който не е служител на дружеството-купувач,напълно безпротиворечиво
подкрепя техните показания.От гласните доказателства следва извод,че
продавачът не е изпълнил задължението си да осигури уговореното
количество разсад по процесния договор и не е имал готовност да го предаде
на купувача в уговорения срок през ноември 2019 г.,респ. дружеството-
купувач се е явило в базата на продавача с осигурен превоз,за да получи
стоката.Последното не е отказало получаване на разсада,защото предаване на
разсад не му е било предложено от продавача с посочената по-горе обосновка
/първо поради липса на работна ръка,нужда от поливане и омекотяване на
почвата и пр.,а впоследствие поради липса на разсад/.Следва да се подчертае
във връзка с възражение на „***" ЕООД за недопустимост на гласните
доказателства,че свидетелските показания не целят установяване на
обстоятелства от категорията по чл.164 ал.1 т.3-5 от ГПК-не се цели
установяване сключването на процесния договор /същият е удостоверен с
депозирания писмен такъв по делото/;установяване на обстоятелства,за
доказването на които се изисква писмен акт;погасяване на установени с
писмен акт парични задължения;установяване на писмени съглашения с
участие на страната,искаща свидетелите.Гласните доказателства касаят
фактите относно изправността на страните по процесния договор-готовността
на продавача да предаде стоката и опитите на купувача да я получи,за
доказването на които същите са напълно допустими.
Според заключението по допуснатата от районния съд съдебно-
счетоводна експертиза,изготвено от вещото лице Д. Д.,през 2019 г. е било
осчетоводено от „***" ЕООД произведено количество лавандула от 2 171 400
бр.Нито един стрък обаче не е осчетоводен като продаден.На 15.01.2020 г. с
протокол за брак е изписано като бракувано цялото количество
лавандула.Тези счетоводни отразявания са доста нелогични и
озадачаващи,респ. пораждат значителни съмнения,че горното количество от
2 171 400 бр. разсад действително е било произведено от ищеца.По-скоро се
касае за счетоводно оформена изкуствена конструкция,обслужваща
интересите на продавача.Не са изложени ясни твърдения от „***" ЕООД
относно причината за бракуване на цялото заприходено произведено
10
количество.В отговора на насрещната искова молба „***" ЕООД намеква,че
уговореното с „***“ ЕООД количество разсад е погинало,тъй като се касае за
нетрайна стока,подлежаща на реализация в уговорения срок.Вероятно се
намеква,че погиването се дължи на поведението на купувача,който не отишъл
навреме да получи стоката.Факт е обаче,че е била бракувана от продавача
цялата му счетоводно отразена продукция от 2 171 400 бр. разсад.По логиката
на същия се оказва,че нито един от купувачите по договори с него не е
отишъл до края на 2019 г. да си получи своевременно разсада.Този извод
звучи още по-нелогично,като се има предвид уговорката за авансово
изплащане от купувача на половината от продажната цена.Няма нормален
търговец,който с лека ръка да се постави под санкцията на чл.6.2 от
процесния договор-да не се яви да получи стоката и да загуби вече изплатен
аванс в значителен размер /половината от цялата продажна цена/,като
същевременно при неполучаване на стоката по негова вина да бъде
санкциониран и със заплащането на неустойка в размер на остатъка от
дължимата по договора продажна цена,т.е. да се постави сам в позиция да
заплати на продавача цялата уговорена продажна цена и да не получи срещу
това никаква насрещна равностойна престация.Изложената от „***" ЕООД
хипотеза е житейски и правно неиздържана.
Липсата на готовност на продавача да предаде уговореното количество
разсад на купувача в уговорения срок се удостоверява и от поведението на
„***" ЕООД в хода на процеса при съдебното дирене.Вещото лице по
допуснатата ССЕ е имало задача да установи в счетоводството на продавача
колко действащи договора за продажба на разсад е имал сключени „***"
ЕООД през 2019 г. и дали заприходеното произведено количество разсад е
било достатъчно за изпълнение задълженията на продавача по всички
договори.Отговор на този въпрос не е даден от експерта поради
възпрепятстващото поведение на дружеството-продавач,което е отказало да
предостави на вещото лице данни за сключените договори и уговорените по
тях количества.По смисъла на чл.161 от ГПК следва да се приеме за доказан
фактът,относно който страната е създала пречки за събиране на допуснати
доказателства,а именно,че „***" ЕООД не е разполагал с достатъчно разсад да
изпълни задълженията си спрямо всички свои контрагенти.Последният факт в
съвкупност с останалите обсъдени по-горе доказателства по делото
обосновава извод за неизправност на дружеството-продавач по процесния
11
договор,което не е изпълнило задължението си да осигури и предаде на
купувача „***“ ЕООД уговореното количество в уговорения срок до
30.11.2019 г.При липса на разсад отправянето на покана по телепоща на
18.12.2019 г. от продавача до купувача за явяване на купувача и получаване в
14-дневен срок на произведения разсад е своеобразна форма на шиканиране в
отношенията,целяща да създаде привидно при нужда от доказване
впечатление,че именно купувачът е неизправната страна.
Предвид изложеното недоказани са фактите,уговорени за възникване на
задължението на купувача „***“ ЕООД за заплащане на неустойка,а именно
отказ на купувача да получи разсада.Събраните по делото доказателства сочат
не само да не е налице отказ от страна на купувача да получи разсада,а
последният сам многократно да е търсил и искал изпълнение на поетото от
продавача задължение да предаде уговореното количество разсад.В
отношенията по процесния договор е налице неизпълнение от страна на
продавача,което неизпълнение не е обусловено от неизпълнение на
задължението на купувача да получи разсада.Купувачът би бил отговорен
само при отказ да приеме изпълнението от страна на продавача,а в случая се
установява,че продавачът не е имал готовност и не е предложил изпълнение
съобразно договора.След като отговорността за неизпълнението не е на
купувача,за него не е възникнало задължението по чл.92 ал.1 от ЗЗД да
заплати на продавача предвидената в чл.6.2 от договора неустойка.Искът на
„***" ЕООД срещу „***“ ЕООД за присъждане на неустойка в размер на
14 212,80 лв е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Основателен е и подлежи на уважаване насрещният иск на „***“ ЕООД
срещу „***" ЕООД за осъждане на ответника да върне на ищеца на основание
чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД авансово платената от купувача по процесния
договор продажна цена в размер на 14 212,80 лв.Цената е платена по
договор,който е развален от изправната страна-купувача „***“ ЕООД,т.е. на
отпаднало основание,и подлежи на връщане.Без да е нужно да се коментира
предходно изявление на купувача до продавача за разваляне на договора при
неизпълнение от страна на продавача на 30.12.2019 г.,изпратено с телепоща
на 19.12.2019 г. и получено от продавача едва на 07.01.2020 г.,следва да се
посочи,че самата насрещна искова молба с вх.№4808/28.02.2020 г. има
характер на писмено изявление за разваляне на договора,изхождащо от
изправната страна,достигнало до неизправната,чрез което ефектът на
12
развалянето е постигнат.
Предвид изложеното първоинстанционното решение е правилно и следва
да бъде потвърдено,вкл. в частта,с която „***" ЕООД е осъдено да заплати на
„***“ ЕООД сторените съдебно-деловодни разноски,тъй като отговорността
за разноски е правилно разпределена съобразно изхода от спора.
Разноски за въззивната инстанция са претендирани от двете страни по
спора.С оглед изхода от спора право на разноски има „***“ ЕООД
/отхвърляне на предявения срещу него иск за неустойка и уважаване на
предявения от дружеството насрещен иск/.На дружеството-въззиваем следва
да се присъдят следните разноски:840 лв адвокатско
възнаграждение,изплатено съгласно договора за правна защита и съдействие
на лист 27 от делото на ДОС.Възражението за прекомерност на горното
възнаграждение,наведено от въззивника „***" ЕООД,е неоснователно.При
защита по предявени два иска с цена 14 212,80 лв всеки минималното
адвокатско възнаграждение по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. се
равнява на 956,38 лв /без ДДС/ по всеки иск.Изплатеното от въззиваемия
възнаграждение от 840 лв очевидно е под минимума и не подлежи на
намаляване.
Въззивникът „***" ЕООД няма право на разноски за настоящата
инстанция.
Тъй като всеки от исковете е с цена под 20 000 лв,въззивното решение е
необжалваемо по смисъла на чл.280 ал.3 т.1 предл.2 от ГПК.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260343/10.05.2021 г. по гр.д.№156/2020 г.
на Добричкия районен съд.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.Добрич,*** да заплати на „***“ ЕООД,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.Балчик,*** сторени във въззивната
инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 840 лв /осемстотин и
четиридесет лева/ адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
13
смисъла на чл.280 ал.3 т.1 предл.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14