РЕШЕНИЕ
№
360
гр. Враца,
03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 18.10.2022
г. /две хиляди двадесет и втора година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и с участието на
прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело
№ 440 по описа за 2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Агенция
за държавна финансова инспекция (АДФИ) против Решение № 134/21.04.2022 г.,
постановено по АНД № 1257/2021 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е отменено
Наказателно постановление № 11-01-122 от 14.09.2022 г.
на Директора на АДФИ гр.София, за
наложено на основание чл. 247, ал. 1 от Закона за
обществените поръчки (ЗОП), (обнародван ДВ, бр. 13/16.02.2016 г., в сила от
15.04.2016 г., ред. ДВ бр. 85/24.10.2017 г., административно наказание - „глоба” в размер на 10 000,00 лева на К.А.К. ***,
за нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП.
В касационната жалба се твърди, че
решението на РС – Враца е неправилно, постановено в противоречие с разпоредбите
на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила.
Претендира се отмяна на решението и
присъждане на сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В с. з. касаторът, редовно призован,
представител не се явява. Касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Г., по
съображения, изложени в депозираната по делото молба/становище вх. № 3243/18.10.2022
г. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от ответника.
Ответникът К.А.К. ***, редовно
призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител адв. С.Г. ***, в
писмен отговор и в представеното по делото писмено становище, развива доводи за
неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Враца дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
В настоящото производство не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Настоящият
съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от
страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на
обжалваното решение, съгласно чл. 218,
ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна в съответствие с установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационна проверка е Решение
№ 134/21.04.2022 г., постановено по АНД № 1257/2021 г. по описа на Районен съд
– Враца, с което е отменено Наказателно постановление №
11-01-122 от 14.09.2022 г. на Директора на АДФИ гр.София, за наложено на основание
чл. 247, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), (обнародван ДВ, бр.
13/16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., ред. ДВ бр. 85/24.10.2017 г., административно
наказание - „глоба” в
размер на 10 000,00 лева
на К.А.К. ***, за нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП.
За да отмени Наказателното
постановление, съдът е приел, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи и в рамките на техните правомощия, при спазване
на предвидената процедура и съдържат установените в закона реквизити, но поради недоказаност на нарушението от обективна и субективна
страна, е счел същото за незаконосъобразно.
Решението
е правилно.
В
оспореното решение правилно и обосновано е прието, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са довели до нарушаване
правото на защита на наказаното лице и да са го лишили от възможността
адекватно да я организира.
Съгласно
приетата за нарушена разпоредба на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, при възлагането на обществени
поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване
на условия или изисквания, които дават необосновано
предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в
обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността,
сложността, количеството или обема на обществената поръчка. От така цитирания
текст следва, че забраната касае включване на условия и изисквания, които дават необосновано предимство или
необосновано ограничават участието на лицата в обществените поръчки,
следователно когато това е обосновано, е допустимо от закона и съответно е
законосъобразно. Затова в такива случаи не е налице нарушение от страна на
възложителя.
Наличието
на необходими човешки ресурси, още повече такива, разполагащи и с определена
професионална компетентност и опит са въведени като допустим критерий за
установяване на професионални способности в разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5 от ЗОП и установява по безспорен начин, че
става въпрос за физически лица – специалисти или експерти. Правната форма на
участието им е различна и е функционално свързана с обстоятелството – дали те
са работници или служители на участника или са външни за структурата му. В този
смисъл е налице и съдебна практика – решение № 9653 от 13.07.2018 г. по адм.
дело № 6344/2018 г. на ВАС, четвърто отделение., Решение № 12959 от 25.10.2018
г. на ВАС по адм. д. № 9576/2018 г., IV, Решение № 11539 от 1.10.2018 г. на ВАС
по адм. д. № 8606/2018 г.
Въведените
в случая изисквания не са неясни и не са довели до нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, както и до облагодетелстване или
елиминиране на определени лица.
На
следващо място, съобразно т. 58 от решение на
Съда от 31 март 2022 година по дело №С-195/21, чл. 58, параграфи 1 и 4 от Директива
2014/24 трябва да се
тълкува в смисъл, че допуска възможността в рамките на процедурата за възлагане
на обществена поръчка възлагащият орган да наложи като критерии за подбор,
свързани с техническите и професионалните способности на изпълнителите
изисквания, които са по-стриктни от минималните, поставени в националната
правна уредба, стига такива изисквания да са необходими, за да се гарантира, че
кандидатът има технически и професионални способности да изпълни възлаганата
поръчка, да са свързани с предмета на поръчката и да са пропорционални. В
конкретния случай не е анализиран предметът на поръчката съобразно техническата
спецификация, поради което и изводите, че въведените условия дават необосновано
предимство или необосновано ограничават участието на лица са изведени общо, без
да са съобразени с конкретните дейности, техния обем и сложност.
Ето
защо настоящият касационен състав приема, че възложителят е въвел допустими изисквания към участниците в рамките на
своята оперативна самостоятелност и не е нарушил забраната по чл. 2, ал. 2 от ЗОП с оглед особеностите на конкретния
случай
На
следващо място, в ЗАНН за разлика
от НК няма специални разпоредби, уреждащи абсолютната погасителна давност и съгласно
задължителното за съдилищата Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по
т.д.№ 1/2014 г. на ОС на ВКС и ВАС, с изтичане на сроковете по чл. 34 от ЗАНН
се изключват всякакви възможности за реализиране на административнонаказателна
отговорност, а с изчитането на сроковете по чл. 82 от ЗАНН - да се реализира
изпълнението на наложената административна санкция. Празнотата в ЗАНН относно
аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната
давност, се преодолява с приложението на
чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във вр. с препращаща
норма на чл. 11 от ЗАНН, т.е. уредбата относно погасяването на наказателното
преследване по давност в НК следва да намери приложение и в настоящия случай.
Съгласно чл. 81,
ал. 3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора срока по
чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, който е три години.
В процесното наказателно
постановление е посочено, че нарушението е извършено на 06.11.2017 г. – когато К.А.К.,
в
качеството си на кмет на Община Враца и публичен възложител на обществени
поръчки, по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 9 от ЗОП, с Решение № 2674 е открил процедура за
възлагане на обществена поръчка с предмет: „Реконструкция, ремонт и внедряване
на мерки за енергийна ефективност на образователни институции, във връзка с
реализацията на проект по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020
година по шест обособени позиции” и е одобрил обявлението и документацията за
обществена поръчка и в Обявлението и документацията на обществената поръчка,
възложителят е включил условия и изисквания в Раздел III. 1. 3 „Технически и
професионални възможности“ по отношение на Техническия ръководител и на Експерт
„Контрол по качеството“, които не са съобразени с предмета на обществената
поръчка и необосновано ограничават участието на стопански субекти в
обществената поръчка и по този начин е ограничил конкуренцията.
Считано от тази дата – 06.11.2017 г.,
абсолютната погасителна давност от 4 години и 6 месеца по чл. 81, ал. 3 от НК във връзка с чл. 80, ал. 1,
т. 5 от НК,
приложими на основание чл. 11 от ЗАНН, е изтекла на 06.05.2022 г., което само по себе си представлява
самостоятелно основание за отмяна на НП.
При
извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна
на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно, допустимо и
правилно решение.
С оглед на този извод и по изложените съображения, касационната жалба
е неоснователна, а оспореното решение е законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила.
Искането на
ответника за присъждане на основание чл. 63д от ЗАНН на разноски пред настоящата
инстанция на база представен договор за правна помощ е основателно. Страната е
представлявана от адвокат на база приложен договор за правна помощ, по силата
на който е заплатил възнаграждение за процесуално представителство в размер на 600,00
лева.
Така заплатеното от страната възнаграждение е съответно на чл. 18, ал. 2 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
определено по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 3 върху стойността на санкцията и е
съобразен с предвидения минимум.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 134/21.04.2022 г.,
постановено по АНД № 1257/2021 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е
отменено Наказателно постановление № 11-01-122 от
14.09.2022 г. на Директора на АДФИ гр.София.
ОСЪЖДА Агенция за държавна финансова
инспекция гр.София ДА ЗАПЛАТИ на К.А.К.
*** направените по делото разноски пред настоящата инстанция за адвокатско
възнаграждение в размер на 600,00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.