Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24
състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети май през две двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 12194/ 2020 година на ВРС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от М.Н. срещу Комисия за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ иск с
правно осн. чл. 2а ЗОДОВ за заплащане на сумата от 10 000 лв., претендирана като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психически и
емоционален стрес, опетняване честта, достойнството и доброто име на
проверяваното лице, сриване на личния и професионалния му авторитет в резултат
на образувано с решение от 13.03.2013г. производство за проверка установяване и
отнемане на незаконно придобито имущество по реда на ЗОПДНПИ (отм.), ведно със
законната лихва от 29.09.2015г. до окончателното изплащане на задължението.
Претенцията на ищеца се
обосновава с отговорността на държавата за незаконната дейност на нейните
органи и по-конкретно разпоредбата на член 2а ЗОДОВ, съобразно която Държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на
длъжностните лица по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество, извършени при или по повод изпълнение на
правомощията или службата им, който към изменението на ЗОДОВ от 19.11.2012г. е
Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество
(ЗОПДНПИ), в сила от 19.11.2012г., отменен на 23.01.2018г.
В обстоятелствената й
част ищецът М.Н. излага следните твърдения, както следва:
1./ на 12.03.2013г. М.Н.
е привлечен като обвиняем по ДП № 233/2012г. (ДП № 324/2012) по описа на ОД на
МВР за престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК в качеството му на длъжностно лице,
заемащо отговорно служебно положение – Директор дирекция „Събиране” при ТД на
НАП – Варна;
2./ въз основа на
уведомление, изпратено от Прокурор при ВОП на 13.03.2013г. е поставено началото
на производство по ЗОПДНПИ (отм.) за установяване на незаконно придобито
имущество за периода от 27.11.2008г. до 13.03.2013г.;
3./ с решение на
Комисията по чл. 37, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.) е внесено искане в съда за
обезпечаване на бъдещ иск за отнемане на имущество на стойност
1 506 672, 36 лв., което искане е уважено в производството по ч.гр.д.
№ 832/2015г. по описа на Окръжен съд – Варна;
4./ наложени са
възбрани върху недвижими имоти, запори върху МПС, вземания по банкови сметки и
върху други вещи, открити при претърсване в дома на проверяваното лице;
5./ след налагане на
обезпечителните мерки ищецът е взел участие в производството, подавайки
декларация по чл. 57, ал. 1 вр. ал. 4 ЗОПДНПИ (отм.)
и възражение по чл. 60, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.) относно неправилността на извода
за наличие на обосновано предположение за незаконно придобито имущество, които
не са обсъдени от органите на комисията, а исканията мълчаливо отхвърлени;
6./ образуваното
досъдебно производство № 233/2012г. (ДП № 324/2012). е прекратено с
постановление от 08.07.2015г., на осн. чл. 24, ал. 1,
т. 1 НПК, влязло в законна сила на 24.07.2015г., а с определение от
29.09.2015г. по ч.гр.д. № 832/2015г. на ВОС, допуснатото обезпечение, е
отменено;
7./ Комисията е взела
решение за прекратяване на образуваното производство, препис от което не е
връчено на проверяваното лице;
Твърди се, че за
времето от 13.03.2013г. до 29.09.2015г. или до деня на заличаване на наложените
възбрани и вдигане на запорите, органите и длъжностните лица по ЗОПДНПИ (отм.)
са извършили незаконни действия спрямо проверяваното лице, изразяващи се в
образуване на производство, извършване на проверка на имущественото му
състояние въз основа на искания отправени до институции и органи, с което то е
широко огласено, несъобразяване с възражението и представените към него
доказателства по чл. 60 от закона, налагане на множество обезпечителни мерки,
вкл. възбрана върху единственото му жилище, което го е лишило от доходи, вкл. и
да полага труд и от правото да се разпорежда с имуществото си, провокирало е
психически и емоционален стрес, опетнило е честта, достойнството и доброто име
на проверяваното лице и е сринало личния и професионалния му авторитет, поради
което се настоява за уважаване на претенцията в претендирания й размер.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът КПКОНПИ оспорва предявения иск по основание и размер. Изтъква, че
действията на Комисията, от които се твърди, че са причинени вреди, са
предприети изцяло в съответствие със ЗОПДНПИ (отм.) и в тази връзка те не
следва да се окачествяват като незаконни, предвид което липсва първата
предпоставка за реализиране отговорността по ЗОДОВ.
По-конкретно се
посочва, че Комисията е била надлежно сезирана с уведомление от съответния
прокурор. Въз основа на решение и извършена проверка, тя е внесла искане за
допускане на обезпечение, което съдът е счел за основателно. В хода на
проверката е изискана информация от органи и институции, с което не следва да
се счита, че производството е разгласено в обществото. Медийни публикации не са
оповестявани от Комисията.
На проверяваното лице е
предоставена възможност да вземе участие в производството, а направеното
възражение, е съобразено от органите и длъжностните лица. Препис от решението
не е връчено на ищеца, поради отсъствие на разпоредба създаваща задължение за
това.
Поддържа се, че ищецът
не е претърпял никакви вреди от действия на ораганите
и длъжностните лица по ЗОПДНПИ (отм.). Същият е имал възможност да полага труд,
да ползва движимото и недвижимото си имущество, а вредите, провокирани от
воденото досъдебно производство, са обезщетени от Прокуратурата на РБ по реда
на ЗОДОВ.
Въз основа на
изложеното, доколкото липсват елементите от фактическия състав на предявения
иск, се настоява за отхвърлянето му.
Прокуратурата на
Република България изразява становище за неоснователност на осъдителната
претенция.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложимите към
спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Заявеният в исковата
молба период, за който се иска обезщетение за неимуществени вреди е, от 13.03.2013г.
до 29.09.2015г., които вреди се твърди да са причинени от незаконосъобразни
действия на органите и на длъжностните лица по Закона за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, извършени при или по
повод изпълнение на правомощията и службата им.
За посочения период от
време е в сила Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество, който е отменен на 19.01.2018г. (ДВ, бр. 7 от 19.01.2018г.).
ЗОПДНПИ (отм.) регламентира трите основни етапа на развитие на
законовата процедура за отнемане на незаконно придобито имущество: 1)
провеждане на предварителна проверка; 2) внасяне в съда на искане за
обезпечаване на бъдещ иск и действия след налагане на обезпечителните мерки и
3) съдебно производство за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобитото имущество.
Целта
на проверката, извършвана от органите по ЗОПДНПИ, е установяване дали е налице
значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, т.е. дали
натрупването на неговото богатство може да бъде обяснено с конституционно
признатите и законово регламентирани източници – предприемаческа дейност, упражняване
на свободна професия, трудов или граждански договор, наследяване и пр.
Проверката
по чл. 21 – 36 ЗОПДНПИ (отм.) започва с
акт на директора на съответната териториална дирекция въз основа на възникнало
законово основание за провеждането й. Основанията за започване на проверката са
разписани в чл. 22, ал. 1, чл. 23, чл. 24 ЗОПДНПИ (отм.). Едно от тях е привличане на едно лице като обвиняем за изрично
посочени в закона престъпления. Тя предхожда производството за отнемане в полза
на държавата на незаконно придобито имущество, чието начало се поставя с
налагане на обезпечителни мерки от съда. Извършва се от органите на Комисията
по чл. 13, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.).
Предмет
на проверката е изясняване на произхода, начина на придобиване и
преобразуването на имуществото на проверяваното лице за определен от закона
срок (чл. 28 във връзка с чл. 27, ал. 3 ЗОПДНПИ(отм.). Проверяващите събират необходимите сведения, като
ползват както общодостъпна информация от различните публични регистри, така и
защитена информация, която се съхранява от други органи, институции или отделни
лица. Източниците за придобиване на имуществото могат да се установяват и от
прокуратурата, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция
“Национална сигурност”, органите по приходите и Агенция “Митници” при
осъществяването на законово предоставената им компетентност (чл. 30 ЗОПДНПИ
(отм.). При извършването й специализираните
органи по закона могат да получават информация за имуществото на проверявания
от други структури при спазване на Закона за защита на класифицираната
информация и Закона за защита на личните данни. Разкриването на законово
защитена информация като банкова и търговска тайна става след съдебно
разрешение (чл. 29 ЗОПДНПИ (отм.).
Крайният
резултат от проверката дава основание на Комисията да вземе решение дали да
внесе в съда искане за обезпечение на бъдещия иск за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество, когато са събрани достатъчно данни,
обосноваващи предположението, че е налице незаконно придобито имущество, или да
откаже образуването на производство и прекрати проверката, когато такива данни
няма (чл. 37, ал. 1 и 5 ЗОПДНПИ (отм.).
С
налагането на обезпечителните мерки започва производството по отнемане в полза
на държавата на незаконно придобито имущество. От този момент проверяването
лице, съответно – неговите правоприемници, разполагат с възможността да се
запознаят със събраните доказателства, да правят възражения и да представят
насрещни доказателства, да ползват адвокатска защита (чл. 60, ал. 1, 2 и 4
ЗОПДНПИ). Продължителността на този етап на процедурата не може да е повече от
три месеца (чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.). Съдът отменя обезпечителните мерки, ако служебно
или по искане на заинтересованите лица установи, че искът е предявен след изтичането
на тримесечен срок от налагането им (чл. 74, ал. 4 ЗОПДНПИ).
При
всяко положение след първото реално засягане на имуществената сфера чрез
налагане на обезпечителни мерки от съда засегнатите лица не само узнават за
предходните действия на компетентните органи по събиране на информация, но
получават всички останали възможности за ефективно упражняване на правото на
защита – да оспорват неизгодните за тях доказателства и да представят
доказателства, да изразяват становището си пред Комисията и съда, да правят
искания и възражения, да ползват адвокатска помощ и т.н. (чл. 60 ЗОПДНПИ (отм.).
Развитието
и изходът на воденото наказателно производство престават да са решаващи за
отнемането на имущество по гражданската претенция на държавата.
Данните
в преписката, образувана пред Комисията сочат, че на 12.03.2013г., М.Н. е
привлечен като обвиняем за длъжностно престъпление по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК,
извършено в качеството му на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение
– *******.
Въз
основа на уведомление от прокурор при Окръжна прокуратура – Варна е образувана
пред Комисията проверка с протокол от 14.03.2013г. за установяване дали е
налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице За
установяване източниците за придобиване на имущество на проверяваното лице са
събрани сведения, както от органите, посочени в чл. 30 ЗОПДНПИ (отм.), така и от ОД на МВР- Варна,
СВ – Варна, ГД „Гражданска и въздухоплавателна администрация” и ЦРОЗ.
На осн. чл. 29 ЗОПДНПИ (отм.) Комисията е поискала разкриване на банкови тайни,
които искания са удовлетворени въз основа на съдебни разрешения от компетентния
съд.
С
определение от 16.03.2015г. по ч.гр.д. № 832/2015г. по описа на Окръжен съд –
Варна, въз основа на искане и решение от 11.03.2015г., в полза на Комисията е
допуснато обезпечение на бъдещи искове за отнемане в полза на държавата на
имущество на стойност 1 506 672, 36 лв., предявими
от КОНПИ срещу М.Н. и К.К., последната явяваща се
лице, с което ищецът е живял на съпружески фактически начала, което също в било
привлечено като обвиняем, но за различно престъпление, чрез налагане на
възбрани върху недвижими вещи, запори върху движими вещи, открити при обиск и
парични средства по банкови сметки.
Срокът
за предявяване на бъдещите искове е продължен с три месеца, считано от
17.06.2015г.
Допуснатите
обезпечителни мерки са наложени от съдебен изпълнител в производство по дело №
9042/2015г. по описа на СИС при ВРС.
След
налагане на обезпечителните мерки, на осн. чл. 60 ЗОПДНПИ (отм.), на 24.03.2015г. г-н Н. е
уведомен, че има право да участва в производството и да се запознае с
материалите по него, да представи доказателства и да направи възражение в едномесечен
срок.
Този
факт не е спорен между страните и се установява от изпратеното до ищеца писмо,
което е приобщено към доказателствата по делото по инициатива на г-н Н.. Данни
за момента на получаване на писмото не са ангажирани.
Проверяваното
лице се е възползвало от правото да подаде възражение, което е постъпило в
Комисията на 04.06.2015г. С него, ищецът е възразил срещу извода на Комисията
за несъответствие между доходите му и притежаваното имущество.
Наказателното
производство срещу М.Н. за престъпление по чл. 282, ал. 2, вр.
ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, е прекратено с
постановление на Прокурор при Окръжна Прокуратура - Варна, на 08.07.2015г.
Обезпечените
бъдещи искове не са предявени, а допуснатото обезпечение, е отменено с
определение от 29.09.2015г. по ч.гр.д. № 832/2015г. на ВОС.
На
11.11.2015г. Комисията е взела решение да прекрати производството за отнемане
на незаконно придобито имущество срещу М.Н. и К.К.,
на осн. чл. 11, ал. 1, т. 4 вр.
21, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.), тъй като не е установено значително несъответствие
в имуществата на проверяваните лица надвишаващо 250 000 лв. за
проверявания период.
В
решението е отразено, че то не подлежи на обжалване и на връчване на
проверяваните лица.
Безспорно
е, че препис от решението не е връчен на проверяваното лице М.Н..
Наложените
възбрани са заличени, а запорите вдигнати от съдебния изпълнител по дело №
9042/2015г. по описа на СИС при ВРС.
Първият
въпрос на който съдът следва да отговори е дали така извършените действия от органите
на Комисията и длъжностните й лица, са противоправни.
Съобразявайки
от една страна разписаните правомощия в ЗОПДНПИ (отм.), в
редакцията му към 28.12.2012г., а от друга, ангажираните писмени доказателства,
съдът приема, че действията на органите и
длъжностните лица на Комисията са законосъобразни, по следните съображения:
1./ проверката
е започнала въз основа на уведомление от прокурор с акт на директора на съответната териториална
дирекция на законно възникнало основание за провеждането й по чл. 22, ал. 1, т.
20 ЗОПДНПИ (отм.) – привличане на г-н Н. като обвиняем за престъпление
по чл. 282, ал. 2 вр.
ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК;
2./ събирането
на данни от различни органи, вкл. и разкриването на банкова тайна е правомощие
на Комисията, съобразено с чл. 29 и чл. 30 и сл. ЗОПДНПИ (отм.),
чиято цел е да изясни произхода, начина на
придобиване и преобразуването на имуществото по смисъла на § 1 ДР към ЗОПДНПИ
(отм.), местонахождението му, стойността и основанието за придобиването му от проверяваното лице за определен от закона срок,
за да може да се формира обоснован извод дали дадено имущество е законно или
незаконно придобито.
Обстоятелството, че при
събирането на информация от различни органи и лица, на които при или по повод
изпълнение на служебните им задължения, е
станала известна проверката на Комисията спрямо г-н Н., не обосновава позитивен
извод, че тя е широко огласена.
Изисканата и получена
информация за извършената спрямо ищеца проверка попада в кръга на службата на
лицата, на които при или по повод изпълнение на служебните им задължения, е
станала известна и която нямат право да разгласяват, с оглед императивната
разпоредба на чл. 36 ЗОПДНПИ (отм.).
Разкриването
на информацията, поставена под специална законова защита (банкова тайна), е
извършено въз основа на съдебни разрешения, дадени по реда на съответния закон;
3./ искането за
обезпечаване на бъдещ иск по чл. 37, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.), чрез налагане на
обезпечителни мерки, е правомощие регламентирано в закона, което Комисията е
упражнила по съответния ред, за да осигури реално изпълнение на евентуалното съдебно решение
за отнемане на незаконно придобитото имущество чрез изненадващо за длъжника
налагане на обезпечителни мерки.
Когато
намери, че от проверката са събрани достатъчно данни, от които да се направи
обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито, Комисията взема
решение и съответно – внася в съда искане за обезпечаване на бъдещия иск.
Налагането
на възбрани върху недвижими имоти цели да лиши длъжника от правото да се
разпореди с тях, но не и от правото да ги ползва и да извлича граждански
плодове.
Твърдението,
че единственото жилище на проверяваното лице, е било възбранено
по искане на Комисията, е оттеглено в първото съдебно заседание и такова не се
поддържа.
4./ подаването на
възражение и ангажирането на доказателства по реда на чл. 60, ал. 1 и ал. 2 ЗОПДНПИ
(отм.), е право на проверяваното лице, от което М.Н. се е възползвал
непосредствено след налагането на обезпечителните мерки и след уведомяването му
от Комисията, с което е обезпечена възможността му да участва в производството.
С депозирането му, г-н Н.
е възразил срещу пазарната стойност на един от възбранените
имоти, придобит с НА № 45, том 2, рег. № 3635, дело № 196/07.04.2013г., лицето,
определило същата, пазарната стойност на учредено право на строеж с НА № 181,
том 2, рег. № 5260, дело № 313/16.04.2017г., стойността на част от придобити и
отчуждени превозни средства, пазарната стойност на накити, интерпретацията на
депозирани декларации по чл. 50 ЗДДФЛ, вкл. и касаещи другото проверявано лице К.К. и наличните парични средства.
Постъпилото възражение е
подлежало на обсъждане, а оплакванията в него, са взети предвид при
постановяване на решението на Комисията от 25.11.2015г., видно от
обстоятелствената част на постановения акт;
5./ ЗОПДНПИ (отм.) не
въвежда задължение за Комисията да връчи решението за прекратяване на
производството по делото, поради което и такъв не е предоставен на М.Н.;
Следователно, действията
на органите и длъжностните лица на Комисията са съобразени с разписаните в ЗОПДНПИ
(отм.) права и задължения, поради което извод за противоправност,
не би могъл да се направи.
Отсъствието на едно от
предпоставките за уважаване на предявения иск е достатъчно основание за
отхвърлянето му без произнасяне по останалите елементи от фактическия състав на
чл. 2 а ЗОДОВ и обсъждане на събраните във връзка с тях доказателства.
Едва в хода на устните
състезания, процесуалният представител на М.Н., е заявил нови твърдения за противоправни действия на Комисията, изразяващи се в налагане
на запор върху чужди движими вещи – накити, иззети от ищеца в досъдебното
производство, които са били собствени на друго лице. Тези твърдения са
недопустими и по тях съдът не дължи произнасяне.
За пълнота на
изложеното, следва да се посочи, че дори и да са били наложени запори върху
вещи, които не принадлежат на проверяваното лице, то вреди е търпял не М.Н., а
действителният им собственик, който е бил лишен от владението върху тях.
При този изход на спора
с право на разноски за юрисконсултско възнаграждение разполага ответната страна
КПКОНПИ, чиито размер възлиза на 100 лв., на осн. чл.
10, ал. 2 ЗОДОВ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.И.Н.,
ЕГН **********,*** срещу Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобито имущество иск за заплащане на сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психически и
емоционален стрес, опетняване честта, достойнството и доброто име на
проверяваното лице, сриване на личния и професионалния му авторитет в резултат
на образувано с решение от 13.03.2013г. производство за проверка установяване и
отнемане на незаконно придобито имущество по реда на ЗОПДНПИ (отм.), ведно със
законната лихва от 29.09.2015г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 2 а ЗОДОВ.
ОСЪЖДА М.И.Н., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на Комисия за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество
сумата от 100 лв. /сто лева/,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение, на осн. 10, ал. 2 ЗОДОВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: