РЕШЕНИЕ
2151/27.11.2020г.
гр. Пловдив, 27.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ отделение, ІІ състав в публично заседание на двадесет и осми
октомври през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДИЧО ДИЧЕВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело
№ 1044 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано
по жалба, подадена от Т.С.Р. ***, ЕГН **********, против Решение № 2153-15-106
от 27.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което е оставена без
уважение жалба с вх. № 1012-15-106/ 03.04.2019 г. срещу Разпореждане № **********/
№ 1 Протокол № № 01М54/ 06.02.2020 г. на ръководителя на пенсионното
осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив. В
жалбата се твърди, че решението и потвърденото с него разпореждане са
неправилни и необосновани, противоречащи на административните правила,
материалните норми и на цитираните в тях съдебни решения и се иска отмяната им.
В СЗ жалбодателката не се явява.
Ответникът по жалбата чрез процесуален представител
намира същата за неоснователна. В писмени бележки се излагат съображения по
съществото на спора и се претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата
е подадена в срок и от лице с правен интерес, поради което е процесуално
допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С
разпореждане от 30.04.2002 г. на
жалбоподателката е била отпусната
пожизнено, считано от 01.02.2002 г., лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване
(КСО) при зачетен осигурителен стаж от втора категория 18 години, 6 месеца и 06
дни, осигурителен стаж от трета категория 14 години, 04 месеца и 25 дни и при
общ размер на осигурителния стаж - 39 години, 11 месеца и 25 дни, а размерът на
пенсията е определен по правилата на чл. 70 КСО. След няколко години
контролните органи на НОИ предприели проверка за установяване на осигурителния
стаж на пенсионираното лице. Въз основа на представените декларация от 12.09.2013
г. и представените допълнително документи са събрани доказателства относно
редовно оформен осигурителен стаж за периода 01.06.1968г.-28.02.2014г. с обща
продължителност по чл. 104 КСО - 40 г. 04 м. 07 дни, от които 13 години, 01
месец и 07 дни стаж при условията на втора категория и 23 години, 11 месеца и
21 дни стаж от трета категория. При тези данни органът е приел, че жалбодателката
не отговаря на изискването по §4 ПЗР КСО за 15 години осигурителен стаж при
втора категория и няма право на пенсия при посочените в текста предпоставки. По
тези съображения с разпореждане от 06.10.2014 г. пенсионният орган е отменил
разпореждането от 2002 г., с което на жалбоподателката е отпусната пенсия за
осигурителен стаж и възраст при хипотезата на §4 ПЗР КСО и всички последващи
разпореждания и е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Това разпореждане е отменено с решение № РД-32/ 04.02.2015 г. на
директора на ТП на НОИ- Пловдив и преписката е върната на длъжностното лице по
чл. 98, ал.1 КСО за ново произнасяне. При новото разглеждане на преписката и
след анализ на представените документи ръководителят на пенсионното осигуряване
приема, че жалбоподателката има общ стаж за периода 01.06.1968 г. – 28.02.2014
г. 40 години, 04 месеца и 07 дни, превърнат при условията на 104 КСО към трета
категория, от които 13 години, 1 месец и 07 дни стаж от втора категория и 23
години, 11 месеца и 21 дни от трета категория и отговаря на изискванията на 68,
ал.1 КСО за пенсиониране, като е придобила право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст, считано от 01.08.2009 г. Тъй като към посочената дата осигуряването
не е било прекратено, на основание чл. 94, ал. 1 КСО е приел, че пенсията
следва да бъде отпусната считано от датата на прекратяване на осигуряването или
от 01.03.2014 г. По тези съображения с разпореждане от 31.03.2016г. ръководителят на пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив е отменил разпореждането от 2002 г., с което
на жалбодателката е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст и
всички последващи и е отпуснал пожизнено на основание чл. 68, ал.1 КСО лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, съгласно посочения по- горе стаж, в
размер на 362,19 лв., считано от 01.03.2014 г. Разпореждането е обжалвано по
реда на чл. 117, ал. 2 КСО. Жалбоподателката е представила нови доказателства
за осигурителен стаж и удостоверение за
идентичност на имена, с което е искала повторно установяване на осигурителен
стаж от 01.06.1976 г. до 06.01.1977 г. и в периода 01.01.1966 г. до 31.12.1967
г. С оглед новите доказателства директорът на ТП на НОИ – Пловдив е приел, че
жалбоподателката има осигурителен стаж от втора категория 13 години, 1 месец и
7 дни и 25 години, 5 месеца и 11 дни при трета категория или общ осигурителен
стаж, превърнат към трета категория 41 години, 9 месеца и 27 дни за времето от
01.01.1966 г. до 28.02.2014 г.
С
Решение № 2153-15-143/02.06.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив е
изменена пожизнено личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Т. Р., по
чл.99, ал.3 КСО, като е увеличена на 372, 56 лв., считано от 01.03.2014 г.,
когато осигуряването е прекратено, при осигурителен стаж от ІІ категория труд –
13 г., 01 м. и 07 дни и от ІІІ категория труд – 25 г., 05 м. и 11 дни или при
общ осигурителен стаж към ІІІ категория по чл. 104 КСО – 41 години, 09 месеца и
27 дни за времето от 01.01.1966 г. до 28.02.2014 г.
С
решение № 295/28.02.2017 г., постановено по адм. дело №1497/2016 г. по описа на
Административен съд – Пловдив е отхвърлена жалбата на Т.Р., като размерът на
общия осигурителен стаж към ІІІ категория по чл. 104 от КСО – 41 години, 09
месеца и 27 дни е приет за безспорно установен. С Решение № 873/22.01.2018 г., постановено по
адм. дело № 3621/2017 г. по описа на ВАС, шесто отделение, е отменено решението
на АС - Пловдив в частта, в която жалбата на Р. е отхвърлена относно началната
дата, от която е отпусната пенсия за ОСВ. Постановена е отмяна на решението на
Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, потвърждаващо разпореждането от
31.03.2016 г. в тази му част, като преписката е върната на административния
орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания, а именно, че Р.
придобива право на пенсия при условията на чл.68 от КСО за ОСВ на 01.08.2009
г., поради което пенсията следва да й бъде отпусната от тази дата.
С
Решение № 2153-15-77 от 05.04.2018 г., издадено от Директора на ТД на НОИ – гр.
Пловдив, е потвърдено Разпореждане от 09.02.2018
г. на Ръководителя на "ПО" в ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което е
отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Р., при спазване указанията,
обективирани в Решение № 873/22.01.2018 г., постановено по адм. дело №
3621/2017 г. по описа на ВАС, шесто отделение досежно датата, считано от
01.08.2009г., при зачетен общ осигурителен стаж превърнат към ІІІ категория
труд в размер, различен от приетия за
установен с влязлото в сила съдебно решение, а именно 37 години 06 месеца и 15
дни, вместо 41 години, 09 месеца и 27 дни /още тук следва да се отбележи, че
част от общия стаж е придобит след правопораждащата дата за правото на пенсия,
тъй като лицето е продължило да работи и след това/.
След
ново оспорване с Решение № 1882/
29.08.2018 г. по адм.д. № 1319/ 2018 г. по описа на Административен съд –
Пловдив е отменено Решение № 2153-15-77
от 05.04.2018 г., издадено от Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив и
потвърденото с него Разпореждане № **********, Протокол № N001058/09.02.2018 г.
на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ - гр. Пловдив, като е изпратена преписката
на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ - гр. Пловдив
за ново произнасяне при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания
по тълкуването и прилагането на закона.
С
Решение № 10328/ 03.07.2019 г. по адм.
дело № 12487/2018 г. по описа на ВАС, Решение
№ 1882/29.08.2018г., постановено по адм. дело № 1319/2018г. по описа на
Административен съд – Пловдив е оставено
в сила.
С
процесното разпореждане с т.1 е отпусната пенсия за ОСВ, считано от 01.08.2009
г. /т.е. при съобразяване с даваните неколкократно задължителни указания по
отношение на датата/, при общ стаж при условията на трета категория труд 37 г., 06 м. и 15 дни и осигурителен доход,
както е посочено. Отново следва да се
посочи, че част от общия стаж на лицето -
41 години, 09 месеца и 27 дни, е придобит след правопораждащата дата за
правото на пенсия, тъй като лицето е продължило да работи и след това, при
което същият няма как да бъде зачетен към по-ранната дата на пенсиониране, а
установеният стаж от 37 г., 06 м. и 15
дни е окончателно доказания в хода на административното производство, към правопораждащата
дата за правото на пенсия, а именно – 01.08.2009 г.
Както
се каза след тази дата лицето е продължило да работи, поради което в изпълнение
на последните съдебни решения пенсията е изменена: с т.2, считано от 01.03.2011 г., като е
зачетен общ стаж в размер на 38 г. 11 м. и
19 дни, като е установено, че новоопределения индивидуален коефициент е
по-неблагоприятен за лицето и е взет предвид по-благоприятния такъв; а с т.3,
считано то 24.01.2015 г., като е зачетен общ стаж при условията на трета категория в размер на 41г. 09 м. и 27
дни /който съответства изцяло на посочения в съдебните решения и установен и
окончателно доказан стаж/, като отново е
установено, че новоопределения индивидуален коефициент е
по-неблагоприятен за лицето и е взет предвид по-благоприятния такъв. На отделен
ред в оспореното решение е посочено, че
въпросът за добросъвестността на лицето е предмет на отделно административно
производство.
В
хода на съдебното производство жалбодателката не е представила никакви
доказателства в подкрепа на твърденията си, че имало многобройни несъответствия
между стаж и размера на пенсията,
съответно че не тя имала да дължи пари на НОИ, а следвало да и бъдат доплащани
разлики. Освен, че последното е извън предмета на настоящото производство,
следва да се отбележи, че както стажът, така и началната дата на пенсиониране
са изцяло съобразени със даваните задължителни указания, като този извод не се
променя и от изисканите допълнително в хода на съдебното производство
доказателства, а формирания от
административните органи извод по отношение стаж, доход и размер на пенсия са
изцяло обосновани, като в същото време жалбодателката не е представила други
документи за стаж и/или доход, извън зачетените от пенсионните органи, което
сочи, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са
законосъобразни. Приобщените в хода на съдебното производство доказателства
/изисканите от икономическа полиция копия на документи, които са част от пенсионното
досие на жалбодателката, също не променят така направените изводи, а и както се
каза както стажът, така и началната дата на пенсиониране са изцяло съобразени
със даваните задължителни указания при предходни производства. На следващо
място във връзка с оплакването по повод въпроса
за добросъвестността, достатъчно е да се отбележи единствено, че този въпрос е
извън предмета на настоящото производство, а би могъл да бъде предмет на
евентуално бъдещо производство, при което оплакването не следва да бъде
обсъждано и коментирано. Оплакването за просрочване на разпореждането по чл.10,
ал.7 от НПОС е неоснователно, тъй като въпросният
срок има инструктивен характер, поради което и неспазването му не препятства
възможността за издаване на разпореждането и след посочения срок, респективно
не обосновава неговата незаконосъобразност. Посочването бланкетно за нарушени
на множество разпоредби на АПК, КСО И НПОС също не следва да бъде обсъждано при
така направените изводи, а при извършената служебна проверка съдът констатира,
че административните актове са издадени при спазване на всички изисквания по
чл.146 от АПК, при което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. За
пълнота следва да се отбележи, че жалбодателката винаги съществува възможност
при нови доказателства, имащи отношение към пенсията и за ОСВ, да поиска
изменение на същата, ако това е по-благоприятно за нея.
При така изложеното следва да бъде постановено решение, с което жалбата
да се отхвърли. При този изход на делото следва да бъде осъдена жалбодателката
да заплати на НОИ – София разноски в размер на 350 лв. за осъществената
юрисконсултска защита.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.С.Р. ***, ЕГН **********,
против Решение № 2153-15-106 от 27.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – гр.
Пловдив, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 1012-15-106/ 03.04.2019
г. срещу Разпореждане № **********/ № 1 Протокол № № 01М54/ 06.02.2020 г. на
ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив.
ОСЪЖДА Т.С.Р. ***, ЕГН **********, да
заплати на НОИ – София разноски в размер на 350 лв. за осъществената
юрисконсултска защита.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14
– дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: