№ 12274
гр. С., 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110126719 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен от „.“ ЕООД срещу „.“ ЕАД
конститутивен иск с правна квалификация чл. 307 ТЗ за изменение на клаузата на чл. 3 от
договор за наем № . от 07.06.2016г. за ползването на рибностопански обект яз. .,
представляващ имоти № .. с площ 86.841 дка в землището на с..., касаеща наемната цена
като за периода от 01.04.2020г до 01.06.2021г наемна цена да не се заплаща.
В исковата молба и в няколко уточнителни молби, в това число молба от 05.07.2023г.
ищецът твърди, че е сключил договор с ответника за наем от 07.06.2021г. за рибностопански
обект яз. ., със срока на договора 10 години. Поддържа се, че след сключване на процесния
договор за наем са настъпили непредвидени и непреодолими обстоятелства – пресъхване на
язовирното езеро. Причина за това според ищеца е липсата на сняг през зимния период.
Изтъква се, че това обстоятелство ищецът не би могъл и не е бил длъжен да предвиди.
Подчертава се, че пресъхването на язовира не прави невъзможно изпълнението на договора,
а самото изпълнение би било несправедливо, тъй като води до чувствително разминаване
между стойностите на насрещните престации, което има като резултат несправедливо
обогатяване на насрещната страна по договора. Поддържа се, че са отправяни множество
искания по реда на чл. 20а ЗЗД доброволно да бъдат изменени договорните клаузи, но без
резултат. Сочи се, че предявяването на настоящия иск цели именно предотвратяване на
настъпилата несправедливост. Ищецът твърди, че стопанската непоносимост е продължила в
периода от 01.04.2020г до 01.06.2021г, след която дата до 07.06.2022г ищецът е продължил
да изпълнява задълженията си за заплащане на наемната цена в съответствие с договора.
Ищецът признава, че с молба от 01.07.2022г,че процесният договор за наем е бил прекратен
едностранно от ответника. С оглед изложеното се моли искът да бъде уважен.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на ответната страна, в който се излагат
1
аргументи, че искът е неоснователен. Разяснява се, че наемната цена се заплаща веднъж
годишно авансово, най-късно до 30то число на съответния едногодишен период, т.е всяка
година до 17 юни. Сочи се, че наемната цена се коригира ежегодно с процента на
инфлацията, като във връзка с това се подписва анекс към договора за наем. Предвид това се
поддържа, че между страните е подписан анекс от 26.03.2018г. с уговорена цена в размер на
2247.22 лева. Излагат се подробни твърдения във връзка с приложението на чл. 307 ТЗ и
приложимостта му към процесната хипотеза. Подчертава се, че не е налице промяна в
икономическите условия, която да налага изменение на клаузата на договора. Изтъква се, че
пресъхването на язовира е предвидимо събитие, което е било описано в самия договор като
хипотеза, при която наемодателят няма да носи отговорност. Поддържа се, че ищецът
продължава да ползва водоема и случващото се е нормален търговски риск. Направено е
разграничение между понятията стопанска непоносимост и непреодолима сила. С
допълнителна молба се поддържа, че процесният договор за наем е прекратен през 2022г.,
както и че ищецът има незапратени задължение по договора за наем и преди сочения от него
за начален момент на засушаването на язовира.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от
фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а и от приетите по делото доказателства се установява,
че е сключен договор за наем № . от 07.06.2016г. за ползването на рибностопански обект яз.
., представляващ имоти № .. с площ 86.841 дка в землището на с.... В приетия като
доказателство по делото договор е уговорено между страните, че ответникът предоставя на
ищеца за временно и възмездно ползване водностопанско съоръжение в качеството му на
рибностопански обект за срок от 10 години. В чл. 3 от договора е предвидено, че
наемодателят предоставя имота на наемателя срещу наемна цена в размер на 2201 лева без
ДДС, като в чл. 4 е уговорено, че наемната цена се заплаща авансово първата година, а
останалите годишни наемни вноски се заплащат най-късно до 30число на първия месец от
новия годишен период, за който се дължат. Предвидено е в чл.4, ал. 5 от договора, че се
извършва и корекция на цената на всеки 12 месеца, като за база се взима инфлационния
индекс за годината, обявен от ., за което се подписва анекс. В раздел III от договора са
посочени правата и задълженията на наемодателя, сред които видно от чл. 9 е, че
наемодателят няма да отговаря за щети и пропуснати ползи от наемателя в определени
хипотези – сухи години, налагащи силно намаляване и/или цялостно източване на водните
маси от язовира и невъзможност да се завири язовира, поради маловодие или трайно
засушаване. Предвидено е и, че договорът може да бъде прекратен предсрочно едностранно
чрез предизвестие от всяка от страните или без предизвестие от наемодателя при
незаплащане на една годишна вноска. Приети като доказателства по делото е и сключен
между страните анекс, с който е била изменена наемната цена, а именно – допълнително
споразумение от 26.03.2018г с уговорена цена от 2247.22 лева без ДДС.
Прието като доказателство по делото е и приемо-предавателен протокол от
2
07.06.2016г, съгласно който ответникът е предал на ищеца язовир . със завирен обем към
07.06.2016г. 104 хил.куб.м.
Представени са и Разчети с контрагенти /л.34 от делото/ за периода от 01.01.2020 до
28.09.2020 за сметка на „.“ ЕООД. Съгласно тези разчети ищецът има неплатени задължения
по фактура от 05.06.2019г. за сумата от 315.15 лева с падеж на задължението 30.6.2019г и
незаплатени задължения по фактура от 02.08.2018г. за сумата от 55.46 лева с падеж на
задължението 30.08.2018г. Отбелязано е и наличието на незаплатено задължение по фактура
от 02.06.2020г за сумата от 2799.33 лева. Приложени са и посочените в разчета фактури с
посочено изрично основание за издаване на фактурата, съответно за начисляване на сумите
по тях.
От ищеца са представени и изпратени от него до ответника анекс и допълнително
споразумение, с искане да бъде изменен договора за наем. Съгласно изпратен анекс от
01.01.2020г се иска да бъде намалена цената на сумата от 1001 лева без ДДС, поради
продължителното засушаване. В последствие е било изпратено и допълнително
споразумение, в което е посочено, че се иска съгласно чл. 306, ал. 4 ТЗ докато трае
настъпило безводи и засушаване през 2019г и намаляване на обема на язовирното езеро с
повече от 3/4 от максималния обем да спре изпълнението на задължението считано от
01.01.2020г. Така посочените документи носят единствено подписа на ищеца, но не са
подписани от представител на ответника.
Като доказателство е прието и писмо с изх.№ ./02.03.2020г, изпратено от ответното
дружество до управителя на „.“ ЕООД, в което е уведомен ищецът, че изпратените
предложения във връзка с промяна на договора за наем досежно клаузата за цената не са
приети, както и в случая че не е съгласен с цената може да се възползва от възможността да
прекрати договора за наем. Изрично е посочено, че ищцовото дружество има незаплатени
задължения в общ размер на 400.63 лева, от които 370.61 лева – главница и 55.46 лева –
мораторна лихва.
В отговор на това писмо ищецът е уведомил ответника, че уговореното в чл. 9 от
договора за наем противоречи на чл. 306, ал. 3 ТЗ, като отправя искане за подписване на
изпратените споразумения с оглед дългосрочните отношение между страните.
От страна на ищеца като доказателства са представени и разрешително за ползване на
воден обект № ./15.02.2017г., издадено на името на „.“ ЕООД във връзка с развиване на
дейност в язовир . – аквакултури и свързаните с тях дейности. Посочено е, че техническите
параметри на водоема са залята площ при средногодишен обем – 40 дка, максимален обем
224 000 куб.м, средногодишен обем – 120 000 куб.м, височина на стената 10.78 м. и дължина
на стената 181 м. Отбелязано е, че площта на разрешението за ползване е равнява на 40 дка.
Приети са и констативни протоколи за извършени проверки. Съгласно констативен
протокол № ./19.09.2019г., съставен от представители на Басейнова дирекция „Черноморски
район“ при извършване на проверка на 19.09.2019г. на яз.. е констатирано, че се спазват
всички изисквания във връзка с издаденото разрешение за ползване на язовира, като
измереното ниво на водата в момента на проверката е 290 под кота преливник.
3
Представен е и протокол № 32 от 16.06.2020г, във връзка с проверка назначена от
областния управител на област Р., съгласно който обемът на язовир . е 224 000 куб.м като
обемът при . е 26 000 куб.м, като е отбелязано, че степента на завиряване е ВН на 2 м под
кота преливник.
Приет е и доклад от инспекция на ., регистрирани за отглеждане и развъждане на
риба и други водни организми от 06.07.2020г, съгласно който на язовир . е уловена при
инспекцията риба – 10 бр с тегло 50 кг при среден размер 5 кг., която риба е уловена с
използването на лодка и хрилна мрежа. Отбелязан е и коментар на самия ищец, че нивото на
водата спада до критично и язовира пресъхва.
Представен е и доклад от инспекция на ., регистрирани за отглеждане и развъждане
на риба и други водни организми от 10.08.2020г., не е осъществен улов, въпреки че са
използвани въдици и хрилни мрежи и лодка, като отново е отбелязан коментара на ищеца,
че нивото на водата е критично и има опасност от пресъхване.
В същата насока са и констатациите от доклад от инспекция на ., регистрирани за
отглеждане и развъждане на риба и други водни организми от 20.11.2020г., в която
коментарът на ищеца отново е, че нивото на водата е много ниско и предстои изваждане на
всичката риба и евентуално спиране на дейността.
Представен е и констативен протокол № ./25.03.2021г, съгласно който представители
на .е, Изпълнителна . са установили при проверка на язовир ., че нивото на водата е
критично ниско – окомерно, че е около 50-60 см., като е констатирано, че не влиза вода в
язовира. Посочено е, че при това състояние и очакващото се затопляне съществува опасност
от умиране на рибата е става невъзможен риборазвъждането в язовира. Предвид това е
дадено предписание съществуващата във водоема риба да се извади, за да се предотврати
смъртността.
Като доказателство по делото е приета и заповед № ./29.04.2022г, съгласно която се
прекратява процесния договор за наем с ищеца, поради незаплатени задължения в размер на
3169.94 лева. Видно от представената разписка препис от заповедта е била връчена на ищеца
на 10.05.2022г.
При така установеното от фактическа страна Софийски районен съд намира от
правна страна следното:
Производството по делото е образувано по предявен конститутивен иск по чл. 307 ТЗ
за изменение на чл. 3 от сключения между „.“ ЕООД и „.“ ЕАД договор за наем № . от
07.06.2016г. за ползването на рибностопански обект яз. ., представляващ имоти № .. с площ
86.841 дка в землището на с..., като се иска съдът да постанови изменение в насока, че
наемната цена за периода от 01.04.2020г до 01.06.2021г не следва да се заплаща, тъй като е
налице стопанска непоносимост поради настъпило засушаване, довело до рязко намаляване
на нивото на водата в язовира.
При така заявените от ищеца твърдения следва на първо място да се изясни какъв е
характера на конститутивния иск по чл. 307 ТЗ и неговата цел. Съгласно разпоредбата на чл.
4
307 ТЗ съдът може по искане на една от страните да измени или да прекрати договора
изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и
не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта
и добросъвестността. Във връзка с това в Тълкувателно решение № 2 от 01.12.1997 г. по гр.
д. № 2/1997 г., ОСГК на ВКС, е разяснено, че институтът на стопанската непоносимост е
изключение от принципа установен в чл. 20а ЗЗД. Същевременно стопанската непоносимост
почива на общите правни принципи за справедливост и добросъвестност, поради което и за
уважаване на иск по чл. 307 ТЗ следва да се установи от ищеца при условията на пълно и
главно доказване, че са налице обективно и трайно променени икономически условия,
настъпили след възникване на задължението и че запазването на договорното отношение в
първоначалния му вид би довело до накърняване именно на принципите на справедливост и
добросъвестност. В този смисъл и решение № 115 от 8.05.2008 г. по т. д. № 774/2007 г.,на
ВКС, II т.о, решение № 240/12.09.2013г по т.д. № 259/2011г на ВКС, II т.о.
Икономическите условия са обективно и трайно променени, когато изменението е
резултат от настъпили в обективната действителност факти, които не са причинени от
съконтрахентите, които са непредвидими и не са били предвидени от тях в договора.
Изменението следва да е настъпило преди неизпълнението на длъжника, т.е. преди
изпадането му в забава и да е от такова естество и в такъв обем, че запазването на
договорната връзка, респ. на задължението в първоначално договорения му вид да е
несправедливо и недобросъвестно. Това означава, че е нарушена съществено
еквивалентността по договора, т.е. променените условия са нарушили значително
съответствието между стройността на престацията на длъжника и насрещната престация,
като изпълнението за него е разорително или прекомерно обременително. Нарушението на
еквивалентността на престациите следва да е недобросъвестностно, т.е. да има такъв
характер и обем, че запазването на договора да противоречи на общоприетите правила за
честност и почтеност, да води до нетърпим социален резултат, вкл. до опасност за
запазването на икономическото съществуване на длъжника. Същевременно тези условия
следва да са настъпили както беше посочено по-горе преди да са настъпили предпоставките
за търсене на изпълнение на поетите с договора задължения, а не след като връзката е
прекратена, развалена или насрещното задължение е изпълнено. В този смисъл е и
константаната практика на ВКС, обективирана в решение № 183/21.11.2018г по т.д.№
542/2018г. на ВКС, I т.о, определение № 2863/04.11.2024г по т.д.№ 787/2024г. на ВКС, I т.о.
При съобразяване на така посоченото настоящият съдебен състав намира, че от
ищеца е доказано наличието на сключен между страните договор за наем от 2016г. с 10
годишен срок, който обаче с оглед представеното преди приключването на устните
състезания пред Софийски районен съд доказателство – заповед от 29.04.2022г. на
изпълнителния директор на „.“ ЕАД, е бил прекратен. Във връзка с това следва да се посочи,
че прекратяването на договора, чието изменение се иска по реда на чл. 307 ТЗ не води до
недопустимост на предявения иск. Към датата на подаване на исковата молба - 05.06.2020г.
процесният договор за наем е бил действащ, а същевременно именно неизпълнението на
5
задължението по клаузата, чието изменение се иска и то за процесния период, е станало
повод за прекратяване на правоотношението. Следователно ако се приеме, че с
прекратяването на договора отпада правният интерес от разглеждане на предявения иск по
чл. 307 ТЗ, би се обезсмисля предявяването на същия. Ето защо независимо, че процесният
договор за наем е прекратен към датата на приключване на устните състезания пред
настоящата инстанция, предявеният иск е допустим, като прекратяването на договора има
значение по-скоро относно основателността на иска по чл. 307 ТЗ в различните хипотези. В
този смисъл настоящия състав споделя и изложените аргументи в решение №
268/24.04.2023г по т.д.№ 1034/2022г на САС, 1., недопуснато до касация с определение №
1102/29.04.2024г по т.д.№ 1600/2023г на ВКС, II т.о.
По отношение основателността на исковата претенция Софийски районен съд
намира, че при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства се установява, че в
действителност след сключване на договора за наем през 2016г в рамките на посочения от
ищеца период 01.04.2020г до 01.06.2021г е било налице намаляване на нивото на водата,
което към 25.03.2021г вече е било критично, с оглед констатациите обективирани в протокол
№ ./25.03.2021г, съставен от представители на .е, Изпълнителна ., в насока, че не влиза вода
в язовира и поради критично ниското ниво на водата следва да бъде извадена рибата от
язовира. Въпреки това съдът счита, че това засушаване не води до наличието на стопанска
непоносимост по смисъла на чл. 307 ТЗ, доколкото по делото не е доказано осъществяването
на втората кумулативно дадена предпоставка за приложение на стопанската непоносимост, а
именно – непредвидимост на събитието.
Както беше посочено по-горе съгласно чл. 307 ТЗ стопанска непоносимост е налице,
когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни
да предвидят при сключване на договора, т.е предпоставка за уважаване на иска по чл. 307
ТЗ е наличието на събитие от извънреден характер, което е непредвидимо за страните към
датата на сключване на процесния договор. Настоящата хипотеза не е била такава.
Напротив, възможността за засушаване на язовир, поради намаляване на падналите валежи
или липсата на сняг, съответно затопляне през летния сезон, са напълно предвидими
обстоятелства в светлината на правоотношението, в което са встъпили страните, макар и
непредотвратими. Нещо повече, възможността за настъпването на такова засушаване, което
да доведе до невъзможност да се зариби язовира дори е предвидено в чл.9, т. 3 и т.4 от
договора за наем, подписан от самия ищец. Следователно засушаването, съответно
намаляването на нивото на водата в язовира, не представлява непредвидимо събитие, още
повече че вероятността от настъпване на подобно засушаване следва да се отчете ясно като
предвидима възможност за лица, занимаващи по занятие с аквакултури и свързаните с тях
дейности /в каквато насока е и издаденото на ищеца разрешение за ползване на воден обект,
както и посочената в Търговския регистър дейност, която развива ищцовото дружество/.
Съдът намира, че не е налице и последната предвидена предпоставка за
приложението на чл. 307 ТЗ, а именно запазването на първоначалното съдържание на
договора през исковия период да противоречи на справедливостта и добросъвестността, но
6
изпълнението по договора да е възможно. В конкретната хипотеза основните задължения на
ответника по делото се изразяват в това да предостави на ищеца ползването на наетия обект
- язовир, а основното задължение на ищеца е да заплаща наемната цена. В случая ищецът не
сочи настъпване на събитие, което да е пречка той да изпълни задължението си, т.е пречка
той да плати. Ето защо следва да се приеме, че изпълнението на задължението по чл. 3 от
договора е възможно. Въпреки това може да се приеме, че засушаването би повлияло на
изпълнението на задължението на ищеца за заплащане на наемната цена, доколкото при
евентуално засушаване същият не би могъл да развива стопанска дейност и от там да
реализира печалба. С оглед на това следва да се прецени дали наличието на задължение по
клаузата на чл. 3 от договора в исковия период противоречи на справедливостта и
добросъвестността. Именно това е и спорния по делото въпрос - дали с настъпване на
засушаването в исковия период се е нарушила еквивалентността в престациите на двете
страни. В конкретната хипотеза основните задължения на ответника по делото се изразяват в
това да предостави на ищеца ползването на наетия обект - язовир, а основното задължение
на ищеца е да заплаща наемната цена. От всички събрани по делото доказателства е видно,
че договорът за наем е сключен от ищеца с цел развиване на неговата търговска дейности в
сектор рибарство и аквакултури, като видно от протоколите от извършени проверки от
контролните органи в рамките на периода от 06.07.2020г до 21.03.2021г се установява, че
риболовът е бил възможен и дори при проверката на 06.07.2020г е извършен улов.
Доказателства, че развъждането на риба е станало невъзможно датира едва от края на
процесния период – 21.03.2021г. Следователно в случая ищецът в качеството си на наемател
е ползвал обекта по предназначение, като съответно незаплащането на наемната цена
всъщност би довело до противоречие със справедливостта и добросъвестността. Едва за
период след изваждане на рибата от отдадения под наем язовир може да се разсъждава в
насока настъпване на несправедливо разместване в престациите, тъй като няма да има
възможност за ищеца да ползва по предназначение наетия обект. Наемната цена обаче
съгласно чл. 3 от договора, чиято промяна се иска, се заплаща авансово до 30то число на
месец юни, т.е цената за периода 01.04.2020-01.06.2021г е била дължима до 30.06.2020г, към
която дата не е била налице стопанска непоносимост. Същевременно съдът не може да
изменя правоотношението между страните извън зададените от самия ищец параметри, а
именно за изменение на чл. 3 от договора за периода от 01.04.2020-01.06.2021г.
С оглед всичко изложено настоящият състав приема, че искът по чл. 307 ТЗ следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответната страна, като още в отговора на исковата молба от 06.10.2020г е направено искане в
тази насока. В случая ответникът е бил представляван от юрисконсулт и има право
съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК на юрисконсултско възнаграждение. Доказателства за други
сторени разноски не са ангажирани. Предвид това съдът намира, че в полза на ответника
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
7
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в
с.., срещу „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.С., бул. „. III“ № .,
конститутивен иск с правно основание чл. 307 ТЗ за изменение на клаузата на чл. 3 от
договор за наем № . от 07.06.2016г. за ползването на рибностопански обект яз. .,
представляващ имоти № .. с площ 86.841 дка в землището на с..., касаеща наемната цена
като за периода от 01.04.2020г до 01.06.2021г наемна цена да не се заплаща.
ОСЪЖДА „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в с.., да заплати на
.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.С., бул. „. III“ № ., на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК сума в размер на 100 лева – разноски сторени в исковото производство пред
Софийски районен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8