Определение по дело №568/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С присъда № 206/11.01.2011 год., постановена по н.о.х.д. № 550/2010 год. на Р.районен съд, подсъдиматаИ. К. Б. е призната за невиновна в това, че на 21.09.2007 година в Г. Д., О. Б., в качеството си на длъжностно лице – кмет на Д., в кръга на службата си, съставила официален документ – нотариална заверка, в която удостоверила неверни обстоятелства – подписът за осигурено лице в Заявление за промяна на участие и прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната партида в друг съответен фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване, е положен пред нея лично и на място в канцеларията в кметството в Г. Д. от лицето М. И. А. и след като се е уверил в неговата самоличност, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тия обстоятелства, поради което и на основание чл.304 от НПК изцяло оправдана по повдигнатото и обвинение по чл.311, ал.1 от НК.

Прокурорът е протестирал в законния срок цитираната присъда с твърдения за незаконосъобразност и необоснованост. Според него Районният съд неправилно е възприел, че фактически твърденията на обвинението са за явяването в кметството в Д. на неустановено лице, чийто подпис е бил нотариално заверен от кмета. От наличния по делото доказателствен материал се установява, че неизвестно лице е попълнило и подписало заявление от името на свидетеля А., което впоследствие е било представено в кметството. А Б. е заверила същото, без подписа да е положен лично пред нея и без да се е уверила в самоличността на свидетеля А.. Затова и липсва платена държавна такса за извършената услуга. Неправилно са кредитирани показанията на свидетелката Ф., както и не е отчетено от решаващия съд, че Б. е осъждана за същото деяние по в.н.о.х.д. № 407/2009 год. на БлОС. Представителят на О. П. – Б. поддържа протеста като в пледоарията си се придържа към аргументите, изтъкнати и от първостепенната П.. Според него няма данни А. да се е явил пред кмета на Г. Д. и след проверка на самоличността му да се е подписал пред кмета, който по надлежния ред да е удостоверил това. Пледира за отмяна на оправдателната присъда и постановяването на нова, с която Б. да бъде призната за виновна по повдигнатото и обвинение.

Защитникът на въззиваемата Б. пледира за потвърждаване на атакувания съдебен акт. Според него няма никакви доказателства за това, дали пред доверителката му не се е явило друго лице, както и че самия А. е могъл да го направи, но подписвайки се по различен от обичайния начин. Счита, че няма никакви основания за отмяна на оправдателната присъда и осъждането на Б..

По делото са събрани допълнително писмени доказателства и са разпитани двама свидетели.

Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК и анализ на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Проверяваната инстанция е възприела фактическа обстановка, която се базира на събрания по делото доказателствен материал и неговия логичен и смислен анализ. Съобразно задължението на въззивната инстанция да изложи и свой прочит на събраните доказателства, и фактологията която се следва при техния анализ, Окръжният съд приема, че към инкриминираната дата – 21.09.2007 година, въззиваемата Б. е изпълнявала длъжността кмет на Г. Д., в чиято компетентност е влизала и нотариално удостоверяване на подпис. От друга страна, свидетелят М. А. от Г. А., по същото време работел във фирма „П. г.” ООД като допълнителното му задължително пенсионно осигуряване се обслужвало от Пенсионно осигурително дружество „А. Б.” . През януари 2008 година той получил известие от посоченото дружество, че дяловете по допълнителното му пенсионно осигуряване са прехвърлени в пенсионно осигурителна компания „Д. – Р.” . За това от негова страна било подписано нотариално заверено заявление, по повод на което е и образувано досъдебното производство. Причината за това е, че А. категорично отрекъл пред разследващия орган да е депозирал и съответно подписвал заявление в този смисъл, както и да е ходил на място, за да си завери подписа.Самото заявление е с № *********/27.09.2007 година, на гърба на което фигурира печата за нотариална заверка на подписа от кмета на Д., извършена на 21.09.2007 год. Отделно от това, по сходен начин, документи от името на А. са заверявани и в с. Б., но липсва информация за това, дали по този случай е водено досъдебно производство.

От назначената в хода на досъдебното производство графологическа експертиза се установява, че подписът в посоченото по-горе заявление за прехвърляне на дяловете по индивидуалната му партида от един в друг пенсионен фонд, не е изпълнен от същото лице. Не е негов и почерка в ръкописния текст на заявлението.

В хода на съдебното следствие пред първата инстанция е назначена съдебно-техническа експертиза, от заключението по която се установява, че „ръкописните попълнения в отпечатъка от щемпел и подписа на кмета на Г. Д.…. са изпълнени със сходна по оптично-физични свойства синя/и/ химикална/и/ паста”, а подписа за осигурено лице е изпълнен с друга различаваща се по оптично-физични свойства и структурни белези синя химикална паста.” Експертът е посочил по повод втората си задача, че не може да се отговори на въпроса дали подписите на кмета и на осигуреното лице са положени по едно и също време.

Тази фактическа обстановка се базира на съобрания по делото доказателствен материал, посочен и от РРС. В обясненията на подсъдимата Б. се твърди, че нотариалните заверки са извършвани от нея след като лицето е влизало лично, тя му е проверявала документа за самоличност, след което го е изпращала при секретарката за полагането и попълването на данните по нотариалния печат. От своя страна свидетелката Ф., изпълняваща към този момент, а и много преди това, функцията на касиер, полагала правоъгълния печат и попълвала данните от документа на лицето, след което то влизало пред кмета и лично се подписвало. След това кметът полагал своя подпис, а лицето получавало вече готовия документ, след заплащането на държавната такса. Тя се отчитала на ПКО по кочан, предаден на касиера от счетоводителя на кметството. Според Ф., разпитана и пред въззивната инстанция, данните по нотариалния печат са попълвани от нея след представяне на личен документ от лицето и няма случай на нарушаване на това изискване. Освен това не е била задължавана от кмета Б. да попълва данните на лица за нотариална заверка на подписа, които после да не са се явявали пред кмета. Ф. е категорична, че в печата, положен на гърба на предявеното и заявление за промяна на пенсионния фонд от името на А., изписания ръкописен текст е с нейния почерк, но не си спомня подробности по случая. По отношение на липсата на конкретна квитанция за събирането на държавна такса от 3 лв. по повод процесната нотариална заверка, свидетелката е посочила, че е възможно и често на една квитанция били записвани услугите, предоставяни на повече от едно лице. Отделно от това, от изисканите и представени от кметството в Д. квитанции за такива услуги за цялата 2007 година, е видно, че съдържат само някакво име, при това неизписано изцяло, събраната сума и подпис за получил сумата. А и от представената отново от кметството страница от касовата книга за 2007 година, се установява, че има разминаване между квитанциите за събрани суми от същия период и отразеното в книгата. Разпитана е и счетоводителката на кметството – свидетелката П., която потвърждава думите на Ф. и освен това е категорична, че не са имали случаи, при които да има разминаване между сумите по кочан и действително събраните от Ф., които впоследствие отчитали на община Б.. При тези данни въззивната инстанция намира, че постановената оправдателна присъда е правилна и законосъобразна, и няма основания за нейната ревизия. Спорният въпрос, повдигнат и в протеста, е относно личното явяване на свидетеля А. пред Б., което според показанията му и заключението по графологическата експертиза е изключено. В този смисъл Районният съд е приел, че от обективна страна е осъществен състава на престъплението по чл.311, ал.1 от НК, но от субективна страна липсват доказателства, за да се заключи, Б. е виновна, защото няма данни, че е нарушила законовата процедура по нотариалната заверка на подпис. Този извод не се променя и след положените усилия от страна на въззивната инстанция да събере допълнителни доказателства. В хода на делото пред РРС е назначена и изслушана нова техническа експертиза, от която отново не може да се направи извод, че твърденията на Б. и Ф. са неверни. При тези данни, независимо от положените усилия за изясняване на обективната истина по делото, не може да се установи по безспорен и категоричен начин, че Б. е извършила вмененото и престъпление. В тази връзка е напълно неоснователно твърдението на прокурора в протеста, че по сходен случай БлОС е постановил осъдителна присъда срещу нея. Напротив, от изискания препис от решението на ВКС се установява, че осъдителната присъда срещу Б. е отменена и изцяло потвърдено оправдаването и от първата инстанция. Крайният извод е, че проведеното досъдебно производство не е обезпечило в нужната пълнота от доказателствена гледна точка повдигнатото обвинение и въпреки положените и от двете съдебни инстанции усилия за установяване на обективната истина, не може еднозначно да се заключи, че Б. е действала по начина, отразен в обвинителния акт. Затова и поради липсата на законовите предпоставки в тази посока като правилна и законосъобразна атакуваната оправдателна присъда следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на основание чл.338 от НПК Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 206/11.01.2011 год., постановена по н.о.х.д. № 550/2010 год. на Р. районен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.