Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО
НА НАРОДА
София, ……………..
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, IV въззивен състав, в открито заседание на втори
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС
СТ. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н.
АТАНАСОВ
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Даниела Пиралкова и прокурора Калина Накова, като разгледа
докладваното от съдия Атанасов ВНОХД № 3357/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
С присъда от 9.05.2019 г. по НОХД
№ 2639/2019 г. СРС, НК, 1-ви състав е признал подс. И.К.Й. за виновен в това,
че за времето от неустановена дата през месец Януари 2016 г. до 07.02.2016 г., около 13.10 часа, от паркинг, намиращ се в гр. София, бул. “*********,
в условията на продължавано престъпление – чрез извършване на две
деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление,
извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, като второто деяние е
извършено при условията на посредствено извършителство, чрез използване на
моторно превозно средство - товарен автомобил марка “Мерцедес”, модел
“Варио-814” с рег. № *********и чрез използване на неустановено техническо
средство, отнел чужди движими вещи на обща стойност 14 280,00 /четиринадесет хиляди двеста и осемдесет/ лева,
собственост на В.Г.Г., от владението на Г.Г.А., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, а именно:
1. На неустановена дата през месец Януари
2016 г. от лек автомобил „Мерцедес-Пух 300 ГД” с рег. № *******, паркиран на
паркинг в гр. София, бул. “*********, чрез използване на неустановено
техническо средство, отнел чужди движими вещи - два броя седалки /предни/ марка
„Шелман” за лек автомобил на обща стойност от 1360,00 /хиляда триста и
шестдесет/ лева, собственост на В.Г.Г., от владението на Г.Г.А., без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои;
2. На 07.02.2016 г. около 13.10 часа от
паркинг, находящ се в гр. София, бул. “*********, при условията на посредствено
извършителство чрез Р.И.Г., ЕГН: **********, чрез използване на моторно
превозно средство — товарен автомобил марка “Мерцедес”, модел “Варио-814” с peг.
№ *******, отнел чужда движима вещ - 1 /един/ брой лек автомобил „Мерцедес-Пух
300 ГД” с per № ******* на стойност 12 920,00 /дванадесет хиляди и деветстотин
и двадесет/ лева, собственост на В.Г.Г., от владението на Г.Г.А., без негово
съгласие с намерение противозаконно да го присвои,
поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 54 от НК го е осъдил на две
години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложил, на основание чл. 66,
ал. 1 от НК, за срок от четири години.
Срещу така постановената присъда е
подадена жалба от защитата на подс. И.Й.. Във въззивната жалба са изложени
доводи, че присъдата на първата инстанция е постановена при допуснати
съществени процесуални нарушения, както и че от събраните по делото
доказателства не е установено, че подсъдимият е извършил престъплението, за
което е обвинен. Предлага се присъдата на СРС да бъде отменена и да бъде
постановена оправдателна присъда.
В съдебно заседание по
настоящето дело представителят на СГП оспорва въззивната жалба, като счита, че
първоинстанционната присъда е постановена в съответствие с процесуалните
правила, след обсъждане на събраните по делото доказателства и доводите на
страните, като с нея правилно е приложен материалния закон. Пледира да бъде
потвърдена присъдата на районния съд.
Защитникът на подс. И.Й.
поддържа въззивната жалба срещу първоинстанционната присъда. Излага доводи, че
от събраните по делото доказателства по категоричен начин е установено, че у
подсъдимия не е било налице съзнание, че с деянието си осъществява
престъпление, като в тази насока се позовава на дадените от същия подсъдим
обяснения. Пледира да бъде отменена присъдата на районния съд, като подсъдимият
бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно пледира да бъде
изменена обжалваната присъда, като бъде намален размерът на наложеното
наказание, при отчитане на смекчаващи обстоятелства, които първата инстанция не
е обсъдила, а именно тежкото материално и семейно положение на подсъдимия,
здравословното му състояние, дадените обяснения от него, с които той е признал
деянието и които биха имали значение при провеждане на съдебното следствие при
условията на съкратено съдебно следствие, от каквато възможност подсъдимият и
защитата били лишени.
Подс. И.Й. поддържа
изложените доводи от своя защитник и моли да му бъде намалено наложеното
наказание.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваната
присъда в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК, намери за установено
следното:
За да постанови обжалваната присъда, Софийският
районен съд е възприел следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И.К.Й. е роден на *** г., в гр. София,
българин, български гражданин, с местоживеене ***, със средно образование, не
работи, неженен, живее на семейни начала, с две деца на 7 и на 11 г., ЕГН **********,
неосъждан.
Свид. Г.А.управлявал лек автомобил „Мерцедес-Пух
300 ГД” с peг. № *******, собственост на майка му свид. В.Г.Г.. Същият автомобил
бил оставен от свид. Г.А.за съхранение в Автокъща А-2, намираща се в гр. София,
бул. „********.
В периода 2010-2012 г. Автокъща А-2 прекратила
дейността си, като намиращите се там автомобили, с изключение на автомобила „Мерцедес-Пух
300 ГД” с peг. № *******, били преместени, като ползваното преди това място от
автокъщата започнало да служи като паркинг.
През месец януари 2016 г. подсъдимият И.Й. отишъл
до автокъщата, където се намирал автомобилът „Мерцедес Пух 300 ГД“, оставен там
от свид. Г.А., като демонтирал с неустановено техническо средство предните
седалки на джипа, марка „Шелман“ и ги взел. В средата на същия месец подс. Й. продал
седалките на свид. С.Х.за около 300 - 400 лева, без да му обяснява какъв е произходът им.
На 07.02.2016 г., около 12,00 ч., часа подс. И.Й.
се обадил по телефона на свид.С.Д., от когото поискал да репатрира лекия автомобил
„Мерцедес-Пух 300 ГД” с рег. № *******. Свид. Д. имал друг ангажимент, поради
което се обадил на свид. Р. Г. и го помолил той да репатрира автомобила. Същия
ден, около 13.10 часа, свид. Г. отишъл на посочения му от подс. Й. адрес на
паркинг, намиращ се в гр. София, бул. “*********. При свид. Р. Г. дошъл подс. И.Й.
и му посочил инкриминирания автомобил, като се представил за негов собственик и
казал, че автомобилът е повреден и трябва да се закара до сервиз.
Свид. Р. Г. натоварил лекия автомобил „Мерцедес-Пух
300 ГД” с peг. № ******* на управлявания от него товарен автомобил марка
“Мерцедес”, модел “Варио-814” с рег. № ********. След това свид. Г. и подс. Й.
се качили в кабината на товарния автомобил и по давани от подсъдимия указания
същият стигнал до автосервиз, намиращ се в гр. София, ул. „********
На същия ден, 07.02.2016 г., свид. Г.А.разбрал от свой
приятел, с име К., неустановен по делото, че автомобилът „Мерцедес Пух 300 ГД“ му
е бил откраднат с репатрак. Извършвайки собствено разследване, свид. А.установил,
че автомобилът му е закаран автосервиза на ул. „********и на 08.02.2016 г., заедно
с полицейски служители, отишъл там. В същия автосервиз бил намерен лекият
автомобил.
Първоинстанционният съд се е позовал на заключенията
на изготвените в хода на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза
и допълнителна съдебно-оценителна експертиза, според които стойността на
инкриминирания лек автомобил към 07.02.2016 г. била в размер 12 920 лева, а
стойността на инкриминираните седалки - 1
360 лева, като минималната работна заплата към месец септември 2016 г. била 420
лева.
Районният съд се е позовал и на заключението на назначената
в хода на първоинстанционното съдебно производство съдебно-психиатрична
експертиза, според която при подсъдимия И.Й. са налице психични и поведенчески
разстройства, дължащи се на употреба на психоактивни вещества и зависимост към
стимуланти, въпреки които подсъдимият не страда от същинско психично
заболяване, което да се приравни на продължително или краткотрайно разстройство
на съзнанието, както и че при него не се установява придобит интелектуален
дефицит или психично разстройство от ранг на психоза, които да представляват
някакво разстройство на съзнанието, както към инкриминирания момент, така и към
момента на освидетелстването.
За да приеме за установена така изложената
фактическа обстановка, първоинстанционният съд е обсъдил събраните в хода на
съдебното следствие доказателства: обясненията на подсъдимия И.Й. (включително
и обясненията му от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 279, ал.
2, вр. ал. 1, т. 3 от НПК); показанията на свидетелите: Г.А., Р. Г. (включително
и показанията му от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1
и т. 2 от НПК),С.Д. (включително и показанията му от досъдебното производство,
приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК), С.Х.(включително
и показанията му от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1
и т. 2 от НПК), К.С.(включително и показанията му от досъдебното производство,
приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК); заключенията на приетите
по делото: съдебно-оценителна експертиза (л. 28-30, т. 1 от ДП), допълнителната
съдебно-оценителна експертиза (л. 77-81, т. 1 от ДП), съдебно - психиатрична експертиза (л. 60-69 от делото); протоколите
за извършени действия по разследването и писмените доказателства, приложени по
делото.
Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционният
съд е събрал необходимите за правилното решаване на делото доказателства и не е
ограничил страните при упражняване на процесуалните им права да сочат относими
към предмета на делото доказателства. По всички направени от страна на защитата
на подсъдимия доказателствени искания първоинстанционния съдебен състав се е
произнесъл с мотивирани актове, като е обосновано е оставил без уважение
исканията за събиране на нови доказателства за изясняване на въпроси, за които
вече са били събрани други доказателства.
Първоинстанционният съд не е допуснал процесуални
нарушения и логически несъответствия и при обсъждането на събраните по делото
доказателства за формирането на относимите към предмета на делото фактически
изводи.
И въззивният съдебен състав счита, че по
еднопосочен и категоричен начин се установява извършването от страна на подс. И.Й.
на инкриминираните действия по демонтиране на седалките от процесния автомобил
и продаването им на свид.С.Х., а впоследствие и по организирането на
преместването на автомобила чрез репатрак от паркинга, намиращ се при бившата
автокъща А1 до автосервиза на ул. „Сини вир“.
Първоинстанционният съд задълбочено е обсъдил
както показанията на свидетелите Р. Г., С.Х.и К.С., така и обясненията на подс.
И.Й. и е мотивирал в коя част приема и в коя отхвърля съответните гласни
доказателствени източници.
Настоящият съдебен състав също счита за нелогични
и опровергани от останалите събрани по делото доказателства обясненията на
подс. Й. в частта, в която той твърди, че е оставил за временно ползване
седалките на процесния автомобил на свид. Х.. В своите показания свид. Х.
категорично отрича тези обяснения на подсъдимия, а същите са и нелогични и
несъответстващи на останалите извършени от самия подсъдим действия по
организиране на репатрирането на целия автомобил от мястото, на което го е
оставил свид. А.до автосервиза на ул. „Сини вир“.
Въззивният съдебен състав намира за
непоследователни, нелогични и опровергани от останалите събрани по делото
доказателства и обясненията на подс. И.Й., с които той твърди, че по уговорка с
негов бивш колега на име Б. е решил да организира репатрирането на
инкриминирания автомобил, без да знае, че същият е оставен там не от същия Б.,
а от свид. А.. Както е констатирал първоинстанционният съд, така дадените от
подс. Й. обяснения противоречат на обясненията му от досъдебното производство.
Същевременно обясненията на подс. И.Й., дадени в хода на съдебното следствие се
опровергават и от показанията на свидетелите А.и Г., които отричат в близост до
оставения на паркинга на бившата автокъща А 1 да е имало други джипове като
процесния. Тези обяснения на подсъдимия противоречат и на показанията на свид. С.
Х., от които се установява, че подсъдимият е заявил при докарването на
инкриминирания автомобил в автосервиза на ул. „Сини вир“, че същият автомобил
се нуждае от ремонт.
При така установените по делото факти правилни и
обосновани се явяват изводите на първоинстанционния съд, че от правна страна
подс. И.Й. е осъществил от обективна
и субективна страна престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение от СРП.
Както е посочил първоинстанционният съд, по делото
е установено, че от обективна страна, подс. И.Й., за времето от неустановена
дата през месец Януари 2016 г. до 07.02.2016 г. около 13.10 часа от паркинг, намиращ
се в гр. София, бул. “*********, в условията на продължавано престъпление -
чрез извършване на две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно
и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, като второто
деяние е извършено при условията на посредствено извършителство, чрез
използване на моторно превозно средство - товарен автомобил марка “Мерцедес”,
модел “Варио-814” с per. № *********и чрез използване на неустановено
техническо средство, отнел чужди движими вещи на обща стойност 14280,00 /четиринадесет
хиляди двеста и осемдесет/ лева, собственост на В.Г.Г., от владението на Г.Г.А.,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, а именно:
1. На
неустановена дата през месец Януари 2016 г. от лек автомобил „Мерцедес-Пух 300
ГД” с per. № *******, паркиран на паркинг в гр. София, бул. “*********, чрез
използване на неустановено техническо средство, отнел чужди движими вещи - два
броя седалки /предни/ марка „Шелман” за лек автомобил на обща стойност от
1360,00 /хиляда триста и шестдесет/ лева, собственост на В.Г.Г., от владението
на Г.Г.А., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои и
2. На
07.02.2016 г. около 13.10 часа от паркинг, находящ се в гр. София, бул. “*********,
при условията на посредствено извършителство чрез Р.И.Г., ЕГН: **********, чрез
използване на моторно превозно средство - товарен автомобил марка “Мерцедес”,
модел “Варио-814” с per. № *******, отнел чужда движима вещ - 1 /един/ брой лек
автомобил „Мерцедес-Пух 300 ГД” с per № ******* на стойност 12 920,00
/дванадесет хиляди и деветстотин и двадесет/ лева, собственост на В.Г.Г., от
владението на Г.Г.А., без негово съгласие с намерение противозаконно да го
присвои.
Както обосновано и правилно е приел районният съд,
подсъдимият И.Й. е осъществил престъплението с две деяния, които осъществяват
поотделно състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващите се явяват от обективна и субективна страна, продължение на
предшестващите. Това е така, тъй като първоначално подсъдимият е отнел
седалките от джипа, посредством неустановено по делото техническо средство и ги
е продал на свид.С.Х., като по този начин е прекъснал фактическата власт върху
тях, която е имал свид. Г.А.и подсъдимият е установил своя фактическа власт.
Седалките са били монтирани на джипа, по такъв начин, че без използването на
техническо средство същите е било невъзможно да бъдат демонтирани. Едва след
продажбата им, подсъдимият И.Й., на втората инкриминирана дата прекъснал фактическата
власт на свид. А.и е установил своя фактическа власт върху процесния джип, като
деянието е било извършено, чрез използването на моторно превозно средство
(товарен автомобил - репатрак). Това второ деяние е било извършено и при
условията на посредствено извършителство, чрез свид. Р. Г., който не е знаел,
че транспортираният джип не е собственост на подсъдимия.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че от
субективна страна, подсъдимият И.Й. е извършил престъплението при форма на
вината пряк умисъл и с присвоително намерение. Подсъдимият е знаел, че с
деянията си отнема чужди движими вещи, които не са негови, без съгласието на
техния владелец. При това положение деецът е съзнавал общественоопасния
характер на деянията, предвиждал е общественоопасните им последици и е искал
тяхното настъпване. От умисъла на дееца са се обхващали и обстоятелствата, че е
ползвано техническо средство за демонтирането на седалките, че е използвано
моторно превозно средство за отнемането на процесния джип, поради което и за
тези обстоятелства беше ангажирана наказателната отговорност на дееца.
Въззивният съдебен състав счита, че правилно, при
определяне на размера на дължимото на подсъдимия наказание, първоинстанционният
съд е счел за смекчаващо отговорността на подс. И.Й. обстоятелство чистото му
съдебно минало, а като отегчаващи обстоятелства - сравнително високата стойност
на предмета на престъплението (14 280 лева, които се равняват на 34 минимални
работни заплати), проявената престъпна упоритост от страна на подсъдимия,
наличието на два квалифициращи признака и въвличането в едно от инкриминираните
деяния и на друго лице.
При така обсъдените смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, определеното от първоинстанционния съд при
условията на чл. 54 от НК наказание, което е под средния предвиден в закона
размер, в никакъв случай не се явява несъразмерно тежко и несправедливо, поради
което не са налице основания за неговото намаляване.
Неоснователни са доводите на защитата на подсъдимия,
според които е следвало наказанието да се определи при условията на чл. 55 от НК, тъй като процесуалното поведение на подсъдимия се явявало същото като
даващото основание за провеждане на съкратено съдебно следствие признаване на
фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт. На първо място, дадените
от подсъдимия обяснения не представляват признание на изложената в обвинителния
акт фактическа обстановка, доколкото подсъдимият отрича да е извършвал деянията
при условията на умисъл, т. е. отрича фактическите обстоятелства от субективно
естество, които са поддържани от държавното обвинение. На следващо място,
подсъдимият е оспорвал събираните в хода на съдебното следствие доказателства и
се е противопоставял на ползването на събраните в хода на досъдебното
производство, което също сочи, че проведеното пред първата инстанция съдебно
следствие по никакъв начин не може да бъде приравнявано на съкратено такова.
Не са налице основания
за въззивна намеса и по отношение на приложението на чл. 66 от НК от страна на
първоинстанционния съд. Определенияг размер на изпитателния срок съответства на
отчетените по делото смекчаващо и отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства и не са налице основания за неговото намаляване.
При цялостната въззивна
проверка на обжалваната присъда настоящата инстанция не установи при
постановяването й да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
основания за нейната отмяна, поради което присъдата следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на
основание чл. 334, т. 6 от НПК, СГС, Х въззивен състав
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 9.05.2019 г.
по НОХД № 2639/2017 г. по описа на СРС, НК, 1-ви състав.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВ.АНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.