№ 514
гр. Монтана, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседА.е на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело №
20241630101812 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основА.е чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с
чл.439 ГПК – отрицателен установителен иск.
Ищецът, К. М. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: град Монтана,
ж.к. „***” *** чрез процесуалния си представител адвокат К. Атанасова,
вписана в АК Монтана, е предявил иск ПРОТИВ: ,,***“ ЕООД, вписано в
ТРРЮЛНЦ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, п.к. 1715, район Витоша, ж.к. *** ул. „****.
В исковата си молба твърди, че със заповед за изпълнение от 16.02.2009
година и разпореждане от същата дата, постановени по ч.гр.дело №
80096/2009 година по описа на РС-Монтана съдът е осъдил доверителя и К.
М. П. да заплати на кредитора БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД град
София, жк. ,,Младост“, 4, Бизнес парк София, сграда 12Б, офис 305, код по
Булстат *********, представлявано Васил Димитров Чалашканов чрез
пълномощника си адв. Димитър Маринов Димитров сумата от 1 113,36 лв.
/хиляда сто и тринадесет лева и тридесет и шест стотинки/ представляваща
главница, сумата от 359,50 лева /триста петдесет и девет лева и петдесет
стотинки/ възнаградителна лихва за периода от 30.03.2005 година до
30.07.2006 година, сумата от 734,41 лева /седемстотин тридесет и четири лева
и четиридесет и една стотинки/ неустойка за периода от 30.04.2005 година д
09.02.2009 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
09.02.2009 година до изпращане на вземането, както и сумата от 44,15 лева
/четиридесет и четири лева и петнадесет стотинки/, държавна такса и сумата
от 206,22 лева /двеста и шест лева и двадесет и две стотинки/ адвокатско
възнаграждение, представляващи разноски по делото.
1
На 25.03.2010 година е издаден и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
80096/2009 година на РС-Монтана за посочените в заповедта за изпълнение
суми.
По издадения изпълнителен лист взискателят е образувал при ЧСИ А.
В., рег. № 747 в КЧСИ и район на действие Окръжен съд Монтана,
изпълнително дело № 333/2010 година. Покана за доброволно изпълнение по
делото е връчена на 28.09.2011 година.
Тъй като по делото има получени и разпределени само три суми по
съответния ред на 16.11.2010 година, 15.02.2012 година и на 27.06.2012 година
/видно от поставените печати на гърба на изпълнителния лист/ и няма
извършвА. други изпълнителни действия, освен получената ПДИ на
28.09.2011 година и разпределените суми, ЧСИ А. В. с Постановление от
22.10.2015 година на основА.е чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е прекратила
изпълнителното производство по изп. дело № 333/2010 година.
Едва през м. 04.2024 година пред ЧСИ М. И. е образувано изп. дело
№ 20247480401176 от 2024 година за събиране на сумите по изпълнителен
лист от 25.03.2010 година от Районен съд Монтана на основА.е Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 80096 от 2009 година на Районен съд
Монтана от конституирА.я на основА.е чл. 429 от ГПК взискател ,,***“ ЕООД
с ЕИК 1З1001375.
От Съобщението за образуване на изпълнително дело изх. №
19003/18.06.2024 година получено от нея, като пълномощник на К. М. П. е
видно, че изпълнителното дело е образувано през 2024 година, а именно
повече от 5 години след прекратяване на изпълнително дело № 333/2010
година по описа на ЧСИ А. В. при МОС и повече от 10 години от датата на
издаване на изпълнителния лист 25.03.2010 година.
Към съобщението на доверителя и са връчени копие от
Изпълнителния лист от 25.03.2010 година издаден по ч.гр.дело № 80096/2009
година по описа на Районен съд Монтана и Уведомление за цесия. От
уведомлението за извършено прехвърляне на вземА.я е видно, че същото е
изготвено и с изх. № МА 00005962 от 26.04.2024 година, адресирано е до
доверителя и без да му е посочен адреса за връчване, и е приложено по изп.
дело без надлежно да с връчено и оформено с подпис от доверителя и. Спрямо
доверителя и не са предприемА. изпълнителни действия и след цесията.
В Уведомлението е посочено, че с Договор за цесия от дата 13.07.2020
година са прехвърлени задълженията на доверителя и произтичащи от
Договор за стоков кредит от 17.02.2005 година от БНП ,,Париба Пърсънъл
Файненс С.А. регистрирано в ТР на АВ с ЕИК *********, но по приложения
изпълнителен лист доверителя и е осъден да заплати посочените в
изпълнителния лист суми на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД с ЕИК
*********.
Настъпил е факт, изключващ изпълняемото право, а именно: изтекла е
предвидената петгодишна погасителна давност, по силата на която е погасено
правото на вземане, а оттам и принудителното изпълнение по издадения
изпълнителен лист.
2
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
От издаването на изпълнителния лист на 25.03.2010 година е започнала
да тече 5-годишна давност, която е изтекла на 25.03.2015 година.
Изпълнителното дело е образувано пред ЧСИ А. В. при МОС през 2010
година и е прекратено на 22.10.2015 година, от която датата е започнала да
тече нова давност, която обаче е изтекла много преди датата на образуване на
изпълнително дело № 20247480401176 по описа на ЧСИ М. И. при МОС, а
именно повече от 3 години след изтичането на давността.
Съгласно чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага служебно, поради
което на основА.е чл. 117, ал. 2 от ЗЗД следва да заведат отрицателен
установителен иск, с който да докажат, че е изтекла 5-годишна погасителна
давност, с която е погасено вземането, а от това се преклудира и правото на
принудително изпълнение по издадения изпълнителен лист по ч.гр.дело №
80096/2009 година на Районен съд Монтана.
Съгласно правилото на чл. 119 от ЗЗД се погасяват и допълнителните
вземА.я, произтичащи от главното вземане.
За събиране на вземането по изпълнителен лист от 25.03.2010 година
по ч.гр.дело № 80096/2009 година по описа на Районен съд Монтана е било
образувано изпълнително дело № 333/2010 година по описа на ЧСИ А. В..
Призовката за доброволно изпълнение е връчена на 28.09.2011 година Не е
предприето обаче друго принудително действие, последното принудително
действие е от 28.09.2011 година - връчване на ПДИ.
След тази дата по изпълнителното дело не са предприемА. никакви
други действия, не са изисквА. нови справки за имуществото и не са налагА.
запори или възбрА.. След връчването на ПДИ на 28.09.2011 година по
изпълнителното дело няма друга документация за предприемането на каквито
и да било действия.
На 30.04.2024 година по молба на *** ЕООД е образувано изп. дело №
20247480401176/2024 година за събиране на вземането по изпълнителен лист
от 25.03.2010 година по ч.гр.д. 80096/2009 година на РС-Монтана.
С поканата за доброволно изпълнение доверителят и е уведомен, че е
наложен запор върху банковите му сметки в Уникредит Булбанк АД.
Това действие - запор е извършено след като е изтекла давност на
задължението по изпълнителния лист от 25.03.2010 година.
В мотивите на Решението от 26.06.2015 год. по Тълкувателно дело №
2/2013 год. на ОСГТК на ВКС се изтъква, че съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД
давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането. Прекъсването обаче се осъществява само доколкото
чрез изпълнителното действие се реализира един или повече конкретни
изпълнителни способи. Съдът се насочва към заключение, че давността по
време на висящото изпълнително дело се прекъсва многократно, което става с
,,предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
3
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ). . .”.
Въз основа на горепосочената конструкция съдиите от ВКС посочват
неизчерпателно група действия в изпълнителното производство с прекъсващ
ефект за давността. Това са: насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана; присъединяването на кредитор; възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане; извършване на опис и оценка на вещ;
назначаване на пазач; насрочване и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащА.я от трети
задължени лица.
В мотивите на Тълкувателното решение се поставя акцент и върху
молбата на взискателя, с която се иска извършване на конкретно действие в
рамките на изпълнителния способ: „Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение”.
Според съдиите искането също представлява юридически факт, прекъсващ
давността, но само когато е уважено от съдебния изпълнител и действието е
предприето. Тоест, трябва да се приеме, че е необходимо двете действия да са
налице кумулативно, за да породят придадения им прекъсващ ефект. Тази
конструкция може да се обясни като се признае ретроактивен ефект на
действията на съдебния изпълнител спрямо искането на взискателя.
Може да се направи обобщаващ извод, че водещ критерий за преценка
кое точно изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. „в” ЗЗД прекъсва
давността е наличието на конкретно изпълнително действие от съдебния
изпълнител в рамките на реализирането на изпълнителен способ. Давността се
прекъсва както с искане на взискателя за извършване на изпълнителното
действие, така и с предприемането му от съдебния изпълнител. Двете
действия имат самостоятелно правно значение относно давността, но
съществуват в тясна връзка помежду си и едното не би могло да породи
прекьсващо действие без наличие на другото.
Подаването на редовна молба за образуване на изпълнителното дело,
която е уважена от съдебния изпълнител, прекъсва давността.
Не бива да се пренебрегва обстоятелството обаче, че с изпращане на
поканата за доброволно изпълнение съдебният изпълнител има възможност да
налага запори и възбрА., което действие се съобщава на длъжника в поканата -
чл. 428, ал. 2, изр. второ ГПК. Те са първото действие по насочване на
принудителното изпълнение. В този случай давността ще се счита прекъсната
от момента на вписване на възбраната в имотния регистър, а за запора - от
получаване на запорното съобщение от длъжника (когато вещите се намират в
негово владение) или от третото задължено лице. В този случай е без значение
дали длъжникът ще получи поканата или не. От значение за давността е
единствено валидното налагане на обезпечителната мярка. Ако в следствие на
наложения запор третото задължено лице извърши плащане в изпълнение на
разпореждането на съдебния изпълнител в запорното съобщение, това
4
действие също прекъсва давността на основА.е чл. 116, б. ,,в” ЗЗД.
След прекратяването на изпълнителното дело № 333/2010 година по
описа на ЧСИ А. В. на основА.е чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК с Постановление от
22.10.2015 година, новата 5-годишна давност за завеждане на ново
изпълнително дело е изтекла на 22.10.2020 година. При съобразяването
действието на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрА.е от
13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците /обн. ДВ. бр. 28 от 24 март
2020 г./, според който за времето от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти, както и
разпоредбата на § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ бр. 44 от
13.05.2020 г./, според която сроковете, спрели да текат по силата на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положения, обявено с
решение на НС от 13.03.2020 г., продължават да текат от изтичане на 7 дни от
обнародване на закона, т.е. от 21.05.2020 г., то за периода 13.03.2020 г.-
20.05.2020 г. от 69 дни давност не е текла. Предвид спирането на течението на
давността за срок от 69 дни, то петгодишния срок, считано от 22.10.2015
година е изтекъл на 21.12.2020 година, много преди образуване на изп. дело №
20247480401176/2024 година по описа на ЧСИ М. И..
Моли съда да постанови решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответника ,,***“ ЕООД, вписано в ТРРЮЛНЦ с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, п.к. 1715,
район Витоша, ЖК *** ул. „****, че ищецът К. М. П., с ЕГН: 740927З209, с
постоянен адрес: град Монтана, ж.к. „***” *** НЕ му дължи сумата от 1
113,36 лв. /хиляда сто и тринадесет лева и тридесет и шест стотинки/
представляваща главница, сумата от 359,50 лева /триста петдесет и девет лева
и петдесет стотинки/ възнаградителна лихва за периода от 30.03.2005 година
до 30.07.2006 година, сумата от 734,41 лева /седемстотин тридесет и четири
лева и четиридесет и една стотинки/ неустойка за периода от 30.04.2005
година до 09.02.2009 година, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 09.02.2009 година до изпращане на вземането, както и сумата от
44,15 лева /четиридесет и четири лева и петнадесет стотинки/, държавна такса
и сумата от 206,22 лева /двеста и шест лева и двадесет и две стотинки/
адвокатско възнаграждение представляващи разноски по делото по изп. лист
от 25.03.2010 година по ЧГД № 80096/2009 година на Районен съд Монтана.
Претендира направените по делото разноски.
Направено е ОСОБЕННО ИСКАНЕ:
На основА.е на чл. 389 от ГПК във връзка с чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК
да се постанови определение, с което да се СПРЕ изпълнението по
изпълнително дело № 20247480401176 по описа за 2024 година на ЧСИ М. И.
с район на действие Окръжен съд Монтана за вземА.ята по изпълнителен лист
от 25.03.2010 година по ЧГД№ 80096/2009 година по описа на Районен съд
Монтана за срокът на настоящето производство.
На основА.е на чл. 389 от ГПК във връзка с 397, ал. 1, т. 3
5
предложение първо ГПК да се постанови определение, с което да се ВДИГНЕ
наложения ЗАПОР върху Банковите сметки на доверителя и в УниКредит
Булбанк АД по изпълнително дело № 20247480401176 по описа за 2024 година
на ЧСИ М. И. с район на действие Окръжен съд Монтана.
С Определение № 928 от 18.07.2024 г., по реда на чл. 389 от ГПК във
връзка с 397, ал. 1, т. 3 предложение първо ГПК е допуснато обезпечение, като
е уважено искането за налагане на обезпечителните мерки и е издадена
обезпечителна заповед от същата дата.
Ответникът, „***" ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, район
Витоша, кв. ,,Малинова Долина", ул. „Рачо Петков - Казанджията" № 6, сграда
Матрикс Тауър, етаж 6, представлявано от Тихомир Иванов Вълчев, в
качеството на управител, чрез пълномощника си старши юрисконсулт Йосиф
Колипатков, в срока за отговор взема становище по иска.
Предявен е иск с правно основА.е чл. 439 от ГПК, с който ищцовата
страна моли съда да приеме за установено, че не дължи на ,,***" ЕООД
вземането по изпълнителен лист по ЧГД № 80096/2009 по опис на Районен съд
- Монтана поради погасяването му по давност.
Относно допустимостта на предявения иск:
Счита исковата молба за недопустима, тъй като е предявена пред
некомпетентен съд при неспазване правилата за подсъдност, предвидени в
ГПК.
Предявеният по делото иск не е такъв на потребител по смисъла на чл.
113 ГПК, а на длъжник по изпълнението по смисъла на чл. 439, ал. 1 ГПК. С
него ищецът не защитава свои потребителски права по сключен с праводателя
на ответника договор за кредит, нито иска признаване на недължимост на
суми по такъв договор, а оспорва като длъжник изпълнението по
горепосоченото изпълнително дело поради изтекла след силата на присъдена
нещо погасителна давност, погасяваща вземА.ята на взискателя по
изпълнителния лист (Решение №№ 101 от 01.12.1972 г. по гр.д. № 95/72г. НА
ОСГК на ВС).
Посредством иска по чл. 439 ГПК длъжникът по изпълнението се
домогва да осуети упражняване правото на принудително изпълнение.
Предмет на иска са фактите, погасяващи правото на принудително
изпълнение, а не самото вземане, което вече е стабилизиране и удостоверено
от издаденото срещу длъжника изпълнително основА.е. Съдът в
производството по чл. 439 ГПК не разглежда материалните предпоставки за
възникване и съществуване на вземането, респ. Съдът не се произнася по
съществуването на отделни вземА.я, удостоверени в изпълнителния титул, а
преценява погасено ли е правото на принудително изпълнение.
Местната подсъдност по чл. 113 ГПК намира приложение по искове,
упражняването на които придава на ищеца качеството „потребител” по
смисъла на пар. 13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите.
В настоящия случай, качеството на ищеца е длъжник по изпълнително
дело, чието прекратяване се цели, поради изтекла давност за принудително
6
събиране на вземането. С иска по чл. 439 ГПК се оспорва изпълнението. При
изпълнение, лицето, срещу което се предприема същото, заема качеството на
длъжник, въз основа на вече издадения изпълнителен лист. Ако няма
изпълнение и изпълнителен лист и лицето действа само на основА.е
качеството си на потребител, той няма основА.е да води иска по чл. 439 ГПК и
същият би бил недопустим. С още по-силно значение е, че при иска по чл. 439
ГПК се разглеждат факти настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, по която се установява,че потребителят е длъжник. След влизане
в сила на заповедта за изпълнение, качеството на насрещната страна се
променя. Същият не може да се защитава като потребител със средствата на
Закона за защита на потребителите, а единствено като длъжник срещу който е
предприето изпълнение. Специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК не е
приложима в конкретната хипотеза, доколкото ищеца няма качеството на
потребител в материалното правоотношение, предмет на иска, от което се
претендират права, и не се търси защита на потребителски права.
Разпоредбата на чл. 113 ГПК не следва да се тълкува разширително.
Приложното й поле обхваща само исковете, уредени в 33П. В тази насока
Определение № 3344 от 14.11.2019 г. по гр.д. 3005/2019 г. на 17 състав РС
Пазарджик.
С оглед на гореизложеното, смята, че за подведомствеността и
подсъдността на този иск по чл. 439 ГПК се прилагат общите правила,
респективно общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК, а не някоя от
особените такива по чл. 106-117 ГПК.
Моли да се прекрати образуването пред Районен съд Монтана
производство и да препратите същото на Софийски районен съд на основА.е
чл. 118. ал.2 ГПК.
ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК:
ОСПОРВА иска по основА.е и размер, като счита същия за недоказан
и неоснователен.
В исковата молба не се оспорва наличието на валидно облигационно
отношение, неизпълнението по него, както и прехвърлянето на вземането на
частния правоприемник „***" ЕООД с договор за цесия.
Поради неизпълнение на поетите задължения по горепосочения
договор за кредит е инициирана заповедно производство, издаден е
Изпълнителен лист по ЧГД № 80096/2009 по опис на Районен съд - Монтана,
въз основа на който е образувано изпълнително производство под номер на
дело № 333/2010 по опис на ЧСИ А. В. Я., рег. № 747 при КЧСИ, по което още
с образуването и в хода на изпълнителното производство са предприети
изпълнителни действия, прекъсващи давностния срок.
Ново изпълнително дело под номер 01176/2024 по описа на ЧСИ М. Ц.
И. рег.№ 748 при КЧСИ е образувано преди да изтече установения давностен
срок като още с молбата са поискА. от взискателя изпълнителни действия,
които да обезпечат и удовлетворят вземането на кредитора, за които са
заплатени и съответните такси. До предявяване на настоящия иск са
предприемА. регулярни действия по образуването производство като не са
7
настъпили последиците на погасителната давност.
В настоящия случай приложение следва да намери общия петгодишен
давностен срок.
Следва да се има предвид Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2022 г. по
тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, съгласно което, докато е траел
изпълнителният процес относно вземА.ята по образувА. преди обявяването на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС,
изпълнителни дела, давност за тези вземА.я не е текла. За тях давността е
започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС
№ 3/1980 г.
В Решение № 3/04.02.2022г. по гр. д. № 1722/2021г. на ВКС, е
разгледано даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г.
ОСГТК на ВКС тълкуване по отношение на валидните изпълнителни действия
като действия за принудително събиране на паричното притезА.е, предприети
от съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение. Редовна е молбата
за изпълнение, в която взискателят е посочил изпълнителен способ за
осребряване на имуществото на длъжника (чл. 426, ал. 2 ГПК), включително
когато първоначалната й нередовност е била поправена в срок, както и
молбата при възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Приема се, че действието по
принудително изпълнение, предприето въз основа на редовната молба, е
валидно в смисъла на тълкувателния акт и прекъсва погасителната давност за
паричното притезА.е, съгласно чл. 1 16, б. "в" ЗЗД. ОсновА.ето по чл. 116, б.
"в" ЗЗД не изисква изпълнителните действия да са част от изпълнителен
способ, приключил с осребряване на имуществото на длъжника преди
настъпилото перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нито трети лица да са
придобили права поради запари и възбрА., наложени преди перемпцията.
Обявяването на допълнителни условия към това основА.е за прекъсване на
погасителната давност, които не произтичат от фактическия състав на
разпоредбата, неоправдано би огрА.чило приложното й поле и би било
тълкуване сопtra leget.
Съгласно чл. 116, б. ,,в", давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение. В процесния случай не е изтекла
предвидената в чл. 110 ЗЗД, вр. чл. 117, ал. 2 ЗЗД, петгодишно погасителна
давност за процесните вземА.я, обективирА. в процесния изпълнителен лист.
Следва да се има предвид, че перемцията е без правно значение за давността,
като общото между двата правни института е, че едни и същи фактите могат
да имат значение както за перемцията, така и за давността. (така решение №
50118 от 11.10.2023 г., постановено по гр.д. № 3802/2021 г. на ВКС, ІV Г.О.)
За правилно изчисляване на установения давностен срок следва да се
има предвид и Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на. Народното събрА.е от 13 март 2020 г. и
спрените давностни срокове до отмяната му.
Не на последно място, съобразно господстващата становище в правната
теория и задължителната съдебна практика, погасителната давност не води до
погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително
8
изпълнено. Вземането продължава да съществува като естествено и
длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е
огрА.чена само до доброволното му изпълнение - чл. 118 33Д. Давността не
погасява самото вземане, тъй като с изтичането на определения период от
време законодателят свързва друга правна последица, а именно
невъзможността едно вземане да бъде осъществено от кредитора по
принудителен ред спрямо длъжника. Възражението за изтекла погасителна
давност следователно не сезира съда с искане за произнасяне по въпроса за
съществуването на вземането, поради което когато длъжникът се позовава на
давност предметът на предявения иск не е съществуването или
несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на
правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвА.я и
спирА.я на давността. Така Определение № 318 от 25.07.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 2828/2018 г., ІІІ г. о., ГК.
Тъй като материалното право на кредитора продължава да съществува
дори и след изтичането на давностния срок, съдът не би могъл да установи в
диспозитива по един отрицателен установителен иск, че длъжникът не дължи,
след като той продължава да дължи и може да изпълни доброволно. Искът за
признаване на установено, че ищеца не дължи на представляваното от него
дружество процесните суми, тоест че не съществува вземане за сумите, е
недопустим и неоснователен, защото дори да са настъпи последиците на
погасителната давност, вземането продължава да съществува, но е придобило
едно ново качество - естествено вземане.
Разбирането, че след погасяването по давност кредиторът губи
субективното си право на вземане, а длъжникът „не дължи", категорично
противоречи на нормативната уредба на института на погасителната давност.
Моли съда да постанови решение, с което се отхвърли предявения иск
като неоснователен, тъй като изложените твърдения в него са неправилни,
необосновА. и недоказА..
В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на
претендирА.те от ищците разноски с оглед на правната и фактическа сложност
на делото. Сезира и моли на основА.е разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК съдът
да присъди минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски
хонорар, при условие че се докаже заплащането им /в това отношение т.1 от
Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС от 06.11.2013 г. по
тълкувателно дело № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС/, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. В това отношение,
на основА.е чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК, която разпоредба има императивен
характер в съдебното решение трябва да бъде посочена и банковата сметка, по
която да се преведат присъдените в полза на ищеца разноски.
Доказателствата по делото са писмени.
ИзискА. са и приложени изпълнително дело № 20247480401176 по
описа на ЧСИ М. И., с рег.№ 748 на КЧСИ и Уведомително писмо от ЧСИ А.
В., с рег.№ 747 на КЧСИ относно изпълнително дело № 333 по описа и за 2010
г., вх. № 10524 от 17.09.2024 г., унищожено.
9
Съдът, след като прецени доводите на стрА.те, доказателствата по
делото и на основА.е чл.235 ГПК, приема за установени следните
обстоятелства:
Няма спор между стрА.те относно обстоятелството, че със заповед за
изпълнение от 16.02.2009 година и разпореждане от същата дата, постановени
по ч.гр.дело № 80096/2009 година по описа на РС-Монтана съдът е осъдил К.
М. П. да заплати на кредитора БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, със
седалище и адрес на управление град София, жк. ,,Младост“, 4, Бизнес парк
София, сграда 12Б, офис 305, код по ЕИК *********, сумата от 1 113,36 лв.,
представляваща главница, сумата от 359,50 лева възнаградителна лихва за
периода от 30.03.2005 година до 30.07.2006 година, сумата от 734,41 лева
неустойка за периода от 30.04.2005 година д 09.02.2009 година, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 09.02.2009 година до изпращане
на вземането, както и сумата от 44,15 лева държавна такса и сумата от 206,22
лева адвокатско възнаграждение, представляващи разноски по делото.
Установено е, че на 25.03.2010 година е издаден и изпълнителен лист
по ч.гр.д. № 80096/2009 година на РС-Монтана за посочените в заповедта за
изпълнение суми.
По издадения изпълнителен лист взискателят е образувал при ЧСИ А.
В., рег. № 747 в КЧСИ и район на действие Окръжен съд Монтана,
изпълнително дело № 333/2010 година.
По делото има получени и разпределени три суми по съответния ред
на 16.11.2010 година, 15.02.2012 година и на 27.06.2012 година /видно от
поставените печати на гърба на изпълнителния лист./.
Съгласно данните от Уведомителното писмо на ЧСИ А. В., се
установява, че последното изискано и извършено принудително действие по
изп.д.№ 333/2010 г. е налагането на запор на трудовото възнаграждение на
длъжника пред работодателя му в гр.Пловдив на 10.02.2011 г. и няма
извършвА. други изпълнителни действия.
Не се спори и относно обстоятелството, че ЧСИ А. В. с Постановление
от 22.10.2015 година на основА.е чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е прекратила
изпълнителното производство по изп. дело № 333/2010 година.
През м. 04.2024 година пред ЧСИ М. И. е образувано изп. дело №
20247480401176 от 2024 година за събиране на сумите по изпълнителен лист
от 25.03.2010 година от Районен съд Монтана на основА.е Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 80096 от 2009 година на Районен съд
Монтана от конституирА.я на основА.е чл. 429 от ГПК, с взискател ,,***“
ЕООД с ЕИК 1З1001375.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Разпоредбата на чл. 439 от ГПК дава възможност на длъжника по
изпълнителното дело да оспори чрез иск изпълнението, като се позовава на
факти, настъпили след издаването на изпълнителното основА.е. Настоящият
иск се основава на твърдения за факти, възникнали след издаване на
процесния изпълнителен лист, именно изтичането на предвидената в закона
10
давност, което обуславя неговата допустимост, съобразно предвидените в чл.
439 ГПК условия. Оспорва се вземане, което е признато по съдебен ред с
издаването на заповедта за изпълнение, поради което то се погасява с изтичане
на общата петгодишна давност съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
Предявен е иск по чл. 124, във връзка с чл. 439, ал. 1 ГПК за
установяване несъществуването на вземА.я по изпълнителен лист, като
ищецът е посочил факта, от който извежда основА.ето за отричане правото на
ответника – изтекла погасителна давност. Ето защо съдът, в рамките на
диспозитивното начало, следва да установи дали това основА.е за погасяване
се е реализирало и само ако погасяването е настъпило поради неговото
реализиране – да уважи иска.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Съгласно
установената съдебна практика, влязлата в сила заповед за изпълнение
формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща сила, че
вземането съществува към момента на изтичане на срока за възражение,
поради което и установеното с нея парично вземане се погасява с изтичане на
общата 5–годишна давност.
Извършеното изпълнително действие по изп.д.№ 333/2010 г. на ЧСИ А.
В. - запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при работодателя от
10.02.2011 г. е валидно и годно да прекъсне давността, тъй като не е
извършено по перемирано дело. Тоест, нова погасителна давност за вземането
започва да тече от тази дата. Междувременно в периода 10.02.2011 г. -
10.02.2013 г. не са извършвА. изпълнителни действия, налице са данни
взискателят « БНП Париба Пърсънъл Файненс» ЕАД да е бил удовлетворяван
по някакъв начин – изплатени са три суми, съгласно отбелязвА.ята на гърба на
изпълнителния лист на 16.11.2010 г., на 15.02.2012 г. и на 27.06.2012 г., но
взискателят не е подал молба с посочване на друг изпълнителен способ,
поради което това изпълнително дело следва да се счита прекратено ex lege на
основА.е чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 10.02.2013 г., а не както е констатирал
ЧСИ с постановлението си на 22.10.2015 г., когато е прекратил
изпълнителното производство на това основА.е, без да сочи откога е
настъпила перемпцията. Междувременно вземането е било продадено и
новият кредитор- " ***" ЕООД е депозирал молба до ЧСИ М. И., вх. №
13476/30.04.2024 г., за образуване на изпълнително производство въз основа
на същия изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 80096/2010 г. на МРС, като се наложи
запор върху банкови сметки на длъжника.
В конкретния случай следва да се съобразят задължителните постановки
на ППВС № 3/18.11.1980 г., ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС и ТР № 3/28.03.2023 г. по т. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като
изпълнително дело № 333/2010 г. на ЧСИ А. В. е образувано през 2010 година.
Според ППВС № 3/18.11.1980 г. погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
В т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
11
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Примерно и
неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността
– налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочване и извършване на продан и т. н.,
както и действията, с които давността не се прекъсва – образуването на
изпълнителното дело, изпращане на призовка за доброволно изпълнение,
извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка,
проучване на имущественото състояние на длъжника, набавяне на документи
и книжа и др. Върховният съд е приел, че в рамките на изпълнителния процес
давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа, или
бездейства, като не иска предприемането на действия във връзка с
принудителното изпълнение и в този аспект с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по
т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е обявено за изгубило сила ППВС №
3/18.11.1980 г., с което е направено противоположно по смисъл тълкуване.
Последното ТР № 3 по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС дава
задължителното разрешение, че погасителната давност не тече докато трае
изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувА. до
приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
С оглед изложеното ОСГТК приема, че докато е траел
изпълнителният процес относно вземА.ята по образувА. преди обявяването на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС,
изпълнителни дела, давност за тези вземА.я не е текла. За тях давността е
започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС
№ 3/1980 г.
След прекратяването на изпълнителното дело № 333/2010 година по
описа на ЧСИ А. В. на основА.е чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК с Постановление от
22.10.2015 година, новата 5-годишна давност за завеждане на ново
изпълнително дело е изтекла на 22.10.2020 година.
В случая следва да се съобрази действието на чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрА.е от 13.03.2020 г. и за преодоляване на
последиците /обн. ДВ. бр. 28 от 24 март 2020 г./, според който за времето от
13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват
права от частноправните субекти, както и разпоредбата на § 13 от ПЗР на ЗИД
на Закона за здравето /обн. ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г./, според която сроковете,
спрели да текат по силата на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положения, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г.,
продължават да текат от изтичане на 7 дни от обнародване на закона, т.е. от
21.05.2020 г., то за периода 13.03.2020 г.-20.05.2020 г. от 69 дни давност не е
текла. Предвид спирането на течението на давността за срок от 69 дни, или 2
месеца и 7 дни, то петгодишния срок, считано от 22.10.2015 година, е изтекъл
на 29.12.2020 година.
12
Изпълнително дело № 20247480401176/2024 година по описа на ЧСИ
М. И. е образувано на 30.04.2024 г. от „***“ ЕООД въз основа на изпълнителен
лист от 25.03.2010 г., издаден по частно гражданско дело № 80096/2009 г. на
МРС.
В заключение съдът приема, че от 22.10.2015 г. до 29.12.2020 г. е
изтекъл периодът на общата погасителна давност /5 години/, в което време по
делото липсват доказателства да са били реализирА. основА.я за спиране или
прекъсване теченето на давността. Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с
погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземА.я, макар давността за тях да не е изтекла.
С оглед правната квалификация на предявения иск съдът е
разпределил доказателствената тежест между стрА.те по спора. Предвид
характеристиките на иска по чл. 439 ГПК и подлежащите на установяване в
хода на съдебното дирене правнорелевантни факти, именно на ответника е
принадлежало процесуалното задължение /доказателствената тежест/ за
установяване чрез пълно и главно доказване, както предписва правната норма
на чл. 154, ал. 1 ГПК, настъпването на обстоятелства, обусловили
прекъсването или спиране на погасителната давност за вземА.ята, предмет на
принудителното изпълнение. В тази връзка от негова страна не са представени
и доказателства. Следователно в настоящия казус ответника не доказа по
безспорен, несъмнен и категоричен начин, че след 22.10.2015 г. и до
29.12.2020 г. са предприети каквито и да било действия, водещи до
прекъсването или спирането на погасителния давностен срок.
Гражданският исков процес е състезателно производство /арг. чл. 8,
ал. 2 ГПК, който предписва, че стрА.те посочват фактите, на които основават
искА.ята си, и представят доказателства за тях/, в което по правилата за
разпределяне на доказателствената тежест – чл. 154, ал. 1 ГПК, стрА.те
навеждат факти и доказателства за установяване на действителното
фактическо положение. Едва след като безспорно, несъмнено се установят в
гражданския процес правнорелевантните обстоятелства, съдът е длъжен да ги
подведе под приложимата правна норма, като уважи или отхвърли предявения
иск. В този смисъл, крайният съдебен акт не може да се основава на житейски
предположения, неподкрепени с други годни доказателства по делото, и да
бъде постановяван въз основа на недоказА. фактически твърдения. Поради
тези правни съображения, при съобразяване със законоустановените правила
за разпределяне на доказателствената тежест, настоящият съдебен състав
приема, че от 22.10.2015 г. давността не е била спирана и прекъсвана, като на
29.12.2020 г. вземА.ята са погасени поради изтичане на 5-годишна давност.
Събраха се доказателства, че част от процесното вземане е погасено
чрез постъпилите удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника
вследствие на наложения запор по изп.д.№ 333/2010 г. на ЧСИ А. В..
Поради гореизложеното, искът се явява основателен за цялото
задължение по издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 80096/2010 г. на
13
МРС, включващо разноски, неустойки, лихви и главница, тази част от дълга е
погасена в хода на изпълнителното производство.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК ответника
следва да бъде осъден да заплатят на ищеца направените по делото разноски.
Посочените суми в представения списък на разноски по чл. 80 ГПК са
следните: 100.66 лв. – държавна такса; 37.87 лв. такса за изпълнително дело
ЧСИ М. И. и **** лв. адвокатско възнаграждение.
НеобосновА. са доводите на процесуалния представител на ответника
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, дължимо на ищеца.
Съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес, възнаграждението е от ***
лв., съобразено с цената на иска, чийто размер е от **** лв. В хода на
производството е направено и допуснато обезпечение на иска. Налице са
доказателства, че договореното адвокатско възнаграждение от **** лв. е
изплатено в брой подписването на договора за правна защита и съдействие на
06.06.2024 г. В тази връзка, съдът намира за неоснователно възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което и следва да го
присъди в цялост.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основА.е чл. 439 ГПК, че К. М. П.,
ЕГН **********, от град Монтана, ЖК ***, блок ****, НЕ ДЪЛЖИ, поради
изтекла погасителна давност на ,,***“ ЕООД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, п.к. 1715, район
Витоша, ж.к. *** ул. „****, присъденото с изпълнителен лист от 25.03.2010 г.,
издаден по частно гражданско дело № 80096/2010 година на Районен съд
Монтана, за които е образувано изпълнително дело № 20247480401176 по
описа за 2024 година на ЧСИ М. И., с рег.№ 748 на КЧИ, за сумите, както
следва: 1 113,36 лв. /хиляда сто и тринадесет лева и тридесет и шест стотинки/
представляваща главница, сумата от 359,50 лева /триста петдесет и девет лева
и петдесет стотинки/ възнаградителна лихва за периода от 30.03.2005 година
до 30.07.2006 година, сумата от 734,41 лева /седемстотин тридесет и четири
лева и четиридесет и една стотинки/ неустойка за периода от 30.04.2005
14
година до 09.02.2009 година, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 09.02.2009 година до изпращане на вземането, както и сумата от
44,15 лева /четиридесет и четири лева и петнадесет стотинки/, държавна такса
и сумата от 206,22 лева /двеста и шест лева и двадесет и две стотинки/
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК ,,***“ ЕООД, вписано в
ТРРЮЛНЦ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, п.к. 1715, район Витоша, ж.к. *** ул. „****, ДА ЗАПЛАТИ на К. М.
П., ЕГН **********, от град Монтана, ЖК ***, блок ****, сумата от *** лв.,
представляваща направени разноски по водене на делото за платена държавна
такса, такса за ЧСИ и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на стрА.те.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
15