№ 516
гр. Варна, 04.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно частно
търговско дело № 20223001000339 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК, образувано по частни
на жалби на М. П. М. и Д. В. М., и двамата от гр.Силистра срещу определение
№ 260028 от 11.03.2022г. по търг.дело № 184/15г. по описа на Силистренски
ОС, в частта му, с която производството по делото по отношение на тях като
поръчители не е прекратено и по частна жалба на „Банка ДСК“ ЕАД със
седалище гр.София срещу същото определение, но в частта му, с която
производството по делото по иска на банката срещу длъжника ЕТ „Престиж
95 – М.М.“ е прекратено.
В частната жалба на М. П. М. и Д. В. М. се твърди, че образуваното
производството по търг.дело № 184/15г., образувано на 20.11.2015г. е
недопустимо на основание чл.637 ал.6 от ТЗ като образувано след откриване
на производство по несъстоятелност на ЕТ „Престиж – 95 М.М.“. Твърдят че
съдът не е зачел силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение № 234
от 30.07.2015г. по в.търг.дело № 24/15г. включително и за страните по него.
Твърдят също така, че със същото определение е прекратено производството
по отношение на едноличния търговец, като е прието, че задължението му е
прието в производството по несъстоятелност и отчасти погасено. Твърдят че
поръчителството им е прекратено поради прекратяване на главния дълг.
Твърдят също така че на основание чл.147 ал.1 от ЗЗД кредиторът не е
предявил иск срещу длъжника, поради което и производството срещу тях
1
като поръчители е недопустимо.
Молят съда да отмени обжалваното определение и да постанови
прекратяване на производството по делото срещу тях като поръчители.
В срока по чл.276 ал.1 от ГПК са постъпили отговори от насрещната
страна страни „Банка ДСК“ ЕАД, в който изразява становище за
неоснователност на частната жалба.
В частната жалба на „Банка „ДСК“ ЕАД се оспорва приетото от
първоинстанционния съд експертно заключение. Твърди че вземанията,
предмет на търг.дело № 184/15г. са включени в списъка с неприетите
вземания, поради което и искът срещу несъстоятелния длъжник не следва да
бъде прекратяван.
В депозиран в срока по чл.276 ал.1 от ГПК отговор от М. П. М., е
изразено становище за неоснователност на частната жалба на банката.
В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е депозиран отговор по двете жалби от
синдика на несъстоятелния ЕТ „Престиж 95 – М.М.“, в които изразява
становище за неоснователност на частните жалби и моли съда да ги остави
без уважение.
С определение № 260028 от 11.03.2022г. съдът е приел, че няма събрани
доказателства за произнасяне по възражението на поръчителите М. и М. за
прекратяване на производството по делото поради изтичане на срока по
чл.147 от ЗЗД и не се е произнесъл по направеното от тях искане за
прекратяване. Със същото определение съдът е прекратил производството по
делото по отношение на ответника – едноличен търговец, обявен в
несъстоятелност.
Въззивният съд намира частната жалба на М. П. М. и Д. В. М. за
недопустима, тъй като не е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Съгласно чл.274 ал.1 от ГПК частното обжалване е допустимо само
спрямо преграждащите хода на делото определения, както и такива, за които
това е изрично предвидено в закона.
Както е разяснено в тълкувателно решение № 5/18г. по тълк.дело №
5/15г. на ОСГТК от инстанционен контрол са изключени определенията по
2
въпроси, които са предоставени на свободната преценка на съда, тъй като
нямат отношение към правилността на крайния съдебен акт, както и
определенията, подлежащи на проверка ведно с обжалваното решение. Така,
при инстанционния контрол на обжалваното решение се извършва служебна
проверка на определенията, имащи отношение към валидността и
допустимостта на решението, а при въведено от жалбоподателя оплакване се
извършва проверка и на определенията, имащи отношение към правилността
му. В категорията актове по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК попадат всички
определения, които временно или окончателно препятстват развитието на
производството, независимо дали обжалването им е изрично уредено.
Непроизнасянето на съда по възражение за недопустимост на
производството, а дори и оставянето на такова искане без уважение не
подлежи на инстанционна проверка по реда на обжалването с частна жалба.
Поради което и производството по частната жалба на М. П. М. и Д. В. М.
следва да бъде прекратено.
По частната жалба на „Банка ДСК“ ЕАД:
Частната жалба е подадена от надлежна в срока по чл.275 от ГПК и е
допустима.
По жалбата, съдът намира следното:
Производството по търг.дело № 184/15г. по описа на СОС е образувано
на 20.11.2015г. по предявен осъдителен иск от „Банка ДСК“ ЕАД солидарно
срещу ЕТ „Престиж 95 – М.М.“, М. П. М. и Д. В. М. за дължими по суми по
договор за кредит от 17.11.2005г. с пет анекса към него: главница в
претендиран размер на 47 941.66 евро, договорна лихва по чл.9.1 от договора
за периода от 26.12.2011г. до 09.10.2013г. в размер на 10 645.20 евро,
наказателна лихва за периода от 26.12.2011г. до 09.10.2013г. в размер на
4 981.59 евро и законна лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение – 09.10.2013г. до предявяване на
иска в размер на 3 766 евро. Общо претендираните по делото срещу длъжника
и поръчителите суми са в размер на 67 334.45 евро.
Не е спорно че към датата на подаване на исковата молба е било висящо
производство по несъстоятелност на кредитополучателя ЕТ „Престиж 95 –
М.М.“ по търг.дело № 190/14г. по описа на ОС - Силистра. С решение на АС –
3
Варна № 255 от 30.11.2017г. по в.търг.дело № 225/17г. е открито
производство по несъстоятелност на длъжника и длъжникът е обявен в
несъстоятелност.
След откриване на производството по несъстоятелност производството
по търг.дело № 184/15г. е спряно и същото е възобновено след одобряване на
списъците на приетите вземания на кредитори на ЕТ „Престиж 95 – М.М.“.
В производството по несъстоятелност по търг.дело № 190/14г.
кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД с молба от 31.01.2019г. е предявил свои
вземания срещу длъжника, произтичащи от договор за кредит за оборотни
парични средства от 17.11.2005г. с подписани пет броя допълнителни анекси
към него. Общият размер на претендираните от банката вземания е 104 198.71
евро или 203 794.96лв. Банката е индивидуализирала своите вземания за
главница, лихви, разноски и заемни такси по периоди и размер, както и
посредством препращане към влязло в законна сила решение № 234 от
30.07.2015г. по в.търг.дело № 24/15г. по описа на АС – Варна и предявената
искова молба по търг.дело № 184/15г. /с изключение на сумата 3 766 евро,
претендирана като законна лихва върху главницата за периода от 09.10.2013г.
до 20.11.2015г./.
С определение на съда по несъстоятелност № 245 от 16.08.2019г. са
одобрени списъците на приетите вземания на кредитори. Приети са вземания
в общ размер на сумата 138 527.30лв. или 70 827.88 евро, от които главница в
размер на 58 449.62 евро и лихви в размер на 12 378.26 евро. В списъка на
неприетите вземания на „Банка ДСК“ ЕАД са включени сумата общо
70 260.88лв., от които главница 22 065.92 евро и лихви 11 538.79 евро, както и
разноски в размер на 4 526лв. В списъка на неприетите вземания като
забележка е посочено, че вземанията в този списък не са доказани по размер,
както и че част са погасени.
Производството по търговско дело № 184/2015г. е образувано преди
откриване на производството по несъстоятелност на ЕТ „Престиж 95 – М.М.“
и спрямо него са приложими правилата на чл.637 от ТЗ. На основание чл.637
ал.2 от ТЗ спряното поради откриване на производство по несъстоятелност
производство се прекратява, ако вземането бъде прието в производството по
несъстоятелност. На основание чл.637 ал.3 от ТЗ спряното производство се
възобновява ако вземането не е включено в списъка на приетите от синдика
4
вземания или в на одобрения от съда списък по чл.692 от ТЗ. Поради което и
основаният въпрос на който следва да бъде даден отговор е включени ли са
вземанията на банката, предмет на предявения по търг.дело № 184/15г. иск в
списъка на приетите вземания.
Сумарно вземанията по списъка на приетите вземания и списъка на
неприетите вземания, е равен на вземанията, предявени с молбата на
кредитора за предявяване на вземанията от 31.01.2019г. От списъците обаче
не може да бъде направен непосредствен извод за това, кои от двете групи
вземания – тези, за които има влязло в сила решение по търг.дело № 71/14г.
по описа на СОС или тези, предмет на предявения иск в настоящето
производство, в кой списък са включени.
Не е спорно че искът по търг.дело № 184/15г. е предявен от банката
след влизане в сила на решението по търг.дело № 71/14г. по чл.422 от ГПК, с
което е прието за установено съществуването на вземания на банката по
договор за кредит от 17.11.2005г. и анекси към него, предмет на заповед за
незабавно изпълнение по ч.гр.дело № 1716/2013г. на СРС, изискуеми към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение – 09.10.2013г. А осъдителните искове по търг.дело № 187/15г. са с
предмет вземанията за главница и лихви на банката по същия договор,
изискуеми след датата 09.10.2013г.
Не е спорно, а същото се установява и от приложено към търг.дело №
71/14г. удостоверение от ЧСИ с рег.№ 834, че въз основа на издадените
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело №
1716/13г. по описа на СРС е образувано изпълнително дело № 29/14г.,
прехвърлено и образувано под № 170/14г., по което от продажба на
недвижими имоти, собственост на длъжника, и след влезли в сила
разпределения към 14.09.2015г. на банката са преведени суми в общ размер
на 122 290.18лв. по молба на длъжника след влизане в сила на решението по
установителния иск по чл.422 от ГПК и преди приемане на новия текст на
чл.422 ал.4 от ГПК в полза на длъжника е издаден обратен изпълнителен лист
за сумата 44 324.29лв.
С оглед на така изложеното, съставът на въззивния съд намира, че
вземанията на банката, предмет на издадена заповед за незабавно изпълнение
по ч.гр.дело № 1716/13г. по описа на СРС, и установени с влязло в сила
5
решение по търг.дело № 71/14г. с решение на АС – Варна по търг.дело №
24/15г. в общ размер на 32 340 евро или 63 251.54лв. – главница и лихви и
сумата 4 526лв. – разноски са погасени чрез предприетото принудително
изпълнение по изп.дело № 170/14г. Признание за постъпили суми в общ
размер на 71 395.62лв. в резултат на предприето принудително изпълнение по
изп.дело № 170/14г. е направено от банката в молба от 21.03.2019г.
депозирана в производството по несъстоятелност на ЕТ „Престиж 95 – М.М.“
/л.1356 на търг.дело № 190/14г./ Поради което и съпоставяйки общият размер
на неприетите вземания – 70 260.88лв. с размера на признатите от кредитора
за платени преди подаване на молбата за предявяване на вземания суми,
въззивният съд приема, че индивидуализираните в молбата за предявяване на
вземания суми, посредством препращане към влязло в сила решение по
търг.дело № 71/14г. /42/15 по описа на АС – Варна/ са включени в списъка на
неприетите вземания.
От което може да бъде направен извод, че вземанията по търг.дело №
184/15г. в размер на 67 334.45 евро за главница, договорни и наказателни
лихви и законна лихва върху главницата, считано от 09.10.2013г. до
предявяване на иска в съда, са включени в списъка на приетите от синдика
вземания, одобрен от съда.
Поради което и производството по предявения по търг.дело № 184/15г.
по описа на СОС осъдителен иск следва да бъде прекратено на основание
чл.637 ал.2 от ТЗ, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260028 от 11.03.2022г. на
Силистренски ОС по търг.дело № 184/15г., с което производството по делото
по отношение на ЕТ „Престиж 95 – М.М.“ в несъстоятелност е прекратено.
ПРЕКРАТЯВА производството по частната жалба на М. П. М. и Д. В.
М., и двамата от гр.Силистра срещу определение № 260028 от 11.03.2022г. по
търг.дело № 184/15г. по описа на Силистренски ОС, в частта му, с която
производството по делото по отношение на тях като поръчители не е
прекратено
6
Определението, в частта му, с която е потвърдено прекратително
определение на първа инстанция подлежи на касационно обжалване на
основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК при предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК с
частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето
определение. Определението в частта му, с която е прекратено
производството по частната жалба на М. и М. подлежи на обжалване пред
ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от
настоящето определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7