№ 2726
гр. София, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивайло Димитров
Членове:Валентин Т. Борисов
Даниела П. П.а
като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Въззивно гражданско дело
№ 20221100103788 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 21630/11.04.2022 г. по описа на ЧСИ К. П., подадена
от длъжника „Първа инвестиционна банка” АД, срещу разпореждане от 17.01.2022 г. по изп.
дело №20218520400145, по описа на ЧСИ К. П., с което е отказано намаляването размера на
приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя до
сумата от 200 лв., както и начислени по делото такси, обективирани в Постановление за
разноските от 26.08.2021 г.
С определение от 25.05.2022 г. е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК
производството по ч. гр. д. № 3788/2022 г., по описа на СГС, I-28 състав, до приключване с
влязъл в сила съдебен акт на гр. д. № 13106/2021 г., по описа на СГС, IV-Б състав.
Последното понастоящем е приключило с влязло в сила определение от 04.11.2021 г., по гр.
д. № 13106/2021 г. на СГС, с което делото е прекратено и върнато на ЧСИ К. П. за
произнасяне по възражението на „Първа инвестиционна банка” АД за намаляване на
приетите за събиране такси, разноски и адвокатско възнаграждение в Постановление за
разноските от 26.08.2021 г., по което ЧСИ е постановил разпореждане от 17.01.2022 г.,
предмет на обжалване в настоящото производство. Следователно, към момента не е налице
едновременна висящност на две производства по един и същи спор, като първото
образувано пред СГС, IV-Б състав, е прекратено по съображения за преждевременното му
образуване и върнато на ЧСИ за произнасяне, поради което е отпаднала процесуалната
пречка за разглеждане на подадената настояща жалба от длъжника и делото следва да бъде
възобновено.
В жалбата е изложено, че изпълнителното дело е образувано на 09.08.2021 г., а на
10.08.2021 г., преди получаване на поканата за доброволно изпълнение, и без да знае, че е
образувано изпълнително дело, банката е погасила дълга по изпълнителния лист. След
връчване на поканата за доброволно изпълнение, до ЧСИ К. П. е изпратена молба за
прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК поради плащане от страна на
1
длъжника преди образуването на изпълнителното дело, която не е уважена от съдебния
изпълнител. С Постановление за разноски от 26.08.2021 г. ЧСИ К. П. е възложил в тежест на
длъжника разноски по делото в общ размер на 527,70 лв., от които адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв. и такси по изпълнението в размер на 127,20 лв.
Оспорва се приетият за събиране размер на адвокатското възнаграждение за
разликата над 200 лв., тъй като такъв се дължал единствено за образуването на
изпълнителното дело по силата на сключения между взискателя и адвоката Договор за
правна помощ от 03.08.2021 г. Възразява да дължи сумата от 200 лв. по договор за правна
помощ от 19.08.2021 г., с който адвокатското възнаграждение е било уговорено отново за
защита и съдействие с цел удовлетворяването по изпълнителния лист, тъй като дългът вече е
бил погасен от страна на банката.
Оспорват се и начислените разноски от 18 лв. за налагане на запор на банкова сметка
с IBAN ****. Избраният изпълнителен способ бил негоден да удовлетвори вземането, тъй
като по сметката се съхраняват средства не на банката, а на нейните кредитополучатели и
служат за погасяване на техните кредити. Изтъква, че извършеното погасяване на
главницата по изпълнителното дело е индикация, че банката не отрича вземането и изразява
готовност за неговото плащане, като е поискано прекратяване с оглед липсата на
информация за датата на неговото образуване. Отказът на ЧСИ да прекрати делото бил
връчен на длъжника на 30.08.2021 г., което е след изтичане срока за доброволно изпълнение,
като не е бил предоставен нов срок за изпълнение, а междувременно е бил наложен запор на
банковата сметка.
Възразява се срещу дължимостта на посочената в сметка № 1104/09.08.2021 г. такса
по т. 4 от ТТРЗЧСИ за изпращане на ПДИ по пощата, тъй като същата е била връчена чрез
служител на ЧСИ.
Оспорва и начислените в същата сметка такси по т. 3 от ТТРЗЧСИ за справки по
делото, каквито не са били извършвани. Нямало характера на справка и постъпилото
удостоверение от НАП, тъй като то е законово задължение на съдебния изпълнител по чл.
458 от ГПК. Предвид липсата на изготвена сметка за размера на дълга, не следвало да се
заплаща и начислената такса по т. 12 от ТТРЗЧСИ.
Твърди се, че след справка по телефона с кантората на съдебния изпълнител на
длъжника било съобщено, че се дължи и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 159,84 лв., която като
непосочена в постановлението за разноски не се дължала.
Взискателят Н. И. П. оспорва подадената жалба. Сочи, че банката изрично е била
уведомена, че той не е неин клиент и не приема плащане по банкова сметка, която не
използва от 15 години, а е запорирана от самата банка за спорни нейни вземания. Поради
това счита, че представеното преводно нареждане не установявало доброволно плащане на
дълга. По повод процесуалното поведение на длъжника е бил определено и допълнително
възнаграждение за процесуалния представител на взискателя.
Постъпили са мотиви от ЧСИ К. П., в които оспорва подадената жалба. Счита, че
предвид изричното отричане от страна на взискателя, то не е налице валидно погасяване на
вземането по изпълнителния лист. Развити са съображения, че начислените авансови такси
и разноски били съобразно извършените действия по изпълнителното делото.
Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна по
следните съображения:
Изпълнително дело № 20218520400145 е образувано на 09.08.2021 г. по молба с вх.№
02231/09.08.2021 г. от Н. И. П., представляван от адвокат Л.Т.К. срещу „Първа
инвестиционна банка“ АД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 28.07.2021 г. по
2
влязло в сила определение №586/23.07.2021 г., по ч. гр.дело № 20215300501689, по описа на
ОС-Пловдив, за вземане за разноски по делото в размер на 1015 лв.
При образуване на изпълнителното производство е представен договор за правна
помощ от 03.08.2021 г., сключен между адвоката и взискателя, в който е уговорен размер на
адвокатско възнаграждение от 200 лева за образуване и водене на делото, с отбелязване, че е
заплатен.
На 13.18.2021 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение. С молба от
19.08.2021 г. банката е поискала от ЧСИ да прекрати изпълнителното дело, тъй като била
заплатила задължението по изпълнителния лист преди неговото образуване. Към молбата е
приложено преводно нареждане от банката към сметка на взискателя Н. И. П. за сумата от
1015 лв. и основание определение №586/23.07.2021 г. на ОС-Пловдив.
С молба от 24.08.2021 г. взискателят е оспорил валидно погасяване на вземането му
посредством извършения от длъжника банков превод по банкова сметка, която той не
използвал в същата банка, тъй като не бил неин клиент повече от 15 години. Тъй като
вземането не било погасено по посочената в молбата за образуване на изпълнителното дело
банкова сметка, то и същото не можело да се счита за валидно извършено. Предвид това с
молбата е поискано налагане на запор на посочена в молбата банкова сметка на банката,
както и събирането на допълнително адвокатското възнаграждение в размер на 200 лв. по
договор за правна помощ от 19.08.2021 г.
С постановление за разноските от 26.08.2021 г. ЧСИ К. П. е определил следните
разноски: 400 лв. – адвокатско възнаграждение; такси по изпълнението съгласно сметка №
1104/09.08.2021 г. – 109,20 лв. и съгласно сметка № 1173/24.08.2021 г. – 18 лв.
С разпореждане от 17.01.2022 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение
молбата на банката да измени размера на определените в горепосоченото постановление
разноски, както и да намали адвокатското възнаграждение до размера от 200 лв., който акт е
предмет на обжалване в настоящото производство.
В чл. 79, ал. 1 от ГПК е предвидено, че разноските за изпълнението са за сметка на
длъжника.
Направените от взискателя разноски в изпълнителното производство за адвокатско
възнаграждение са дължими от длъжника, ако са заплатени от него и по изпълнителното
дело са представени доказателства за това. В конкретния случай към молбата за образуване
на изпълнителното дело е приложен договор за правна помощ с уговорено възнаграждение
от 200 лв., което е безспорно между страните, че е дължимо.
Представеното от банката по изпълнителното дело, както и към жалбата, платежно
нареждане от 10.08.2021 г., настоящият съдебен състав намира, че е годно да удостовери
плащане на вземането по изпълнителния лист в размер на 1015 лв. Обстоятелството, че
взискателят не е използвал посочена в платежното нареждане банкова сметка от 15 години
би имало отношение към преценка наличието на знание у него, че вземането му е заплатено
преди образуване на изпълнителното дело, но доколкото плащането следва молбата за
образуване от 09.08.2021 г., този въпрос е неотносим към делото. С уведомяването на Н. И.
П., че сумата е преведена по банковата му сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД за
него е възникнала възможност, при добросъвестно упражняване на правата му като
кредитор, да се яви в банката и да поиска получаването на сумата, поради което фактът от
колко време не е използвал банковата сметка няма отношение към настъпване погасителния
ефект на плащането. Отделно от това, по дело липсват данни банковата му сметка да е
запорирана от „Първа инвестиционна банка“ АД и то за неоснователно претендирани
вземания, а евентуален отказ на банката да му изплати преведената сума от 1015 лв. би
породила други права за него, произтичащи от качеството му на титуляр на самата сметка. В
случая, тъй като извършеният превод от 10.08.2021 г. е преди получаване на поканата за
3
доброволно изпълнение, за длъжника е било обективно невъзможно да знае, че взискателят
желае да получи плащането си по посочената в молбата за образуване банкова сметка в
друга банка. Няма данни преди извършването на превода длъжникът да е уведомен, че
взискателят желае сумата да му бъде изплатена по банкова сметка в друга банка. Ето защо и
с извършения превод от 10.08.2021 г. по сметката на Н. П. в „Първа инвестиционна банка“
АД, длъжникът надлежно е изпълнил задължението си по изпълнителния лист. За
взискателя не е възникнала необходимост от предприемане на последващи действия по
събирането на същия дълг, поради което и в негова тежест следва да се възложат сторените
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от 200 лв. по договор за правна помощ от
19.08.2021 г., както и начислената такса от 18 лв. за извършения запор на банковата сметка
на длъжника, наложен по негово искане с молбата му от 24.08.2021 г. и посочена в сметка
№1173/24.08.2021 г.
Основателни са възраженията на длъжника за недължимост на начислената такса по
т. 4 ТТРЗЧСИ от 10 лв. (12 лв. с ДДС) за връчване по пощата, посочена в сметка №
1104/09.08.2021 г., тъй като нито е посочено, нито има доказателства по делото, при
начисляването на тази такса да е изпращана по пощата призовка, препис от жалба,
уведомление и книжа (ПДИ е връчена чрез служител на ЧСИ).
Не се дължи на съдебния изпълнител и посочената в сметка № 1104/09.08.2021 г.
такса по т. 12 ТТРЗЧСИ от 30 лв. (36 лв. с ДДС) за изготвяне на сметка за размера на дълга,
тъй като такъв нарочен документ не е съставян по делото. Доводите на ЧСИ, че таксата е
дължима, тъй като сметката за дълга била инкорпорирана в Поканата за доброволно
изпълнение и впоследствие в Постановлението за разноски от 26.08.2021 г., не могат да
бъдат споделени. За първия посочен акт съдебният изпълнител е начислил такса по т. 5
ТТРЗЧСИ, в която по необходимост се посочва размер на дълга, а постановлението за
разноските е акт, който изпълнителният орган е длъжен да издаде при произнасяне относно
дължимите разноски, за него не се събира такса и то няма характера на нарочно изготвяне на
сметка за размера на дълга.
Относно възражението за недължимост на начислената такса по т. 3 ТТРЗЧСИ в
размер на 10 лв. за извършени справки, съдът намира, че жалбата е основателна само за
сумата от 5 лв. (6 лв. с ДДС), тъй като по делото се установява, че е извършена само една
справка за наличие или липса на задължения към НАП. За изисканата информация относно
публични вземания на държавата се дължи такса, тъй като това е вид справка, като е без
значение, че получаването й е вменено по закон. Дължимостта й е обусловена от образувано
изпълнително дело, което е резултат от бездействието на длъжника да плати доброволно и
доколкото изготвянето и изпращането на искане за справка е положен от съдебния
изпълнител труд, то и му се полага заплащане на такса. От обстоятелството, че таксата по т.
3 е в размер от 10 лв. следва извод, че тя е начислена за две справки (по 5 лв. всяка), като
ЧСИ нито сочи, нито по делото има данни каква друга справка, освен тази към НАП, е била
извършена, поради което не се дължи разликата над 5 лв. до 10 лв.
Доколкото таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ не е била предмет на постановлението за
разноските, респективно няма произнасяне по нея в обжалваното разпореждане, то и
доводите за неправилното й начисляване са неотносими към настоящия спор.
Предвид гореизложеното частната жалба се явява основателна в частта, в която ЧСИ
е отказал да намали приетото за събиране адвокатското възнаграждение над 200 лв. до 400
лв. и за начислените разноски – над 55,20 лв. до 127,20 лв. (127,20 лв. - 6 – 12 – 18 - 36) и за
тези суми обжалваното разпореждане подлежи на отмяна.
Независимо от изхода на спора, доколкото жалбата е насочена срещу акт на съдебния
изпълнител и се преценява законосъобразността на негови действия, настоящият състав
намира, че не следва да се присъждат разноски в производството по обжалване действията
на органа по изпълнението. Става въпрос за контролно - отменително производство, като
4
изпълнителният процес не приключва, а съдът извършва проверка по съобразеността на
атакуваните изпълнителни действия със закона.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. гр. д. № 3788/2022 г., по описа на СГС, I-28
състав.
ОТМЕНЯ разпореждане от 17.01.2022 г. по изп. дело №20218520400145, по описа на
К. П., с което е отказано изменение на Постановление за разноските от 26.08.2021 г. и
редуциране размера на приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение и
начислените такси по изпълнението в полза на взискателя, както следва: за разликата над
200 лв. до 400 лв. – прието за събиране адвокатско възнаграждение в полза на взискателя Н.
И. П.; както и за разликата над 55,20 лв. с ДДС до 127,20 лв. с ДДС – начислени такси по
ТТРЗЧСИ.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 17.01.2022 г. по изп. дело №20218520400145, по
описа на К. П. в останалата обжалвана част, с която е оставено без уважение възражението
на длъжника „Първа инвестиционна банка“ АД за недължимост на начислената такса по т. 3
от ТТРЗЧСИ от 5 лв. за една извършена справка по изпълнителното дело.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5