Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.София, 18.10.2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на седми октомври през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Вероника Димитрова, като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова гр. дело №7609 по описа за 2018
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от С.Н.С.
срещу З.„Б.И.“ АД обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 432,
ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сума в размер на 60000,00лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 14,02,2018г. до окончателното изплащане на
вземането, сума в размер на 4213,00лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, възникнали по повод настъпило
на 07,10,2017 г. пътнотранспортно произшествие.
Излагат се
съображения, че на 07,10,2017г., в гр.Радомир, в района на стадион Върба, с посока на движение Перник-
Кюстендил, водачът на лек автомобил
Мерцедес 190Д, рег.№******Р.Л.Б.поради нарушение на правилата за движение по
пътищата губи контрол върху управлението на
лекия автомобил, в резултат на което е самокатастрофирал. Произшествието
настъпило по вина на водача на лек автомобил „Мерцедес 190 Д“. Вследствие на произшествието
пострадал ищецът, който бил пътник на задна седалка в лек автомобил „Мерцедес.
Поддържа да са претърпени телесни увреждания, които от своя страна довели до
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и битови неудобства.
Реализирани са и имуществени вреди. Навеждат се доводи, че гражданската
отговорност на водача на процесния автомобил е застрахована при ответното
дружество, като пред него е била предявена претенция за изплащане на
обезщетение, но от застрахователя не е определено и изплатено.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-З.“Б.и.“АД
в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище за неоснователност на
предявените искове. Оспорва иска по основание и размер. Поддържа да е налице
случайно деяние. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищеца, който е пътувал без поставен предпазен колан. При условията
на евентуалност сочи на прекомерност на претендираното обезщетение, с оглед
претърпените от ищеца телесни увреждания.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде
отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Не
е спорно между страните настъпването
на процесното
ПТП на 07,10,2017год.,
около 22,00часа, в гр.Радомир, в района на ул. Райко Даскалов с участието
на лек автомобил, с марка „Мерцедес, марка 190Д, с ДКН ******,
управляван от Р.Л.Б., при което като пътник в лекия автомобил е пострадал С. Н.С../Видно
и от констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №7/07,10,2017год.
съставен от МВР, ОД на МВР Перник, РУ –Радомир
/.
С постановление от 15,12,2017год. на Районна прокуратура гр.Радомир е прекратено
досъдебно производство №240/2017год., пр.пр.№0980/2017год. по описа на РП- Радомир
за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр.чл.342, ал.1 от НК, на осн.чл.199,
чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.9 от НК.
За установено по делото следва да
бъде прието наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по
сключен договор за застраховка Гражданска отговорност, покриващ деликтната
отговорност на виновния водач, с ответното дружество за релевирания период. В
този смисъл извършената справка от ИЦ
към ГФ, сочеща на валидно застрахователно покритие за процесното МПС за периода
на застрахователното събитие по договор сключен с ответника. Този факт е
установен и предвид удостовереното от
длъжностното лице в констативен протокол
за ПТП с пострадали лица, в която част същото има материална доказателствена
стойност съобразно чл.189, ал.2 от ЗДВП.
От заключението на изслушаната по делото
съдебна автотехническа експертиза се установява механизма на пътнотранспортното
произшествие, а именно:
Процесното
ПТП е настъпило в гр. Радомир на прав пътен участък на пътя, свързващ гр.
Кюстендил и гр. Перник. Пътят се състои от едно платно и е предназначен за
двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по една пътна
лента. Произшествието е настъпило в тъмната част от денонощието с добра
метеорологична видимост. Лек автомобил
„Мерцедес” се е движил по път свързващ гр. Перник с гр. Кюстендил в дясната
пътна лента, с посока от гр. Перник към гр. Кюстендил със скорост на движение
76км/ч. Приближавайки към мястото на настъпилото произшествие, автомобилът е
преминал по десен завой с голям радиус. По неустановени причини водачът на МПС
е изгубил управлението му, като се е отклонил наляво. Преминал е през пътната
лента за насрещното му движение и е напуснал пътя в ляво. Автомобилът,
плъзгайки се странично е преминал през затревена площ и се е установил извън
платното за движение обърнал се на дясната му страна. Изложено е становище автомобилът да е бил фабрично оборудван с
предпазни колани за всички места на
пътниците, вкл. на задна седалка. Поддържа се заключение при движение със
скорост между 70-90км.ч. и при попадане върху водна повърхност с дълбочина
по-голяма от дълбочината на протекторите на гумите да се появи явлението аква
планинг, при което автомобилът да е
неуправляем.
От изслушаното
по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и
прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт, се установява, че при ПТП ищецът е получил следното травматично увреждане:
Фрактура на лявата бедрена кост в
областта на трахантерния масив (пертрохантерна фрактура), закрита;
Фрактура
на долната челюст, в областта на нейния десен ъгъл, закрит;
Антеролистеза (предно приплъзване на
телата) на С2-СЗ шийни прешлени, след навяхване (дисторзио) на шията;
Разкъсно-контузна рана на кожата под долната челюст;
Контузия
на главата в дясната теменна област
От така описаните травматични увреждания не са лекувани поради отказ на
ищеца, фрактурата на долната челюст и антеролистезата на шийните прешлени, нито
е провеждана рехабилитация по анамнестични данни.
Разкъсно-контузната рана на долната челюст е
обработена и зашита в МБАЛ - Перник, при първоначалния преглед след
произшествието. По сведение на пострадалия същият е отказал оперативно лечение
на счупването на долната челюст, като не е провеждал и рехабилитация по
отношение на травматичните си увреждания. Извършена е хоспитализация в УМБАЛСМ
„Пирогов“, където е осъществена
оперативна интервенция - кръвна репозиция и метална остеосинтеза с импланти
(интрамедуларен пирон и 2 винта) по отношение на фрактурата на бедрената кост.
Тези имланти подлежат на изваждане след пълното зарастване на фрактурата, във
времевия период след първата година от поставянето. За навяхването на шията е
била поставена шийна яка за период от 4 седмици.
По отношение на най-тежката травма, а именно на
пертрохантерната фрактура на лявата бедрена кост, въпреки липсата на проведена
рехабилитация, прогнозата е за възстановяване до ниво на работоспособност,
особено след изваждане на поставените импланти, когато се очаква да се
преодолее и наличният към изготвяне на
заключението лек функционален дефицит. Траен характер има оперативен белег с дължина от 12
см.
Поради непровеждане на
оперативно лечение на фрактурата на ъгъла на долната челюст и непровеждане
на последваща рехабилитация са довели да
зарастване с известно разместване на фрагментите, обуславящо лек функционален
дефицит в максималното отваряне на устата и свързаната с това болка, което има
траен характер.
Шийното навяхване и антеролистезата на 2-та шийни
прешлена, би могло да се повлияе от
провеждане на целенасочена специализирана рехабилитация и физиотерапия на
мускулите на шията, което да компенсира констатирания функционален дефицит в
активните движения на шията.
Прогнозата за възстановяване по отношение на разкъсно-контузната рана на
долната челюст и контузията на главата в дясната теменна област е благоприятна.
С
оглед характера на получените травматични увреждания е изложено становище
ищецът да бил без поставен предпазен колан, в който случай с оглед механизма на
ПТП биха получени по-малко или по-леки по вид травматични увреждания.
При извършения личен преглед на пострадалия на 23,03,2019год. е констатиран функционален
дефицит в активните движения на шията от 20° за ротацията на дясно и 15° за
наклоняване на дясно. Липса на пълно отваряне на устата - до две трети от
максималния зев, раневи белег от 4 см обхващащ десния ъгъл на долната челюст,
несраснал с подкожната тъкан. Измерен е
функционален дефицит в активните движения на тазобедрената става от по
15° за флексията, абдукцията и външната ротация. Констатира се
оперативен белег от 12 см по външната страна на тазобедрената област,
несраснал с подкожната тъкан, както и самостоятелна, леко накуцваща наляво
походка, осъществявана без помощни средства и при непълен клек с левия крак.
От
допълнителното заключение на СМЕ се
установява имуществените разходи, за които по делото са представени фактури с
№**********/13,10,2017год.-3100,00лв., фактура №**********/17,10,2017год. за
52,20лв., №9249/17,10,2017год.-160,80лв. да са необходими за лечебно
възстановителния период при пострадалия.
Не се приема разход
по фактура №**********/01,11,2017год. за сума в размер на 900,00лв. за
услуга „избор на екип“.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
показанията на св.Л.П., ценени по реда на чл.172 от ГПК, от които се
установяват претърпените от ищеца неимуществени вреди.
При така изложената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с пр.кв.чл.432,
ал.1 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото доказателства настоящия състав намира да е установено наличие на осъществено противоправно деяние от страна на водача на лек автомобил
Р.Л.Б., който нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.5, ал.1
от ЗДВП, чл. 20, ал. (1) и ал.2 от
ЗДВП, съгласно който водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват като при избиране
скоростта на движението са длъжни да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, което не е
сторено предвид устновеното обстоятелство по време на инцидента да е валял
дъжд, в резултат на което водачът на МПСе
загубил контрол над управляваното МПС, навлязъл е в лентата за насрещно движение на път с двупосочно движение като
е създал опасност за живота и здравето на хората;
При доказаната в хода на съдебното следствие фактическа обстановка,
неоснователно
е възражението на ответника за налично случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, изключващо формата на виновно
поведение - непредпазливост. При категоричните констатации за установено
несъобразяване на предписаното от чл.20, ал.2 от ЗДвП,/ при условията на дъжд и мокра настилка водачът е бил длъжен да се движи
със скорост позволяваща му да конкролира МПС/, водачът не може да се позовава на настъпил риск довел до пътнотранспортно произшествие тъй
като сам се е поставил в подобна пътна ситуация. Презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД е
необорена.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск.
Установи са реализирането на неимуществени вреди в
пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е
налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото
задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари
и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат
право на него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва
да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение
по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В
постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011
г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011
г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди
включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в
страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на
обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните
икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждане на
пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г.,
в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно
чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените
от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания
вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния
еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер 50000,00лв. При определяне на същите, съдът съобрази характера на
причинените физически увреждания: закрита
фрактура на лявата бедрена кост в областта на
трахантерния масив (пертрохантерна фрактура), закрита фрактура на долната
челюст, в областта на нейния десен ъгъл;
Антеролистеза (предно
приплъзване на телата) на С2-СЗ шийни прешлени, след навяхване (дисторзио) на
шията; Разкъсно-контузна рана на кожата под долната челюст; Контузия на главата
в дясната теменна област, извършената оперативна интервенция на фрактурата на
бедрената кост, необходимостта от
извършване на повторна по отстраняване на имплантите, възстановителния период
от общо 6 месеца, обстоятелството, че в период от около 4 месеца пострадалият се е
нуждаел от грижи в ежедневието си, тъй като е ползвал помощни средства за
тоалет, патерици, а и предвид това, че едновременно с това е бил с поставена
шийна яка за период от 4 месеца, затруднения в говора и храненето поради фрактурата
на челюстта. Съдът съобрази, че травматичните
увреждания са комплексни и засягат различни функции на организма, от една
страна нарушена е двигателната активност, от друга страна са били налице затруднения при комуникация и
хранене. Съобрази се възрастта на пострадалия - 35г. към датата на ПТП / активна работоспособна
възраст препятствана по причина на инцидента/, обстоятелството, че претърпените увреждания са ограничили
социалните му контакти. За определяне
размер на обезщетението следва да се съобразят и последиците в психологичен
план /при всички случаи участието в ПТП е свързано с негативни последици в
психо-емоционален план, установени и от събраните свидетелски показания, сочещи
на ограничаване и на страх при пътуване/.
Същевременно съдът съобрази обстоятелството
прогнозата за възстановяване съобразно заключението на СМЕ, която за шийното
навяхване е благоприятна, както и по отношение фрактурата на бедрената кост.
Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната и лимитите на ГО за релевирания период съгласно чл.492, ал.1, т.1 от КЗ, съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
Съдът намира
за основателно релевираното възражение от ответника за съпричиняване, а именно,
че ищецът е пътувал без предпазен колан.
Извод за това се обосновава от заключението на съдебно-медицинската експертиза,
съгласно което при поставен предпазен колан не биха настъпили/би настъпила
по-лека коремна травма. Така установеното съпричиняване съдът определя на 20%,
тъй като СМЕ сочи останалите две фрактури да биха могли да настъпят и при
поставен колан или дължимото обезщетение се следва в размер на 40000лв., в
който размер исковата претенция е основателна, а за разликата следва да бъде
отхвърлена.
Претенцията за имуществени вреди съдът намира да е
основателна в размер от 3313,00лв., с оглед заключението на съдебномедицинската
експертиза, съгласно което извършените разходи са необходими за лечение на
пострадалия. Съдът намира претенцията за сума в размер на 900,00лв.-разход за
медицинска услуга избор на екип да не подлежи на обезщетяване, тъй като не е необходим и наложителен разход за
лечебно-възстановителния процес. Предвид основателността на възражението за
съпричиняване от 20% дължимата сума е 2650,40лв.
Като законна
последица от уважаване на иска върху присъдената главница се дължи законна
лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
Предвид основателността на
исковата претенция основателна е и претенцията за лихва. Същата съобразно
правилото на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ и датата на депозиране на молбата пред застрахователя на 14,02,2018год.
е дължима от 15,05,2018год. до изплащане на
вземането.
По разноските:
На осн.чл.78, ал.6 от ГПК, с оглед изхода от спора
от ответника се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 2022,81лв.,
от които 1706,01лв. –държавна такса и 316,80лв. от общо 480,00лв.-разноски за
вещо лице от бюджета.
На ответника на осн.чл.78, ал.3 от ГПК се дължат
разноски, които съдът намира за доказани в размер на 876,60лв. от общо 2656,39лв.,
от които 200,00лв.-в.л. и 2456,39лв. -адв. възнаграждение. /Възражението на
ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК съдът намира за основателно, с оглед фактическата и
правна сложност на делото, вид извършени процесуални действия, брой с.з.,
поради което и с оглед цената на исковата претенция на осн.чл.7, ал.2 от НМРАВ
определя адв.хонорар в размер на 2456,39лв., вместо 3000,00лв./.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв.М.Б.Н.-Т. се дължи адв.хонорар, определен по чл.7, ал.2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения и съобразно
уважената част от иска, в размер на 1621,21лв. от общо 2456,39лв., върху който
се начислява 20% ДДС/324,24лв./, с оглед данни за регистрация по ЗДДС или общо 1945,45лв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.И.“АД, с ЕИК: ********,
адрес на управление:*** да заплати на С.Н.С., с ЕГН **********, със съдебен адрес: *** на осн.чл.432, ал.1 от КЗ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 40000,00лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени по повод възникнало на 07,10,2017год.
ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 15,05,2018год.
до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
за горницата над 40000лв. до пълния предявен размер от 60000,00лв., както и за
законна лихва от 14,02,2018год. до 14,05,2018год. като неоснователна.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.И.“АД, с ЕИК: ******,
адрес на управление:*** да заплати на С.Н.С., с ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** на осн.чл.432, ал.1 от КЗ сума в размер на
2650,40лв.., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени по повод възникнало на 07,10,2017год.
ПТП имуществени вреди като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над
2650,40лв. до пълния предявен размер от 4213,00лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.И.“АД, с ЕИК: ******,
адрес на управление:*** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на
осн.чл.78, ал.6 от ГПК сума в размер
на 2022,81лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА С.Н.С., с ЕГН **********, със съдебен адрес: *** да заплати на Застрахователно
дружество „Б.И.“АД, с ЕИК: ******, адрес на управление:*** на
осн.чл.78, ал.3 от ГПК, сума в размер на 876,60лв.-разноски.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.И.“АД, с ЕИК: ******,
адрес на управление:*** да заплати на адв.М.Б.Н.-Т. на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв., сумата от 1945,45лв.– адвокатски
хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: