Решение по дело №447/2021 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 декември 2021 г. (в сила от 10 декември 2021 г.)
Съдия: Рени Цветанова Славкова
Дело: 20217140700447
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  523

гр. МОНТАНА, 10 декември 2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 25 11 2021 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА

при секретаря: ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, пети състав, Адм.д. № 447 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното: 

Производството по делото е по реда на чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, вр. чл. 144 от АПК.  

Образувано е по жалба на Й.Й.А. *** против Заповед за прилагане на Принудителна административна мярка /ПАМ/ № 21-0996-000119/16.04.2021 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Монтана, с която временно му е отнето свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. В молба от 05 11 2021 г. оспорващият е поискал изрично да бъде известяван за хода на делото на посочен от него мобилен номер.

В жалбата се твърди, че поради малтретиране и репресиране не е бил в състояние да съдейства на органите на реда, за което има издадено медицинско свидетелство.

Ответната страна Началник Сектор Пътна Полиция към ОДМВР Монтана, не взема становище по жалбата.

Изразеното от Директор ОДМВР Монтана, в писмо рег. № 301000-22433 от 14 10 2021 г. становище, в което заявява, че жалбата е неоснователна и моли обжалваната Заповед да бъде потвърдена, а жалбата отхвърлена. При евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Административен съд Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Сьс Заповед за прилагане на ПАМ № 21-0996-000119/16.04.2021 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Монтана, на оспорващия временно е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Заповедта е издадена затова, че на 15 04 20201 г. около 16:45 ч., в град Монтана по бул. „Г*** А*** ” като водач на МПС – А*** А3, рег. № М*** като в РУ Монтана около 19:15 ч. отказва да бъде тестван с DRUGCHECK 3000 за наркотични вещества и техните аналози с фабричен номер ARКС-0035. Издаден му е талон за изследване номер 090976, който водача е отказал да подпише и приеме. Заповедта е издадена въз основа на съставен АУАН серия GA 307300 от 15.04.2021, с което нарушението е установено.

Със Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на Министъра на МВР  ОД на МВР Монтана Областните дирекции на МВР са определени да осъществяват контрол по ЗДвП. 

Съгласно Заповед № 301з-1411 от 07.06.2017 г. на Директор на ОД на МВР Монтана, Началниците на РУ Лом при ОДМВР-Монтана са оправомощени длъжностни лица да издават заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, на каквото основание са издадени оспорените заповеди. 

По делото са представени още справка за нарушител, АУАН № GA307300 от 15 04 2021 г., Талон за медицинско изследване № 090976, Наказателно постановление, Заповед за прекратяване регистрацията на МПС, докладни записки, касаещи връчването на издадената ПАМ, справка за постоянен и настоящ адрес,***, ведно със Заповеди, в които е определен уредът за установяване употребата на наркотични вещества, който е тест.

С Разпореждане от 08.11.2021 г. настоящият състав е разпределил доказателствената тежест между страните, като при условията на чл. 171, ал. 5 и чл. 9, ал. 3 от АПК на страните са дадени допълнителни указания.   

             При така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Заповедта представлява индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване, същият е връчен на дата 04 10 2021 г. /л. 4/, като в него е записано, че подлежи на обжалване в 14 дневен срок по административен ред пред по-горестоящия административен орган или пред Административен съд Монтана. Жалба против издадената Заповед, в случая е подадена до Административен съд Монтана на дата 07 10 2021 г. /л. 3/, което е в законоустановения 14 дневен срок, същата е от лице с правен интерес - адресата на акта, на което се засягат законни негови права и интереси, поради което се явява допустима за разглеждане по същество.

Сьгласно чл. 171, т. 1, б. „б”, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Принудителната административна мярка - Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, с която са отнети свидетелството за управление на МПС и контролният талон на оспорващия, е наложена за това, че на посочената дата и час, същият управлява МПС като отказва да бъде изпробван за наркотични вещества и техните аналози с техническо средство.   

По своето същество ПАМ не представлява и не е санкция за извършено нарушение и няма характера и предназначението на административнонаказателния институт. Тази Заповед има превантивна цел по смисъла, както на чл. 22 от ЗАНН, така и на специалния текст на чл. 171 от ЗДвП, а именно да осигурява безопасността на движението по пътищата, респ. да предотвратява и преустановява административни нарушения.

С текста на чл. 171 от ЗДвП, законодателят допуска употребата на наркотични вещества или техни аналози да бъде установявано, с което и да е от изброените в нормата средства, т.е. всяко едно от тези алтернативно посочени средства е годно доказателство, което да установи наличието или липсата на тези вещества. Същевременно и обратно на тази цел, всеки един отказ от извършване на проверка или изследване, което в момента да установи употребата на наркотични вещества или техни аналози, съставлява основание за налагане на ПАМ. Това е така, тъй като преценката за издаване на ПАМ следва да бъде направена именно към момента на извършване на проверката, а обратното разбиране би обезсмислило смисъла и целта на този правен институт. Целта на наложената ПАМ е да предотвратява евентуална опасност на движението по пътищата, което изначално не може да бъде осъществено, ако всеки водач отказва проверка с техническо средство и/или тест, които резултати на момента да покажат наличието или липсата на съответните вещества. По тази причина, за да не се допуска заобикаляне на закона, респ. за да се постигнат реално и обективно преследваните с нормата цели, правната норма предвижда, че ПАМ се налага и на лице, което откаже да бъде проверено, с което и да е от алтернативно изброените средства, т.е. след като водачът е отказъл да бъде изпробван с техническо средство, на същия правилно е наложена процесната ПАМ.  

Самият факт на употреба на наркотични вещества или техни аналози, без значение каква е тяхната концентрация, е достатъчен, за да обуслови издаването на ПАМ, което означава, че законодателят презумира такава съществена промяна в поведението на водача, което създава непосредствена опасност за движението по пътищата, поради което и правните последици при отказ от извършване на проверка са приравнени на самата употреба на такива вещества или техни аналози. Обратното разбиране, би довело до заобикаляне на закона и неприложимост на правната норма, което не е целта и смисълът на законодателя.

Неясно е възражението на оспорващия, въведено в допълнителна молба, в което твърди, че изследването следва да се извърши до 45 мин, а в неговия случай са минали 150 мин. Законът действително предвижда изследването да се извърши до 45 мин., което време, обаче се определя от контролните органи и е в кръга на техните правомощия, а водачите на МПС имат единствено задължението да изпълнят предписаното в талона, без да могат да черпят права от собственото си виновно поведение. В тази връзка талонът за медицинско изследване е издаден в 19:15 ч. и за времето до 45 мин. оспорващият е следвало да се яви за изследване, но същият изрично е отказал такова, включително и да получи талона, който отказ е надлежно удостоверен от служител на МВР. Същевременно следва да се има предвид, че резултатът от извършеното изследване преследва друга/различна от наложената с ПАМ цел, не и целта на самата ПАМ.

По отношение на твърденията, касаещи малтретиране от органите за контрол, в резултат на което оспорващият не е бил във физическо и психическо адекватно състояние да съдейства на органите за контрол, съдът счита, че тези твърдения остават недоказани с надлежните по закон доказателствени средства. На страната са дадени изрични указания, че не представя доказателства за тези си твърдения /л. 31/, респ. че представените не са заверени по надлежния ред /л. 35/. Представени са незаверени по надлежния ред амбулаторен лист и съдебномедицинско удостоверение, които поради това не са приети и като доказателства по делото, но дори същите да да бяха приети като такива, тези обстоятелства сами по себе си не установяват твърдяната невъзможност на лицето да извърши съответните действия по тестване за установяване употребата на наркотични вещества. Същевременно сам по себе си отказът от извършване на проверка и отказът от приемане на талон за кръвно изследване, обуславят ясна и категорична воля, както и съзнание за разбиране и възможността за адекватни действия.

С оглед на изложеното и предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспореният административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната форма и при спазване на процесуалния и материалния закон.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Й.Й.А. *** против Заповед за прилагане на Принудителна административна мярка /ПАМ/ № 21-0996-000119/16.04.2021 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Монтана.      

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.   

 

 

                                                                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :