Решение по дело №224/2020 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 април 2021 г. (в сила от 6 май 2021 г.)
Съдия: Елена Стойнова Чернева
Дело: 20207210700224
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

37

Гр. Силистра, 9 април 2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд гр. Силистра, в открито съдебно заседание на девети март през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

                                                                  Съдия: Елена Чернева

при секретаря Анета Тодорова, като разгледа докладваното от съдията адм. д № 224 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215 във вр. с чл. 129, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалби на А.Г.А. ***,  и Н.  Г.Д. *** срещу Заповед № РД – 04 - 585 от 23.09.2020 г. на кмета на Община Дулово, с която на осн. чл. 129, ал. 2 от ЗУТ е одобрен проект за подробен устройствен план – план за застрояване за поземлен имот с идентификатор 18018. 2. 383 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Грънчарово, местност „Балабана“.  С проекта се променя предназначението на поземления имот, чиято площ е 70343 кв. м, от земеделска територия с начин на трайно ползване „нива“ в територия с конкретно предназначение „за кариера за добив на кварц-каолинова суровина“.

 В жалбите са изтъкнати идентични доводи, че оспореният акт е постановен в нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Посочено е, че съобщението до едното от заинтересованите лица, а именно Б.Р.П., не е връчено редовно, а освен това предшестващите издаването на заповедта актове - решение по ОВОС № РУ-4-4 от 2018 г. на РИОСВ - Русе и здравно заключение на РЗИ – Силистра, са постановени при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като заинтересованите страни не са били надлежно уведомени за развилите се производства; изтъкнато е, че липсват данни, че към момента на издаване на процесната заповед решението по ОВОС е влязло в сила. Посочено е също, че процедурата по промяна на предназначението на имота за неземеделски нужди е опорочена, тъй като първата фаза на производството не е изпълнена. Изложени са допълнително съображения относно вредата, която изпълнението на проекта би оказала както върху земеделската земя на двамата жалбоподатели, така и върху здравето на жителите на с. Грънчарово и околната среда, тъй като ще повиши нивото на шума и ще влоши качеството на атмосферния въздух посредством повишаването на концентрацията на фини прахови частици. Изтъкнато е също, че Община Дулово няма изготвен и одобрен общ устройствен план, който е задължителен при изготвянето на ПУП. По изтъкнатите съображения се моли за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна.

Ответникът – Кметът на Община Дулово, чрез процесуалните си представители юриск. Й. П.и юриск. Й.М., оспорва жалбата като неоснователна. Посочват, че заповедта е подробно мотивирана и при издаването ѝ са спазени процесуалните изисквания и материалния закон, а заинтересованите страни са били надлежно уведомени. Акцентират, че проектът за ПУП – план за застрояване е изготвен на база на устройствен проект предоставен от възложителя. Към проекта са били предоставени съгласувано здравно заключение на проекта от РЗИ – Силистра, акт за категоризиране на земеделските земи при промяна на тяхното предназначение от Областна дирекция „Земеделие“ - Силистра, удостоверение за поливност от „Напоителни системи“ ЕАД и решение по ОВОС от РИОСВ - Русе. В тази връзка считат, че са взети предвид изискуемите мотивирани становища на съответните органи относно е въздействието върху околната среда. Посочват, че заявителят по преписката „Каолин“ ЕАД е концесионер на находище на подземни богатства, в чиито обхват попада и процесния имот. В изпълнение на договора за концесия находището следва да се разработва, което налага промяна предназначението на земята от земеделска на такава с конкретно предназначение, поради което е спазена и целта на закона. Въз основа на изложеното молят за отхвърляне на оспорването.

Заинтересованата страна – "Каолин“ ЕАД, чрез процесуални представители – адв. В. и адв. Н. - оспорва жалбата като неоснователна. От страна на дружеството е приложен подробен писмен отговор и  писмени бележки, според които не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, тъй като заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата се форма, при спазване на административно-производствените правила, при правилно приложение на материалния закон в съответствие с целта на закона. Претендира се за отхвърляне на оспорването и за присъждане на разноски.

Заинтересованата страна - Община Дулово, е приложила писмен отговор, според който изложените доводи в жалбите са неоснователни и че при постановяването на оспорения акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила или на материалния закон, съставляващи основание за отмяна на акта.

Останалите заинтересовани лица - Министърът на земеделието, храните и горите,  Н.Р.П., Н.Н.Х., П.Н.Р., И.Л.Ж.  и  ЕТ „Н.П.“*** не са изразили становище по делото.

Жалбите са подадени от легитимирани лица пред надлежен съд, в предвидения от закона срок, при наличие на правен интерес от оспорването – в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ в качеството на собственици на поземлен имот с идентификатор 18018. 2. 61, граничещ с ПИ с идентификатор 18018. 2. 383 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Грънчарово, чието предназначение се променя по силата на оспорената заповед. В този смисъл производството е допустимо. Въз основа на  доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Заинтересованото лице „Каолин“ ЕАД е собственик на ПИ с идентификатор 18018. 2. 383 по КККР на с. Грънчарово, област Силистра с площ от 70343 кв. м.  Имотът е бил образуван посредством обединяване на ПИ с идентификатори 18018. 2. 75 и 18018. 2. 74, придобити от дружеството по силата на договорите за покупко-продажба по НА № 110 / 2019 г. и 109 / 2019 г. на нотариус с рег. № 351 на нотариалната камара, с район на действие Районен съд– Дулово (л.67-71 от делото).  По делото не се спори, че дружеството е и концесионер на находище „Колобър“, в чийто териториален обхват попада процесният имот. Предметът на концесията е „добив на неметални полезни изкопаеми“. Инвестиционното намерение, залегнало в основата на процесния ПУП, е промяна на предназначението на поземления имот от земеделска територия с начин на трайно ползване „нива“ в територия с конкретно предназначение „за кариера за добив на кварц-каолинова суровина“. Спецификата на разработката не се свързва със строително-ремонтни дейности, за които да са относими показателите – интензивност  на застрояване, плътности и минимална зелена площ.

Административното производство е стартирало по заявление с вх. № П-4972 / 26.06.2020 г. на „Каолин“ ЕАД за одобряване на ПУП-ПЗ с основна цел - промяна предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди (л. 57).

Към заявлението са приложени доказателства за собствеността върху имота, здравно заключение за съгласуване на проекта със РЗИ-Силистра (л. 62); акт за категоризация на земеделска земя за промяна на предназначение (л. 63); проект за ПУП-ПЗ; Решение по оценка на въздействието върху околната среда № РУ-4-4 / 2018 г. за одобряване на инвестиционното намерение (л. 73-79); писмо от РИОСВ - Русе за липса на необходимост от провеждане на нова процедура по реда на Глава VI от Закона за опазване на околната среда и водите (ЗОСВ) от 08.06.2020 г. (л. 65 и 66); удостоверение за поливност (л. 64), обяснителни записки, приложени схеми, снимки и скици по проекта; решение на ОбщС - Дулово № 85 от 28. 04. 2020 г., с което на основание чл. 124а, ал. 1 от ЗУТ се разрешава изработване на ПУП-ПЗ за процесния имот и е одобрено заданието по чл. 125 от ЗУТ (л. 72).

Проектът е обявен на заинтересованите лица с обявление с изх.№ П-5816 / 22. 07. 2020 г. (л. 56). Видно от приложените известия за доставяне (л. 54) обявлението е достигнало до двамата жалбоподатели.

В определения срок са постъпили възражения от двамата настоящи жалбоподатели с оплаквания за нецелесъобразност на изменението, свързани с опасения за замърсяването на земеделските им имоти от планираните дейности за добив на кварц-каолинова суровина (л.43-44 и л. 48-50).

Възраженията са обсъдени от Общински експертен съвет по устройство на територията, назначен със Заповед № РД – 04—546 / 10. 09. 2020 г. на Кмета на Община Дулово (л. 37-39), и са счетени за неоснователни, за което подателите им са били уведомени. От протокола от проведеното заседание на ОЕСУТ са видни мотивите за неприемане на възраженията. Обсъдено е, че „Каолин“ ЕАД е носител на вещни права и концесионер на находище за добив на подземни богатства, което обуславя правният му интерес и задължение по сключените договори да разработва находището. В тази връзка е необходимо да се промени предназначението на процесната земя като от земеделска същата се промени на такава с конкретно предназначение „за кариера за добив на кварц-каолинова суровина“. Коментирано е съгласуването на проекта с РЗИ, спазването на специфичните законови изисквания при изготвянето му, както и приложената към него документация. Достигнато е до извод за наличие на изискуемите материални предпоставки за промяна на ПУП-ПЗ и е направено предложение до кмета на общината за одобряване на проекта.

Процедурата е финализирана с издаването на процесната заповед № РД-04-585 от 23. 09. 2020 г., с която на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ е одобрен ПУП-ПЗ за процесния имот за  промяна предназначението на земята от такава за земеделски нужди с начин на трайно ползване „нива“ в такава с конкретно предназначение „за кариера за добив на кварц-каолинова суровина“.

Оспорването на посочената заповед е станало повод за инициирането на настоящото производство, в което предвид разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл.146 от АПК - валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.

Процесният административен акт е издаден от компетентен административен орган – Кмета на Община Дулово в рамките на предоставената му от закона материална и териториална компетентност (чл. 129, ал. 2 от ЗУТ). Подробният устройствен план за поземлени имоти извън границите на населени места и селищни образувания, какъвто е процесният, се одобрява със заповед на кмета на общината.

Оспорената заповед е издадена в предписаната от закона писмена форма – чл. 59, ал. 2 от АПК. В нея са посочени фактическите и правни основания за издаването ѝ. В обжалвания акт има в достатъчна степен информация за фактическите данни, обосноваващи позицията на органа за съществуването на предпоставките за одобряването на ПУП - ПЗ и поради тази причина формата на заповедта позволява ефективна съдебна проверка на нейната материална законосъобразност.

Няма допуснати нарушения на административната процедура, които да рефлектират върху законосъобразността на постановената заповед. Двамата жалбоподатели, в качеството им на заинтересовани лица, са уведомявани своевременно за започването на производството и за предприетите процесуални действия, поради което правото им да участват в административния процес не е било накърнено. Подадените от тях възражения са обсъдени и преценени като неоснователни, като за това са били изложени съответните мотиви. Неоснователно е искането за отмяна на заповедта по съображения, че едното от заинтересованите лица, а именно Б.Р.П., не е била надлежно уведомена за производството. Съображенията за това са, че двамата жалбоподатели не могат да се позовават на нарушени чужди права – тези на наследниците на Б. П.. Само лице, чието право на участие в производството е било накърнено, може да релевира това основание за отмяна на административния акт, но на него не могат да се позовават трети лица, каквито са подателите на жалбата (в този смисъл Решение № 2494 / 17. 02. 2020 г. на ВАС по адм. д. № 4995 / 2019 г., II о.).

Оспорената заповед съответства на материалния закон и на целта на закона. Спазени са изискванията на чл. 124а, ал. 1 и сл.от ЗУТ. Налице са предвидените в закона материални предпоставки за упражняване правомощието на кмета да одобри процесният проект. Съгласно чл. 108 от ЗУТ подробните устройствени планове конкретизират устройството и застрояването на землищата, в каквото землище се намира имотът-обект на процесния план. Предвижданията му са задължителни за инвестиционното проектиране. Заинтересованото лице, в качеството на концесионер, е длъжно да изпълнява поетите с договора за концесия задължения, сред които се включва и разработването в определен порядък по утвърден цялостен работен проект по чл. 82 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) на процесното находище, в рамките на което попада процесният имот. Това налага земеделската земя, принадлежаща на концесионера, да промени предназначението си, за да може да се извършва концесионната дейност – добив на кварц и каолин. Инвестиционното намерение и проектът за ПУП са съгласувани с всички контролни органи. Инвестиционното предложение за разработване по открит безвзривен способ на находище за подземни богатства не включва строително-монтажни работи, поради което към проекта не са относими показатели за интензивност на застрояване, плътност на застрояване и минимална озеленена площ.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателите, че предшестващите издаването на заповедта актове - решение по ОВОС № РУ-4-4 от 2018 г. на РИОСВ - Русе и здравно заключение на РЗИ – Силистра - са постановени при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като заинтересованите страни не са били надлежно уведомени за развилите се производства. Поради спецификата и важността на производството по ОВОС, същото засяга интересите на широк кръг лица, чието идентифициране  и поименно уведомяване по реда на АПК е невъзможно. Ето защо в ЗООС е разписан специфичен начин  за уведомяване на заинтересованите лица и за обезпечаване на участието им в административното производство. В чл. 97 от ЗООС е предвидено обществено обсъждане на доклада за ОВОС в засегнатите общини, кметства и райони от заинтересуваните физически и юридически лица, в т. ч. представители на компетентния орган за вземане на решение по ОВОС, териториалната администрация на изпълнителната власт, обществени организации и граждани, като е указано, че уведомяването на посочените лица за мястото и датата на обсъждането става чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин най-малко 30 дни преди срещата за общественото обсъждане. Същевременно е предвиден обществен достъп на посочените лица до документацията по ОВОС най-малко 30 календарни дни преди началото на обсъждането. В чл. 99, ал. 6, т. 2 от ЗООС е предвиден и специфичен начин на оповестяване на решението по ОВОС - чрез централните средства за масово осведомяване, интернет страница на компетентния орган и/или по друг подходящ начин.  Видно от текста на приложеното решение по ОВОС (л. 9 от решението, съответно л. 77 от делото) е обстоятелството, че до доклада по ОВОС е бил осигурен едномесечен обществен достъп и на 23. 07. 2018 г. е била проведена среща за обществено обсъждане в сградата на кметството в с. Грънчарово, т. е. осигурена е била възможност за участие на заинтересуваните лица в производството. Що се касае до здравното заключение на РЗИ, същото не е административен акт (в този смисъл Определение № 6765 / 08. 05. 2019 г. на ВАС по адм. д. № 4269 / 2019 г.). Ето защо за издателя му не са били налице задълженията по чл. 26 и чл. 34 от АПК и косвеният съдебен контрол следва да се осъществи само по отношение на решението по ОВОС. При условие обаче, че жалбоподателите са имали възможност да участват в това производство и в последствие да го обжалват решението по реда на чл. 99, ал. 8 от ЗООС, то съдът би могъл да се произнесе единствено относно валидността на акта. След като решението по ОВОС е било постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при наличието на нормативна основа за издаването му, същото не страда от пороци, водещи до нищожност, поради което правилно е било зачетено при постановяването на оспорената заповед.

Неоснователно е и оплакването, че към момента на издаване на процесната заповед са липсвали доказателства, че решението по ОВОС е влязло в сила. Видно е, че в решението се съдържа разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение с цел защита на важен обществен интерес, поради което дори да не е било влязло в сила, то е подлежало на изпълнение.

Не може да бъде споделен довода, че процедурата по промяна на предназначението на имота за неземеделски нужди е опорочена, тъй като първата фаза на производството, включваща утвърждаване на площадки и трасета за проектиране,  не е изпълнена. В чл. 17а, ал. 3 от ЗОЗЗ, в приложимата редакция към датата на издаването на заповедта, е предвидено, че промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди, предвидена с влязъл в сила общ устройствен план, както и в случаите на изпълнение на концесионен договор, се извършва, без да се провежда процедура за утвърждаване на площадка или трасе за проектиране. Т. е. по силата на цитираната норма не е било необходимо провеждането на т. нар. „първа фаза“ на производството.

Изложените от жалбоподателите опасения относно вредата, която изпълнението на проекта би оказала както върху земеделската им земя, така и върху здравето на жителите на с. Грънчарово и околната среда, не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство, тъй като са относими към оспорването на решението по ОВОС, според което предвидените в ИП дейности отговарят на нормативните изисквания на законодателството по околната среда.

 Фактически вярно е твърдението на жалбоподателите, че Община Дулово няма изготвен и одобрен общ устройствен план, който е задължителен при изготвянето на ПУП. Това обаче не означава, че ЗУТ не допуска изготвяне на ПУП, когато няма действащ общ устройствен план. Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗУТ (ред. ДВ бр. 65/2003 г., действаща и към настоящия момент), извън границите на урбанизираните територии застрояване се допуска при спазване на предвижданията на действащ общ устройствен план за територията на общината или за част от нея, ако такъв е изработен, и въз основа на действащ план за застрояване на ПИ или на група поземлени имоти, или на парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура, след промяна предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. В настоящия случай не е изработен ОУП, което обаче не е пречка да бъде изработен ПУП, с който се променя предназначението на земеделска земя, съгласно изискванията на чл. 17а, ал. 3 и чл. 24 от ЗОЗЗ. Разпоредбата на чл. 109, ал. 3  от ЗУТ въвежда ограничение извън лимитивно изброените хипотези за изработване на подробен устройствен план за един поземлен имот или за група поземлени имоти извън границите на урбанизираните територии когато няма действащ общ устройствен план. Посочената норма обаче влиза в сила от 1. 01. 2023 г. До влизането ѝ в сила подобно ограничение не е налице, поради което не може да се приеме, че съществува забрана за изработването на ПУП, когато за територията на общината и принадлежащите и землища няма изготвен ОУП.

В заключение, съдът намира, че оспореният административен акт е законосъобразен, като валиден, постановен при спазване на административно-производствените правила и на материално-правните разпоредби, съответства на целта на закона, поради което оспорванията следва да се отхвърлят като неоснователни.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК подателите на жалбите следва да понесат отговорността за разноските в процеса. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие (л. 236) е обстоятелството, че заинтересуваното лице „Каолин“ ЕАД е направило разноски в размер на 400 лв. за платено възнаграждение на адв. Н., като посочената сума следва да бъде възложена по равно на двамата жалбоподатели, т. е. всеки от тях следва да бъде осъден да заплати по 200. 00 лева на дружеството. Процесуалният представител на ответника не претендира юрисконсултско възнаграждение.

 

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбите на А.Г.А. с ЕГН – ********** ***,  и Н.  Г.Д. с ЕГН – ********** от гр. *** срещу Заповед № РД – 04 - 585 от 23.09.2020 г. на кмета на Община Дулово, с която на осн. чл. 129, ал. 2 от ЗУТ е одобрен проект за подробен устройствен план – план за застрояване за поземлен имот с идентификатор 18018. 2. 383 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Грънчарово, местност „Балабана“. 

 

ОСЪЖДА  А.Г.А. с ЕГН – ********** *** да заплати на „Каолин“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сеново, община Ветово, област Русе, ул. “Дъбрава“ № 8, разноски в размер на 200 лв. /двеста лева/.

 

ОСЪЖДА Н.  Г.Д. с ЕГН – ********** от гр. **** да заплати на „Каолин“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сеново, община Ветово, област Русе, ул. “Дъбрава“ № 8, разноски в размер на 200 лв. /двеста лева/.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

СЪДИЯ: