Решение по дело №2679/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на ЕТ „С.К. – В. “, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез пълномощник адв. М., срещу Държавен фонд „Земеделие“. Искането е ответникът да бъде осъден да заплати на ЕТ обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в размер на 17 749,45 лева, представляващи законната лихва по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) за несвоевременното заплащане на финансово подпомагане в размер на 45 760,89 лева за периода от 11.12.2020 г. до 22.05.2024 г.

Конкретните твърдения в тази насока се свеждат до обстоятелството, че вредите са настъпили в резултат на неизплатени своевременно субсидии за подпомагане на кампания 2020 г. по подадено заявление от ищеца, които, съгласно „Индикативен график за извършване на плащанията по схемите и мерките, администрирани от ДФЗ към 31.12.2020 г.“ по „Схема за обвързано подпомагане – сектор „Животновъдство“ е следвало да бъдат извършени в периода от 01.12.2020 г. до 10.12.2020 г. Първоначално обаче е бил постановен мълчалив отказ, отменен с влязло в сила решение, след което е издадено уведомително писмо, което е обявено за нищожно с влязло в сила решение и най-сетне, е издадено уведомително писмо и сумата в размер на 45 760,89 лева е била изплатена на 22.05.2024 г. При това положение се сочи, че Държавен фонд „Земеделие“ незаконосъобразно не е изплатил сумата и от 11.12.2020 г. до 22.05.2024 г. е изпаднал в забава, като на основание чл. 86 от ЗЗД дължи обезщетение в размера на законната лихва за този период, възлизаща в размер на 17 749,45 лева.

Претендират се и сторените по делото разноски, съгласно представен списък. Подробни съображения са изложени в депозирано по делото писмено становище.

Ответникът – Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуален представител юриск. Н., счита исковата претенция с основание в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив дава заключение за частична основателност на исковата претенция.

Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Между страните не е спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът е земеделски производител и като такъв на 15.05.2020 г. е подал заявление за подпомагане по Схема за обвързано подпомагане за млечни крави (СМлК) с декларирани общо 34 бр. животни (с искана сума в размер на 12 540,90 лева) и по Схема за обвързано подпомагане за млечни крави под селекционен контрол – ЕЖСК (мляко) – 119 бр. животни (с искана сума в размер на 64 224,60 лева), по което е постановен мълчалив отказ, отменен с Решение № 1925/31.10.2022 г., постановено по адм. дело № 1840/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, V състав (приложено по настоящото дело). Със същото решение преписката по заявлението за подпомагане е изпратена „...на ДФЗ за изплащане на дължимите суми за подпомагане по двете схеми.“. Това решение не е оспорено и е влязло в законна сила на 19.11.2022 г.

В изпълнение на влязлото в сила съдебно решение е издадено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2020 г. с изх. № 02-160-2600/10574 от 16.11.2022 г. на заместник изпълнителен директор на ДФЗ, с което по двете схеми е оторизирана сума в размер на 0 лева. В тази му част уведомителното писмо е обявено за нищожно с влязло в сила Решение № 907/18.05.2023 г., постановено по адм. дело № 345/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХV състав, оставено в сила с Решение № 1395/07.02.2024 г., постановено по адм. дело № 6945/2023 г. по описа на ВАС, Пето отделение (приложени по настоящото дело). Със същото решение преписката е изпратена на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне по подаденото заявление за подпомагане за кампания 2020 относно двете схеми при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението, като е определен едномесечен срок за издаване на административния акт, считано от влизане в сила на решението.

В изпълнение на влязлото в сила съдебно решение е издадено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2020 г. с изх. № 02-160-2600/10574 от 19.06.2024 г. на заместник изпълнителен директор на ДФЗ, с което по схема ЕЖСК (мляко) е оторизирана сума в размер на 45 760,89 лева и същата е изплатена на 22.05.2024 г. (л. 48 и сл.). В тази част уведомителното писмо не е оспорено и е влязло в сила на 17.10.2024 г., с оглед данни за връчването му на ЕТ на 02.10.2024 г. По отношение на другата схема СМлК е оторизирана сума в размер на 0 лева, като в тази част уведомителното писмо е оспорено и към настоящия момент няма данни производството по оспорването му да е приключило с влязъл в сила съдебен акт.

В хода на съдебното производство по искане на ищеца е прието, оспорено от ответника заключение по ССЕ, вещото лице по която, след извършване на необходимите проверки, е установило, че размерът на дължимата законна лихва върху главница в размер на 45 760,89 лева за периода от 11.12.2020 г. до 22.05.2024 г., е 17 749,45 лева. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно изготвено, като същото ще бъде коментирано при разглеждане на спора по същество.

При така установеното от фактическа страна се формираха следните правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, като за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Според чл. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, като исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1.

Съдът констатира, че както ищецът, така и ответникът са легитимирани да бъдат страни в производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, т.е. са надлежни страни в процесуалното правоотношение, като изводът дали същите са такива и в материалното (по възникване на фактическия състав на отговорността) следва и може да се направи само с решението по същество на правния спор.

На следващо място следва да бъде съобразено, че за да възникне правото на обезщетение, задължително е необходимо наличието на няколко кумулативно предвидени предпоставки, а именно: причинена вреда – имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В разпоредбата на чл. 204 от АПК са въведени специални предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава ХІ от АПК, наред с общите предпоставки за допустимост на исковете, предвидени в ГПК. Така, съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Изключение от това правило е предвидено в разпоредбите на ал. 3 и 4 от АПК, където липсва изискване за предварително произнасяне с влязъл в сила административен акт или съдебно решение относно нищожността на административния акт, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието. Така, съгласно изричното правило на чл. 204, ал. 3 и 4 от АПК, нищожността на акта, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието се установяват пред съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Т.е., когато твърдените вреди са настъпили от нищожен административен акт, незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, предварителното установяване на нищожността или незаконосъобразността, не е процесуална предпоставка нито за завеждане на делото, нито за ангажиране на отговорността. Необходимо е обаче в исковото производство сезираният съд да установи нищожността на акта, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието, което може да стане по два начина: преюдициално в мотивите на решението, а когато има обективно съединяване на иск за обезщетение с оспорване на административния акт по чл. 149, ал. 5 от АПК и/или с искане по Глава ХV от дял III на АПК, съдът се произнася с един съдебен акт.

В случая от ищеца се претендират имуществени вреди, които се твърди, че са произтекли, както от незаконосъобразен административен акт – отказ от финансиране, така и от незаконосъобразни действия – отказ от изплащане на дължимото финансово подпомагане.

В случая съдът намира, че по делото се установява наличието на отменен по съответния ред административен акт, от който ищецът твърди, че са произлезли претендираните от него вреди, а именно мълчалив отказ на заместник изпълнителния директор на ДФЗ по подадено от ищеца заявление за подпомагане по Схема за обвързано подпомагане за млечни крави под селекционен контрол – ЕЖСК (мляко) – 119 бр. животни (с искана сума в размер на 64 224,60 лева), отменен с влязло в сила Решение № 1925/31.10.2022 г., постановено по адм. дело № 1840/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, V състав и обявено за нищожно Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2020 г. с изх. № 02-160-2600/10574 от 16.11.2022 г. на заместник изпълнителен директор на ДФЗ, с влязло в сила Решение № 907/18.05.2023 г., постановено по адм. дело № 345/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХV състав.

Следователно, дължима е преценка установяват ли се от доказателствената съвкупност по делото претърпени имуществени вреди и при положителен отговор на този въпрос – намират ли се имуществените вреди в пряка причинна обусловеност от отменения административен акт.

Имуществените вреди по принцип представляват претърпяна загуба и/или пропусната полза. За да е налице претърпяна загуба е необходимо нещо да съществува в патримониума на ищеца и в резултат на незаконосъобразен акт, действие или бездействие да се е стигнало до неговата липса, погиване, увреждане, т.е. до намаляване на имущественото състояние, до обедняване с нещо. Пропусната полза пък, каквато се претендира в настоящото съдебно производство от ищеца, в доктрината и съдебната практика се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото, макар да са съществували всички изгледи за това, а като резултат от деянието ищецът е бил лишен от сигурна облага. Пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда. Това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличението (в този смисъл е и тълкувателно решение № 3/12.12.2012 г. на ВКС по т.дело № 3/2012 г.).

В нормативната уредба липсва законова разпоредба, въз основа на която административният орган да изплати лихва за забавено плащане на парично задължение в хипотеза като процесната. Следователно, тъй като законната лихва за забавено плащане на процесното паричното задължение не подлежи на присъждане в рамките на административното производство, за ищеца не съществува друг правен способ да претендира същата, освен по исков ред. В случая претенцията за лихви за забава се основава на разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД). Според тази разпоредба, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като за действително претърпените вреди в по-висок размер може да иска обезщетение съобразно общите правила. Законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение. Обезщетителната (мораторна) лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД не се дължи при нормално развитие на облигационното отношение – при срочно изпълнение на парично задължение. Това задължение възниква не от договора или от закона с предписание да се възнагради кредитора за извършената от него работа, а само при поискване – чрез самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата или като последица от уважаването на иск за главницата. Законна лихва за забавено изпълнение на парично задължение се дължи на кредитора във всички случаи на забава, поради което и не съществуват пречки да се предяви отделно искане за присъждане на лихви (Така Решение № 111 от 27.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 296/2009 г., I т. о., ТК).

Следва да се посочи, че в настоящия казус не се касае за лихва върху обезщетение за вреди, която се дължи от момента на отмяната на административния акт, а за самото обезщетение, което в конкретния случай представлява законната лихва по чл. 86 от ЗЗД. Доколкото вредите - пропуснати ползи, поради неизпълнение на парично задължение, са настъпили от административна дейност, а както вече бе казано липсва друг ред за защита, законната лихва по чл. 86 от ЗЗД следва да бъде присъдена на основание чл. 1 от ЗОДОВ, от момента на изпадане в забава.

Няма съмнение и спор, че в случая от издаването на обсъждания незаконосъобразен акт, за ищеца е настъпила претендираната имуществена вреда, дължаща се на нереализирано сигурно увеличение на имуществото и представляваща законната лихва за забавеното плащане на паричното задължение (несвоевременно получаване на субсидии). Вредата е в размер на законната лихва, която се изчислява от деня на забавата до датата на окончателното издължаване. Т.е. налице е вторият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 по ЗОДОВ. В случая ищецът, не би претърпял посочената вреда, ако при осъществяване на своята административна дейност длъжностните лица бяха съобразили материалния и процесуалния закон при издаването на отменения по съответния ред административен акт. Следователно налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за тази причинена нему имуществена вреда.

Както вече се посочи и по-горе, вредата (в размер на законната лихва), следва да се изчисли от деня на забавата до датата на окончателното издължаване. В тази връзка е необходимо да бъде съобразено, че плащането по подаденото заявление е следвало да бъде извършено най-късно на 30.06.2021 г. (а не както ищецът твърди – на 10.12.2020 г.), което следва от разпоредбата на чл. 75, § 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета, съгласно която, плащанията по схемите за подпомагане и посочените в член 67, параграф 2 мерки се осъществяват в периода от 1 декември до 30 юни на следващата календарна година. Не е спорно, че административният орган в крайна сметка е приел, че са налице предпоставките за оторизиране на конкретното финансово подпомагане, но това е станало много след предвидените в нормативната уредба срокове.

Доколкото вредите - пропуснати ползи, поради неизпълнение на парично задължение, са настъпили от административна дейност и както вече бе казано липсва друг ред за защита, законната лихва по чл. 86 от ЗЗД следва да бъде присъдена на основание чл. 1 от ЗОДОВ, от момента на изпадане в забава на ответника – 01.07.2021 г. до 21.05.2024 г. вкл. (денят преди изплащане на цялата сума – 22.05.2024 г.), в размер на 15 164,02 лева, изчислена с лихвения калкулатор на НАП ([интернет адрес]). При това положение, заключението на вещото лице няма как да бъде съобразено при постановяване на настоящото решение. В останалата част до претендирания размер от 17 749,45 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед изхода от спора, на ищеца са дължат направените разноски в размер на 1 858,87 лева, от които 10 лева - държавна такса, 200 лева – възнаграждение за вещо лице и 1 648,87 лева адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска. Направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 1 930 лева съдът намира за неоснователно, доколкото същото е дори под минимума, определен в чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

На ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, съразмерно с отхвърлената част от иска. Според настоящия съдебен състав, юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 100 лева на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото, а изчислено по съразмерност възлиза на 14,57 лева и именно тази сума следва да бъде присъдена на ответника.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ с адрес на призоваване [населено място], [улица]да заплати на ЕТ „С.К. – В. “, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], обезщетение в размер на 15 164,02 (петнадесет хиляди сто шестдесет и четири лева и две стотинки) за претърпени имуществени вреди, в резултат на отмяната по съдебен ред на мълчалив отказ на заместник изпълнителния директор на ДФЗ по подадено от ищеца заявление за подпомагане по Схема за обвързано подпомагане за млечни крави под селекционен контрол – ЕЖСК (мляко) – 119 бр. животни (с искана сума в размер на 64 224,60 лева) и Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2020 г. с изх. № 02-160-2600/10574 от 16.11.2022 г. на заместник изпълнителен директор на ДФЗ и представляващи законната лихва по чл. 86 от ЗЗД за периода от 01.07.2021 г. до 21.05.2024 г. вкл., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 15 164,02 лева до пълния предявен размер от 17 749,45 лева.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ с адрес на призоваване [населено място], [улица]да заплати на ЕТ „С.К. – В. “, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], сумата в размер на 1 858,87 (хиляда осемстотин петдесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки) лева разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА ЕТ „С.К. – В. “, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ с адрес на призоваване [населено място], [улица]сумата в размер на 14,57 (четиринадесет лева и петдесет и седем стотинки) лева разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.