Решение по дело №1007/2020 на Районен съд - Велико Търново

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №  

гр. Велико Търново, 10.11.2020   година

                            

            Великотърновски районен съд,  осми състав,  в публично заседание на 9.10.2020  година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА РАДЕВА

 

при секретаря Д.Бабекова,  като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1007 по описа на ВТРС за 2020 година , за да се произнесе, взема предвид:

 

         Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.

           Ищецът Ц.И.Х. твърди, че е подал заявление по реда на чл.417 от ГПК срещу длъжника , във връзка с което била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист  по  ч.гр.д.№ 948/2017 г. на ВТРС  , връчени по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК. Изтъква, че ответникът издал три броя записи на заповед в негова полза, съответно от 12.11.2014 г.  с падеж 31.12.2016 г. за сумата от 500 лева; от 27.01.2015 г. с падеж 31.12.2016 г. на стойност 1100 лева и от 24.11. 2015 г.  с падеж 31.12.2016 г.  на стойност 6000 лева. Заявява, че записите на заповед са редовни от външна страна и подлежат на плащане на падежите. Сочи, че ответникът не е платил сумите по записите на заповед и моли съда да го осъди да му заплати сумата от общо 7600 лева, представляваща задължения по цитираните по-горе записи на заповед, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Претендира разноски. В съдебно заседание не се явява. С писмено становище пълномощникът му   адв. К. поддържа иска.

          Ответникът П.Т.О.  не е депозирал отговор на исковата молба в срока и по реда на чл.131 от ГПК. В съдебно заседание не се явява, не изпраща представител, не е  взел становище по иска.   

Съдът, като обсъди становищата  на  страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:

След подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК е образувано ч.гр.д.№ 948/2017  г. на ВТРС и е издадена заповед №524/29.03.2017 г.   и изпълнителен лист в полза на Ц.И.Х. срещу П.Т.О.   за сумата от 500 лв. на основание Запис на заповед от 12.11.2014г., с падеж 31.12.2016 г., сумата 1100 лв.  на основание запис на заповед от 27.01.2015г. с падеж 31.12.2016г, сумата 6000 лв. на основание запис на заповед от 29.11.2015г., с падеж 31.12.2016г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда -  27.03.2017 г. до окончателното изплащане на задължението. Присъдени са и разноски в размер на 152 лв.  за държавна такса и 550 лв. за адвокатско възнаграждение. Вземанията произтичат от Запис на заповед от 12.11.2014г.  с падеж 31.12.2016 г.; запис на заповед от 27.01.2015 г., с падеж 31.12.2016 г. и запис на заповед от 29.11.2015 г., с падеж 31.12.2016 г., с издател по трите записи на заповед- П.Т.О.. В исковата молба ищецът навежда, че въпреки настъпилите падежи на трите ценни книги , плащания не са постъпили от страна на длъжника. 

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Иска е процесуално допустим, депозиран в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, в полза на което е издадена заповед за изпълнение,  връчена  по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК на длъжника.  Разгледан по същество иска се явява основателен.   

Производството по делото е образувано по реда на               чл. 422,ал.1 от ГПК , вр. с чл. 415,ал.1,т.2 от ГПК по повод  вземане на кредитора- ищец, признато в заповедно производство по реда на    чл. 417 от ГПК с издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на изпълнително основание посочено в чл. 417,т.9 от ГПК- три броя записи на заповед.  Ищецът цели да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът-издател на записите  на заповед му дължи сумата по  ценните книги.  Съгласно задължителното разрешение дадено в т. 17 от ТР № 4/ 2014 г. по т..№ 4/2013 г. на ОСГТК  предметът на делото по този иск се определя от наведеното от ищеца твърдение в исковата молба за съществуването на подлежащо за изпълнение вземане, за което е издадена заповедта въз основа на записа на заповед. Ищецът-кредитор следва да докаже вземането си основано на менителничния ефект- редовен от външна страна документ, който подлежи на изпълнение. В случай, че ответникът въведе твърдения,  или направи възражения за съществуването на каузално правоотношение по повод, или във връзка с което е издадена ценната книга , всяка страна по реда на чл.154,ал.1 от ГПК доказва фактическите си твърдения , на които основава възраженията си  и които обуславят, съответно отричат съществуването на правото.       В унисон с постановките на цитираното тълкувателно решение  с  Решение № 17/16.02.2015 г. по д.№ 116/2014 г. на второ т.о на ВКС и Решение № 13/28.07.2017 г. по д.№ 2642/2015 г. на първо т.о. на ВКС постановени по реда на чл. 290 от ГПК се приема, че ако в производството по чл. 422 от ГПК ищецът сочи като единствен източник на вземането си редовен от външен страна запис на заповед, той не е длъжен да доказва в процеса наличието на каузално правоотношение с издателя като причина за издаване на записа на заповед. Ако ответникът не направи общо оспорване на вземането, а въведе възражение за  наличието на конкретно каузално правоотношение между страните като причина за издаването на записа на заповед, както издателят, така и поемателят следва да проведат доказване съобразно общото правило на чл. 154, ал.1 от ГПК. С исковата молба ищецът заявява претенцията си основана само на редовния от външна страна документ- записи на заповед установяващи неговите вземания  към ответника.  В светлината на горното,  изхождайки от позицията на ищеца и при липсата на отговор и становище от страна на ответника съдът е разпределил доказателствената тежест в процеса, указвайки на ищеца да докаже вземанията си, основани на редовни от външна страна документи, установяващи подлежащи на изпълнение вземания. Преценявайки  представените три броя записи на заповед- съответно издадени на 12.11.2014 г.  за сумата от 500 лева  с падеж 31.12.2016 г.;на 27.01.2015 г.  за сумата от 1100 лева с падеж на 31.12.2016 г. и на  29.11.2015 г. за сумата от 6000 лева  с падеж на 31.12.2016 г., съдът счита, че те са редовни  от външна страна и отговарят на императивните изисквания относно съдържанието им  съгласно     чл. 535 от ТЗ. В приложените ценни книги  няма зачерквания, поправки, или отбелязване за плащане на част или на цялата дължима сума. Няма направени отбелязвания относно издаван друг изпълнителен лист за посочените в тях вземания. И трите ценни книги установяват подлежащи на изпълнение  вземания, доколкото падежите на всички тях са настъпили преди подаване на заявлението с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК  на  определен ден, посочен в ценните книги.   Съвкупната преценка и анализ на събрания доказателствен материал води съда до извода, че ищецът доказа вземанията си произтичащи от редовни от външна страна ценни книги, установяващи подлежащи на изпълнение вземания. От своя страна ответникът не опроверга наведеният  отрицателен факт  на не плащане от негова страна и не ангажира доказателства , които да сочат изпълнение на задълженията пред поемателя.  Предвид горното иска е основателен и доказан и следва да се уважи, като се приеме за установено между страните, че  ответникът  дължи на ищеца сумата от 500 лв. главница на основание Запис на заповед от 12.11.2014 г. с падеж 31.12.2016 г., сумата 1100 лв. главница на основание запис на заповед от 27.01.2015 г. с падеж 31.12.2016 г. и сумата 6000 лв. главница на основание запис на заповед от 29.11.2015г., с падеж 31.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда -  27.03.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.

По разноските :

При този изход на делото на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски възлизащи на общо 873 лева, от които 153 лева заплатена ДТ  и 720 лева адвокатско възнаграждение.                С решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските и в заповедното производство съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. На основание     чл.78, ал.1  от ГПК ответникът дължи на ищеца разноски в заповедното производство възлизащи на сумата от общо 702 лева, от които  152 лева заплатена ДТ и 550 лева заплатено адвокатско възнаграждение.       

Водим от гореизложеното, съдът  

 

Р Е Ш И :

 

 ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.Т.О. с  ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на Ц.И.Х. с ЕГН ********** с адрес *** сумите от:  500  /петстотин/ лева на основание Запис на заповед от 12.11.2014г., с падеж 31.12.2016 г., сумата 1100 /хиляда и сто/ лева на основание запис на заповед от 27.01.2015 г.  с падеж 31.12.2016 г. , сумата 6000 /шест хиляди/ лева на основание запис на заповед от 29.11.2015 г., с падеж 31.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда -  27.03.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.

  ОСЪЖДА П.Т.О. с  ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на  Ц.И.Х. с ЕГН ********** с адрес ***  сумата  от 873 / осемстотин седемдесет и три / лева   разноски направени в исковото производство и сумата от 702 / седемстотин и два/ лева   разноски, направени в заповедното производство.  

 

         Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски Окръжен съд , чрез Районен съд Велико Търново  в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                                           

              След влизане в сила на решението препис от него да се приложи по ч.гр.д. №948/2017 г. на ВТРС.  

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: