№ 5370
гр. С., 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110137665 по описа за 2022 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ 5370 от 05 април 2023 г.
град С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на двадесет и осми март през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ра
Като разгледа гражданско дело № 37665 от 2022 година по описа на
1
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 144733/12.07.2022г. на СРС,
уточнена с Молба, вх. № 175286/23.08.2022г. на СРС, Молба, вх. №
186666/08.09.2022г. на СРС, и Молба, вх. № 195299/20.09.2022г. на СРС.
Ищецът „*********“ ЕАД чрез юрк. П.А. и юрк. Р.П. е предявил срещу М. Б. И.
и Д. И. И. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответниците да заплатят на „*********“ ЕАД във връзка с
топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. "**********", бл.
33, вх. А, ет. 7, ап. 21, аб. № *********, като искът срещу М. Б. И. е насочен към нея и
в качеството ú на наследница на П. И. И., както следва:
1. М. Б. И.:
4484,11 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2017г.-м.04.2019г. и 16,97 лева за главница за дялово разпределение
за периода м.01.2018г.-м.04.2019г., ведно със законната лихва върху всяка от
двете суми от датата на подаване на исковата молба (12.07.2022г.) до
окончателното им изплащане;
831,55 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2018г.-05.02.2021г. и 3,73 лева за законна лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода 02.03.2018г.-05.02.2021г.;
2. Д. И. И.:
1494,70 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2017г.-м.04.2019г. и 5,66 лева за главница за дялово разпределение
за периода м.01.2018г.-м.04.2019г., ведно със законната лихва върху всяка от
двете суми от датата на подаване на исковата молба (12.07.2022г.) до
окончателното им изплащане;
277,18 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2018г.-05.02.2021г. и 1,24 лева за законна лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода 02.03.2018г.-05.02.2021г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответниците, а по
отношение на М. Б. И. - и като наследник на П. И. И., съществува облигационно
отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без
да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Ответниците били собственици
на топлоснабдения имот. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е доставило
за процесния период на ответниците топлинна енергия, като не се са заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в
общите условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В
насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът се представлява от юрк.
Емил Чолаков / юрк. Катрин Симеонова. Предявените искове се поддържат,
включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците М. Б. И. и Д. И. И. чрез адв. Б. Т. -
АК-С., са подали Отговор на исковата молба, вх. № 276064/12.12.2022г. на СРС, с
който оспорват предявените искове като недопустими. Сочат, че исковата молба е с
неясен петитум, неясно било как са изчислени сумите, като вземанията не били
индивидуализирани по периоди. Предявените искове се оспорват и като
неоснователни. Прави се възражение за погасяване на вземанията по давност, както и
2
че не било доказано ответниците да са наследници на потребител на топлинна енергия.
Не били представени първичните счетоводни документи, въз основа на които било
формирано вземането. Изтъква се, че в исковата молба ищецът бил посочил един
топлоснабден имот, а всички представени по делото доказателства касаели друг такъв.
Нямало представени протоколи за извършени метрологични проверки на общия
топломер. В насрочените по делото публични съдебни заседания ответниците не се
явяват и не изпращат представител. Становище се изразява в писмен вид, като
предявените искове се оспорват.
Третото лице – помагач „**********" ЕООД не изпраща представител за
насрочените по делото публични съдебни заседания. С молба, вх. № 40011/14.02.2023г.
на СРС, негов процесуален представител изразява становище, че предявените искове са
основателни и доказани.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището и възраженията на ответниците,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на
правен интерес, поради което обективираните в нея искове са допустими и следва да
бъдат разгледани по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с
решение при признание на иска или с неприсъствено решение.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията
на пълно и главно доказване да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба на топлинна енергия между него и ответниците /съответно
наследодател/, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените
количества и за тях е възникнало задължение за плащане на съответната цена в
претендирания размер, включително сумите за дялово разпределение, както и
наличието на наследствено правоприемство. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В
тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа. Извън горното всяка
от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни
за себе си правни последици.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на
задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата
за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната
разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, т.е.
облигационната връзка между клиента на топлинна енергия за битови нужди и
топлофикационното дружество възниква по силата на закона без за това да е
необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите условия
на ищеца са публикувани и са влезли в сила, който факт се установява от приложеното
по делото тяхно копие. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и § 1, т. 42 (обн. ДВ, бр. 107 от
2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем отменена, има
значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране на
правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне
3
единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право
на ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е
само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта
принципно винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху
имота (р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о.).
Ищецът претендира заплащане на суми във връзка с доставена топлинна енергия
до имот – апартамент в град С., ж.к. „**********“, бл. 33, вх. А, ет. 7, ап. 21. По делото
е представено заверено копие от Нотариален акт № 106/08.10.1980г., т. ХІV, дело №
2706/1980г. на Нотариуса при Софийския районен съд, с който И.С. И. е признат за
собственик на недвижим имот – апартамент, предоставен като обезщетение срещу
отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ (отм.), който апартамент е с адрес:
град С., ж.к. „**********“, бл. 354, вх. Б, ет. 2, ап. 28. Видно от находящото се на л. 14
от делото удостоверение от Столичната община – Район „******“, ж.к. „**********“
понястоящем се нарича ж.к. „***********“. От представеното по делото
Удостоверение за наследници, изх. № РИЛ22-ВК08-1036/12.08.2022г. на Столичната
община – Район „******“, както и копие от справка от НБД „Население“ може да се
направи обоснован в разумна степен извод, че ответниците са наследници на И.С. И..
Все пак следва да се обърне внимание, че справката в НБД „Население“ е изготвена за
целите на друго съдебно производство.
Същевременно обаче по делото не са ангажирани доказателства, че И.С. И., а
ответницата М. И. и като негов наследник, са собственици на топлоснабден имот в ж.к.
„**********“ в град С., както се твърди в исковата молба. Несъответствието между
съдържанието на документите, ангажирани като доказателства от ищеца и приложени
от него към исковата му молба, с твърденията в същата, не съставлява нередовност на
исковата молба, а въпрос относно доказаността, а оттам и относно основателността на
предявените с нея искове. В тази връзка съдът дължи указания към страната само
когато за определени факти тя не сочи доказателства, а не и когато представените
доказателства не установяват твърденията ú.
Изложеното е достатъчно за окачествяване на всички предявени искове
като неоснователни и отхвърлянето им, като обсъждането на останалите доводи
на страните и събраните в тази връзка доказателства се явява безпредметно.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза
на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски
имат само ответниците, които своевременно са заявили претенция в тази насока.
Ищецът е оспорил като прекомерни заплатените от ответниците разноски за адвокатско
възнаграждение.
Видно от представените по делото договори за правна защита и съдействие (л.
89 и л. 89А), хонорарите на адв. Т. следва да бъдат заплатени по банков път по
посочена в договорите сметка. В тези случаи, съгласно ТР 6/2012-2013-ОСГТК, т. 1,
задължително следва да бъдат представени доказателства за осъщественото по банков
път плащане. ТакИ. по делото няма. Поради това разноски в полза на ответниците не
следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*********“ ЕАД, ЕИК **********, със
седалище в град С., срещу М. Б. И., ЕГН **********, от град С., и Д. И. И.,
4
ЕГН **********, от град С., искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на
„*********“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот -
апартамент в град С., ж.к. "**********", бл. 33, вх. А, ет. 7, ап. 21, аб. №
*********, като искът срещу М. Б. И. е насочен към нея и в качеството ú на
наследница на П. И. И., както следва:
1. М. Б. И.:
4484,11 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия
за периода м.05.2017г.-м.04.2019г. и 16,97 лева за главница за дялово
разпределение за периода м.01.2018г.-м.04.2019г., ведно със законната
лихва върху всяка от двете суми от датата на подаване на исковата
молба (12.07.2022г.) до окончателното им изплащане;
831,55 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2018г.-05.02.2021г. и 3,73 лева за законна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
02.03.2018г.-05.02.2021г.;
2. Д. И. И.:
1494,70 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия
за периода м.05.2017г.-м.04.2019г. и 5,66 лева за главница за дялово
разпределение за периода м.01.2018г.-м.04.2019г., ведно със законната
лихва върху всяка от двете суми от датата на подаване на исковата
молба (12.07.2022г.) до окончателното им изплащане;
277,18 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2018г.-05.02.2021г. и 1,24 лева за законна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
02.03.2018г.-05.02.2021г.
Решението е постановено при участието на „**********“ ЕООД в
качеството му на трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5