№ 11986
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВИЛЯНА Г. МАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ВИЛЯНА Г. МАНОВА Гражданско дело №
20251110103935 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по предявен от малолетния Х. Х. И., ЕГН **********,
действащ чрез своята майка и законен представител А. Й. П., ЕГН
**********, иск срещу Х. П. И., ЕГН **********, за увеличаване на месечна
издръжка, дължима от родител на ненавършило пълнолетие дете, от 220,00 лв.
на 500,00 лв. месечно.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца, като същият
е задължен по влязло в сила решение № 21306 от 22.12.2023 г. по гр. д. №
1241/2023 г. по описа на СРС, 181-ви състав, да му заплаща месечна издръжка
в размер на 220,00 лв., считано от 06.01.2023 г. до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска. Сочат се увеличени нужди на ищцовата
страна предвид изминалия период от време от определяне на предишния
размер на издръжката му, както и наличие на обстоятелства налагащи
изключителни нужди на детето с оглед здравословното му състояние, към
момента в тежест единствено на неговата майка. Сочат се ежемесечни нужди
за детето – посещения на логопедичен кабинет „Дългото чорапче“. В съдебно
1
заседание пълномощникът на ищеца поддържа исковата молба. Претендира
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Редовно призован за съдебно заседание ответникът не се явява и не се
представлява.
Предмет на настоящото производство е иск с правно основание чл. 150
вр. чл. 143, ал. 2 СК за увеличаване на месечна издръжка, дължима от родител
на ненавършило пълнолетие дете, от 220,00 лв. на 500,00 лв. месечно, считано
от датата на подаване на молбата – 22.01.2025 г.
Настоящият съдебен състав, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно, получаването
на издръжката е безусловно, т.е. не е обусловено от каквито и да е
допълнителни предпоставки извън наличието на качеството „ненавършило
пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива.
Законодателят в чл. 142, ал. 1 СК е предвидил два критерия, които следва да се
съблюдават при определяне на размера на дължимата издръжка: нуждите на
детето (с оглед на правилното му отглеждане, възпитание и нормално
развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живеят
заедно) и възможностите на дължащия издръжката родител. С Постановление
№ 5 от 16.11.1970 г. на Пленума на ВС, в т. 2 е прието, че нуждите на лицата,
които имат право на издръжка се определят от обикновените условия на
техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички
обстоятелства от значение за случая, като нуждите са винаги конкретни, а в т.
5 е прието, че възможностите на лицата, които дължат издръжка се определя
от доходите, имуществото и квалификацията, като възможността е винаги
конкретна и обективна. Тъй като посочените две величини не са константни,
законодателят е предвидил възможност при промяната им издръжката да бъде
изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150 СК. За да се уважи
2
искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно и съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
От представеното удостоверение за раждане /л. 29/ се установява, че
ищецът е малолетен към датата на подаване на исковата молба, а и към датата
на устните състезания по делото, като негови родители са А. Й. П., ЕГН
**********, и Х. П. И., ЕГН **********. Следователно ответникът, като баща
на малолетния ищец, е задължен да му плаща издръжка.
С решение № 21306 от 22.12.2023 г. по гр. д. № 1241/2023 г. по описа на
СРС, 181-ви състав, влязло в сила на 30.01.2024 г., ответникът е осъден да
заплаща на малолетния си син месечна издръжка от 220 лв., считано от
06.01.2023 г. /л. 6-14/. Видно от Експертно решение № 93575-226/09.12.2024 г.
на МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД, гр. Смолян /л. 15/ малолетният е с 50%
вид и степен на увреждане с чужда помощ. Ищецът е с установено
Хиперкинетично разстройство с хиперактивност, хипопросексия и
недоразвита реч с артикулационни нарушения при нормален интелект. От
приетия по делото трудов договор № РСЛ21-ЛП-РД-15-1174/29.12.2021 г.,
сключен между майката на ищеца - А. Й. П. и Столична община се установява,
че същата изпълнява длъжността „личен асистент“ на детето си Х. Х. И..
Видно от удостоверение за раждане /л. 30/ майката полага грижи и за
непълнолетното дете Божидар Емилов Гаралейски, чийто баща Емил Колев
Гаралейски е починал /л. 31 – удостоверение за наследници/. От
представената служебна бележка /л. 43/ се установява, че ищецът посещава
логопедичен кабинет „Дългото чорапче“ от месец март 2022 г., регистриран е
за планирани посещения два пъти седмично, осем пъти в месеца, с парична
стойност на един терапевтичен час от 50 лв.
Съдът намира, че израстването на ищеца в периода от определяне
предишния размер на неговата издръжка, само по себе си води до увеличаване
и на необходимите средства за издръжката му. Нуждите на ищеца, обичайни за
деца на неговата възраст /за храна, дрехи, здравеопазване, обучение, спортни и
други занимания и т.н./, както и общите разходи за издръжката на
домакинството на майката, в което той се отглежда, се установява от самия
факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновава
специално. Отделно от това за конкретния случай се установява и нуждата на
3
детето от допълнителна подкрепа на специалисти за развитие на речта му,
каквито посещения се осъществяват, видно от представените фискални
бонове. Също следва да бъде отбелязано, че брат му Божидар е с хронично
заболяване астма /л. 27-28/.
Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето
живее, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от
издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при
съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството,
част от които са в полза и на детето. Съгласно чл. 142, ал. 2 СК минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата или 269,25 лв. към момента на приключване на устните
състезания. Съдът намира, че този минимален размер касае издръжката,
дължима от единия родител, доколкото се съотнася с минималната работна
заплата за страната, която представлява гарантиран минимум на трудовото
възнаграждение за едно заето по трудово правоотношение лице /а не общо за
двамата родители/. Нормата, освен това, регулира масовия случай на
претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата общо.
По въпроса за доходите на родителите, настоящият съдебен състав намира
следното:
За ответника се установява начислен месечен облагаем доход за периода
от м. януари 2024 г. до м. февруари 2025 г. в общ размер на 9120,49 лв. от
трудови правоотношения с „ЕП Комерс“ ООД, „ЛФС“ ЕООД и „Елит -
П“ЕООД /л. 141 – справка НАП/, както и да притежава лек автомобил,
БМВ/318И /л. 144/.За същия период общият размер на начисления месечен
облагаем доход за майката на ищеца е 11905,77 лв. по сключения със Столична
община, район „Слатина“ трудов договор като личен асистент на малолетния.
Установява се от данните в подадената декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ
майката да е получила доход през 2024 г. от наем или от друго възмездно
предоставяне за ползване на права или имущество, както и от прехвърляне на
права или имущество, с които средства е закупила къща в с. Тънково, община
Несебър /л. 166 – НА № 163, том I, рег. № 1060, дело № 158 от 2025 г./.
Установява се също А. П. да е собственик на ½ ид. ч. от земя и сграда в с.
Смоличано с данъчна оценка 3872,40 лв., както и да притежава 1463,41 ид. ч.
от земя и сграда в с. Долно Линево.
4
Предвид изложеното и като съобрази нуждите на ищеца от издръжка с
оглед възрастта му, специалните грижи и условията на живот, установеният
по делото размер на доходите на родителите, настоящият съдебен състав
намира, че искът се явява основателен за пълния предявен размер от 500,00 лв.
месечно. Съдът взема предвид и алиментните задължения на майката за друго
непълнолетно дете, чийто баща е починал, както и обстоятелството, че същата
е назначена за личен асистент на ищеца, на пълен работен ден. В тази връзка
майката е възпрепятствана да реализира допълнителни трудови доходи, а от
друга страна ответникът е в трудоспособна възраст и реализира доход.
Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба –
22.01.2025 г., до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. 1-во ГПК съдът постановява
предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради
което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори
и без искане на страните.
По разноските:
С оглед изхода на делото на ищцовата страна се следват разноски, които
са поискани своевременно и са представени доказателства за направата им /л.
71-74/. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СРС сумата от 403,20 лв. - държавна такса върху
увеличения размер на присъдената издръжка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на
дължимата месечна издръжка от Х. П. И., ЕГН **********, определена с
решение № 21306 от 22.12.2023 г. по гр. д. № 1241/2023 г. по описа на СРС,
181-ви състав, в полза на Х. Х. И., ЕГН **********, действащ чрез своята
майка и законен представител А. Й. П., ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК Х. П. И., ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАЩА на Х. Х. И., ЕГН **********, действащ чрез
5
своята майка и законен представител А. Й. П., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 500,00 лв., считано от 22.01.2025 г. /датата на подаване
на исковата молба/, до настъпване на законно основание за нейното изменение
или прекратяване.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. 1-во ГПК предварително
изпълнение на решението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Х. П. И., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на Х. Х. И., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и
законен представител А. Й. П., ЕГН **********, сума в размер на 600,00
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Х. П. И., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Софийския районен съд сума в размер на 403,20 лв.
държавна такса върху увеличения размер на издръжката.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, считано от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6