Определение по дело №232/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по чл.64, ал.7 от НПК.

С протоколно определение, постановено от Момчилградския районен съд в съдебно заседание, проведено на 08.08.2012 г. по ЧНД № 217 по описа за 2012 г. на същия съд, е взета мярка за неотклонение “задържане под стража” по отношение на С. Я. М., с постоянен адрес с.Б., ул.”Н.Й.В.” № *, с ЕГН *, обвиняем по Дознание № 56/2012 г. по описа на РУ “Полиция” – с.К.

Недоволен от така постановеното определение е останал жалбодателят А.Д. Х. – служебен защитник на обвиняемия С. Я. М., който го обжалва. В жалбата се сочи, че по време на цялото разследване обвиняемият имал добросъвестно процесуално поведение, като признал вината си. От освобождаването му от затвора преди осем години имал постоянен адрес и никога не се укривал. През лятото ходел да работи в Р Г., за да издържа възрастните си родители, като винаги се обаждал на кварталния в с.Б. и му бил дал номера си. Обвиняемият изразявал съжаление за извършеното и върнал откраднатите пари, които били 34.67 лв. Целта на мярката за неотклонение била да обезпечи явяването му в съдебно заседание, като към настоящия момент не били налице данни за опасност да се укрие, или да извърши престъпление. Моли съда да отмени обжалваното определение на Момчилградския районен съд и да определи по-лека мярка за неотклонение, а именно “подписка”. В съдебно заседание обвиняемият лично и чрез своя защитник поддържа жалбата си.

Прокурорът от О. П. - К. намира жалбата за неоснователна и моли съда да остави същата без уважение. Сочи, че са налице условията за вземане на мярка за неотклонение “задържане под стража”. Счита, че е налице реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, предвид предишните му осъждания и многократни пътувания извън страната.

Окръжният съд, след извършената проверка на обжалваното определение, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира:

Жалбата е основателна.

За да вземе мярка за неотклонение “задържане под стража”, Момчилградският районен съд е приел, че от доказателствата по делото може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с наказание “лишаване от свобода”, представляващо опасен рецидив. Приел е също, че е налице реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, като са налице предпоставките на чл.63, ал.2, т.1 от НПК, поради обстоятелството, че кражбата, извършена от подсъдимия представлява опасен рецидив.

Тези изводи на Момчилградския районен съд са необосновани и неправилни и не се споделят и от настоящата инстанция. От събраните по делото доказателства по досъдебно производство № 56/14.06.2012 г. по описа на РУ “Полиция” – с.К. може да се направи обосновано предположение, че С. Я. М. е осъществил деянието, за което е привлечен като обвиняем. Това се установява най-вече от показанията на разпитаните по делото свидетели Р. М. и К. Д., които описват деянието, извършено от обвиняемия, както и от писмените доказателства и веществени доказателствени средства, приобщени по досъдебното производство. Впрочем, обвиняемият не отрича извършеното от него, като в обясненията си подробно описва деянието.

На следващо място от данните по делото не може да се направи извод, че е налице реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, обусловена от обстоятелството, че деянието представлява опасен рецидив. Макар и на С. М. да е предявено обвинение за извършено от него престъпление представляващо опасен рецидив, на основание чл.29, ал.1, б.”б от НК, то не са налице предпоставките за квалифициране на деянието като такова. Така, видно от представеното по делото свидетелство за съдимост, обвиняемият е осъждан многократно, но от изтърпяване на последното му наложено наказание “лишаване от свобода” по НОХД № 233/2005 г. по описа на РС - Хасково на 14.11.2005 г., са изминали повече от пет години. В този случай, и съгласно разпоредбата на чл.30, ал.1 от НК, това наказание, а и предходните изтърпяни такива, не следва да се вземат предвид при квалифициране на деянието като опасен рецидив. Разбира се, С. М. е осъждан и с присъда по НОХД № 142/2010 по описа на РС – Момчилград, но по тази присъда му е наложено наказание “пробация”, което също не може да бъде взето предвид при квалифициране на деянието по чл.29 от НК. Ето защо, извършеното от обвиняемия деяние не би могло да се квалифицира като опасен рецидив и не е налице хипотезата на чл.63, ал.2, т.1 от НПК.

С оглед изложеното и предвид ниската стойност на откраднатите пари, както и това, че същите са били възстановени, то на обвиняемия С. М. следва да бъде взета мярка да неотклонение “подписка. Така определената мярка за неотклонение ефективно би изпълнила целите си, а именно да се попречи на обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление. Що се отнася да изложения довод за задграничните пътувания на обвиняемия, то видно от приложената справка същите са краткотрайни, след което обвиняемият винаги се е завръщал в страната. Впрочем, след вземане на мярка за неотклонение “подписка” С. М. не би имал възможността да напуска населеното място, в което живее. Като е взел мярка за неотклонение “задържане под стража” първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следа да бъде отменено, а по отношение на обвиняемия следва да бъде взета мярка за неотклонение “подписка”.

Водим от изложеното, и на основание, чл.64, ал.8 от НПК, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ протоколно определение, постановено от Момчилградския районен съд в съдебно заседание, проведено на 08.08.2012 г., по ЧНД № 217 по описа за 2012 г. на същия съд, с което е взета мярка за неотклонение “задържане под стража” по отношение на С. Я. М., с постоянен адрес с.Б., ул.”Н.Й.В.” № *, с ЕГН *, обвиняем по Дознание № 56/2012 г. по описа на РУ “Полиция” – с.Кирково, вместо което постановява:

ВЗЕМА мярка за неотклонение “подписка” по отношение на С. Я. М., с постоянен адрес с.Б., ул.”Н.Й.В.” № 1, с ЕГН *, обвиняем по Досъдебно производство № 56/2012 г. по описа на РУ “Полиция” – с.К.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове:1. 2.